Спомени от соца: Когато нямаше Коледа, а най-шумната и свята нощ за всички нас беше Нова Година
Преди повече от 25 години най-шумната и свята нощ за всички нас беше новогодишната. Тогава Коледата свързвахме повече с коленето на домашното прасе, в сравнение с с раждането на Божия наследник, заради простата причина, че да си набожен, беше неразрешено. Затова всички с боязън чакахме Новата година, а по този мотив по магазините пускаха такива неща, каквито след това нямаше да помиришем.
Сред тях бяха бананите и портокалите, които пускаха в показния зеленчуков магазин. Украсената елха заемаше централно място в новогодишното празненство. Тя бе същинска, а ароматът ѝ ухаеше на всички места в дома ни. Такива бяха и играчките за нея – същински. Стъклени, чупливи и доста красиви. А вместо витлеемска звезда имаше петолъчна. На Нова година нормално канехме посетители или бяхме на посетители. Атмосферата беше извънредно празнична. На трапезата имаше и от пиле мляко. За положителното ни въодушевление се грижеше Българската национална телевизия със своите страхотни и незабравими новогодишни стратегии.
Гвоздеят в новогодишната нощ беше поздравлението от Бай Тошо и последващото Дунавско хоро, с което ознаменувахме настъпването на Новата година. Лееше се шампанско, искреше бенгалски огън и всеки търсеше шанса си в новогодишната баница. А всички съседи излизахме по балконите и се поздравявахме за Новата година. Подаръците за децата ги носеше Дядо Мраз и неговата красива помощничка Снежанка. Оставяха ни ги на 31 декември преди среднощ под елхата и всеки очакваше да получи най-хубавия новогодишен подарък.
