Една тривиална алергията може да е уморила мамутите
Преди повече от 11 000 години вълнестите мамути са обитавали студените климатични зони на Европа, Северна Америка и Азия. Те са били сходни на актуалните слонове, като са употребявали огромните си бивни за търсене на храна и отбрана, а козината им ги е предпазвала от ниските температури. Въпреки устойчивостта си обаче, последните представители на този тип изчезват преди 4000 години. Учените акцентират няколко аргументи за изгубването им – като несъразмерен лов, климатични промени и блудничество.
Сега ново изследване на група интернационалните откриватели прибавя още една допустима причина към този лист: алергия към полени. С края на ледниковия интервал и стоплянето на земното кълбо на територията на вълнестите мамути се популяризира нова растителност, която създава повече полени.
Учените допускат, че този прашец може да е предизвиквал алергични реакции у животните която утежнява обонянието им. Това би затруднило намирането на храна, откриването на хищници и намирането на сътрудници, което пък е асъдействало за понижаване на популацията.
Въпреки че тази доктрина към момента е спекулативна, учените приканват за спомагателни изследвания, с цел да я ревизират. Анализирайки останките на мамутите за следи от растения, произвеждащи полени, и реакции на имунната система, откривателите се надяват да открият дали алергиите в действителност са имали роля в изгубването им.
Но въобще допустимо ли е поленът да е погубил едни такива големи създания?
С настъпването на ледниковия интервал преди повече от 10 000 години, със стоплянето на температурите по света стартират да се популяризират нови типове растителност – в това число цъфтящи растения, които произвеждали повече прашец, в сравнение с животните са привикнали.
Новото изследване (публикувано в списание Earth History and Biodiversity) демонстрира, че този приток на прашец е предизвикал алергии при мамутите, които са потиснали обонянието им.
Масивните същества са разчитали на носа си, с цел да откриват сътрудниците си, да търсят храна и да откриват хищници, тъй че загубата на способността им да усещат миризмата би ги сложила в много нестабилно състояние. Според изследването „ развиването на алергии към растителен прашец… би могло да докара до понижаване на чувствителността към миризми при животните по време на размножителния интервал. Това може да изясни изгубването им заради понижаване на половите контакти “.
Авторите на проучването споделят, че тази доктрина се поддържа от съществуването на имуноглобулини, които организмът създава в отговор на някои алергични реакции – да вземем за пример сенна хрема – във фосилизираните остатъци на мамути, открити в Сибир.
Глеб Зилберщайн, водещ създател на проучването, съобщи пред The Telegraph: „ Това е първото изследване, при което фрагменти от имуноглобулини са открити в скотски остатъци на възраст десетки хиляди години. “
Имуноглобулините, наричани още антитела, са протеини, създавани в червата по време на някои алергични реакции. След това те се изхвърлят от организма посредством дефекация, по тази причина учените изричат догатката, че анализът на вкаменени изпражнения на мамут може да дефинира дали създалото ги създание неотдавна е произвело имуноглобулини. Ако такива се намерят, това би могло да е знак, че мамутът е бил подложен на алергична реакция към полени.
Учените оферират също по този начин да се изследва наличието на стомаха на мумифицирани мамути, с цел да се види дали в храносмилателната им система са участвали растения, произвеждащи пъстър прашец.
Засега тази доктрина е към момента спекулативна, само че в случай че се удостовери, ще добави забавен поврат към така и така комплицираната история за изгубването на вълнестите мамути.
