Блянът се сбъдва: властта в България да бъде като властта в Русия
Преди повече от 10 години в Узбекистан чух следната история. Направил един човек бизнес, сносно му тръгнал. Дошъл обаче делегат на щерката на диктатора: " Дай 50 % от бизнеса на момичето ". Човекът му показал вратата. На идващия ден през нея нахлул районният прокурор с въоръжена милиция и му посочил нотариален акт, съгласно който бизнесът е на щерката. За да не стане цел на прокурора, индивидът незабавно хукнал да бяга и през нощта, с пълзене и лазене, съумял да мине границата. Загубил бизнеса, само че най-малко избавил кожата.
В България може да сме всевъзможни, мислех си тогава, но чак такива руски неща не се случват. Обаче...
Преди две години в българската провинция пострадал ми описа следната история: " Идва в предприятието партийният гаулайтер и вика – Дай 40 % на шефа! ". Аз му показвам вратата. На другия ден през нея влизат данъчни, ХЕИ-та, пожарникари и всевъзможни други. Написаха ми актове, блокираха всички сметки. Не мога да тегля пари да заплащам ни заплати, ни осигуровки, ни налози, ни – заеми ". Фалираха го за два месеца. А преди този момент индивидът беше най-видният производител в околията. Явно концепцията е била: Щом не даваш на нас – и ти няма да имаш. А останалите да знаят –
щом можем този да го попилеем, можем да попилеем всеки, който не ни дава
Кражбата на компании стана рутина по времето на " Бойко-2 ". Тогава вървеше по партийна линия: партията желае парите, партията активизира локалните държавни структури да тероризират индивида. Днес това е към този момент публична държавна политика.
Преди време страната хвърли око на бизнеса на оръжейните фабрики " Емко " и " Дунарит ", в последна сметка – благосъстоятелност на един и същи човек. Не блокираха сметки, тъй като можеха да сторят друго – да лишават лицензи. Отнеха ги. После държавниците – чиято съществена задача, подсещам, е да поддържат справедливостта и изискванията за нея, а не да плячкосват – се пробваха да откраднат " Дунарит " в границите на закона, поради задължения. Само че тия задължения се оказаха платени сега, в който осъмнаха у страната (която ги купи от офшорка, " свързвана " с Пеевски).
Ами в този момент? Ами в този момент – както в края на 1947 година: с гола мощ. Държавата не разрешава на към този момент създадена продукция да тръгне към своя клиент в Индия. После намира метод да лиши " Емко " от към този момент подписани контракти, които подмята на държавната фабрика в Сопот. За всеки случай изкарва служащите на тая същата фабрика на про-правителствена манифестация (е, има разлика с края на 1940-те години – служащите не викат, към момента, " Смърт за Трайчо Костов "...). А при започване на октомври би трябвало да се организира търг в Индия (която към момента си чака стоката), на който декларираните участници са " Емко " и... руснаците. Кой ли ще завоюва търга?
Силно недолюбвам търговията с оръжие и бих бил благополучен България да не се занимава с такава. Но този случай визира всички българи, по една елементарна причина.
Това в нашата политика, е " моментът Юкос "
Напомням: при започване на 2000-те години " Юкос " е една от най-големите нефтени компании в Русия, а нейният притежател, Михаил Ходорковски, е най-богатият руснак. През 2003 година е задържан, " Юкос " е попилян, а Ходорковски прекарва идващите 10 години в Сибир. Скандалът е международен.
Защо му е на Путин да прави това? Защото този вид управници не се интересуват от това, да имат развита стопанска система и сполучливи бизнеси, растящи в сигурна законова среда. На този вид управници им би трябвало едно: всички да ги е боязън от тях, по този начин щото сега, в който им изискат нещо – да им го дадат. Затова целта е постоянно допустимо най-големият бизнес, с цел да е ясно посланието: Щом можем да свалим този, то вас, в случай че не ни давате, каквото желаеме, напряко ще размажем.
Случаят " Юкос " радикално трансформира структурата на властта в Русия. Сигурност на договорите няма. Всеки знае, че във всеки миг бизнесът му може да бъде взет, а той самият – пратен в Сибир (няколко години по-късно Путин се хвали, че е натикал в Сибир към 50 000 предприемачи). Поставена в такава среда, стопанската система стартира да стопира.
Стават и други неща. Събирането на цялата власт в едни ръце води до нейното, на властта, отвращение да бъде подложена на критика. Започват побоите и убийствата на публицисти, които не престават и до през днешния ден. Следват убийства на политици, застанали против Путин. Избягалите от Русия са намирани и също убивани. А в последните месеци всеки руснак, където и да се намира по света, когато се види упоменат в някое американско следствие във връзка съветската интервенция в изборите в Съединени американски щати – този руснак незабавно бива снабдяван с инфаркт.
Не желая да пребивавам в такава среда; и вие, в случай че се замислите, не желаете. А у нас ситуацията през днешния ден е същото, като в Русия преди 14 години.
Държавата удря изтъкнат и мощен бизнес, с цел да накара останалите да дават
каквото им се изиска. Можеше да бъде някакъв различен бизнес, само че – паднал на прицел оръжейният, стрелят по него.
Свличането в стопанската система към този момент е почнало, тъй като е неизбежно. През 2016 година, директните непознати вложения записват спад с 60 % по отношение на 2015 – в случай, че светът се е възстановил от финансовата рецесия и вложенията порастват. През тази година, 2017-та, вложенията пък са с 50 % по-малко от 2016-та. Лишена от вложения, обаче, една стопанска система стопира. Сърбия, за Бога, има 2.5 пъти повече вложения от България...
Защо в последните две години хората не желаят да влагат тук? Е, по какъв начин – за какво? За да не им се изсипе на главата локалният партиен водач и да им изиска 40 % " за шефа ". Това – до момента в който плячкосването на бизнеси вървеше по партийна линия. Как ли сега в международните бизнес среди отеква информацията, че с разграбване към този момент се е заела непосредствено страната?
Въпросът, който ние би трябвало да си задаваме е – какво се случва с нашата страна? Отговорът е явен: случва се това, за което бленуват държавните управления (т.е. без служебните), откак сме в Европейски Съюз –
властта в България да бъде структурирана, както е властта в Русия
да е безбрежна, всесилна и все-взимаща.
Видяхме по какъв начин, още по времето на чисто партийното разграбване, държавните институции, вместо да правят нашата работа, играят ролята на наказателни бригади на партията – стоварват се не върху оня, който нарушава разпоредбите (и по този начин поврежда публичния интерес), а върху оня, който се опъва на партията. После, през летните месеци на тази година видяхме, по какъв начин държавни институции са мобилизирани (пак в частни интереси) да наклеветят и унищожават зелените благодарение на нагли неистини и мутренски подмятания. В случая " Емко/Дунарит " виждаме, по какъв начин министър се е запретнал, в нарушаване на безусловно всички налични закони, да отнеме и/или ликвидира огромен частен бизнес.
Дали, като в Русия, някой обвързван с " Емко " и " Дунарит " ще бъде тикнат в пандиза за 10 години? Ръководителите и на двата бизнеса са се снабдили с такива обвинявания, че е ясно: властта ще направи вероятното да ги тикне зад решетките.
Да вървим нататък по сюжета " Юкос ". В далечна Москва, по времето на абсурда с Ходорковски, нито една работодателска организация не скача против Путин в отбрана на своите членове, въпреки да е ясно: в случай че номерът с " Юкос " мине, всички бизнеси ще бъдат унизени. Как е ситуацията у нас през днешния ден ли? Да сте чули някоя камара на работодателите да скача да пази бизнес-средата и по този начин – бизнеса на личните си членове? Не сте и няма. Защото нашите вършат същото, което правеха преди време техните сътрудници в Русия: траят си, защото са уверени, че ще могат да се " договорят " с огромните босове в държавното управление.
У нас ситуацията е дори по-зле, тъй като профсъюзите бяха тези, които проведоха срамната про-правителствена манифестация на служащите от Сопот. И профсъюзите са се договорили – за сметка на стотиците свои членове, които ще останат без работа в " Емко " и " Дунарит ".
Ще бъдат ли бити и убивани, у нас, публицисти? Бити – несъмнено. За убийства обаче ще би трябвало да изчакаме – до момента в който властта стигне до това положение, при което счита всеки, който не й е крепостен, за смъртен зложелател. Там някъде се появява и опцията за убийства на опозиционни политици.
Дали хора, които знаят прекомерно доста, ще бъдат снабдявани с инфаркти? Това май към този момент сме го гледали, около неочакваните инфаркти на Мишо Бирата и Ваньо Танов – герои на един телефонен диалог на премиера Борисов, поради какъвто диалог на Запад се лежи...
Междувременно, във връзка с работата, която държавните институции би трябвало да правят – тази работа я няма никаква. За информация – Иракли. Всички вероятни държавни институции афишират градеж в предпазената територия за противозаконен, а той си върви. Защо? Защото строителят знае нещо, което останалите се вършат, че не виждат: страната няма да го удари, в случай че не бъде употребена като наказателна бригада в нечий частен интерес.
Докато става дума единствено за публичния интерес – ужасно няма
А и локалните институции, бидейки наясно, накъде е тръгнала страната, си вършат следната обикновена сметка: да не го закачаме тоя, че да не се окаже вързан някъде там, " горе ", та най-после ние да го отнесем...В историята с " Емко " и " Дунарит " не става дума за стопанска система, а – за метода, по който е структурирана властта в обществото, т.е. – за политика.
Имайки това поради, буди неразбиране цялостното безмълвие на политическите партии. Да речем, парламентарно показаните са " в играта " и гледат, в почналия произвол, да чопнат нещо за себе си. Защо обаче мълчат ДСБ и " Да, България ", да речем? Ако не виждат, какво става – не са за тая работа. Ако виждат, само че са решили и те да се договарят с главатарите – да престанат да настояват, че съставляват " демократичната общественост ".
След случая " Юкос " Русия стана оня затвор, който е през днешния ден. След случая " Емко " / " Дунарит ", каква ще бъде България?
Ако съумеят да смъкват тези две компании, сътрудниците на " тримата шишковци " ще могат да смъкват всекиго
И ще го вършат постоянно, с цел да държи влага на останалите. Произволът, тръгнал един път, може единствено да уголемява своя обсег, до момента в който не стартират да треперят всички...
И тази страна ще ръководи Европейски Съюз? И тази страна желае да влиза в Шенген? И тази страна желае да влиза в еврозоната?
С тия нрави, най-очевидната дестинация е нейде в посока Узбекистан. Там най-малко това, което се случва у нас през днешния ден, е от дълго време открита процедура и всички са привикнали...
В България може да сме всевъзможни, мислех си тогава, но чак такива руски неща не се случват. Обаче...
Преди две години в българската провинция пострадал ми описа следната история: " Идва в предприятието партийният гаулайтер и вика – Дай 40 % на шефа! ". Аз му показвам вратата. На другия ден през нея влизат данъчни, ХЕИ-та, пожарникари и всевъзможни други. Написаха ми актове, блокираха всички сметки. Не мога да тегля пари да заплащам ни заплати, ни осигуровки, ни налози, ни – заеми ". Фалираха го за два месеца. А преди този момент индивидът беше най-видният производител в околията. Явно концепцията е била: Щом не даваш на нас – и ти няма да имаш. А останалите да знаят –
щом можем този да го попилеем, можем да попилеем всеки, който не ни дава
Кражбата на компании стана рутина по времето на " Бойко-2 ". Тогава вървеше по партийна линия: партията желае парите, партията активизира локалните държавни структури да тероризират индивида. Днес това е към този момент публична държавна политика.
Преди време страната хвърли око на бизнеса на оръжейните фабрики " Емко " и " Дунарит ", в последна сметка – благосъстоятелност на един и същи човек. Не блокираха сметки, тъй като можеха да сторят друго – да лишават лицензи. Отнеха ги. После държавниците – чиято съществена задача, подсещам, е да поддържат справедливостта и изискванията за нея, а не да плячкосват – се пробваха да откраднат " Дунарит " в границите на закона, поради задължения. Само че тия задължения се оказаха платени сега, в който осъмнаха у страната (която ги купи от офшорка, " свързвана " с Пеевски).
Ами в този момент? Ами в този момент – както в края на 1947 година: с гола мощ. Държавата не разрешава на към този момент създадена продукция да тръгне към своя клиент в Индия. После намира метод да лиши " Емко " от към този момент подписани контракти, които подмята на държавната фабрика в Сопот. За всеки случай изкарва служащите на тая същата фабрика на про-правителствена манифестация (е, има разлика с края на 1940-те години – служащите не викат, към момента, " Смърт за Трайчо Костов "...). А при започване на октомври би трябвало да се организира търг в Индия (която към момента си чака стоката), на който декларираните участници са " Емко " и... руснаците. Кой ли ще завоюва търга?
Силно недолюбвам търговията с оръжие и бих бил благополучен България да не се занимава с такава. Но този случай визира всички българи, по една елементарна причина.
Това в нашата политика, е " моментът Юкос "
Напомням: при започване на 2000-те години " Юкос " е една от най-големите нефтени компании в Русия, а нейният притежател, Михаил Ходорковски, е най-богатият руснак. През 2003 година е задържан, " Юкос " е попилян, а Ходорковски прекарва идващите 10 години в Сибир. Скандалът е международен.
Защо му е на Путин да прави това? Защото този вид управници не се интересуват от това, да имат развита стопанска система и сполучливи бизнеси, растящи в сигурна законова среда. На този вид управници им би трябвало едно: всички да ги е боязън от тях, по този начин щото сега, в който им изискат нещо – да им го дадат. Затова целта е постоянно допустимо най-големият бизнес, с цел да е ясно посланието: Щом можем да свалим този, то вас, в случай че не ни давате, каквото желаеме, напряко ще размажем.
Случаят " Юкос " радикално трансформира структурата на властта в Русия. Сигурност на договорите няма. Всеки знае, че във всеки миг бизнесът му може да бъде взет, а той самият – пратен в Сибир (няколко години по-късно Путин се хвали, че е натикал в Сибир към 50 000 предприемачи). Поставена в такава среда, стопанската система стартира да стопира.
Стават и други неща. Събирането на цялата власт в едни ръце води до нейното, на властта, отвращение да бъде подложена на критика. Започват побоите и убийствата на публицисти, които не престават и до през днешния ден. Следват убийства на политици, застанали против Путин. Избягалите от Русия са намирани и също убивани. А в последните месеци всеки руснак, където и да се намира по света, когато се види упоменат в някое американско следствие във връзка съветската интервенция в изборите в Съединени американски щати – този руснак незабавно бива снабдяван с инфаркт.
Не желая да пребивавам в такава среда; и вие, в случай че се замислите, не желаете. А у нас ситуацията през днешния ден е същото, като в Русия преди 14 години.
Държавата удря изтъкнат и мощен бизнес, с цел да накара останалите да дават
каквото им се изиска. Можеше да бъде някакъв различен бизнес, само че – паднал на прицел оръжейният, стрелят по него.
Свличането в стопанската система към този момент е почнало, тъй като е неизбежно. През 2016 година, директните непознати вложения записват спад с 60 % по отношение на 2015 – в случай, че светът се е възстановил от финансовата рецесия и вложенията порастват. През тази година, 2017-та, вложенията пък са с 50 % по-малко от 2016-та. Лишена от вложения, обаче, една стопанска система стопира. Сърбия, за Бога, има 2.5 пъти повече вложения от България...
Защо в последните две години хората не желаят да влагат тук? Е, по какъв начин – за какво? За да не им се изсипе на главата локалният партиен водач и да им изиска 40 % " за шефа ". Това – до момента в който плячкосването на бизнеси вървеше по партийна линия. Как ли сега в международните бизнес среди отеква информацията, че с разграбване към този момент се е заела непосредствено страната?
Въпросът, който ние би трябвало да си задаваме е – какво се случва с нашата страна? Отговорът е явен: случва се това, за което бленуват държавните управления (т.е. без служебните), откак сме в Европейски Съюз –
властта в България да бъде структурирана, както е властта в Русия
да е безбрежна, всесилна и все-взимаща.
Видяхме по какъв начин, още по времето на чисто партийното разграбване, държавните институции, вместо да правят нашата работа, играят ролята на наказателни бригади на партията – стоварват се не върху оня, който нарушава разпоредбите (и по този начин поврежда публичния интерес), а върху оня, който се опъва на партията. После, през летните месеци на тази година видяхме, по какъв начин държавни институции са мобилизирани (пак в частни интереси) да наклеветят и унищожават зелените благодарение на нагли неистини и мутренски подмятания. В случая " Емко/Дунарит " виждаме, по какъв начин министър се е запретнал, в нарушаване на безусловно всички налични закони, да отнеме и/или ликвидира огромен частен бизнес.
Дали, като в Русия, някой обвързван с " Емко " и " Дунарит " ще бъде тикнат в пандиза за 10 години? Ръководителите и на двата бизнеса са се снабдили с такива обвинявания, че е ясно: властта ще направи вероятното да ги тикне зад решетките.
Да вървим нататък по сюжета " Юкос ". В далечна Москва, по времето на абсурда с Ходорковски, нито една работодателска организация не скача против Путин в отбрана на своите членове, въпреки да е ясно: в случай че номерът с " Юкос " мине, всички бизнеси ще бъдат унизени. Как е ситуацията у нас през днешния ден ли? Да сте чули някоя камара на работодателите да скача да пази бизнес-средата и по този начин – бизнеса на личните си членове? Не сте и няма. Защото нашите вършат същото, което правеха преди време техните сътрудници в Русия: траят си, защото са уверени, че ще могат да се " договорят " с огромните босове в държавното управление.
У нас ситуацията е дори по-зле, тъй като профсъюзите бяха тези, които проведоха срамната про-правителствена манифестация на служащите от Сопот. И профсъюзите са се договорили – за сметка на стотиците свои членове, които ще останат без работа в " Емко " и " Дунарит ".
Ще бъдат ли бити и убивани, у нас, публицисти? Бити – несъмнено. За убийства обаче ще би трябвало да изчакаме – до момента в който властта стигне до това положение, при което счита всеки, който не й е крепостен, за смъртен зложелател. Там някъде се появява и опцията за убийства на опозиционни политици.
Дали хора, които знаят прекомерно доста, ще бъдат снабдявани с инфаркти? Това май към този момент сме го гледали, около неочакваните инфаркти на Мишо Бирата и Ваньо Танов – герои на един телефонен диалог на премиера Борисов, поради какъвто диалог на Запад се лежи...
Междувременно, във връзка с работата, която държавните институции би трябвало да правят – тази работа я няма никаква. За информация – Иракли. Всички вероятни държавни институции афишират градеж в предпазената територия за противозаконен, а той си върви. Защо? Защото строителят знае нещо, което останалите се вършат, че не виждат: страната няма да го удари, в случай че не бъде употребена като наказателна бригада в нечий частен интерес.
Докато става дума единствено за публичния интерес – ужасно няма
А и локалните институции, бидейки наясно, накъде е тръгнала страната, си вършат следната обикновена сметка: да не го закачаме тоя, че да не се окаже вързан някъде там, " горе ", та най-после ние да го отнесем...В историята с " Емко " и " Дунарит " не става дума за стопанска система, а – за метода, по който е структурирана властта в обществото, т.е. – за политика.
Имайки това поради, буди неразбиране цялостното безмълвие на политическите партии. Да речем, парламентарно показаните са " в играта " и гледат, в почналия произвол, да чопнат нещо за себе си. Защо обаче мълчат ДСБ и " Да, България ", да речем? Ако не виждат, какво става – не са за тая работа. Ако виждат, само че са решили и те да се договарят с главатарите – да престанат да настояват, че съставляват " демократичната общественост ".
След случая " Юкос " Русия стана оня затвор, който е през днешния ден. След случая " Емко " / " Дунарит ", каква ще бъде България?
Ако съумеят да смъкват тези две компании, сътрудниците на " тримата шишковци " ще могат да смъкват всекиго
И ще го вършат постоянно, с цел да държи влага на останалите. Произволът, тръгнал един път, може единствено да уголемява своя обсег, до момента в който не стартират да треперят всички...
И тази страна ще ръководи Европейски Съюз? И тази страна желае да влиза в Шенген? И тази страна желае да влиза в еврозоната?
С тия нрави, най-очевидната дестинация е нейде в посока Узбекистан. Там най-малко това, което се случва у нас през днешния ден, е от дълго време открита процедура и всички са привикнали...
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ