Преди половин век американският математик Едуард Лоренц си задава въпроса

Преди половин век американският математик Едуард Лоренц си задава въпроса дали пеперуда, която размахва крила в Бразилия, може посредством безреден резултат на доминото да провокира торнадо в Тексас.

Ако вместо това беше попитал дали задоволително скакалци, които размахват крила, могат да заредят въздуха със силата на гръмотевична стихия, въпросът можеше да стане също толкоз прочут. Не го е направил, само че в този момент към този момент имаме отговор.

Ново проучване на въздействието на летящите инсекти върху атмосферните електрически полета откри, че махането на голям брой дребни крила може да наелектризира въздуха по същия метод, по който въртящите се облаци водни пари могат да заредят въздуха в стихия, съобщи " ScienceAlert ".

Макар това да не значи, че би трябвало да се тормозим от библейските набези на стрелящи с мълнии скакалци, то може да е доказателство за нуждата да се вземат поради биологичните феномени при моделирането на местни модели в атмосферното електрическо поле.

Приближете се към атомите, изграждащи праха, влагата и частите от телата на насекомите, които се движат във въздуха над вас. Ще откриете, че електроните се разбъркват като дребни пари в джоба на бегач.
При задоволително оживление тези негативно заредени частици могат да се изсипят от позитивно заредените си джобове, създавайки разлика, наречена евентуален градиент.

По време на стихия дребни ледени частици, издигащи се на въздушни стълбове, могат да се трият с по-големи фрагменти, падащи към земята, създавайки транспортна лента от заряди, които преувеличават евентуалните градиенти сред върховете на облаците, дъната на облаците и земята под тях.

Въпреки че натрупването на заряд е невидимо, резултатът не е подобен. След като градиентът доближи сериозна точка, се образуват йонизирани канали и салдото дейно се изравнява в ентусиазъм, който виждаме като гръмотевица.
Дори при липса на гръмотевица зоните с контрастни заряди могат да оказват въздействие върху придвижването на йони, в това число разнообразни замърсители и прахови частици.

Разнообразни фактори могат да дефинират размера и разположението на евентуалните градиенти - от придвижването на облаците до преваляванията и даже дъждовете от галактически лъчи, само че до момента никой не беше разглеждал въздействието на биологичните феномени.

" Винаги сме разглеждали по какъв начин физиката въздейства на биологията, само че в един миг осъзнахме, че биологията може да въздейства и на физиката ", споделя първият създател на проучването Елард Хънтинг, биолог от Бристолския университет във Англия.

" Интересува ни по какъв начин другите организми употребяват статичните електрически полета, които са съвсем на всички места в околната среда. "

През последните години стана ясно, че насекомите и другите безгръбначни могат да носят заряди, които им придават дребен капацитет по отношение на заобикалящата ги атмосфера. Малките паяци даже могат да употребяват този трик, с цел да се изстрелят в небето.

Но в никакъв случай не е било измервано по какъв начин този мъничък капацитет се натрупва в рояци. Затова Хънтинг и екипът му се насочат към полевата станция на Училището по ветеринарни науки към Бристолския университет, с цел да чакат роенето на една от многото пчелни колонии.
Използвайки екран за електрическо поле и камера за наблюдаване на плътността на пчелите, откривателите наблюдават локалния евентуален градиент на рой в придвижване. В продължение на 3 минути насекомите минават около тях, повишавайки евентуалния градиент над главата си с до 100 волта на метър.

По-късно анализът удостовери, че напрежението е обвързвано с концентрацията на рояка, което разреши на откривателите да плануват с задоволителна убеденост по какъв начин даден брой пчели, които бръмчат в избран сектор от въздуха, могат да повлияят на заряда на атмосферата.
След като разбрали, че оценките им се удостоверяват при тестването на пчелите, екипът приложил същата логичност и за други инсекти, които се роят.
Вземайки самостоятелните заряди за скакалците и увеличавайки ги до бройка, откривателите пресмятат, че един забележителен рой скакалци може евентуално да генерира компактност на заряда, която не се разграничава от тази при електрическите стихии.
" Интердисциплинарността е скъпа тук - електрическите заряди могат да наподобяват като нещо, което живее единствено във физиката, само че е значимо да знаем какъв брой е сензитивен целият естествен свят към електричеството в атмосферата ", споделя Джайлс Харисън, атмосферен физик от Университета в Рединг.
В другия завършек на скалата, този рисков за торнадо сътрудник на хаоса - пеперудата - би трябвало да работи дружно в голям брой, с цел да има някаква вяра да промени напрежението в атмосферата в забележителна степен.
Вероятно това е за положително.