Честит национален празник! 147 години от деня на възкръсването на България на политическата карта
Преди съвсем век и половина веста от Сан Стефано за възкръсналата им страна обикаля земите на българите посредством телеграфа и вестниците, предизвиквайки вдъхновение и големи очаквания Преди 147 години на този ден България се завръща на международната политическа карта
На 3 март (19 февруари по остарял стил) 1878 година в Сан Стефано, градче покрай Цариград, Русия и Турция подписват кротичък контракт, който поставя завършек на Руско-турската война (1877-1878) и обрисува границите на Санстефанска България.
Санстефанска България се трансформира в народен блян за генерации българи. Блян, който докара до Съединението (1885) и оповестяването на Независимостта (1908). Събития в новата българска история, които в никакъв случай нямаше да се случат, в случай че българската страна не бе възстановила своето битие след петвековно спиране.
За българите това е сполучливият край на Възраждането, на националноосвободителните борби, чиито венец бе Априлското въстание през 1876.
Жертвите, куражът и желанието на сънародниците ни за самостоятелна от Високата врата страна впечатляват международни имена като Виктор Юго, Чарлз Дарвин, Оскар Уайлд, Лев Толстой, Фьодор Достоевски. Всички те се ангажират с освободителната идея на един балкански народ.
Така нареченият Източен въпрос влиза в дневния ред на Великите сили.
На ход са първо дипломатите.
След активиране на Русия в края на 1876 година и началото на 1877 година се привиква Цариградската посланическа конференция и се стига до подписването на така наречен Лондонски протокол, чиито решения Великата врата отхвърля да одобри. След съмнения и бурни диспути в Русия цар Александър Втори приема доводите „ за ” следващата военна атака против Турция. Ако не предприеме нищо, Русия би изгубила въздействието на Балканите – това основание надвива над страховете от нов Крим (катастрофата след спора 1853-1856).
На 12 април 1877 година войната стартира.
Мнозина и до през днешния ден акцентират, че в следващата си война против Турция съветският император преследвал свои лични цели. Други непрестанно напомнят само и единствено заслугата на съветското оръжие, с цел да насаждат комплекси в актуалните българи, че са получили свободата си наготово, че не са способни на национално изпитание за разлика от други балкански нации.
Според историка проф. Андрей Пантев „ ние не можехме сами да извоюваме своята самостоятелност. Трябваше да разбием една триконтинентална империя. При гърците, които се бият за самостоятелност седем години, сърбите, бъдещите румънци и останалите е друго. Те са в периферията на османските владения. Те не бяха ситуирани в центъра на Европейска Турция. Не, сами не можехме да изпълним тази грандиозна задача. “
И още един забавен детайл откроява проф. Пантев: „ След кланетата на априлци от 1876 година половин Европа яростно скърбеше за нашите премеждия, само че нямаше да си помръдне пръста, в случай че не беше съветското оръжие, пресекло Дунав и Балкана. Така беше изгонена турската власт след пет века огорчение. Това е немилостив действителен факт и никакви „ нови прочити ” не могат да донесат опция, каквито и претекстове да бъдат привиквани като негово отричане. “
След близо година на военни дейности съветските войски са пред Константинопол. Започват комплицирани договаряния и умишлени протакания, а на 28 февруари напряко били прекъснати. Граф Игнатиев съобщил, че и на примирието тогава би трябвало да се постави край. На 1 март съветските войски в Сан Стефано се подготвили за нахлуване. Ефектът бил реализиран бързо. На 3 март, на 12 километра от столицата, се подписва договорът, който поставя завършек на оръжията.
Договорът от Сан Стефано
Най-важното в контракта от 3 март е, че за пример за българската страна служат границите на Българската екзархия, одобрени с ферман през 1870 година. Те включват Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджина и Одрин) и Македония (без Солун и Халкидическия полуостров).
Предвиждало се България да бъде самостоятелно трибутарно Княжество, което заплаща налог на Османската империя, има християнско държавно управление и локална (народна войска).
Начело на страната трябвало да стои княз (християнин), избиран от народа и одобряван от Високата врата със единодушието на Великите сили. Събрание от български първенци трябвало да одобри „ Органически правилник “ (Конституция) на страната.
Забранявало се пребиваването на турски войски в княжеството. До основаването на локална армия редът и защитата на границите се поемали от съветски войски за период от две години.
Договорът бил предварителен (предварителен). Подписите си под него поставили граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов от съветска страна, а от страна на Османската империя външният министър Савфет Мехмед паша и посланикът в Германия Садулах бей.
За българите войната сред Русия и Турция има освободителен темперамент. Преди повече от век новината от Сан Стефано за възкръсналата им страна обикаля земите на българите посредством телеграфа и вестниците, предизвиквайки вдъхновение и големи очаквания.
Предварителният темперамент на Санстефанския кротичък контракт претендирал утвърждението на Великите сили. Де факто войната завършва с различен контракт, попарил очакванията на българския народ.
Раждането на националния блян
На 13 юни 1878 година стартира Берлинският конгрес, където български представители няма. Там са пратениците на Русия, Англия, Австро-Унгария, Франция, Германия и Турция. Руската делегация се води от премиера княз Горчаков, британската – от лорд Дизраели, а Германия е представлявана от канцлера Ото декор Бисмарк.
Парафи под контракта, който разпокъсва България, поставят двама князе, трима графове и един маркиз.
Създават се Княжество България и Източна Румелия, а Македония се връща под властта на Султана.
„ Никой наред не бе минавал с така бърз преход от упованието на една сбъдната фантазия в ужаса на една злополука ”, написа по този мотив историкът Симеон Радев (1879-1967).
Предложението 3 март да бъде премахнат от календара на националните празници провокира всеобща опозиция и към този момент е забравено.
Защото 3 март е в сърцето на българите.
Защото зад 3 март „ стоят доста жертви. Стои цяло едно освободително придвижване. Стоят Левски, Ботев.
Трети март отваря българската страна към нейното бъдеще. Създава българската държавност. “ (Проф. Валери Стефанов).
Защото „ за българина 3 март е междата сред несвобода и независимост. “ (Проф. Иван Илчев)
Българи, цветущ народен празник!
На 3 март (19 февруари по остарял стил) 1878 година в Сан Стефано, градче покрай Цариград, Русия и Турция подписват кротичък контракт, който поставя завършек на Руско-турската война (1877-1878) и обрисува границите на Санстефанска България.
Санстефанска България се трансформира в народен блян за генерации българи. Блян, който докара до Съединението (1885) и оповестяването на Независимостта (1908). Събития в новата българска история, които в никакъв случай нямаше да се случат, в случай че българската страна не бе възстановила своето битие след петвековно спиране.
За българите това е сполучливият край на Възраждането, на националноосвободителните борби, чиито венец бе Априлското въстание през 1876.
Жертвите, куражът и желанието на сънародниците ни за самостоятелна от Високата врата страна впечатляват международни имена като Виктор Юго, Чарлз Дарвин, Оскар Уайлд, Лев Толстой, Фьодор Достоевски. Всички те се ангажират с освободителната идея на един балкански народ.
Така нареченият Източен въпрос влиза в дневния ред на Великите сили.
На ход са първо дипломатите.
След активиране на Русия в края на 1876 година и началото на 1877 година се привиква Цариградската посланическа конференция и се стига до подписването на така наречен Лондонски протокол, чиито решения Великата врата отхвърля да одобри. След съмнения и бурни диспути в Русия цар Александър Втори приема доводите „ за ” следващата военна атака против Турция. Ако не предприеме нищо, Русия би изгубила въздействието на Балканите – това основание надвива над страховете от нов Крим (катастрофата след спора 1853-1856).
На 12 април 1877 година войната стартира.
Мнозина и до през днешния ден акцентират, че в следващата си война против Турция съветският император преследвал свои лични цели. Други непрестанно напомнят само и единствено заслугата на съветското оръжие, с цел да насаждат комплекси в актуалните българи, че са получили свободата си наготово, че не са способни на национално изпитание за разлика от други балкански нации.
Според историка проф. Андрей Пантев „ ние не можехме сами да извоюваме своята самостоятелност. Трябваше да разбием една триконтинентална империя. При гърците, които се бият за самостоятелност седем години, сърбите, бъдещите румънци и останалите е друго. Те са в периферията на османските владения. Те не бяха ситуирани в центъра на Европейска Турция. Не, сами не можехме да изпълним тази грандиозна задача. “
И още един забавен детайл откроява проф. Пантев: „ След кланетата на априлци от 1876 година половин Европа яростно скърбеше за нашите премеждия, само че нямаше да си помръдне пръста, в случай че не беше съветското оръжие, пресекло Дунав и Балкана. Така беше изгонена турската власт след пет века огорчение. Това е немилостив действителен факт и никакви „ нови прочити ” не могат да донесат опция, каквито и претекстове да бъдат привиквани като негово отричане. “
След близо година на военни дейности съветските войски са пред Константинопол. Започват комплицирани договаряния и умишлени протакания, а на 28 февруари напряко били прекъснати. Граф Игнатиев съобщил, че и на примирието тогава би трябвало да се постави край. На 1 март съветските войски в Сан Стефано се подготвили за нахлуване. Ефектът бил реализиран бързо. На 3 март, на 12 километра от столицата, се подписва договорът, който поставя завършек на оръжията.
Договорът от Сан Стефано
Най-важното в контракта от 3 март е, че за пример за българската страна служат границите на Българската екзархия, одобрени с ферман през 1870 година. Те включват Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджина и Одрин) и Македония (без Солун и Халкидическия полуостров).
Предвиждало се България да бъде самостоятелно трибутарно Княжество, което заплаща налог на Османската империя, има християнско държавно управление и локална (народна войска).
Начело на страната трябвало да стои княз (християнин), избиран от народа и одобряван от Високата врата със единодушието на Великите сили. Събрание от български първенци трябвало да одобри „ Органически правилник “ (Конституция) на страната.
Забранявало се пребиваването на турски войски в княжеството. До основаването на локална армия редът и защитата на границите се поемали от съветски войски за период от две години.
Договорът бил предварителен (предварителен). Подписите си под него поставили граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов от съветска страна, а от страна на Османската империя външният министър Савфет Мехмед паша и посланикът в Германия Садулах бей.
За българите войната сред Русия и Турция има освободителен темперамент. Преди повече от век новината от Сан Стефано за възкръсналата им страна обикаля земите на българите посредством телеграфа и вестниците, предизвиквайки вдъхновение и големи очаквания.
Предварителният темперамент на Санстефанския кротичък контракт претендирал утвърждението на Великите сили. Де факто войната завършва с различен контракт, попарил очакванията на българския народ.
Раждането на националния блян
На 13 юни 1878 година стартира Берлинският конгрес, където български представители няма. Там са пратениците на Русия, Англия, Австро-Унгария, Франция, Германия и Турция. Руската делегация се води от премиера княз Горчаков, британската – от лорд Дизраели, а Германия е представлявана от канцлера Ото декор Бисмарк.
Парафи под контракта, който разпокъсва България, поставят двама князе, трима графове и един маркиз.
Създават се Княжество България и Източна Румелия, а Македония се връща под властта на Султана.
„ Никой наред не бе минавал с така бърз преход от упованието на една сбъдната фантазия в ужаса на една злополука ”, написа по този мотив историкът Симеон Радев (1879-1967).
Предложението 3 март да бъде премахнат от календара на националните празници провокира всеобща опозиция и към този момент е забравено.
Защото 3 март е в сърцето на българите.
Защото зад 3 март „ стоят доста жертви. Стои цяло едно освободително придвижване. Стоят Левски, Ботев.
Трети март отваря българската страна към нейното бъдеще. Създава българската държавност. “ (Проф. Валери Стефанов).
Защото „ за българина 3 март е междата сред несвобода и независимост. “ (Проф. Иван Илчев)
Българи, цветущ народен празник!
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ