Преди почти 44 години, през септември 1977 г., НАСА изпрати

Преди съвсем 44 години, през септември 1977 година, НАСА изпрати галактическата сонда Voyager 1 на странствуване, а през днешния ден, откакто извърши главната задача за проучване на Юпитер и Сатурн, продължава да доставя научна информация отвън Слънчевата система.

Нови научни данни, получени от античния галактически транспортен съд (по стандартите на галактическата ера), разрешиха на астрономите да изследват междузвездното пространство и да се уверят, че междузвездното пространство е изпълнено с плазма - междузвезден газ, който създава акустичен звук, записан от сондата и доставен на Земята.

Днес Voyager 1 предава данни от разстояние над 22.5 милиарда км от Слънцето. Астрономите от университета Корнел записаха „ едва и монотонно, непрекъснато бръмчене на междузвезден газ “. Важно е да се означи, че устройството работи отвън хелиосферата (границите на Слънчевата система с междузвездното пространство), а Слънцето с планетите на „ нашата “ система на практика няма резултат върху индикаторите, регистрирани от сондата.

Voyager 1 употребява така наречен плазмената вълнова система, която е била предопределена за проучване на магнитосферите на Юпитер и Сатурн, с цел да получи данни за междузвездния звук.

Пътуването оттатък хелиосферата продължава от август 2012 година Оттогава галактическата сонда записва непрекъснат, еднообразен звук, който астрономите съпоставят с „ тихия звук от дъжд “. В същото време Voyager 1 записва през 2014 година изблик на интензивност от Слънцето, което по-късно изхвърли коронална материя, което е причина за смяна в магнитното поле даже отвън хелиосферата. Учените съпоставят такива прояви с мълнии по време на дъжд, след което има успокоение и междузвездното пространство продължава да излъчва „ безшумно ромолене “.