Преди почти 3200 години фараонът Рамзес III е загинал от

Преди съвсем 3200 години фараонът Рамзес III е умрял от ръката на заговорници. Престъпниците били открити бързо, наказани и осъдени по всички древноегипетски правила. Изглежда, делото трябвало да е закрито.

Три хиляди години следствените материали събирали прахуляк в архива на международната история, а фараонът си водел естествен задгробен живот. Но в средата на XIX век Рамзес III попаднал в полезрението на представителите на новата просвета египтология. Като се научили да четат античните писмени знаци, учените се заели с възторг да превеждат всичко подред.

През 1865 година бил оповестен превод на Торинския юридически папирус – много забавен документ от XII в. пр.н.е., който съдържа материали от правосъдния развой над заговорниците, имената на подсъдимите и произнесената присъда. Въпреки логиката на детективските следствия краят на делото за Рамзес III станал прочут на учените още преди да открият натрупа на убития.

Мумията на Рамзес III е открита през 1881 година – 15 000 години след публикуването на превода на Торинския папирус. Фараонът почивал в Дейр ел-Бахри, в гробницата DB(ТТ)-320, в компанията на петдесет други царе, царици, принцове и принцеси, жреци и други представители на елита. Неговата гробница се оказала тайник, в който са пренесени десетки мумии в опит да бъдат предпазени от вездесъщите иманяри.

Входът към царския тайник в Дейр ел-Бахри, където са открити мумиите на Рамзес III и неговият наследник. Снимка Keith Hazell/Wikimedia Commons

Още в края на XIX век египтолозите, които знаели събитията към гибелта на Рамзес III, се пробвали да изследват тялото, само че не съумели да развият мумията – погребалните бинтове били толкоз гъсто пропити със смола, че учените сметнали това за неточност на балсаматорите. Мумията била изпратена на предпазване в музея на Кайро и за известно време още веднъж не запомнили за Рамзес III.

Историята чакала нужния човек и нужните средства. От 2002 година неуморният Заки Хавас (Zahi Hawass), именуван „ египетския Индиана Джоунс “, виртуозно употребява мощта на актуалната просвета и медиите и още веднъж трансформира египтологията в занимателен детективски разказ и източник на международни сензации.

В началото на XXI век Хавас почнал няколко плана по проучване на царски мумии. Така била открита мумията на кралица Хатшепсут и била открита същинската причина за гибелта на Тутанкамон. Откритията не дават покой на елементарни хора и учени и до през днешния ден. Наскоро стана известно за откриването на секрети камери в гробницата на Тутанкамон.

На експертиза били подложени и мумиите от царския тайник ТТ-320. Но преди да се заемат с Рамзес III, обучение изследвали различен човек, чиито осанки заинтригували египолозите от момента на откриването им през 1886 година Става дума за мумията „ Неизвестен мъж Е “, по-известна със злокобното название Крещящата мумия.

Мумията „ Неизвестен мъж Е “, разпозната като Пентауер, наследник на Рамзес III. Снимка: Wikimedia Commons

Резултатите от проучването, оповестени през 2008 година, предиздвикали учените още веднъж да си спомнят за убийството на Рамзес III и съда над заговорниците, разказан в Торинския юридически папирус. Хавас с съображение считал, че Крещящата мумия е Пентауер – наследник на Рамзес III, поради който се забъркала цялата тази каша със заговора и убийството, останала в историята като „ харемния скрит план “.

Тогава една от дамите на Рамзес – Тий (Тийе), решила да умъртви своя брачен партньор и да качи на трона своя наследник, заобикаляйки посочения от фараона правоприемник. Заговорът съумял единствено на половина – фараонът бил умъртви, само че злосторниците били разкрити, съдени и наказани на гибел при Рамзес IV, който законно наследил трона са своя татко.

Записът за ориста на Пентауер се среща в третия от петте дълги листата на наказаните, изброени в Торинския папирус: „ Пентауер, който назоваха с друго име. Той беше наказан заради заговора, който е направил с Тий, своята майка, след нейния скрит план с дамите от харема, с цел да въстанат против неговия притежател. Той беше показан пред царедворците, с цел да го разпитат. Те го сметнаха за отговорен. Оставиха го на място. Той се умъртви самичък. “ (И. М. Лурие, „ Очерци по древноегипетско право XVI–X в. пр.н.е.).

От този запис следва, че Пентауер не е същинското име на принца („ който назоваха с друго име “) и че той по-скоро е бил заставен да се самоубие.

Вниманието на учените незабавно било привлечено от необичайния метод на мумифициране – младежът бил заровен срещу разпоредбите, безусловно като че ли е направил извънредно нещо и е бил оставен без вяра за заслужен оттатъшен живот. Вътрешните му органи не били извадени, влагата от тялото не била отстранена изцяло, балсамиращата смола била излята напряко в гърлото, а тялото било завито в нечистата, съгласно поверията на египтяните, козя кожа и оставено завинаги безименно.

Изследователите създали извод, че мумията принадлежи не на елементарен нарушител, а на високопоставена персона, осъдена за извънредно закононарушение.

Изражението на мъчителна мъка, застинало на лицето на Крещящата мумия, обаче не се дължи на предсмъртните премеждия на Пентауер, а в посмъртното държание на мумията, на която с времето главата се е наклонила обратно.

Оставало да се проведат генетични проби, с цел да се удостовери хипотезата за роднинската връзка сред Рамзес III и „ Неизвестен мъж Е “. Генетиците удостоверили, че с огромна възможност Крещящата мумия се явява наследник на Рамзес III. Очевидно античните египтяни са знаели смисъла на наказванията – три хиляди години татко и наследник били принудени да търпят взаимната си компания.

Двете мумии даже били изследвани дружно. През 2012 година в здравното издание The BMJ били оповестени резултатите от антропологичния, седебномедицинския, рентгенологичния и генетичния разбор на мумията на Рамзес III и Пентауер – татко и наследник.

Изследването с компютърна томография подсказало по какъв метод принцът е бил заставен да се самоубие – гънките на кожата по шията на Пентауер подхождат на гибел от задушаване.

Мумията на Пентауер. Стрелките сочат гънки, съответстващи на гибел от задушаване. Снимка: The BMJ

Томографът е съумял да проникне и зад погребалните бинтове на Рамзес III (те и до през днешния ден не могат да се свалят), разкривайки убийството с 3200-годишна отминалост. За първи път учените са получили удостоверение на историята, изложена в Торинския юридически папирус – преди не било напълно ясно дали фараонът е умрял вследствие на скрит план и по какъв начин тъкмо се е случило това.

„ Широката и дълбока рана на шията е била нанесена с изострен нож или друго острие. Разрезът е развалил трахеята, хранопровода и огромни кръвоносни съдове. Смъртта е настъпила незабавно “, изсъхнало оповестяват учените в публикацията, оповестена в The BMJ.

Мумията на Рамзес III. Шията на фараона е омотана с няколко пласта ленена тъкан. Снимка от уеб страницата thehistoryblog.com

В процеса на мумифициране особено са се погрижили за раната – шията на фараона е била покрита с многослоен „ шал “ от ленена тъкан, а в раната е подложен уаджет – амулетът „ окото на Хор “, който съгласно поверията е имал лечебна мощ даже след гибелта.

Всички тези детайлности са станали известни още през 2012 година. Защо археолозите още веднъж са си спомнили за Рамзес III през март 2016? Наскоро стана известна нова информация за остарялото ликвидиране, която учените безусловно изсмукали от пръста, или по-точно – от палеца на крайници на фараона.

През февруари 2016 година резултатите от многогодишните проучвания на царските мумии са отпечатани в книгата „ Сканиране на фараоните: КТ проучване на царските мумии от епохата на Новото царство (Scanning the Pharaohs: CT Imaging of the New Kingdom Royal Mummies). Автори на книгата са Захи Хавас и Сахар Салем, рентгенолог от университета на Кайро.

От тази книга публицистите разбрали новите сърцераздирателни детайлности за убийството на Рамзес III. Установено е, че убийците са били минимум двама. Такъв извод е направил Сахар Салем – компютърната томография е открила, че пръстът на крайници на фараона е бил отсечен с оръжие от рода на секира или меч. Тъй като не са открити признаци от зарастването на раната, това значи, че тя е нанесена директно преди гибелта на фараона.

„ Раната на крайници е анатомично далечна от по-рано откритата рана на шията на жертвата. Формата на раздробените кости на пръста на крайници сочат, че раната на крайници и раната на шията са били нанесени с разнообразни типове оръжие. Следователно единият от убийците, въоръжен с секира или меч, е нападнал фараона начело, до момента в който вторият палач, въоръжен с кинжал или нож, го е нападнал откъм гърба. Двамата убийци са работили по едно и също време – оповестява Сахар Салем в писмо до Live Science.

Жреците са положили много старания, с цел да скрият неестетичното неявяване на палеца, толкоз нужен на фараона в отвъдния живот още в края на XIX век египтолозите са забелязали непотребното количество смола, с което били пропити бинтовете на фараона. „ Струва ми се, че балсаматорите са създали това съзнателно, с цел да маскират огромната загадка – изчезналия пръст на крайници “, отбелязва Салем.

Триизмерно КТ изображение на крайници на Рамзес III, оплетен с погребални бинтове, които скриват неналичието на палец. Снимка: Sahar Saleem & Zahi Hawass

Подобни открития приказват доста за човешката природа, коварството на ориста, за достиженията на актуалната просвета и успеваемостта на правосъдната система на Древен Египет.

Източник