Защо Слънцето е било синьо преди 200 години?
Преди съвсем 200 години, Слънцето е придобило необикновен нюанс, което сложило началото на две години на необичен студ по целия свят. Учените дълго време смятали, че този чудноват резултат е резултат от вулканично изригване , само че до през днешния ден не са съумели да открият кой вулкан е виновен за него.
Известно е, че това " мистериозно изригване " е довело до краткосрочно изстудяване, настъпило сред 1831 и 1833 година, което е намалило междинната температура с към 1°C. Немският композитор Феликс Менделсон разказва това по време на пътуването си през Алпите през лятото на 1831 година: " Пусто време, още веднъж вали цяла нощ и сутринта, студено е като през зимата, а по най-близките хълмове към този момент има бездънен сняг. "
През август 1831 година от целия свят – в това число от Китай, Европа, Съединени американски щати и Карибите – се появяват отчети, че Слънцето наподобява " синьо, лилаво и зелено " . Това събитие евентуално е било резултат от вулканичен прахуляк и газове, които разпръскват слънчевата светлина по необикновен метод.
Имало е спекулации, че изригването е станало при вулкана Бабуян Кларо във Филипините или при изригването на вулкана Фердинандеа покрай Сицилия, само че проучвания разкриха нов провинен.
Учени от Университета Сейнт Андрюс в Шотландия са събрали безапелационни доказателства, че вулканичното изригване е пристигнало от калдерата Заварицки на необитаемия остров Симушир , част от Курилските острови в съветския Далечен изток, покрай Япония. Те стигнали до този извод посредством геохимичен разбор на проби от ледено ядро, който посочил " съвършено съвпадане на пръстови отпечатъци " в отлаганията на пепел.
" Анализирахме химията на леда с висока времева разграничителна дарба. Това ни разреши да определим точния интервал на изригването – пролетта и лятото на 1831 година, да потвърдим, че е било мощно избухливо, и по-късно да извлечем дребните частици пепел. Намирането на съвпадението лиши доста време и изискваше необятно съдействие с сътрудници от Япония и Русия, които ни изпратиха проби от тези отдалечени вулкани, събрани преди десетилетия ", сподели доктор Уил Хътчисън, водещ създател на проучването от Училището по просвета за Земята и околната среда в Университета Сейнт Андрюс.
Изследователите показват, че тяхната работа акцентира силата на вулканичните изригвания и тяхното евентуално влияние върху Земята. Вулканите могат доста да въздействат на климата, като изпускат газове и частици в атмосферата, което води до краткосрочни охлаждащи резултати и в някои случаи способства за дълготрайно стопляне. Например, изригването на планината Пинатубо през 1991 година във Филипините изпомпва най-големия облак от серен диоксид, измерван в миналото, причинявайки спад на световните температури с към 0,5°C за една до три години.
Ако сходно изригване като това от 1831 година се случи през днешния ден, то би провокирало обилни промени в климата.
" Има толкоз доста вулкани като този, което демонстрира какъв брой мъчно ще бъде да се планува по кое време и къде може да се случи идващото изригване с огромна големина ", прибавя доктор Хътчисън. " Като учени и като общество, би трябвало да обмислим по какъв начин да координираме интернационален отговор при идващото огромно изригване, сходно на това от 1831 година ", заключава той.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Известно е, че това " мистериозно изригване " е довело до краткосрочно изстудяване, настъпило сред 1831 и 1833 година, което е намалило междинната температура с към 1°C. Немският композитор Феликс Менделсон разказва това по време на пътуването си през Алпите през лятото на 1831 година: " Пусто време, още веднъж вали цяла нощ и сутринта, студено е като през зимата, а по най-близките хълмове към този момент има бездънен сняг. "
През август 1831 година от целия свят – в това число от Китай, Европа, Съединени американски щати и Карибите – се появяват отчети, че Слънцето наподобява " синьо, лилаво и зелено " . Това събитие евентуално е било резултат от вулканичен прахуляк и газове, които разпръскват слънчевата светлина по необикновен метод.
Имало е спекулации, че изригването е станало при вулкана Бабуян Кларо във Филипините или при изригването на вулкана Фердинандеа покрай Сицилия, само че проучвания разкриха нов провинен.
Учени от Университета Сейнт Андрюс в Шотландия са събрали безапелационни доказателства, че вулканичното изригване е пристигнало от калдерата Заварицки на необитаемия остров Симушир , част от Курилските острови в съветския Далечен изток, покрай Япония. Те стигнали до този извод посредством геохимичен разбор на проби от ледено ядро, който посочил " съвършено съвпадане на пръстови отпечатъци " в отлаганията на пепел.
" Анализирахме химията на леда с висока времева разграничителна дарба. Това ни разреши да определим точния интервал на изригването – пролетта и лятото на 1831 година, да потвърдим, че е било мощно избухливо, и по-късно да извлечем дребните частици пепел. Намирането на съвпадението лиши доста време и изискваше необятно съдействие с сътрудници от Япония и Русия, които ни изпратиха проби от тези отдалечени вулкани, събрани преди десетилетия ", сподели доктор Уил Хътчисън, водещ създател на проучването от Училището по просвета за Земята и околната среда в Университета Сейнт Андрюс.
Изследователите показват, че тяхната работа акцентира силата на вулканичните изригвания и тяхното евентуално влияние върху Земята. Вулканите могат доста да въздействат на климата, като изпускат газове и частици в атмосферата, което води до краткосрочни охлаждащи резултати и в някои случаи способства за дълготрайно стопляне. Например, изригването на планината Пинатубо през 1991 година във Филипините изпомпва най-големия облак от серен диоксид, измерван в миналото, причинявайки спад на световните температури с към 0,5°C за една до три години.
Ако сходно изригване като това от 1831 година се случи през днешния ден, то би провокирало обилни промени в климата.
" Има толкоз доста вулкани като този, което демонстрира какъв брой мъчно ще бъде да се планува по кое време и къде може да се случи идващото изригване с огромна големина ", прибавя доктор Хътчисън. " Като учени и като общество, би трябвало да обмислим по какъв начин да координираме интернационален отговор при идващото огромно изригване, сходно на това от 1831 година ", заключава той.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ