Преди, по време и след срещата на президентите на Русия

Преди, по време и след срещата на президентите на Русия и Съединени американски щати в Аляска прозвучаха разнообразни мнения и разбори, които, основавайки се на догатки, постоянно бяха неточни и повърхностни. В едни от тях се заклеймяваше държанието на президента Доналд Тръмп, а в други се присъждаше победа на президента Владимир Путин. Според някои коментатори президентът Тръмп се стреми да наложи на Русия неприемливи условия за преустановяване на войната, до момента в който президентът Путин прави всичко допустимо да не допусне това.

На фона на тези спорни оценки дано приемем на пръв взор невероятната мисъл, че за Съединени американски щати би било преференциално Украйна да бъде под въздействието на Русия. Да допуснем, че това се реализира. В подобен случай Русия ще се трансформира в международна мощ, която ще респектира Европа и, без значение от разликите в мащабите на стопанските системи, ще се държи като равна с Китай. Така Съединени американски щати ще останат и в бъдеще нужен поръчител за сигурността на Европа, която ще продължи да бъде в подчинено състояние по отношение на тях. Китай няма да може да направи Русия стопански подвластна и няма да може сигурно да разчита на нея като на собствен тилов район, което би било извънредно удобно за Съединени американски щати.

Съединени американски щати ще сътрудничат с Русия в стопанската система, ще уголемяват нейните благоприятни условия и по този начин тя ще може да се държи на избрана отдалеченост както от Европа, по този начин и от Китай. Накратко, президентът Тръмп може би се пробва да приложи „ триъгълната дипломация ” на Хенри Кисинджър от началото на 70-те години на ХХ век, посредством която тогава Съединени американски щати усъвършенстваха връзките си със Съюз на съветските социалистически републики и сътвориха условия за икономическия напредък на Китай.

Разликата е, че през днешния ден Русия и Китай са стратегически сътрудници, което съвсем свежда до нулева вероятността за реализирането на нов вид на „ триъгълната дипломация ”. Но както е известно, в политиката няма безконечни другари, а единствено безконечни ползи. Съединени американски щати ще продължат да поддържат положителни стопански връзки с Китай, тъй като още дълго време ще извличат изгоди от това, само че нищо не им пречи да имат такива връзки и с Русия. Русия също има интерес от сходно развиване в триъгълника Съединени американски щати – Китай – Русия, защото смисъла на Европа понижава, а центърът на стопанската система и политиката към този момент е в Азиатско-тихоокеанския район. Там една по-силна Русия би имала основна роля, като по едно и също време лимитира политико-икономическото пространство на Китай.

Съединени американски щати и Русия оповестиха като своя идеологическа основа консервативните морални полезности, противопоставяйки се на демократичната народна власт на глобалистите от Съединени американски щати и Европа. Тази основа основава опция за общо опълчване на тяхната идеология, което по всяка възможност ще се задълбочава. Либералните глобалисти проведоха събитията в Украйна през 2014 година и я приготвиха за война с Русия. Повече от три години и половина те я разпалват по всички вероятни способи, а през днешния ден, когато се обрисува вероятният ѝ край, не крият злобата си както към президента Тръмп, по този начин и към президента Путин, който сполучливо се опълчи на проектите им за стратегическо проваляне на страната си.

Пример за това е трескавото образуване на среща след среща за оказване на напън както върху американската администрация, по този начин и върху украинския президент. В Лондон Зеленски бива инструктиран преди всяка среща във Вашингтон, а наскоро немският канцлер Фридрих Мерц в изявление за телевизия ARD описа по какъв начин е поучавал украинския водач по какъв начин да се държи с американския си сътрудник.

Днес борбата с глобалистите се води точно за войната в Украйна. Спирането ѝ, даже при най-малък триумф за Русия, ще значи цялостно проваляне за демократичните глобалисти. Затова ожесточението против курса на администрацията на президента Тръмп е толкоз огромно. Ето за какво на 18 август се готви „ десант “ във Вашингтон в състав Урсула фон дер Лайен, Еманюел Макрон, Киър Стармър, Фридрих Мерц и даже генералният секретар на НАТО – в поддръжка на украинския президент. Преди това обаче ще се организира среща за приемане на обединен проект за оказване на тази помощ и, несъмнено, за опълчване на взетите в Аляска решения.

Засега обаче на масата на договарянията са Съединени американски щати и Русия. Либералните глобалисти от Европа остават зад вратата на залата, въпреки че е допустимо по благосклонност някой от тях да бъде поканен – без право на глас. Украинският президент се привиква, с цел да му бъдат съобщавани към този момент взетите решения. Такава е днешната конюнктура, в която се оказаха демократичните глобалисти в борбата си с Русия.

Според някои медии най-големият труженик за глобализация на планетата е Китай, тъй като в нейни условия неговата икономическа, а затова и политическа агресия ще има оптимален резултат. Това обаче очевидно опонира на проектите на Съединени американски щати за опазване на международното водачество, което те не крият. Русия също показва противоречие с китайската политика, въпреки и единствено по обособени нейни аспекти, като резервира своята самостоятелност. Такъв метод не ѝ пречи да поддържа положителни политически и стопански връзки, макар че от време на време последните не носят предстоящата успеваемост.

Реализирането на крупни взаимни капиталови планове сред Съединени американски щати и Русия би било от изгода и за двете страни. Срещата в Аляска, като се изключи че даде знак, че сходни планове са вероятни, сподели и новото място на Русия на световната политическа сцена, както и разпада на досегашния ялтенски международен ред. Какъв ще бъде новият, ще зависи от политиката на Русия и от триумфа на „ триъгълната дипломация ” на Съединени американски щати.