Прекаленото мислене ли е проблемът на Пеп в еврогостуванията
Преди осем години Пепе беше изпъден и Лионел Меси вкара два гола – единия от тях ослепителен, а Барселона би Реал Мадрид в полуфинален мач от Шампионската лига. Това бе една напряко апокалиптична вечер, апогеят на онази пословична серия от четири Класикос в границите на 17 дни (при все че предстоеше реваншът), която дефинира първия сезон на Жозе Моуриньо в Испания.
Тя пристигна, откакто Джосеп Гуардиола най-сетне не устоя и изригна в резултат на непрекъснатите дразнения от страна на португалеца – миг, който неговите футболисти сметнаха за изпускане на парата. Тази победа бе изцеждаща, еуфорична и въпреки всичко на цената на това Гуардиола може би в никакъв случай към този момент да не е същият. Осем години по-късно той продължава да няма друга победа като посетител в четвъртфинали или полуфинали на Шампионската лига.
По формулировка извадките от крайните стадии на огромните футболни шампионати са дребни, но тази наподобява като освен това от елементарна черна точица в блестящото CV на каталанеца. Защото провалянето на Манчестър Сити на посетители на Тотнъм Хотспър (1:0) бе 10-ото следващо посещение без победа за Гуардиола в четвъртфинали или полуфинали на най-авторитетния европейски клубен шампионат.
Един обзор на листата демонстрира необятен набор от противници. Равенствата да вземем за пример против Милан с Барса през 2012 година или против Манчестър Юнайтед с Байерн (Мюнхен) през 2014-а могат да се считат за положителни резултати. В началото никой не бе угрижен от провалите с 1:0 на терените на Челси и Реал Мадрид в идващите два кръга на същите тези два сезона, в последно време обаче резултатите стават все по-трудни за обяснение. С Байерн имаше загуба с 3:1 на посетители на Порто в четвъртфиналите на 2014/15 (преодолян пасив в реванша) и много нервно 2:2 на посетители на Бенфика в четвъртфиналите на 2015/16 след минимална победа с 1:0 в баварската столица. Никой няма по какъв начин и да не помни крушенията с по 3:0 на терените на Барселона с Байерн (2014/15) и на Ливърпул със Сити (миналата пролет в „ червена” стихия през първото полувреме на „ Анфийлд”).
Има прочут риск от прекомерно опростяване на нещата. Разбира се, че индикаторите на всеки тим в късните стадии на ШЛ се утежняват, откакто там е мястото да се срещаш с най-трудните противници. Има обаче една повтаряща се, може би даже самопредизвикваща се, наклонност Гуардиола да прекалява с мисленето в тези гостувания, да сортира неизпробвани тактики и единайсеторки и да си понася следствията. Една от най-силните му страни като треньор е детайлното проучване на всеки един мач и противник, но това, в комбиниране с обезверената му упоритост да завоюва Шампионската лига и без Лионел Меси до себе си, парадоксално приготвя почвата за неуспеха му.
През 2015 година Гуардиола изпрати футболистите на Байерн да пресират Барса на „ Камп Ноу” – шокираща тактичност, която се принуди да изостави още към 20-ата минута. Резултатът в оня миг беше 0:0, само че насъбраната в това буреносно начало отмалялост способства за вкараните три късни гола от каталанците. Миналия сезон на „ Анфийлд” пък всеобщото комплициране пристигна от преместването на Илкай Гюндоган в по-задна позиция.
Във визитата против Тотнъм проблемите не бяха изобщо толкоз остри като в гореизброените случаи и в случай че Серхио Агуеро бе вкарал от дузпа в 12-ата минута, мачът можеше да протече по напълно друг метод. И въпреки всичко въпросителните си останаха. Това може и да прозвучи малко незаслужено, тъй като той е превъзходен футболист, но наличието на Гюндоган като че ли се трансформира в сигнален знак за поражение. В отсъствието на контузения Бернардо Силва нямаше причина възвръщащият формата си Кевин Де Брайне да не играе, а Гуардиола въпреки всичко избра по-предпазливия вид.
Първото проваляне на експерта от Сантпедор в британския футбол пристигна на „ Уайт Харт Лейн”, където неговият Сити бе напряко затрит. Въпреки че „ гражданите” безапелационно бяха били „ шпорите” в предходните им три конфликта преди настоящия във вторник, Гуардиола сякаш постоянно е угрижен от физическата мощност на тима на Маурисио Почетино. И въпреки всичко, с стартирането на Рияд Марез на десния фланг и ограничението на галопите напред на своите бекове (вечната рецензия от Луис ван Хаал към Гуардиола в огромните мачове), с на процедура организирането на система 1-4-4-1-1 без топката като в турнирния мач с Ливърпул на „ Анфийлд” през есента, мениджърът на „ гражданите” самичък обезпечи изискванията мачът да се трансформира във физическа борба.
Това може би изяснява удара с лакът на Фернандиньо в главата на падналия на земята Хари Кейн. Само бразилецът би могъл да каже дали действието му е било съзнателно (макар че в случай че е било случай, какво съвпадане е това, че мигновено го последва с нов удар с лакът против Кейн), само че е най-малкото любопитно това, че ВАР наказа ударен от топка лакът, а си замълча при ударена от лакът глава.
Така Сити не можа да се възползва от най-силното си качество – играта на пас, а в това време не стори доста, с цел да прикрие дребното си дефекти. Фернандиньо изглеждаше изнурен от непрекъснатото и интензивно деяние на Деле Али в зоните към него и сполучливите му подавания слязоха до 75,6% от междинните му за сезона в Премиър Лийг 87,8%. Пускането от Почетино на двама флангови нападатели високо по терена за прилепяне на бековете на гостите (единият от които е с мускулни проблеми, а другият е преквалифициран централен полузащитник) в последна сметка се оказа решаващото: Хюн-мин Сон първо избяга зад тила на Фабиан Делф, а след това го прикотка да му влезе неудобно и елементарно му избяга, преди да приключи с голов удар при неубедителната интервенция на Едерсон.
В този смисъл Почетино завоюва тактическата борба. Това единствено по себе си не би трябвало да е необикновен мотив за паника за Гуардиола, тъй като Сити към момента има отлични шансове да продължи към лелеяните полуфинали. Десет следващи гостувания без победа в късните стадии на Шампионската лига обаче са си мотив за паника, и то голям.
Джонатан Уилсън, „ Гардиън”
Тя пристигна, откакто Джосеп Гуардиола най-сетне не устоя и изригна в резултат на непрекъснатите дразнения от страна на португалеца – миг, който неговите футболисти сметнаха за изпускане на парата. Тази победа бе изцеждаща, еуфорична и въпреки всичко на цената на това Гуардиола може би в никакъв случай към този момент да не е същият. Осем години по-късно той продължава да няма друга победа като посетител в четвъртфинали или полуфинали на Шампионската лига.
По формулировка извадките от крайните стадии на огромните футболни шампионати са дребни, но тази наподобява като освен това от елементарна черна точица в блестящото CV на каталанеца. Защото провалянето на Манчестър Сити на посетители на Тотнъм Хотспър (1:0) бе 10-ото следващо посещение без победа за Гуардиола в четвъртфинали или полуфинали на най-авторитетния европейски клубен шампионат.
Един обзор на листата демонстрира необятен набор от противници. Равенствата да вземем за пример против Милан с Барса през 2012 година или против Манчестър Юнайтед с Байерн (Мюнхен) през 2014-а могат да се считат за положителни резултати. В началото никой не бе угрижен от провалите с 1:0 на терените на Челси и Реал Мадрид в идващите два кръга на същите тези два сезона, в последно време обаче резултатите стават все по-трудни за обяснение. С Байерн имаше загуба с 3:1 на посетители на Порто в четвъртфиналите на 2014/15 (преодолян пасив в реванша) и много нервно 2:2 на посетители на Бенфика в четвъртфиналите на 2015/16 след минимална победа с 1:0 в баварската столица. Никой няма по какъв начин и да не помни крушенията с по 3:0 на терените на Барселона с Байерн (2014/15) и на Ливърпул със Сити (миналата пролет в „ червена” стихия през първото полувреме на „ Анфийлд”).
Има прочут риск от прекомерно опростяване на нещата. Разбира се, че индикаторите на всеки тим в късните стадии на ШЛ се утежняват, откакто там е мястото да се срещаш с най-трудните противници. Има обаче една повтаряща се, може би даже самопредизвикваща се, наклонност Гуардиола да прекалява с мисленето в тези гостувания, да сортира неизпробвани тактики и единайсеторки и да си понася следствията. Една от най-силните му страни като треньор е детайлното проучване на всеки един мач и противник, но това, в комбиниране с обезверената му упоритост да завоюва Шампионската лига и без Лионел Меси до себе си, парадоксално приготвя почвата за неуспеха му.
През 2015 година Гуардиола изпрати футболистите на Байерн да пресират Барса на „ Камп Ноу” – шокираща тактичност, която се принуди да изостави още към 20-ата минута. Резултатът в оня миг беше 0:0, само че насъбраната в това буреносно начало отмалялост способства за вкараните три късни гола от каталанците. Миналия сезон на „ Анфийлд” пък всеобщото комплициране пристигна от преместването на Илкай Гюндоган в по-задна позиция.
Във визитата против Тотнъм проблемите не бяха изобщо толкоз остри като в гореизброените случаи и в случай че Серхио Агуеро бе вкарал от дузпа в 12-ата минута, мачът можеше да протече по напълно друг метод. И въпреки всичко въпросителните си останаха. Това може и да прозвучи малко незаслужено, тъй като той е превъзходен футболист, но наличието на Гюндоган като че ли се трансформира в сигнален знак за поражение. В отсъствието на контузения Бернардо Силва нямаше причина възвръщащият формата си Кевин Де Брайне да не играе, а Гуардиола въпреки всичко избра по-предпазливия вид.
Първото проваляне на експерта от Сантпедор в британския футбол пристигна на „ Уайт Харт Лейн”, където неговият Сити бе напряко затрит. Въпреки че „ гражданите” безапелационно бяха били „ шпорите” в предходните им три конфликта преди настоящия във вторник, Гуардиола сякаш постоянно е угрижен от физическата мощност на тима на Маурисио Почетино. И въпреки всичко, с стартирането на Рияд Марез на десния фланг и ограничението на галопите напред на своите бекове (вечната рецензия от Луис ван Хаал към Гуардиола в огромните мачове), с на процедура организирането на система 1-4-4-1-1 без топката като в турнирния мач с Ливърпул на „ Анфийлд” през есента, мениджърът на „ гражданите” самичък обезпечи изискванията мачът да се трансформира във физическа борба.
Това може би изяснява удара с лакът на Фернандиньо в главата на падналия на земята Хари Кейн. Само бразилецът би могъл да каже дали действието му е било съзнателно (макар че в случай че е било случай, какво съвпадане е това, че мигновено го последва с нов удар с лакът против Кейн), само че е най-малкото любопитно това, че ВАР наказа ударен от топка лакът, а си замълча при ударена от лакът глава.
Така Сити не можа да се възползва от най-силното си качество – играта на пас, а в това време не стори доста, с цел да прикрие дребното си дефекти. Фернандиньо изглеждаше изнурен от непрекъснатото и интензивно деяние на Деле Али в зоните към него и сполучливите му подавания слязоха до 75,6% от междинните му за сезона в Премиър Лийг 87,8%. Пускането от Почетино на двама флангови нападатели високо по терена за прилепяне на бековете на гостите (единият от които е с мускулни проблеми, а другият е преквалифициран централен полузащитник) в последна сметка се оказа решаващото: Хюн-мин Сон първо избяга зад тила на Фабиан Делф, а след това го прикотка да му влезе неудобно и елементарно му избяга, преди да приключи с голов удар при неубедителната интервенция на Едерсон.
В този смисъл Почетино завоюва тактическата борба. Това единствено по себе си не би трябвало да е необикновен мотив за паника за Гуардиола, тъй като Сити към момента има отлични шансове да продължи към лелеяните полуфинали. Десет следващи гостувания без победа в късните стадии на Шампионската лига обаче са си мотив за паника, и то голям.
Джонатан Уилсън, „ Гардиън”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ