Гигантско страховито влечуго тероризирало моретата
Преди към 80 милиона години в плитко вътрешно море, разделяло в миналото Северна Америка на източна и западна суши, страховито 10-метрово влечуго с мощни челюсти и невероятна мощ на захапката владее обитанията и е прието за един от висшите хищници, съобщи Ройтерс.
Десетки милиони години по-късно този гущер, властвал над античните морета тогава, когато динозаврите преобладават на сушата, се снабдява с прякор, който значи Челюсти на гибелта.
Актуален разбор на вкаменелости на страховитото влечуго, оповестен в сп. " Journal of Vertebrate Paleontology ", дефинира, че то заслужава да бъде причислено към нов жанр мозазаври въз основа на някои неповторими скелетни и челюстни характерности.
Преди страховитото творение от интервала креда е било класифицирано като тип прогнатодон (Prognathodon stadtmani). Заради разликите му с другите типове прогнатодони, Джошуа Лайвли - куратор по палеонтология в музей в Юта, Съединени американски щати, му дава новото научно название Gnathomortis stadtmani. Прозвището произлиза от гръцката и латинската думи за " Челюсти на гибелта ".
След изгубването на други морски влечуги като ихтиозаврите и плиозаврите, мозазаврите " тероризират " античните океани.
Публикация, споделена от (@braquiospain) на Сеп 21, 2020 в 5:17 PDT
" През последните 15 милиона години от съществуването на динозаврите, мозазаврите извършват разнообразни функции в океаните. Някои специализират в храненето с миди, други - с риби. Срещат се и микрохищници, способни да раздерат всичко с по-скромен размер от техния. Именно подобен е бил и този тип мозазавър. Ако някое творение е било дълго шест метра, то най-вероятно е влизало в менюто на Челюсти на гибелта ", изяснява Лайвли.
Менюто на страховития гущер е включвало морски костенурки, риба, акули и други морски влечуги, в това число и по-дребни мозазаври.
Представителите на типа Gnathomortis stadtmani са съжителствали с по-едри мозазаври, като да вземем за пример 14-метровия тилозавър, само че са имали по-мощни челюсти от тях, добавя Джошуа Лайвли. " Името Челюсти на гибелта изцяло подхожда на тези страховити създания ", споделя експертът.
Десетки милиони години по-късно този гущер, властвал над античните морета тогава, когато динозаврите преобладават на сушата, се снабдява с прякор, който значи Челюсти на гибелта.
Актуален разбор на вкаменелости на страховитото влечуго, оповестен в сп. " Journal of Vertebrate Paleontology ", дефинира, че то заслужава да бъде причислено към нов жанр мозазаври въз основа на някои неповторими скелетни и челюстни характерности.
Преди страховитото творение от интервала креда е било класифицирано като тип прогнатодон (Prognathodon stadtmani). Заради разликите му с другите типове прогнатодони, Джошуа Лайвли - куратор по палеонтология в музей в Юта, Съединени американски щати, му дава новото научно название Gnathomortis stadtmani. Прозвището произлиза от гръцката и латинската думи за " Челюсти на гибелта ".
След изгубването на други морски влечуги като ихтиозаврите и плиозаврите, мозазаврите " тероризират " античните океани.
Публикация, споделена от (@braquiospain) на Сеп 21, 2020 в 5:17 PDT
" През последните 15 милиона години от съществуването на динозаврите, мозазаврите извършват разнообразни функции в океаните. Някои специализират в храненето с миди, други - с риби. Срещат се и микрохищници, способни да раздерат всичко с по-скромен размер от техния. Именно подобен е бил и този тип мозазавър. Ако някое творение е било дълго шест метра, то най-вероятно е влизало в менюто на Челюсти на гибелта ", изяснява Лайвли.
Менюто на страховития гущер е включвало морски костенурки, риба, акули и други морски влечуги, в това число и по-дребни мозазаври.
Представителите на типа Gnathomortis stadtmani са съжителствали с по-едри мозазаври, като да вземем за пример 14-метровия тилозавър, само че са имали по-мощни челюсти от тях, добавя Джошуа Лайвли. " Името Челюсти на гибелта изцяло подхожда на тези страховити създания ", споделя експертът.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ