Преди около 4,5 милиарда години първична версия на Земята, покрита

Преди към 4,5 милиарда години първична версия на Земята, покрита с разтопена лава, обикаляла към Слънцето. Едва при започване на съществуването си,в избухливо събитие, тя била ударена от по-малък обект с размерите на Марс, именуван Тея. Тея била разрушена на части от удара, до момента в който голямо парче Земя било изпратено да се рее в Космоса.

Гравитационното привличане на останалата по-голямата част от нашата планета кара този материал да се върти към Земята. За изненадващо къс интервал от време, може би по-малко от 100 години, част от този материал се е слепил и образувал Луната.

Или най-малко по този начин твърди една известна доктрина за произхода на Луната. Сега обаче има нови доказателства, които допускат, че Луната в действителност е основана от отломките на това галактическо влияние преди милиарди години. Откриването на избрани газове в Луната поддържа концепцията и също по този начин ни дава значими нови детайлности за това по какъв начин може да се е случило.

Докато приключва своята докторска степен в Швейцарския федерален софтуерен институт (ETH) в Цюрих, Патриция Уил учи шест лунни астероида, открити от NASA в Антарктика при започване на 2000-те години. В тези скали тя и нейните сътрудници откриват хелий и неон, уловени в дребни стъклени мъниста, които се образуват при вулканични изригвания на лунната повърхнина, до момента в който магмата е изтеглена от вътрешността на луната. Тези газове, известни като благородни газове, тъй като са относително нереактивни, наподобява са произлезли от Земята и евентуално са били наследени от Луната „ по време на нейното образуване “, споделя Уил. Изследването е оповестено в списанието Science Advances.

Предишни проучвания към този момент намекнаха за хипотезата за великански удар. Лунните скали демонстрират поразително подобие със земните скали, което допуска общ генезис. И въпреки всичко има основни разлики: лунните скали имат по-лека версия на хлора, да вземем за пример, което сочи към трагично събитие при започване на историята на нашите два свята, което е разделило някои материали.

Повечето учени в този момент са съгласни, че това събитие е било великански конфликт.

„ Доста сме настроени на хипотезата за гигантския удар “, споделя Суджой Мукопадхяй, геохимик от Калифорнийския университет в Дейвис, който не е взел участие в проучването на Уил. „ Това към момента е най-хубавата налична догадка. “

След удара към нашата планета може да се е образувал диск от материал, преместен от конфликта - евентуално " поничка " от изпарена канара, известна като синестия, излъчваща хиляди градуси температура. Количеството неон и хелий, открити в лунните проби, поддържа теорията, че Луната се е образувала в тази синестия, защото относителното обилие на тези газове допуска, че те идват от мантията на Земята и са били изстреляни в космоса от удара, преди да бъдат слети навътре в нашия спътник. Ако вместо това тези газове бяха превозени през Космоса до Луната от слънчевите ветрове, бихме очаквали да има доста по-ниски количества в оценените астероиди, написа hiccom.bg.

Нито едно изследване не е съумяло да откри доказателства за такива локални газове в лунните скали преди този момент.

„ Концентрациите са доста ниски, тъй че е доста мъчно да се открият “, споделя Рей Бърджис, геохимик от университета в Манчестър и рецензент на проучването на Уил. „ Това е огромна крачка напред. “