В дългата конфронтация със Запада Русия трябва да си поеме дъх
Преди няколко седмици, говорейки във Валдай, президентът Путин изрече концепция, която беше напълно явна, само че не осъзната от мнозина: актуалните събития и процеси ще продължат дълго време. Президентът очерта интервал от цяло десетилетие.
Тези негови думи са извънредно потребни за всеки човек, който следи новините по света и се пробва да си построи без значение мнение за протичащото се. Не разполагаме с цялата информация, тъй като я черпим от открити източници. Всичко останало, прикрито от нас, ние допускаме и измисляме съгласно силите на въображението си, както и податливост към скептицизъм или оптимизъм.
Ако обаче, когато проучваме настоящите вести, непрекъснато имаме поради, че сега претърпяваме единствено дребна част от величествен дълголетен световен развой, това оказва помощ да се построи доста по-ясна и по-трезво осмислена картина на настоящите събития, която без това съвсем всекидневно хвърля доста от нас от еуфория, до обезсърчение и назад. Така че дано да погледнем какво се случва от тази точка.
И по този начин, на 24 февруари трансформацията на международната система, която продължава много дълго време и е дейна от 2014 година, навлезе в нов стадий на открит конфликт сред Русия и Запада, конфликт, в това число боен, защото неговата хибридна природа не е нищо повече от смокинов лист. Украйна непринудено даде територията си за военни дейности и популацията си на НАТО. Между другото, това дава отговор на въпроса какъв брой дълго ще продължи спорът там: до края на световната борба. Боевете ще протичат в Украйна, до момента в който не бъде достигната нова геополитическа настройка в света, т.е. същите плюс-минус 10 години, упоменати от Путин. Човек може да симпатизира на югозападните ни съседи, само че те сами избраха ориста си, дълго, мъчно и въодушевено стремейки се към нея.
Изминалите осем месеца и половина демонстрираха, че разновидността за бързо и безболезнено решение на казуса с Украйна, уви, не проработи. От друга страна, Западът има своя причина за отчаяние. Той не съумя да срине съветската стопанска система с бърз удар с по-нататъшен държавно-политически колапс, който неотложно да реши проблемите на Съединени американски щати и с техните съдружници. Но нещо друго се оказа по-лошо: оказа се, че самият Запад доста отслабна и стана уязвим. Социално-икономическите системи на страните от двете страни на Атлантическия океан изпитаха тежък удар върху себе си, а способените структури към този момент не крият, че това е единствено началото и в бъдеще ще бъде доста по-лошо. А това от своя страна вреди както на вътрешната политическа непоклатимост на тези страни, по този начин и на общата западна взаимност. През по-голямата част от годината груповият Запад действаше като абсолютно консолидиран гневно антируски фронт, а в този момент още веднъж има комплициране и съмнения.
И на този декор сме очевидци на събитията от последните седмици, част от които апропо е изтеглянето на съветските войски от десния бряг на Днепър. На Запад стартира все по-активно и шумно пробутване на тематиката за договарянията с Русия, в този развой вземат участие както авторитетни медии, по този начин и видни персони като папата. Световните мейнстрийм медии към този момент намерено пишат за признаци на раздробяване на антируската коалиция заради икономическите проблеми, пред които са изправени участващите страни. Някои страни, да вземем за пример Италия, даже оповестиха прекъсване на военните доставки за Украйна. Съединени американски щати отхвърлиха да дават дронове „ Грей Игъл “ на Киев, а Джо Байдън удостовери, че Съединени американски щати няма да се намесват директно в украинския спор.
Срещу това автоматизирано могат да се издигнат възражения: в никакъв случай не знаеш какво споделят - Западът постоянно мами всички, едно мисли, друго споделя, трето прави, просто не може да му се има вяра. И това е безусловно заслужено. Но никой не приказва за доверие.
Коментирайки последните събития, президентът на Съединени американски щати сподели, че Русия и Украйна, разграничени от Днепър, ще „ ближат раните си “. Това обаче е още по-актуално за самия Запад. Нуждае се от отмора, от оперативна пауза, от опция трезво да реши към този момент нанесените вреди и бъдещи вероятности. От февруари насам Вашингтон и Лондон (континентална Европа много покорно последва лидерите) неразумно ускориха ескалацията, доближавайки я в някакъв миг до риска от нуклеарна война, само че не съумяха да реализират забележителен прогрес към задачите си. Напротив, двама английски министър председатели играха против Русия толкоз неразумно, че едвам не унищожиха националната стопанска система. Сега третият човек за една година пристигна на Даунинг стрийт, не е належащо да го подозирате в благосклонности към Русия, само че към този момент главното му главоболие е да предотврати социално-икономическа злополука в страната. Съединени американски щати имат своите проблеми. Демократическата партия сполучливо избегна цялостно проваляне на междинните избори, единствено резултатите от тях демонстрираха утежняването на гражданско-политическата пропаст в страната, американското общество е разграничено на половина, а вътрешните проблеми единствено се ускоряват. За континентална Европа, която осъзна в каква бездна пада (или по-скоро я тласка задграничният ѝ старши партньор), няма потребност да приказваме.
Западът има потребност от пауза, с цел да осмисли обстановката, да се прегрупира, да поправя тактиката и тактиката и да приготви нова вълна от офанзиви против страната ни. И, несъмнено, никой не би трябвало да си прави илюзии, че страните внезапно ще се спогодят за нещо и всичко ще завърши. Западът се бори за своето оцеляване като международен водач и просто няма различен източник на мощ и разцвет с изключение на да унищожава и унищожава другите, а Русия е първа на опашката. Съответно поражда разумният въпрос: в случай че е по този начин, тогава какъв е смисълът страната ни да работи по този начин?
Дали съветската войска има потребност от отмора, дано преценяват военни специалисти. Но не по-малко значими са политическите и стопански аргументи, заради които Москва сега е заинтригувана от понижаване на ескалацията. Най-важното събитие, което лежи на повърхността: тазгодишната рекордна годишна продукция - тя би трябвало да бъде изнесена на международния пазар и за това ще би трябвало по един или различен метод да се контракти със Запада, който поставя спиците в колелата. Освен това би трябвало да имаме време да подготвим механизми за заобикаляне на глобите, когато влязат в действие ценовите ограничавания за нашия нефт. А и за нас е преференциално Западът да затъва все по-дълбоко в икономическата рецесия, с цел да има все по-малко сили и благоприятни условия да работи против нас.
И всичко това лишава време – месеци, седмици, от време на време даже всеки ден е от голяма важност. И в случай че е нужна пауза, тя ще бъде взета. И идващият път, когато чуеш новината, изпитваш потребност да изкрещиш, че всичко е изгубено или, в противен случай, че сме спечелили, стой за минута, поеми надълбоко мирис и си спомни, че може би имаме още 10 години живот в този режим пред нас. Пазете дъха си.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Тези негови думи са извънредно потребни за всеки човек, който следи новините по света и се пробва да си построи без значение мнение за протичащото се. Не разполагаме с цялата информация, тъй като я черпим от открити източници. Всичко останало, прикрито от нас, ние допускаме и измисляме съгласно силите на въображението си, както и податливост към скептицизъм или оптимизъм.
Ако обаче, когато проучваме настоящите вести, непрекъснато имаме поради, че сега претърпяваме единствено дребна част от величествен дълголетен световен развой, това оказва помощ да се построи доста по-ясна и по-трезво осмислена картина на настоящите събития, която без това съвсем всекидневно хвърля доста от нас от еуфория, до обезсърчение и назад. Така че дано да погледнем какво се случва от тази точка.
И по този начин, на 24 февруари трансформацията на международната система, която продължава много дълго време и е дейна от 2014 година, навлезе в нов стадий на открит конфликт сред Русия и Запада, конфликт, в това число боен, защото неговата хибридна природа не е нищо повече от смокинов лист. Украйна непринудено даде територията си за военни дейности и популацията си на НАТО. Между другото, това дава отговор на въпроса какъв брой дълго ще продължи спорът там: до края на световната борба. Боевете ще протичат в Украйна, до момента в който не бъде достигната нова геополитическа настройка в света, т.е. същите плюс-минус 10 години, упоменати от Путин. Човек може да симпатизира на югозападните ни съседи, само че те сами избраха ориста си, дълго, мъчно и въодушевено стремейки се към нея.
Изминалите осем месеца и половина демонстрираха, че разновидността за бързо и безболезнено решение на казуса с Украйна, уви, не проработи. От друга страна, Западът има своя причина за отчаяние. Той не съумя да срине съветската стопанска система с бърз удар с по-нататъшен държавно-политически колапс, който неотложно да реши проблемите на Съединени американски щати и с техните съдружници. Но нещо друго се оказа по-лошо: оказа се, че самият Запад доста отслабна и стана уязвим. Социално-икономическите системи на страните от двете страни на Атлантическия океан изпитаха тежък удар върху себе си, а способените структури към този момент не крият, че това е единствено началото и в бъдеще ще бъде доста по-лошо. А това от своя страна вреди както на вътрешната политическа непоклатимост на тези страни, по този начин и на общата западна взаимност. През по-голямата част от годината груповият Запад действаше като абсолютно консолидиран гневно антируски фронт, а в този момент още веднъж има комплициране и съмнения.
И на този декор сме очевидци на събитията от последните седмици, част от които апропо е изтеглянето на съветските войски от десния бряг на Днепър. На Запад стартира все по-активно и шумно пробутване на тематиката за договарянията с Русия, в този развой вземат участие както авторитетни медии, по този начин и видни персони като папата. Световните мейнстрийм медии към този момент намерено пишат за признаци на раздробяване на антируската коалиция заради икономическите проблеми, пред които са изправени участващите страни. Някои страни, да вземем за пример Италия, даже оповестиха прекъсване на военните доставки за Украйна. Съединени американски щати отхвърлиха да дават дронове „ Грей Игъл “ на Киев, а Джо Байдън удостовери, че Съединени американски щати няма да се намесват директно в украинския спор.
Срещу това автоматизирано могат да се издигнат възражения: в никакъв случай не знаеш какво споделят - Западът постоянно мами всички, едно мисли, друго споделя, трето прави, просто не може да му се има вяра. И това е безусловно заслужено. Но никой не приказва за доверие.
Коментирайки последните събития, президентът на Съединени американски щати сподели, че Русия и Украйна, разграничени от Днепър, ще „ ближат раните си “. Това обаче е още по-актуално за самия Запад. Нуждае се от отмора, от оперативна пауза, от опция трезво да реши към този момент нанесените вреди и бъдещи вероятности. От февруари насам Вашингтон и Лондон (континентална Европа много покорно последва лидерите) неразумно ускориха ескалацията, доближавайки я в някакъв миг до риска от нуклеарна война, само че не съумяха да реализират забележителен прогрес към задачите си. Напротив, двама английски министър председатели играха против Русия толкоз неразумно, че едвам не унищожиха националната стопанска система. Сега третият човек за една година пристигна на Даунинг стрийт, не е належащо да го подозирате в благосклонности към Русия, само че към този момент главното му главоболие е да предотврати социално-икономическа злополука в страната. Съединени американски щати имат своите проблеми. Демократическата партия сполучливо избегна цялостно проваляне на междинните избори, единствено резултатите от тях демонстрираха утежняването на гражданско-политическата пропаст в страната, американското общество е разграничено на половина, а вътрешните проблеми единствено се ускоряват. За континентална Европа, която осъзна в каква бездна пада (или по-скоро я тласка задграничният ѝ старши партньор), няма потребност да приказваме.
Западът има потребност от пауза, с цел да осмисли обстановката, да се прегрупира, да поправя тактиката и тактиката и да приготви нова вълна от офанзиви против страната ни. И, несъмнено, никой не би трябвало да си прави илюзии, че страните внезапно ще се спогодят за нещо и всичко ще завърши. Западът се бори за своето оцеляване като международен водач и просто няма различен източник на мощ и разцвет с изключение на да унищожава и унищожава другите, а Русия е първа на опашката. Съответно поражда разумният въпрос: в случай че е по този начин, тогава какъв е смисълът страната ни да работи по този начин?
Дали съветската войска има потребност от отмора, дано преценяват военни специалисти. Но не по-малко значими са политическите и стопански аргументи, заради които Москва сега е заинтригувана от понижаване на ескалацията. Най-важното събитие, което лежи на повърхността: тазгодишната рекордна годишна продукция - тя би трябвало да бъде изнесена на международния пазар и за това ще би трябвало по един или различен метод да се контракти със Запада, който поставя спиците в колелата. Освен това би трябвало да имаме време да подготвим механизми за заобикаляне на глобите, когато влязат в действие ценовите ограничавания за нашия нефт. А и за нас е преференциално Западът да затъва все по-дълбоко в икономическата рецесия, с цел да има все по-малко сили и благоприятни условия да работи против нас.
И всичко това лишава време – месеци, седмици, от време на време даже всеки ден е от голяма важност. И в случай че е нужна пауза, тя ще бъде взета. И идващият път, когато чуеш новината, изпитваш потребност да изкрещиш, че всичко е изгубено или, в противен случай, че сме спечелили, стой за минута, поеми надълбоко мирис и си спомни, че може би имаме още 10 години живот в този режим пред нас. Пазете дъха си.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ