Гробищен свят на Клифърд Саймък – гениална, но незавършена идея
. Преди няколко седмици, близо десетилетие откакто в началото прочетох романа “Гробищен свят ” на Крифърд Саймък, взех решение още веднъж да дам късмет на книгата. Въздържах се от ревю за известно време, тъй като по този начин и не можех да си дефинирам мислите по отношение на усещането ми от творбата. Основната концепция е гениална – съгласно мен една от най-гениалните хрумвания в цялата научна фантастика, само че е някак си недоразвита.
Наистина хрумката е чудесна – след опустошителна война човечеството се разселва из близките планети в Галактиката, а Земята е изоставена за епохи. Впоследствие една корпорация на име “Майка Земя ” се завръща на родната ни планета и поема напълно властта над нея. Корпорацията основава Гробището, което бързо добива известност измежду цялата човешка цивилизация в Галактиката. Луксозни реклами примамват хората да погребват околните си на Земята, само че зад лъскавата фасада прозира корпоративна корупция и изкуствено повишени цени.
Главният воин Флечър Карстън (беден гражданин от планетата Олдън) взема решение да отиде на Земята, воден от твърдото си разбиране, че тя не съставлява единствено Гробище и че има и други забележителности. Той е конструирал образован робот на име Мустанг, с помощта на който желае да сътвори “композиция ” – сложно художествено произведение на бъдещето, включващо музика, документално и говоримо слово, статуи, живопис и прочие. Флечър и Мустанг са съпроводени от Елмър – античен човекоподобен робот, който е “живял ” на Земята в нейното далечно минало.
И несъмнено, в история като тази не може да няма жена, която най-после ще се влюби във Флечър. Синтия е пристигнала на Земята по напълно разнообразни подбуди – тя е по петите на мистериозна цивилизация, наречена Анахронияни. Цивилизацията съществува отвън времето и може да го управлява, а представителите ѝ натрупат съкровища под формата на културни полезности.
Именно тая сюжетна линия за анахронияните ми се стори не на място, някак си изкуствено вмъкната в повествованието. Романът, който стартира прелестно (Флечър отхвърля да служи и по този начин си навлича гнева както на Майка Земя, по този начин и на всички в близост, тъй като, нали, всички са оплетени в общата паяжина на корупцията), внезапно почва да се върти към мистериозния Преброител, който се оказва всесилен анахрониянин с надзор над времето и пространството. В този миг сюжетът се прецаква и Саймък взема решение да го приключи по най-елементарния и ленив метод: с deus ex machina.
И въпреки всичко мога да кажа нещо позитивно за романа – най-малко пътуването във времето е изпипано доста добре (рядко срещано събитие в литературата). Затова за мен “Гробищен свят ” се оказа прелестно четиво и заради това го предлагам на феновете на научната фантастика.
Рейтинг: 3/5
Ако харесвате ревютата на Светослав Александров, можете да го подкрепите, като закупите неговата научнопопулярна книга “Аз, виртуалният астронавт ” в книжен вид от книжарница “Български книжици ” на адрес гр. София, ул. Аксаков 10 (Кристал) или в електронен вид от страниците на книжарница Книгите (линк тук) или Хеликон (линк тук). От книжарница Книгите можете да извършите поръчка и за хартиена численост, която ще дойде непосредствено на Вашия адрес.
По предпочитание можете да изпратите и дарение за КОСМОС БГ на този линк.
