5 урока за личните финанси, които научих твърде късно
Преди няколко месеца навърших 37 години и си спомних за една от най-големите промени в моя живот. Преди 7 години навлязох в една нова за мен сфера – тази на персоналните финанси. Това ми подейства като пестник и промени напълно светогледа ми за парите и тяхното ръководство.
По това време бях типичният корпоративен чиновник, облечен в безценен костюм, само че живеещ от заплата до заплата, и с няколко заема. Въртях се като хамстер в някаква омагьосана въртележка, от която не знаех по какъв начин да изляза. Сега, ситуацията ми е много по-добро и желая да споделя с вас уроците, които научих за тези години. Колкото по-рано ги приложите в живота си, толкоз по-скоро ще излезете от въртележката.
Не можех да си разреша живота, който водех
Най-големият урок, който научих беше, че съм водил живот, който не мога да си разреша. Ако харчиш всеки лев, който изкараш, и в края на месеца чакаш превода на заплатата като Коледа, нещата са ясни. Лошото е, че не го осъзнаваш, до момента в който се въртиш на въртележката с гневна скорост. Работата се трансформира в твоя живот и няма по какъв начин да е другояче, откакто прекарваш с сътрудниците си повече време, в сравнение с със фамилията и приятелите си.
Купувах си всичко, което си харесах. Работех доста, изкарвах положителни пари и си бях „ заслужил “ да си купя по-скъп часовник, нови обувки или съвременна вратовръзка. Исках да изживея всичко на момента и да трансформира дребното ми свободно време в чиста проба наслаждение. Когато парите свършваха, на помощ ми идваха най-хубавите другари – кредитната карта и овърдрафта. Да, парите би трябвало да се връщат, само че не в този момент, а в миналото в бъдещето, когато ще получавам още по-висока заплата. Както разбирате, по-високото заплащане и бонусите не отиваха за погасяване на заемите, а за по-скъпи покупки, от които имах потребност, с цел да се усещам по-добре и да потвърдя какъв брой съм сполучлив.
Осъзнах, че няма да устоя още дълго по този метод и съм развил взаимозависимост към заплатата, която ми обезпечава всеки месец нова доза покупки и е входния ми билет за света на лесните пари (кредитите). Отказването беше много мъчно. Реших да погася всичките си заеми (включително жилищен) единствено за няколко години, да направя спешен фонд за непредвидени разноски и да стартира да икономисвам и да влагам.
По това време бях типичният корпоративен чиновник, облечен в безценен костюм, само че живеещ от заплата до заплата, и с няколко заема. Въртях се като хамстер в някаква омагьосана въртележка, от която не знаех по какъв начин да изляза. Сега, ситуацията ми е много по-добро и желая да споделя с вас уроците, които научих за тези години. Колкото по-рано ги приложите в живота си, толкоз по-скоро ще излезете от въртележката.
Не можех да си разреша живота, който водех
Най-големият урок, който научих беше, че съм водил живот, който не мога да си разреша. Ако харчиш всеки лев, който изкараш, и в края на месеца чакаш превода на заплатата като Коледа, нещата са ясни. Лошото е, че не го осъзнаваш, до момента в който се въртиш на въртележката с гневна скорост. Работата се трансформира в твоя живот и няма по какъв начин да е другояче, откакто прекарваш с сътрудниците си повече време, в сравнение с със фамилията и приятелите си.
Купувах си всичко, което си харесах. Работех доста, изкарвах положителни пари и си бях „ заслужил “ да си купя по-скъп часовник, нови обувки или съвременна вратовръзка. Исках да изживея всичко на момента и да трансформира дребното ми свободно време в чиста проба наслаждение. Когато парите свършваха, на помощ ми идваха най-хубавите другари – кредитната карта и овърдрафта. Да, парите би трябвало да се връщат, само че не в този момент, а в миналото в бъдещето, когато ще получавам още по-висока заплата. Както разбирате, по-високото заплащане и бонусите не отиваха за погасяване на заемите, а за по-скъпи покупки, от които имах потребност, с цел да се усещам по-добре и да потвърдя какъв брой съм сполучлив.
Осъзнах, че няма да устоя още дълго по този метод и съм развил взаимозависимост към заплатата, която ми обезпечава всеки месец нова доза покупки и е входния ми билет за света на лесните пари (кредитите). Отказването беше много мъчно. Реших да погася всичките си заеми (включително жилищен) единствено за няколко години, да направя спешен фонд за непредвидени разноски и да стартира да икономисвам и да влагам.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ