Преди няколко години страхът от бежанската вълна доведе до възход

...
Преди няколко години страхът от бежанската вълна доведе до възход
Коментари Харесай

Лява вълна превзе Скандинавия за сметка на популистите

Преди няколко години страхът от бежанската вълна докара до напредък на редица популистки и националистически партии, и то точно в Северна Европа. Тенденцията за техния напредък се ускори, откакто това стана факт в европейски страни като Франция, Англия и Италия. Сега обаче сме очевидци на много бърз поврат, при което най-вече леви обединения си върнаха освен рейтинга, само че и властта. И в случай че в Германия, Франция и редица други страни социалдемократическите хрумвания са в рецесия или напряко в крах, то в Скандинавия те претърпяват нещо като възобновление. През последната година в три страни - Швеция, Финландия и Дания, на власт пристигнаха левоцентристки държавни управления отпред със социалдемократите.

Така в Дания държавното управление беше управлявано от младата Мете Фредериксен. 41-годишната Фредериксен е най-младият министър председател в историята на страната и ще бъде отпред на държавно управление на малцинството. В резултат на договарянията, почнали след изборите, състояли се в страната на 5 юни, тя си обезпечи парламентарната поддръжка на другите три леви партии от така наречен Червен блок. Той завоюва общо 91 места в 179-местния нов парламент против 75 за десноцентристкия блок на досегашния министър председател Ларс Льоке Расмусен. Той призна провалянето си и се отдръпна. Социалдемократите в този момент са най-голямата партия в Народното събрание, въпреки че бележат лек спад спрямо позициите си в предходния, само че другите леви партии също се показаха добре. Този резултат бе предстоящ и предсказан от социолозите още по време на предизборната акция.

Мете Фредериксен е втората жена, заела премиерския пост в страната, след една друга социалдемократка - Хеле Торнинг-Шмит в интервала 2011-2015 година

 

Ерозията на обществената страна се трансформира

 

в определящ фактор за акцията преди изборите. Фредериксен настоя, че през идващите пет години ще усилва обществените разноски с по 0.8 % на година - общо 37 милиарда крони през 2025 година, с цел да подкрепи обществената страна. Тя обаче е обвързана със закон, признат през 2012 година, който не разрешава бюджетният недостиг да надвишава 0.5 % от Брутният вътрешен продукт - това са много по-строги правила от тези на Европейски Съюз, които дефинират таван от 3 %. Посланието й за увеличение на разноските обаче откри добър отзив в обществото. Същото важи и за по-твърдата й позиция по въпроса за имиграцията, което й оказа помощ да притегли гласоподаватели и от лагера на антиимиграционната Датска национална партия.

Подкрепата за Социалистическата национална партия и Социално-либералната партия, на които Фредериксен към този момент ще разчита, е повишена над два пъти. Двете обединения се афишират за по-мека имиграционна политика и по-големи старания за битка с климатичните промени. Десноцентристката демократична партия " Венстре " на премиера Ларс Льоке Расмусен остана втора с 23 на 100 - растеж в поддръжката от 3 %. Датската национална партия пък претърпя тежки загуби, като резултатът й от 9% е повече от два пъти по-нисък от 2015 година, когато получи 21 на 100. Крайнодясната антиимигрантска партия осигуряваше парламентарно болшинство на десноцентристкото държавно управление на Расмусен. В датския парламент влиза и нова партия - антиимигрантската групировка " Новите десни ", която завоюва 4 депутатски места.

В Швеция преди този момент четири партии дадоха втори мандат на министър-председателя Стефан Льовен, което постави завършек на траялата няколко месеци политическа невъзможност след изборите предишния септември. Политическата аритметика се усложнявашe от обстоятелството, че всички дадоха обещание

 

да не работят с антиимигрантската партия " Шведски демократи "

 

През миналите четири години Льовен оглавяваше държавно управление на малцинството на Шведската социалдемократическа работническа партия и Зелените с поддръжката на Лявата партия в Народното събрание. Нито един от двата обичайни партийни блока - червено-зеления - на социалдемократи, леви и зелени - и четирипартийния десноцентристки - не получи задоволително гласове в 349-членния парламент, с цел да разполага с болшинство. Разликата сред тях бе единствено един мандат - 144 за червено-зелената коалиция против 143 за десноцентристите.

Както в някои европейски страни, от десетилетия в Швеция работи един политически модел, при който в ръководството се редуват ту левоцентристкият блок, ту десните партии - през последните години с лек превес на социалдемократите. Това мълчешком съглашение посред им постоянно водеше до държавни управления на малцинството, толерирани от надлежно другата страна, за което ръководещите си плащаха с известни взаимни отстъпки в законодателно отношение. Резултатът от всичко това беше една политика на консенсуса, която непроменяемо се стремеше към паритет, а този модел не всеки път харесваше на всички гласоподаватели. Всички одобрени партии заявиха преди изборите, че няма да вършат никакви сделки, нито ще подписват съюзи с „ Шведските демократи “. Преди това някои от по-малките партии обаче бяха почнали да флиртуват с тях, само че на изборите се видя, че най-малко 83% от шведите не поддържаха десните популисти.

Популистите обаче въздействат на част от публичното мнение - изключително в избрани обществени среди. От одобрените партии в този момент зависи това въздействие да не се разраства. Вярно е, че за проблемите към миграцията в Швеция и за грешките от предишното би трябвало да се приказва намерено - страната се нуждае от повече служители на реда и учители, както и от различен вид интеграционна политика. Но шведите въпреки всичко очевидно схванаха, че без значение от някои основателни техни паники

 

те не престават да живеят в една от най-проспериращите

 

и сигурни страни в света. Все отново Швеция бе споходена по-късно от вълната на шовинизъм и от новата политика на идентичността, която се афишира против чужденците и Европа и която издига лозунга " Швеция преди всичко ". Подобни развития има сега да вземем за пример в Унгария, Полша или Италия. „ Шведските демократи “ обаче очевидно са в цялостен дисонанс с одобрената политическа просвета на страната, залагаща на хармонията и умереността.

В началото на юни финландският президент Саули Нинистьо назначи новото левоцентристко съдружно държавно управление отпред с водача на социалдемократите Анти Рине, който заменя на поста лидера на десния " Финландски център " Юха Сипиле. Рине стана първият ляв финландски министър председател от 20 години. Програмата на неговото държавно управление планува повишение на налозите и увеличение на разноските за запазване на великодушната обществена система на страната. Преди това финландската социалдемократическа партия завоюва на парламентарни избори на 14 април с едвам 17.7% от гласовете, което я принуди да търси сътрудници, с цел да ръководи. По-късно тя  се контракти с четири по-малки партии по обща управническа стратегия. Евроскептичната партия " Финландците " бе подценена, макар че на изборите реализира втори резултат със 17.5 на 100 и дишаше във врата на социалдемократите. Коалиционното съглашение планува увеличение на данъчните доходи със 730 милиона евро. С тях ще бъде обезпечено увеличение на пенсиите, възстановяване на железопътната инфраструктура и замяна на остарелите изтребители на военновъздушните сили. Очаква се новото финландско държавно управление да обещае да не покачва налога върху приходите.

Тези победи на левите партии в Скандинавия

 

са глътка въздух за сходни обединения в Европа,

 

защото левоцентристките партии сега са изправени пред сериозен спад в доверието на гласоподавателите в Европейски Съюз. Т.нар. северен модел бе стандартът за обществена страна за доста леви политици в световен мащаб. Застаряването на популацията обаче накара държавните управления на доста страни да стартират да лимитират обществените разноски. Датчаните, както и жителите на останалите северни страни заплащат едни от най-високите налози в света, с цел да поддържат обществената страна. Те се безпокоят, че по-нататъшните ограничения за икономии и разноските за бежанците ще подкопаят универсалната здравна, просветителна и обществена система, които от дълго време одобряват за даденост. И защото политическите борби в бъдеще ще стават все по-ожесточени и безпощадни, одобрените партии ще би трябвало да изоставен своята „ удобна “ политическа среда и да се захванат интензивно с проблемите, които карат хората да се опасяват и тревожат. Ако те не намерят пътя към едно ново мислене и не трансформират политическия си жанр, отстъплението на крайнодесните популисти може да се окаже обратим развой и те да се завърнат с нова опустошителна мощ поради гнева и проблемите на голям брой обезверени хора в Европа.
Източник: segabg.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР