Лява вълна превзе Скандинавия за сметка на популистите
Преди няколко години страхът от бежанската вълна докара до напредък на редица популистки и националистически партии, и то точно в Северна Европа. Тенденцията за техния напредък се ускори, откакто това стана факт в европейски страни като Франция, Англия и Италия. Сега обаче сме очевидци на много бърз поврат, при което най-вече леви обединения си върнаха освен рейтинга, само че и властта. И в случай че в Германия, Франция и редица други страни социалдемократическите хрумвания са в рецесия или напряко в крах, то в Скандинавия те претърпяват нещо като възобновление. През последната година в три страни - Швеция, Финландия и Дания, на власт пристигнаха левоцентристки държавни управления отпред със социалдемократите.
Така в Дания държавното управление беше управлявано от младата Мете Фредериксен. 41-годишната Фредериксен е най-младият министър председател в историята на страната и ще бъде отпред на държавно управление на малцинството. В резултат на договарянията, почнали след изборите, състояли се в страната на 5 юни, тя си обезпечи парламентарната поддръжка на другите три леви партии от така наречен Червен блок. Той завоюва общо 91 места в 179-местния нов парламент против 75 за десноцентристкия блок на досегашния министър председател Ларс Льоке Расмусен. Той призна провалянето си и се отдръпна. Социалдемократите в този момент са най-голямата партия в Народното събрание, въпреки че бележат лек спад спрямо позициите си в предходния, само че другите леви партии също се показаха добре. Този резултат бе предстоящ и предсказан от социолозите още по време на предизборната акция.
Мете Фредериксен е втората жена, заела премиерския пост в страната, след една друга социалдемократка - Хеле Торнинг-Шмит в интервала 2011-2015 година
Ерозията на обществената страна се трансформира
в определящ фактор за акцията преди изборите. Фредериксен настоя, че през идващите пет години ще усилва обществените разноски с по 0.8 % на година - общо 37 милиарда крони през 2025 година, с цел да подкрепи обществената страна. Тя обаче е обвързана със закон, признат през 2012 година, който не разрешава бюджетният недостиг да надвишава 0.5 % от Брутният вътрешен продукт - това са много по-строги правила от тези на Европейски Съюз, които дефинират таван от 3 %. Посланието й за увеличение на разноските обаче откри добър отзив в обществото. Същото важи и за по-твърдата й позиция по въпроса за имиграцията, което й оказа помощ да притегли гласоподаватели и от лагера на антиимиграционната Датска национална партия.
Подкрепата за Социалистическата национална партия и Социално-либералната партия, на които Фредериксен към този момент ще разчита, е повишена над два пъти. Двете обединения се афишират за по-мека имиграционна политика и по-големи старания за битка с климатичните промени. Десноцентристката демократична партия " Венстре " на премиера Ларс Льоке Расмусен остана втора с 23 на 100 - растеж в поддръжката от 3 %. Датската национална партия пък претърпя тежки загуби, като резултатът й от 9% е повече от два пъти по-нисък от 2015 година, когато получи 21 на 100. Крайнодясната антиимигрантска партия осигуряваше парламентарно болшинство на десноцентристкото държавно управление на Расмусен. В датския парламент влиза и нова партия - антиимигрантската групировка " Новите десни ", която завоюва 4 депутатски места.
В Швеция преди този момент четири партии дадоха втори мандат на министър-председателя Стефан Льовен, което постави завършек на траялата няколко месеци политическа невъзможност след изборите предишния септември. Политическата аритметика се усложнявашe от обстоятелството, че всички дадоха обещание
да не работят с антиимигрантската партия " Шведски демократи "
През миналите четири години Льовен оглавяваше държавно управление на малцинството на Шведската социалдемократическа работническа партия и Зелените с поддръжката на Лявата партия в Народното събрание. Нито един от двата обичайни партийни блока - червено-зеления - на социалдемократи, леви и зелени - и четирипартийния десноцентристки - не получи задоволително гласове в 349-членния парламент, с цел да разполага с болшинство. Разликата сред тях бе единствено един мандат - 144 за червено-зелената коалиция против 143 за десноцентристите.
Както в някои европейски страни, от десетилетия в Швеция работи един политически модел, при който в ръководството се редуват ту левоцентристкият блок, ту десните партии - през последните години с лек превес на социалдемократите. Това мълчешком съглашение посред им постоянно водеше до държавни управления на малцинството, толерирани от надлежно другата страна, за което ръководещите си плащаха с известни взаимни отстъпки в законодателно отношение. Резултатът от всичко това беше една политика на консенсуса, която непроменяемо се стремеше към паритет, а този модел не всеки път харесваше на всички гласоподаватели. Всички одобрени партии заявиха преди изборите, че няма да вършат никакви сделки, нито ще подписват съюзи с „ Шведските демократи “. Преди това някои от по-малките партии обаче бяха почнали да флиртуват с тях, само че на изборите се видя, че най-малко 83% от шведите не поддържаха десните популисти.
Популистите обаче въздействат на част от публичното мнение - изключително в избрани обществени среди. От одобрените партии в този момент зависи това въздействие да не се разраства. Вярно е, че за проблемите към миграцията в Швеция и за грешките от предишното би трябвало да се приказва намерено - страната се нуждае от повече служители на реда и учители, както и от различен вид интеграционна политика. Но шведите въпреки всичко очевидно схванаха, че без значение от някои основателни техни паники
те не престават да живеят в една от най-проспериращите
и сигурни страни в света. Все отново Швеция бе споходена по-късно от вълната на шовинизъм и от новата политика на идентичността, която се афишира против чужденците и Европа и която издига лозунга " Швеция преди всичко ". Подобни развития има сега да вземем за пример в Унгария, Полша или Италия. „ Шведските демократи “ обаче очевидно са в цялостен дисонанс с одобрената политическа просвета на страната, залагаща на хармонията и умереността.
В началото на юни финландският президент Саули Нинистьо назначи новото левоцентристко съдружно държавно управление отпред с водача на социалдемократите Анти Рине, който заменя на поста лидера на десния " Финландски център " Юха Сипиле. Рине стана първият ляв финландски министър председател от 20 години. Програмата на неговото държавно управление планува повишение на налозите и увеличение на разноските за запазване на великодушната обществена система на страната. Преди това финландската социалдемократическа партия завоюва на парламентарни избори на 14 април с едвам 17.7% от гласовете, което я принуди да търси сътрудници, с цел да ръководи. По-късно тя се контракти с четири по-малки партии по обща управническа стратегия. Евроскептичната партия " Финландците " бе подценена, макар че на изборите реализира втори резултат със 17.5 на 100 и дишаше във врата на социалдемократите. Коалиционното съглашение планува увеличение на данъчните доходи със 730 милиона евро. С тях ще бъде обезпечено увеличение на пенсиите, възстановяване на железопътната инфраструктура и замяна на остарелите изтребители на военновъздушните сили. Очаква се новото финландско държавно управление да обещае да не покачва налога върху приходите.
Тези победи на левите партии в Скандинавия
са глътка въздух за сходни обединения в Европа,
защото левоцентристките партии сега са изправени пред сериозен спад в доверието на гласоподавателите в Европейски Съюз. Т.нар. северен модел бе стандартът за обществена страна за доста леви политици в световен мащаб. Застаряването на популацията обаче накара държавните управления на доста страни да стартират да лимитират обществените разноски. Датчаните, както и жителите на останалите северни страни заплащат едни от най-високите налози в света, с цел да поддържат обществената страна. Те се безпокоят, че по-нататъшните ограничения за икономии и разноските за бежанците ще подкопаят универсалната здравна, просветителна и обществена система, които от дълго време одобряват за даденост. И защото политическите борби в бъдеще ще стават все по-ожесточени и безпощадни, одобрените партии ще би трябвало да изоставен своята „ удобна “ политическа среда и да се захванат интензивно с проблемите, които карат хората да се опасяват и тревожат. Ако те не намерят пътя към едно ново мислене и не трансформират политическия си жанр, отстъплението на крайнодесните популисти може да се окаже обратим развой и те да се завърнат с нова опустошителна мощ поради гнева и проблемите на голям брой обезверени хора в Европа.
Така в Дания държавното управление беше управлявано от младата Мете Фредериксен. 41-годишната Фредериксен е най-младият министър председател в историята на страната и ще бъде отпред на държавно управление на малцинството. В резултат на договарянията, почнали след изборите, състояли се в страната на 5 юни, тя си обезпечи парламентарната поддръжка на другите три леви партии от така наречен Червен блок. Той завоюва общо 91 места в 179-местния нов парламент против 75 за десноцентристкия блок на досегашния министър председател Ларс Льоке Расмусен. Той призна провалянето си и се отдръпна. Социалдемократите в този момент са най-голямата партия в Народното събрание, въпреки че бележат лек спад спрямо позициите си в предходния, само че другите леви партии също се показаха добре. Този резултат бе предстоящ и предсказан от социолозите още по време на предизборната акция.
Мете Фредериксен е втората жена, заела премиерския пост в страната, след една друга социалдемократка - Хеле Торнинг-Шмит в интервала 2011-2015 година
Ерозията на обществената страна се трансформира
в определящ фактор за акцията преди изборите. Фредериксен настоя, че през идващите пет години ще усилва обществените разноски с по 0.8 % на година - общо 37 милиарда крони през 2025 година, с цел да подкрепи обществената страна. Тя обаче е обвързана със закон, признат през 2012 година, който не разрешава бюджетният недостиг да надвишава 0.5 % от Брутният вътрешен продукт - това са много по-строги правила от тези на Европейски Съюз, които дефинират таван от 3 %. Посланието й за увеличение на разноските обаче откри добър отзив в обществото. Същото важи и за по-твърдата й позиция по въпроса за имиграцията, което й оказа помощ да притегли гласоподаватели и от лагера на антиимиграционната Датска национална партия.
Подкрепата за Социалистическата национална партия и Социално-либералната партия, на които Фредериксен към този момент ще разчита, е повишена над два пъти. Двете обединения се афишират за по-мека имиграционна политика и по-големи старания за битка с климатичните промени. Десноцентристката демократична партия " Венстре " на премиера Ларс Льоке Расмусен остана втора с 23 на 100 - растеж в поддръжката от 3 %. Датската национална партия пък претърпя тежки загуби, като резултатът й от 9% е повече от два пъти по-нисък от 2015 година, когато получи 21 на 100. Крайнодясната антиимигрантска партия осигуряваше парламентарно болшинство на десноцентристкото държавно управление на Расмусен. В датския парламент влиза и нова партия - антиимигрантската групировка " Новите десни ", която завоюва 4 депутатски места.
В Швеция преди този момент четири партии дадоха втори мандат на министър-председателя Стефан Льовен, което постави завършек на траялата няколко месеци политическа невъзможност след изборите предишния септември. Политическата аритметика се усложнявашe от обстоятелството, че всички дадоха обещание
да не работят с антиимигрантската партия " Шведски демократи "
През миналите четири години Льовен оглавяваше държавно управление на малцинството на Шведската социалдемократическа работническа партия и Зелените с поддръжката на Лявата партия в Народното събрание. Нито един от двата обичайни партийни блока - червено-зеления - на социалдемократи, леви и зелени - и четирипартийния десноцентристки - не получи задоволително гласове в 349-членния парламент, с цел да разполага с болшинство. Разликата сред тях бе единствено един мандат - 144 за червено-зелената коалиция против 143 за десноцентристите.
Както в някои европейски страни, от десетилетия в Швеция работи един политически модел, при който в ръководството се редуват ту левоцентристкият блок, ту десните партии - през последните години с лек превес на социалдемократите. Това мълчешком съглашение посред им постоянно водеше до държавни управления на малцинството, толерирани от надлежно другата страна, за което ръководещите си плащаха с известни взаимни отстъпки в законодателно отношение. Резултатът от всичко това беше една политика на консенсуса, която непроменяемо се стремеше към паритет, а този модел не всеки път харесваше на всички гласоподаватели. Всички одобрени партии заявиха преди изборите, че няма да вършат никакви сделки, нито ще подписват съюзи с „ Шведските демократи “. Преди това някои от по-малките партии обаче бяха почнали да флиртуват с тях, само че на изборите се видя, че най-малко 83% от шведите не поддържаха десните популисти.
Популистите обаче въздействат на част от публичното мнение - изключително в избрани обществени среди. От одобрените партии в този момент зависи това въздействие да не се разраства. Вярно е, че за проблемите към миграцията в Швеция и за грешките от предишното би трябвало да се приказва намерено - страната се нуждае от повече служители на реда и учители, както и от различен вид интеграционна политика. Но шведите въпреки всичко очевидно схванаха, че без значение от някои основателни техни паники
те не престават да живеят в една от най-проспериращите
и сигурни страни в света. Все отново Швеция бе споходена по-късно от вълната на шовинизъм и от новата политика на идентичността, която се афишира против чужденците и Европа и която издига лозунга " Швеция преди всичко ". Подобни развития има сега да вземем за пример в Унгария, Полша или Италия. „ Шведските демократи “ обаче очевидно са в цялостен дисонанс с одобрената политическа просвета на страната, залагаща на хармонията и умереността.
В началото на юни финландският президент Саули Нинистьо назначи новото левоцентристко съдружно държавно управление отпред с водача на социалдемократите Анти Рине, който заменя на поста лидера на десния " Финландски център " Юха Сипиле. Рине стана първият ляв финландски министър председател от 20 години. Програмата на неговото държавно управление планува повишение на налозите и увеличение на разноските за запазване на великодушната обществена система на страната. Преди това финландската социалдемократическа партия завоюва на парламентарни избори на 14 април с едвам 17.7% от гласовете, което я принуди да търси сътрудници, с цел да ръководи. По-късно тя се контракти с четири по-малки партии по обща управническа стратегия. Евроскептичната партия " Финландците " бе подценена, макар че на изборите реализира втори резултат със 17.5 на 100 и дишаше във врата на социалдемократите. Коалиционното съглашение планува увеличение на данъчните доходи със 730 милиона евро. С тях ще бъде обезпечено увеличение на пенсиите, възстановяване на железопътната инфраструктура и замяна на остарелите изтребители на военновъздушните сили. Очаква се новото финландско държавно управление да обещае да не покачва налога върху приходите.
Тези победи на левите партии в Скандинавия
са глътка въздух за сходни обединения в Европа,
защото левоцентристките партии сега са изправени пред сериозен спад в доверието на гласоподавателите в Европейски Съюз. Т.нар. северен модел бе стандартът за обществена страна за доста леви политици в световен мащаб. Застаряването на популацията обаче накара държавните управления на доста страни да стартират да лимитират обществените разноски. Датчаните, както и жителите на останалите северни страни заплащат едни от най-високите налози в света, с цел да поддържат обществената страна. Те се безпокоят, че по-нататъшните ограничения за икономии и разноските за бежанците ще подкопаят универсалната здравна, просветителна и обществена система, които от дълго време одобряват за даденост. И защото политическите борби в бъдеще ще стават все по-ожесточени и безпощадни, одобрените партии ще би трябвало да изоставен своята „ удобна “ политическа среда и да се захванат интензивно с проблемите, които карат хората да се опасяват и тревожат. Ако те не намерят пътя към едно ново мислене и не трансформират политическия си жанр, отстъплението на крайнодесните популисти може да се окаже обратим развой и те да се завърнат с нова опустошителна мощ поради гнева и проблемите на голям брой обезверени хора в Европа.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ