Автономният бомбардировач B-21 идва с много въпросителни
Преди няколко години разработчиците на оръжия на Военновъздушни сили на Съединени американски щати ясно декларират, че новият „ незабележим “ бомбардировач B-21 ще бъде планиран както за пилотирани, по този начин и за безпилотни задачи. Неотдавна излиза наяве, че той евентуално ще има и функционалност за надзор на безпилотни самолети от въздуха.
Бъдеще без екипаж?
Това са значими и добре познати разработки, защото Пентагонът от дълго време изследва както системи за самостоятелно ръководство, по този начин и безпилотни апарати и бойни платформи, основани на изкуствен интелект.
Преди години някогашният министър на военноморските сили на Съединени американски щати Рей Мейбъс разяснява, че наподобява евентуално F-35C да бъде последният пилотиран изтребител, който в миналото е съществувал, напомня профилираната платформа Warrior Maven и прибавя:
„ Повече от евентуално е това да не е по този начин, само че въпреки всичко малко на брой биха сложили под подозрение възходящото значение на безпилотните системи за оцеляване, предно наблюдаване и даже за прецизни офанзиви, когато са следени от човек “.
Вече сме очевидци на по-вероятния сюжет, а точно, че безпилотните летателни системи от ден на ден ще бъдат следени от въздуха - нещо, което съществено понижава латенцията на сигнала, рационализира интервенциите и доста уголемява обсега на задачите.
Въпросът за безпилотните изтребители е настоящ и необятно обсъждан от години. Концепцията за безпилотен бомбардировач наподобява още по-смислена, изключително в случай че действителното мятане на бомбите и вземането на смъртоносни решения към момента се прави отдалечено от хора. Бомбардировачите нямат потребност да маневрират или да се борят с други военни самолети като изтребителите, тъй че това не дава ли още повече учредения да се премине към безпилотни бомбардировачи?
Дистанционни офанзиви с дронове от години се употребяват сполучливо в Ирак и Афганистан, защото разрешават прецизни отдалечени удари, само че резервират хората като основен командващ и контролиращ детайл, който в последна сметка взима решеният.
Възможни опасности и въпросителни
Компютрите, спътниците и технологиите за ориентиране явно вършат това допустимо, тъй че може ли да си представим сюжет, при който B-21 хвърля бомби над вражеска територия, до момента в който е следен от точка, ситуирана на половин свят разстояние?
Разбира се, че от софтуерна позиция това е допустимо, само че, както и при останалите безпилотни летателни апарати на въоръжение, въпросът с надеждността и сигурността остава извънредно значим. Дори повече, когато става дума за машина, натоварена с тонове смъртоносно желязо.
Какво ще стане, в случай че датчикът с изкуствен интелект открие подправен позитивен резултат или се натъкне на нещо, което не попада в неговата база данни? Винаги ли датчиците са 100 % надеждни, изключително когато става въпрос за консолидиране на нови разследващи данни или характерно ориентиране по време на задача?.
Начинът на взимане на решения от човешкия мозък просто не може да бъде заимствуван във всичките му нюанси от компютрите и може би това няма да бъде допустимо скоро, тъй че безспорно има мощен мотив да се подсигурява, че бомбардировачите най-малко ще запазят опцията да бъдат ръководени от човешки водачи, показва изданието в своя разбор, само че прибавя:
„ Въпреки това, в случай че има доказани и ясно разпознати цели, които са открити по неоспорим метод, един стелт бомбардировач, летящ на огромна височина по линеен път, с цел да хвърли муниции, може да има изгода от това да бъде безпилотен. Това би било изключително правилно в среда с висока степен на опасност, в която самолетите " стелт " могат да бъдат открити от усъвършенствани противников датчици, радари и противовъздушна защита “.
И най-после, съществува основният въпрос за нуклеарните оръжия. Дори в случай че се окаже, че компютърните системи са надеждни и по-малко податливи на неточности от хората, дали някой би желал нуклеарната офанзива да бъде осъществена от самостоятелна машина, настояща във военна зона? Сериозността на такова решение и евентуалните последствия от него са прекомерно огромни, с цел да бъдат осъществени или единствено напълно изпълнени от машини, без деликатен, премислен, умишлен и човешки надзор.
Бъдеще без екипаж?
Това са значими и добре познати разработки, защото Пентагонът от дълго време изследва както системи за самостоятелно ръководство, по този начин и безпилотни апарати и бойни платформи, основани на изкуствен интелект.
Преди години някогашният министър на военноморските сили на Съединени американски щати Рей Мейбъс разяснява, че наподобява евентуално F-35C да бъде последният пилотиран изтребител, който в миналото е съществувал, напомня профилираната платформа Warrior Maven и прибавя:
„ Повече от евентуално е това да не е по този начин, само че въпреки всичко малко на брой биха сложили под подозрение възходящото значение на безпилотните системи за оцеляване, предно наблюдаване и даже за прецизни офанзиви, когато са следени от човек “.
Вече сме очевидци на по-вероятния сюжет, а точно, че безпилотните летателни системи от ден на ден ще бъдат следени от въздуха - нещо, което съществено понижава латенцията на сигнала, рационализира интервенциите и доста уголемява обсега на задачите.
Въпросът за безпилотните изтребители е настоящ и необятно обсъждан от години. Концепцията за безпилотен бомбардировач наподобява още по-смислена, изключително в случай че действителното мятане на бомбите и вземането на смъртоносни решения към момента се прави отдалечено от хора. Бомбардировачите нямат потребност да маневрират или да се борят с други военни самолети като изтребителите, тъй че това не дава ли още повече учредения да се премине към безпилотни бомбардировачи?
Дистанционни офанзиви с дронове от години се употребяват сполучливо в Ирак и Афганистан, защото разрешават прецизни отдалечени удари, само че резервират хората като основен командващ и контролиращ детайл, който в последна сметка взима решеният.
Възможни опасности и въпросителни
Компютрите, спътниците и технологиите за ориентиране явно вършат това допустимо, тъй че може ли да си представим сюжет, при който B-21 хвърля бомби над вражеска територия, до момента в който е следен от точка, ситуирана на половин свят разстояние?
Разбира се, че от софтуерна позиция това е допустимо, само че, както и при останалите безпилотни летателни апарати на въоръжение, въпросът с надеждността и сигурността остава извънредно значим. Дори повече, когато става дума за машина, натоварена с тонове смъртоносно желязо.
Какво ще стане, в случай че датчикът с изкуствен интелект открие подправен позитивен резултат или се натъкне на нещо, което не попада в неговата база данни? Винаги ли датчиците са 100 % надеждни, изключително когато става въпрос за консолидиране на нови разследващи данни или характерно ориентиране по време на задача?.
Начинът на взимане на решения от човешкия мозък просто не може да бъде заимствуван във всичките му нюанси от компютрите и може би това няма да бъде допустимо скоро, тъй че безспорно има мощен мотив да се подсигурява, че бомбардировачите най-малко ще запазят опцията да бъдат ръководени от човешки водачи, показва изданието в своя разбор, само че прибавя:
„ Въпреки това, в случай че има доказани и ясно разпознати цели, които са открити по неоспорим метод, един стелт бомбардировач, летящ на огромна височина по линеен път, с цел да хвърли муниции, може да има изгода от това да бъде безпилотен. Това би било изключително правилно в среда с висока степен на опасност, в която самолетите " стелт " могат да бъдат открити от усъвършенствани противников датчици, радари и противовъздушна защита “.
И най-после, съществува основният въпрос за нуклеарните оръжия. Дори в случай че се окаже, че компютърните системи са надеждни и по-малко податливи на неточности от хората, дали някой би желал нуклеарната офанзива да бъде осъществена от самостоятелна машина, настояща във военна зона? Сериозността на такова решение и евентуалните последствия от него са прекомерно огромни, с цел да бъдат осъществени или единствено напълно изпълнени от машини, без деликатен, премислен, умишлен и човешки надзор.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ