Краят на Новия мир
Преди няколко години разгласих книга под името " 21 урока за 21-ви век " и посветих една от главите на бъдещето на войната. Главата " Никога не подценявайте човешката нелепост " посочваше, че първите десетилетия на 21-ви век са били най-мирната епоха в човешката история и че във воденето на война към този момент няма огромен стопански или геополитически смисъл. Но тези обстоятелства не подсигуряват абсолютния мир, тъй като " човешката нелепост е една от най-важните сили в историята " и " даже рационалните водачи постоянно в последна сметка вършат доста глупави неща ".
Въпреки тези разсъждения, през февруари 2022 година бях шокиран, когато Владимир Путин се опита да завладее Украйна. Очакваните последствия за самата Русия и за цялото човечество бяха толкоз разрушителни, че изглеждаше като малко евентуален ход даже за невъзмутим фанатик. И въпреки всичко съветският автократ избра да постави завършек на най-мирната епоха в човешката история и да тласне човечеството към нова епоха на война, която може да е по-лоша от всичко, което сме виждали до момента. Всъщност това може да заплаши самото оцеляване на нашия тип.
Това е покруса, изключително откакто последните няколко десетилетия демонстрираха, че войната не е неизбежна естествена мощ. Това е човешки избор, който варира от място на място и време на време. От 1945 година не сме виждали нито един случай на война сред велики сили, нито един случай на интернационално приета страна, която да е унищожена посредством непознато завладяване. По-ограничените районни и локални спорове остават релативно чести - живея в Израел, тъй че знам това доста добре. Но без значение от израелската окупация на Западния бряг, страните рядко се пробват едностранно да разширят границите си посредством принуждение. Това е една от аргументите израелската окупация да притегля толкоз доста внимание и рецензии. Това, което е било норма за хиляди години имперска история, се е трансформирало в анатема.
Дори когато се вземат под внимание гражданските войни, протестите и тероризмът, през последните десетилетия войните са умъртвили доста по-малко хора, в сравнение с самоубийствата, пътните произшествия или болесттите, свързани със затлъстяването. През 2019 година към 70 000 души са били убити във въоръжени спорове или полицейски престрелки, към 700 000 души са се самоубили, 1,3 милиона души са починали при пътни произшествия и 1,5 милиона души са умряли от диабет.
Все отново мирът не е единствено въпрос на цифри. Може би най-важната смяна през последните десетилетия е психическата. В продължение на хиляди години мирът означаваше " краткотрайно неявяване на война ". Например, сред трите Пунически войни, водени от Рим и Картаген, имаше десетилетия на мир. Но всеки римлянин и картагенец знаеше, че този " Пунически мир " може да бъде разрушен във всеки един миг. Политиката, стопанската система и културата бяха образувани от непрекъснатите упования за война.
В края на XX век и началото на XI век смисъла на думата мир се промени. Докато Старият мир означаваше единствено " краткотрайно неявяване на война ", Новият мир стартира да значи " неправдоподобност на войната ". В доста (макар и не всички) райони на света страните престанаха да се опасяват, че техните съседи могат да ги атакуван и унищожат. Тунизийците престанаха да се опасяват от италианска инвазия, костариканците не мислеха, че никарагуанската войска може да се втурне към Сан Хосе, а самоанците не се опасяваха, че боен флот на Фиджи може ненадейно да се появи оттатък хоризонта. Как можем да предположим, че страните не са загрижени за тези неща? Като виждам държавните им бюджети.
Доскоро армията беше предстоящото перо номер 1 в бюджета на всяка империя, султанат, кралство и република. Правителствата харчиха малко за опазване на здравето и обучение, защото по-голямата част от ресурсите им отиваха за възнаграждение на бойци, създаване на стени и градеж на бойни кораби. Римската империя харчи към 50 до 75 % от бюджета си за военни; цифрата достига около 80 % при китайската династия Сун (960–1279 г.); и към 60 % в Османската империя от края на XVII век. От 1685 до 1813 година делът на военните в английските държавни разноски в никакъв случай не пада под 55 % и е приблизително 75 %. По време на огромните спорове на XX век както демокрациите, по този начин и тоталитарните режими затънаха в задължения, с цел да финансират своите картечници, танкове и подводници. Когато се опасяваме, че съседите могат всеки миг да нахлуят, да плячкосат градовете ни, да поробят хората ни и да анексират земята ни, това е рационалното нещо, което би трябвало да създадем.
Държавните бюджети в ерата на Новия мир основават доста по-обнадеждаващ материал за четиво от който и да е пацифистки етюд. В началото на XXI век междинните държавни разноски за военните са били единствено 6,5 % и даже Съединените щати, преобладаващата суперсила, са похарчили единствено към 11 %, с цел да запазят своето превъзходство. Тъй като хората към този момент не живееха в смут от външно настъпление, държавните управления можеха да влагат доста повече пари за здравеопазване, обществени грижи и обучение, в сравнение с във военните. Средните разноски за опазване на здравето, да вземем за пример, са били 10,5 % от държавния бюджет или към 1,6 пъти по бюджета за защита. За доста хора през днешния ден фактът, че бюджетът за опазване на здравето е по-голям от военния бюджет, не е незабравим. Но в случай че приемем Новия мир за даденост и затова го пренебрегнем, скоро ще го загубим.
Новият мир беше резултат от три съществени сили. Първо, софтуерните промени и на първо място създаването на нуклеарни оръжия доста усилиха цената на войната, изключително сред суперсили. Атомната бомба трансформира войната на суперсили в безразсъден акт на групово самоубийство, заради което суперсилите не са воювали непосредствено една против друга след Хирошима и Нагасаки.
Второ, икономическите промени доста понижиха облагите от войната. Ключовите стопански активи в миналото са били материални запаси, които могат да бъдат завладени със мощ. Когато Рим побеждава Картаген в Пуническите войни, той забогатява, като плячкосва своя надвит противник, продава народа му в иго и завладява сребърните мини в Испания и житните полета в Северна Африка. През последните десетилетия обаче научното, техническото и организационното познание се трансфораха в най-важните стопански активи на доста места. Силициевата котловина няма силициеви мини. Бизнеси за трилиони долари като Microsoft и Гугъл са построени върху това, което е в мозъците на инженерите и бизнесмените, а не върху това, което е в земята под краката им. И до момента в който завземането на сребърни мини със мощ е елементарно, не можете да придобиете познания по този метод. Тази икономическа действителност докара до внезапен спад в рентабилността на завоеванието.
Въпреки че войните за материални запаси не престават да характеризират някои елементи на света - като Близкия изток - огромните стопански системи от интервала след 1945 година порастват без имперско завладяване. Германия, Япония и Италия видяха армиите си разрушени и териториите им свити, само че след войната стопанските системи им процъфтяха. Китайското икономическо знамение беше реализирано без присъединяване в огромна война от 1979 година насам.
Докато пишех тези редове при започване на ноември, съветските бойци плячкосваха украинския град Херсон, изпращайки назад в Русия камиони, цялостни с килими и тостери, които бяха откраднали от украинските домове. Това няма да направи Русия богата и няма да компенсира руснаците за голямата цена на войната. Но както потвърждава нахлуването на Путин в Украйна, софтуерните и стопански промени сами по себе си не бяха задоволителни, с цел да произведат Новия мир. Някои водачи са толкоз жадни за власт и толкоз безотговорни, че могат да стартират война, даже в случай че тя е стопански разрушителна за страната им и тласка цялото човечество към нуклеарен Армагедон. Съответно, третият главен дирек на Новия мир е културен и институционален.
Човешките общества дълго време бяха доминирани от милитаристични култури, които гледаха на войната като на неизбежна и даже мечтана. Аристократите както в Рим, по този начин и в Картаген имаха вяра, че военната популярност е висшото достижение на живота и идеалният път към властта и благосъстоянието. Творци като Вергилий и Хораций се съгласяват, посвещавайки гения си на възпяване на оръжия и воини, прославяйки кървави борби и увековечавайки брутални завоеватели. По време на ерата на Новия мир създателите насочиха гения си към изобличаване на ужасите на войната, до момента в който политиците се стремяха да оставят своя отпечатък посредством стартирането на промени в опазването на здравето, вместо посредством плячкосването на непознати градове. Лидерите по целия свят – повлияни от страха от нуклеарна война, от измененията в естеството на стопанската система и от новите културни трендове – сплотиха силите си, с цел да изградят работещ световен ред, който разрешава на страните да се развиват спокойно, като в същото време лимитира инцидентните войнолюбци.
Новият световен ред се основава на демократични идеали, а точно, че всички хора заслужават идентични съществени свободи, че никоя човешка група не е иманентно по-висша от всички останали и че всички хора споделят базисни полезности и ползи. Тези идеали насърчиха водачите да заобикалят войната и вместо това да работят дружно, с цел да защитят нашите общи полезности и да прокарат общите ни ползи. Либералният световен ред свързва вярата в универсалните полезности с мирното действие на световните институции.
Въпреки че този световен ред надалеч не беше съвършен, той усъвършенства живота на хората освен в старите имперски центрове като Англия и Съединените щати, само че и в доста други елементи на света, от Индия до Бразилия и от Полша до Китай. Държавите на всички континенти се възползваха от повишаването на международната търговия и вложенията и съвсем всички страни се радваха на кротичък дял. Не единствено Дания и Канада можеха да трансферират запаси от танкове към учители – Нигерия и Индонезия направиха същото.
Всеки, който злослови за дефектите на демократичния световен ред, би трябвало първо да отговори на един елементарен въпрос: " Можете ли да назовете десетилетието, в което човечеството е било в по-добра форма от 2010-те? " Кое десетилетие е вашият загубен " златен век "? Дали е през 1910 година, с Първата международна война, болшевишката гражданска война, Джим Кроу и европейските империи, които брутално експлоатираха голяма част от Африка и Азия? Дали може би през 1810 година, когато Наполеоновите войни доближават своята кървава кулминационна точка, съветските и китайските селяни са смазани от своите аристократични господари, Източноиндийската компания обезпечава контрола си над Индия и робството към момента е законно в Съединените щати, Бразилия и множеството други елементи на света? Може би мечтаете за 1710 година, с Войната за испанското завещание, Великата северна война, Войните за завещание на Моголите и обстоятелството, че една трета от децата по света умират от недохранване и заболявания, преди да доближат зрелост?
Новият мир не е резултат от някакво божествено знамение. Той беше постигнат чрез хората, които направиха по-добър избор и построиха работещ световен ред. За страдание прекалено много хора одобриха това достижение за даденост. Може би те одобряваха, че Новият мир е обезпечен основно от софтуерни и стопански сили и че може да оцелее даже без третия си дирек - демократичния световен ред. Следователно този ред първо беше подценен, а по-късно нападнат с възходяща гняв.
Атаката стартира с лъжливи страни като Иран и лъжливи водачи като Путин, само че сами по себе си те не бяха задоволително мощни, с цел да сложат завършек на Новия мир. Това, което в действителност подкопа световния ред, беше, че както страните, които се възползваха най-вече от него (включително Китай, Индия, Бразилия и Полша), по този начин и страните, които го построиха преди всичко (по-специално Обединеното кралство и Съединените щати) му обърнаха тил. Гласуването за " Брекзит " и избирането на Доналд Тръмп през 2016 година символизираха този поврат.
Повечето от тези, които провокираха световния демократичен ред, не са желали война. Те просто желаеха да прокарат това, което възприемаха като ползите на своята страна, и те твърдяха, че всяка национална страна би трябвало да пази и развива своята лична свещена еднаквост и обичаи. Това, което те в никакъв случай не обясниха, беше по какъв начин всички тези разнообразни народи ще се оправят една с друга в отсъствието на универсални полезности и световни институции. Противниците на световния ред не предложиха ясна опция. Изглежда смятаха, че по някакъв метод другите народи просто ще се схващат добре и светът ще се трансформира в мрежа от оградени, само че другарски настроени замъци.
Крепостите обаче рядко са другарски настроени. Всяка национална цитадела нормално желае малко повече земя, сигурност и разцвет за себе си за сметка на своите съседи и без помощта на универсални полезности и световни институции съперничещите си замъци не могат да се спогодят за общи правила. Моделът на мрежата от замъци беше рецепта за злополука.
И бедствието не закъсня. Пандемията сподели, че при липса на дейно световно съдействие човечеството не може да се защищити от общи закани като вирусите. След това, може би тъй като видя по какъв начин Коронавирус в допълнение подкопава световната взаимност, Путин заключи, че може да наруши най-голямото табу на ерата на Новия мир. Путин смяташе, че в случай че завладее Украйна, някои страни ще ахнат от съмнение и ще го осъдят, само че никой няма да предприеме никакви ефикасни дейности против него.
Аргументът, че Путин не е желал да нахлува в Украйна и че го е направил, с цел да предотврати западна офанзива, е безсмислена агитация. Някаква неразбираема западна опасност не е законно опрощение за заличаване на страна, разграбване на нейните градове, обезчестяване и изтезаване на нейните жители и нанасяне на неописуемо страдалчество на десетки милиони мъже, дами и деца. Всеки, който има вяра, че Путин не е имал избор, би трябвало да назове страната, която се готви да нахлуе в Русия през 2022 година Смятате, че немската войска се е събирала да пресече границата? Представяте си, че Наполеон е станал от гроба си, с цел да поведе Великата войска още веднъж към Москва, а Путин не е имал различен избор, с изключение на да предотврати идната френска офанзива? А и не забравяйте - Путин за първи път нахлу в Украйна през 2014 година, а не през 2022 година
Путин дълго време приготвяше нашествието си. Той не се е примирил с разпадането на Руската империя и в никакъв случай не е гледал на Украйна, Грузия или някоя от другите постсъветски републики като суверенни самостоятелни народи. Докато, както беше маркирано по-рано, междинните военни разноски бяха към 6,5 % от държавните бюджети по света и 11 % в Съединените щати, в Русия те бяха доста по-високи. Не знаем какъв брой тъкмо, тъй като е държавна загадка. Но прогнозите демонстрират, че цифрата е някъде към 20 % и даже може да надвишава 30 %.
Ако залогът на Путин успее, резултатът ще бъде окончателният разпад на световния ред и на Новия мир. Автократите по света ще научат, че завоевателните войни още веднъж са вероятни и демокрациите ще бъдат принудени да се милитаризират, за да подсигуряват своята отбрана. Вече видяхме по какъв начин съветската експанзия накара страни като Германия внезапно да усилят бюджета си за защита за една нощ, а страни като Швеция да възстановят наборната военна работа. Парите, които би трябвало да отидат за учители, медицински сестри и обществени служащи, вместо това ще отидат за танкове, ракети и кибероръжия. Целият свят ще наподобява като Русия - страна с голяма войска и лечебни заведения с непълен личен състав. Ще настъпи нова епоха на война, беднотия и заболявания. Като опция, в случай че Путин бъде спрян и осъден, световният ред няма да бъде нарушен от това, което той направи - той ще бъде укрепен. Всеки, който има потребност от увещание, ще преоткрие, че просто не можете да прави нещата по остарелия метод.
Кой от тези два сюжета ще се осъществя? За благополучие на всички, макар военните си мерки, Путин беше пагубно неопитен за едно извънредно значимо нещо: смелостта на украинския народ. Украинците отблъснаха руснаците в серия от зашеметяващи победи край Киев, Харков и Херсон. Но Путин до момента отхвърля да признае грешката си и реагира на провалянето с нараснала грубост. Виждайки, че неговата войска не може да преодолее украинските бойци на фронтовата линия, Путин в този момент се пробва да замрази украинските цивилни до гибел в домовете им. Да се планува по какъв начин ще свърши войната е невероятно, както и ориста на Новия мир.
Историята в никакъв случай не е детерминистична. След края на Студената война доста хора смятаха, че мирът е неминуем и че ще продължи даже в случай че пренебрегнем световния ред. След като Русия нахлу в Украйна, някои заеха противоположното мнение. Те твърдяха, че мирът постоянно е бил единствено заблуда, че войната е неуправляема естествена мощ и че единственият избор, който хората имат, е дали желаят да бъдат плячка или див звяр.
И двете позиции са неверни. Войната и мирът са решения, а не наложителност. Войните се вършат от нации, а не от естествен закон. И тъкмо както народите водят войни, народите също могат да поддържат мир. Но сключването на мир не е еднократно решение. Това е дълготрайно изпитание за отбрана на универсалните правила и за създаване на институции за съдействие.
Възстановяването на световния ред не значи връщане към системата, която се разпадна през предишното десетилетие. Един нов и по-добър международен ред би трябвало да даде по-важни функции на незападните сили, които желаят да бъдат част от него. Трябва също по този начин да се признае значимостта на националната принадлежност. Глобалният ред се разпадна на първо място заради нападението на популистките сили, които твърдяха, че патриотичната преданост опонира на световното съдействие.
Политиците популисти проповядваха, че в случай че си родолюбец, би трябвало да се противопоставиш на световните институции и световното съдействие. Но няма присъщо несъгласие сред патриотизма и глобализма, тъй като патриотизмът не е да мразиш чужденците. Патриотизмът е да обичаш своите сънародници. И в XXI век, в случай че желаете да отбраните сънародниците си от война, пандемия и екологична злополука, най-хубавият метод да извършите това е като си сътрудничите с чужденци.
---
Коментарът на Ювал Ноа Харари е оповестен в The Atlantic. Преводът е на Клуб Z.
Още по темата
Въпреки тези разсъждения, през февруари 2022 година бях шокиран, когато Владимир Путин се опита да завладее Украйна. Очакваните последствия за самата Русия и за цялото човечество бяха толкоз разрушителни, че изглеждаше като малко евентуален ход даже за невъзмутим фанатик. И въпреки всичко съветският автократ избра да постави завършек на най-мирната епоха в човешката история и да тласне човечеството към нова епоха на война, която може да е по-лоша от всичко, което сме виждали до момента. Всъщност това може да заплаши самото оцеляване на нашия тип.
Това е покруса, изключително откакто последните няколко десетилетия демонстрираха, че войната не е неизбежна естествена мощ. Това е човешки избор, който варира от място на място и време на време. От 1945 година не сме виждали нито един случай на война сред велики сили, нито един случай на интернационално приета страна, която да е унищожена посредством непознато завладяване. По-ограничените районни и локални спорове остават релативно чести - живея в Израел, тъй че знам това доста добре. Но без значение от израелската окупация на Западния бряг, страните рядко се пробват едностранно да разширят границите си посредством принуждение. Това е една от аргументите израелската окупация да притегля толкоз доста внимание и рецензии. Това, което е било норма за хиляди години имперска история, се е трансформирало в анатема.
Дори когато се вземат под внимание гражданските войни, протестите и тероризмът, през последните десетилетия войните са умъртвили доста по-малко хора, в сравнение с самоубийствата, пътните произшествия или болесттите, свързани със затлъстяването. През 2019 година към 70 000 души са били убити във въоръжени спорове или полицейски престрелки, към 700 000 души са се самоубили, 1,3 милиона души са починали при пътни произшествия и 1,5 милиона души са умряли от диабет.
Все отново мирът не е единствено въпрос на цифри. Може би най-важната смяна през последните десетилетия е психическата. В продължение на хиляди години мирът означаваше " краткотрайно неявяване на война ". Например, сред трите Пунически войни, водени от Рим и Картаген, имаше десетилетия на мир. Но всеки римлянин и картагенец знаеше, че този " Пунически мир " може да бъде разрушен във всеки един миг. Политиката, стопанската система и културата бяха образувани от непрекъснатите упования за война.
В края на XX век и началото на XI век смисъла на думата мир се промени. Докато Старият мир означаваше единствено " краткотрайно неявяване на война ", Новият мир стартира да значи " неправдоподобност на войната ". В доста (макар и не всички) райони на света страните престанаха да се опасяват, че техните съседи могат да ги атакуван и унищожат. Тунизийците престанаха да се опасяват от италианска инвазия, костариканците не мислеха, че никарагуанската войска може да се втурне към Сан Хосе, а самоанците не се опасяваха, че боен флот на Фиджи може ненадейно да се появи оттатък хоризонта. Как можем да предположим, че страните не са загрижени за тези неща? Като виждам държавните им бюджети.
Доскоро армията беше предстоящото перо номер 1 в бюджета на всяка империя, султанат, кралство и република. Правителствата харчиха малко за опазване на здравето и обучение, защото по-голямата част от ресурсите им отиваха за възнаграждение на бойци, създаване на стени и градеж на бойни кораби. Римската империя харчи към 50 до 75 % от бюджета си за военни; цифрата достига около 80 % при китайската династия Сун (960–1279 г.); и към 60 % в Османската империя от края на XVII век. От 1685 до 1813 година делът на военните в английските държавни разноски в никакъв случай не пада под 55 % и е приблизително 75 %. По време на огромните спорове на XX век както демокрациите, по този начин и тоталитарните режими затънаха в задължения, с цел да финансират своите картечници, танкове и подводници. Когато се опасяваме, че съседите могат всеки миг да нахлуят, да плячкосат градовете ни, да поробят хората ни и да анексират земята ни, това е рационалното нещо, което би трябвало да създадем.
Държавните бюджети в ерата на Новия мир основават доста по-обнадеждаващ материал за четиво от който и да е пацифистки етюд. В началото на XXI век междинните държавни разноски за военните са били единствено 6,5 % и даже Съединените щати, преобладаващата суперсила, са похарчили единствено към 11 %, с цел да запазят своето превъзходство. Тъй като хората към този момент не живееха в смут от външно настъпление, държавните управления можеха да влагат доста повече пари за здравеопазване, обществени грижи и обучение, в сравнение с във военните. Средните разноски за опазване на здравето, да вземем за пример, са били 10,5 % от държавния бюджет или към 1,6 пъти по бюджета за защита. За доста хора през днешния ден фактът, че бюджетът за опазване на здравето е по-голям от военния бюджет, не е незабравим. Но в случай че приемем Новия мир за даденост и затова го пренебрегнем, скоро ще го загубим.
Новият мир беше резултат от три съществени сили. Първо, софтуерните промени и на първо място създаването на нуклеарни оръжия доста усилиха цената на войната, изключително сред суперсили. Атомната бомба трансформира войната на суперсили в безразсъден акт на групово самоубийство, заради което суперсилите не са воювали непосредствено една против друга след Хирошима и Нагасаки.
Второ, икономическите промени доста понижиха облагите от войната. Ключовите стопански активи в миналото са били материални запаси, които могат да бъдат завладени със мощ. Когато Рим побеждава Картаген в Пуническите войни, той забогатява, като плячкосва своя надвит противник, продава народа му в иго и завладява сребърните мини в Испания и житните полета в Северна Африка. През последните десетилетия обаче научното, техническото и организационното познание се трансфораха в най-важните стопански активи на доста места. Силициевата котловина няма силициеви мини. Бизнеси за трилиони долари като Microsoft и Гугъл са построени върху това, което е в мозъците на инженерите и бизнесмените, а не върху това, което е в земята под краката им. И до момента в който завземането на сребърни мини със мощ е елементарно, не можете да придобиете познания по този метод. Тази икономическа действителност докара до внезапен спад в рентабилността на завоеванието.
Въпреки че войните за материални запаси не престават да характеризират някои елементи на света - като Близкия изток - огромните стопански системи от интервала след 1945 година порастват без имперско завладяване. Германия, Япония и Италия видяха армиите си разрушени и териториите им свити, само че след войната стопанските системи им процъфтяха. Китайското икономическо знамение беше реализирано без присъединяване в огромна война от 1979 година насам.
Докато пишех тези редове при започване на ноември, съветските бойци плячкосваха украинския град Херсон, изпращайки назад в Русия камиони, цялостни с килими и тостери, които бяха откраднали от украинските домове. Това няма да направи Русия богата и няма да компенсира руснаците за голямата цена на войната. Но както потвърждава нахлуването на Путин в Украйна, софтуерните и стопански промени сами по себе си не бяха задоволителни, с цел да произведат Новия мир. Някои водачи са толкоз жадни за власт и толкоз безотговорни, че могат да стартират война, даже в случай че тя е стопански разрушителна за страната им и тласка цялото човечество към нуклеарен Армагедон. Съответно, третият главен дирек на Новия мир е културен и институционален.
Човешките общества дълго време бяха доминирани от милитаристични култури, които гледаха на войната като на неизбежна и даже мечтана. Аристократите както в Рим, по този начин и в Картаген имаха вяра, че военната популярност е висшото достижение на живота и идеалният път към властта и благосъстоянието. Творци като Вергилий и Хораций се съгласяват, посвещавайки гения си на възпяване на оръжия и воини, прославяйки кървави борби и увековечавайки брутални завоеватели. По време на ерата на Новия мир създателите насочиха гения си към изобличаване на ужасите на войната, до момента в който политиците се стремяха да оставят своя отпечатък посредством стартирането на промени в опазването на здравето, вместо посредством плячкосването на непознати градове. Лидерите по целия свят – повлияни от страха от нуклеарна война, от измененията в естеството на стопанската система и от новите културни трендове – сплотиха силите си, с цел да изградят работещ световен ред, който разрешава на страните да се развиват спокойно, като в същото време лимитира инцидентните войнолюбци.
Новият световен ред се основава на демократични идеали, а точно, че всички хора заслужават идентични съществени свободи, че никоя човешка група не е иманентно по-висша от всички останали и че всички хора споделят базисни полезности и ползи. Тези идеали насърчиха водачите да заобикалят войната и вместо това да работят дружно, с цел да защитят нашите общи полезности и да прокарат общите ни ползи. Либералният световен ред свързва вярата в универсалните полезности с мирното действие на световните институции.
Въпреки че този световен ред надалеч не беше съвършен, той усъвършенства живота на хората освен в старите имперски центрове като Англия и Съединените щати, само че и в доста други елементи на света, от Индия до Бразилия и от Полша до Китай. Държавите на всички континенти се възползваха от повишаването на международната търговия и вложенията и съвсем всички страни се радваха на кротичък дял. Не единствено Дания и Канада можеха да трансферират запаси от танкове към учители – Нигерия и Индонезия направиха същото.
Всеки, който злослови за дефектите на демократичния световен ред, би трябвало първо да отговори на един елементарен въпрос: " Можете ли да назовете десетилетието, в което човечеството е било в по-добра форма от 2010-те? " Кое десетилетие е вашият загубен " златен век "? Дали е през 1910 година, с Първата международна война, болшевишката гражданска война, Джим Кроу и европейските империи, които брутално експлоатираха голяма част от Африка и Азия? Дали може би през 1810 година, когато Наполеоновите войни доближават своята кървава кулминационна точка, съветските и китайските селяни са смазани от своите аристократични господари, Източноиндийската компания обезпечава контрола си над Индия и робството към момента е законно в Съединените щати, Бразилия и множеството други елементи на света? Може би мечтаете за 1710 година, с Войната за испанското завещание, Великата северна война, Войните за завещание на Моголите и обстоятелството, че една трета от децата по света умират от недохранване и заболявания, преди да доближат зрелост?
Новият мир не е резултат от някакво божествено знамение. Той беше постигнат чрез хората, които направиха по-добър избор и построиха работещ световен ред. За страдание прекалено много хора одобриха това достижение за даденост. Може би те одобряваха, че Новият мир е обезпечен основно от софтуерни и стопански сили и че може да оцелее даже без третия си дирек - демократичния световен ред. Следователно този ред първо беше подценен, а по-късно нападнат с възходяща гняв.
Атаката стартира с лъжливи страни като Иран и лъжливи водачи като Путин, само че сами по себе си те не бяха задоволително мощни, с цел да сложат завършек на Новия мир. Това, което в действителност подкопа световния ред, беше, че както страните, които се възползваха най-вече от него (включително Китай, Индия, Бразилия и Полша), по този начин и страните, които го построиха преди всичко (по-специално Обединеното кралство и Съединените щати) му обърнаха тил. Гласуването за " Брекзит " и избирането на Доналд Тръмп през 2016 година символизираха този поврат.
Повечето от тези, които провокираха световния демократичен ред, не са желали война. Те просто желаеха да прокарат това, което възприемаха като ползите на своята страна, и те твърдяха, че всяка национална страна би трябвало да пази и развива своята лична свещена еднаквост и обичаи. Това, което те в никакъв случай не обясниха, беше по какъв начин всички тези разнообразни народи ще се оправят една с друга в отсъствието на универсални полезности и световни институции. Противниците на световния ред не предложиха ясна опция. Изглежда смятаха, че по някакъв метод другите народи просто ще се схващат добре и светът ще се трансформира в мрежа от оградени, само че другарски настроени замъци.
Крепостите обаче рядко са другарски настроени. Всяка национална цитадела нормално желае малко повече земя, сигурност и разцвет за себе си за сметка на своите съседи и без помощта на универсални полезности и световни институции съперничещите си замъци не могат да се спогодят за общи правила. Моделът на мрежата от замъци беше рецепта за злополука.
И бедствието не закъсня. Пандемията сподели, че при липса на дейно световно съдействие човечеството не може да се защищити от общи закани като вирусите. След това, може би тъй като видя по какъв начин Коронавирус в допълнение подкопава световната взаимност, Путин заключи, че може да наруши най-голямото табу на ерата на Новия мир. Путин смяташе, че в случай че завладее Украйна, някои страни ще ахнат от съмнение и ще го осъдят, само че никой няма да предприеме никакви ефикасни дейности против него.
Аргументът, че Путин не е желал да нахлува в Украйна и че го е направил, с цел да предотврати западна офанзива, е безсмислена агитация. Някаква неразбираема западна опасност не е законно опрощение за заличаване на страна, разграбване на нейните градове, обезчестяване и изтезаване на нейните жители и нанасяне на неописуемо страдалчество на десетки милиони мъже, дами и деца. Всеки, който има вяра, че Путин не е имал избор, би трябвало да назове страната, която се готви да нахлуе в Русия през 2022 година Смятате, че немската войска се е събирала да пресече границата? Представяте си, че Наполеон е станал от гроба си, с цел да поведе Великата войска още веднъж към Москва, а Путин не е имал различен избор, с изключение на да предотврати идната френска офанзива? А и не забравяйте - Путин за първи път нахлу в Украйна през 2014 година, а не през 2022 година
Путин дълго време приготвяше нашествието си. Той не се е примирил с разпадането на Руската империя и в никакъв случай не е гледал на Украйна, Грузия или някоя от другите постсъветски републики като суверенни самостоятелни народи. Докато, както беше маркирано по-рано, междинните военни разноски бяха към 6,5 % от държавните бюджети по света и 11 % в Съединените щати, в Русия те бяха доста по-високи. Не знаем какъв брой тъкмо, тъй като е държавна загадка. Но прогнозите демонстрират, че цифрата е някъде към 20 % и даже може да надвишава 30 %.
Ако залогът на Путин успее, резултатът ще бъде окончателният разпад на световния ред и на Новия мир. Автократите по света ще научат, че завоевателните войни още веднъж са вероятни и демокрациите ще бъдат принудени да се милитаризират, за да подсигуряват своята отбрана. Вече видяхме по какъв начин съветската експанзия накара страни като Германия внезапно да усилят бюджета си за защита за една нощ, а страни като Швеция да възстановят наборната военна работа. Парите, които би трябвало да отидат за учители, медицински сестри и обществени служащи, вместо това ще отидат за танкове, ракети и кибероръжия. Целият свят ще наподобява като Русия - страна с голяма войска и лечебни заведения с непълен личен състав. Ще настъпи нова епоха на война, беднотия и заболявания. Като опция, в случай че Путин бъде спрян и осъден, световният ред няма да бъде нарушен от това, което той направи - той ще бъде укрепен. Всеки, който има потребност от увещание, ще преоткрие, че просто не можете да прави нещата по остарелия метод.
Кой от тези два сюжета ще се осъществя? За благополучие на всички, макар военните си мерки, Путин беше пагубно неопитен за едно извънредно значимо нещо: смелостта на украинския народ. Украинците отблъснаха руснаците в серия от зашеметяващи победи край Киев, Харков и Херсон. Но Путин до момента отхвърля да признае грешката си и реагира на провалянето с нараснала грубост. Виждайки, че неговата войска не може да преодолее украинските бойци на фронтовата линия, Путин в този момент се пробва да замрази украинските цивилни до гибел в домовете им. Да се планува по какъв начин ще свърши войната е невероятно, както и ориста на Новия мир.
Историята в никакъв случай не е детерминистична. След края на Студената война доста хора смятаха, че мирът е неминуем и че ще продължи даже в случай че пренебрегнем световния ред. След като Русия нахлу в Украйна, някои заеха противоположното мнение. Те твърдяха, че мирът постоянно е бил единствено заблуда, че войната е неуправляема естествена мощ и че единственият избор, който хората имат, е дали желаят да бъдат плячка или див звяр.
И двете позиции са неверни. Войната и мирът са решения, а не наложителност. Войните се вършат от нации, а не от естествен закон. И тъкмо както народите водят войни, народите също могат да поддържат мир. Но сключването на мир не е еднократно решение. Това е дълготрайно изпитание за отбрана на универсалните правила и за създаване на институции за съдействие.
Възстановяването на световния ред не значи връщане към системата, която се разпадна през предишното десетилетие. Един нов и по-добър международен ред би трябвало да даде по-важни функции на незападните сили, които желаят да бъдат част от него. Трябва също по този начин да се признае значимостта на националната принадлежност. Глобалният ред се разпадна на първо място заради нападението на популистките сили, които твърдяха, че патриотичната преданост опонира на световното съдействие.
Политиците популисти проповядваха, че в случай че си родолюбец, би трябвало да се противопоставиш на световните институции и световното съдействие. Но няма присъщо несъгласие сред патриотизма и глобализма, тъй като патриотизмът не е да мразиш чужденците. Патриотизмът е да обичаш своите сънародници. И в XXI век, в случай че желаете да отбраните сънародниците си от война, пандемия и екологична злополука, най-хубавият метод да извършите това е като си сътрудничите с чужденци.
---
Коментарът на Ювал Ноа Харари е оповестен в The Atlantic. Преводът е на Клуб Z.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ