Защо Манолова мълчи за небостъргача на Божков и атакува избирателно?
Преди няколко дни Върховният административен съд (ВАС) позволи дефинитивно продължаването на строителството на небостъргача „ Златен век “ в столичния квартал „ Лозенец “. Съдът остави в действие решението на Административен съд – София град от 6 ноември 2020 година, с което се анулира прекъсването от ДНСК на строителството на 34-етажната постройка. Решението на съда значи, че построяването на “Златен век” може да продължи незабавно, тъй като не предстои на обжалване и от законова позиция казусът е завършен. Но не и от политическа. Веднага след оповестяването на решението хората на Мая Манолова, които стачкуваха против “Златен век”, се активизираха и се пробваха да окажат напън върху служебния министър на районното развиване арх. Виолета Комитова.
Учредителят на придвижването на Мая Манолова, Никола Вапцаров, разгласи, че институциите не би трябвало да се преценяват с решението на съда и ги прикани да спрат построяването на постройката. Той и още няколко души се срещнаха с министър Комитова, а под техния политически напън стартира следващата инспекция на градежа от ДНСК.
Това е цялостен парадокс при влезнало в действие дефинитивно решение на съда,който единствен може да се произнася по законността и правото при разнообразни разногласия в страната. В България е всеобща процедура хора и институции да не се преценяват с решенията на съда. От селянина, влязал в непознато землище, до Министерски съвет. “Това, че някакъв съд е постановил нещо няма никакво значение щом не ми харесва и не ме устройва” е всеобщата визия за закон и ред в България. Страшното е, че такова е държанието и на институциите, които дават образец в погазването на закона. Всъщност това е същинска злополука на държавността, от която няма да се спасим със промяната на едно ръководство с друго, на едни хора с други хора или на една олигархия с друга, каквато е постоянната процедура в опитите ни за смяна. България в никакъв случай няма да се промени, в случай че българските институции не се научат да съблюдават законите, да извършват правосъдни решения и да постановат идентични правила за всички.
Тези дни чух президента Радев, в чиито положителни планове не се колебая, да споделя, че държавността се връща в България. Щеше да бъде добре тези думи да се поддържат с дейности от самата страна, само че в тази ситуация със “Златен век” е тъкмо противоположното. Вместо да съблюдава закона и да се съобрази с решението на българския съд, институциите стартират нов административен тормоз над частен вложител след политически напън на хората на Мая Манолова. Същото беше и при Борисов. Абослютно същото. Тогава с позвъняване по телефона и макар правната безупречност на градежа той бе спрян след политически напън. Давам образец с съответен проблем, тъй като е доста явен. Има дефинитивно решение на Върховния съд и с него разногласията по случая завършват. Няма място за повече диспути, а единствено за осъществяване на решението. Така е в правовите страни, само че не и в България, в която политиката още веднъж побеждава закона.
Мая Манолова е в предизборна акция, незабавно се нуждае от обществени акции, с цел да не изпадне от фокуса на публично внимание, а “Златен век” е единствено мотив да го държи върху себе си. Тук изобщо не разисквам дали този план е добър, нито ще навеждам причини "за " и "против " него. Само ще напомня, че построяването му е залегнало в градоустройствения проект на София от 1996 година и в случай че някой е имал нещо против него е пропуснал 25 години. Решението на съда е реалност и постройката следва да се построи. По-важният и прикрит въпрос в този проблем за мен е двойният стандарт и политическата избирателност - другият значим проблем пред връщането на държавността.
В идеалния център на София, до площад “Македония”, сега се строи различен небостъргач, който е по-висок от “Златен век”. Той се споделя “Ай Тауър”, съседите му споделят “Годзилата”, а съгласно изявления в съществени медии зад вложителите му стоят Васил Божков и Гриша Ганчев. Поразителното е, че въпросът “Ай Тауър” безусловно повтаря проблема “Златен век” от правна и институционална позиция.
Няма никакви разлики. Единствената е, че постройката на Божков продължава да се строи и в този миг, а “Златен век” е спрян от две години. Мая Манолова и Никола Вапцаров не възразяват против този градеж и в никакъв случай не са протестирали. Срещу него в никакъв случай не е имало митинги, нито срещи с общинската и държавната администрация. При последната среща с министъра на районното развиване Никола Вапцаров и сподвижниците му изобщо не са повдигнали този въпрос. Преди изборите за кмет имаше основателни подозрения, че Васил Божков спонсорира Мая Манолова. При цялата си “активност” против олигархията тя нито един път не нападна Божков, който е най-мощният олигарх от 20 години насам. А днешното ѝ безмълвие и някои назначения в служебното държавно управление оставят подозрението, че Васил Божков продължава да има голямо въздействие върху политиката.
Въпреки помпозните акции против него в последната година, всичките му запори отпаднаха, околните му бяха освободени от ареста, а лицензите върнати. Учредителката на неговата партия, която стана началник на политическия кабинет на служебния министър Бойко Рашков, е единствено върхът на този айсберг. Така или другояче, повведението на Мая Манолова е лакмус за това, че нищо в страната не се трансформира всъщност. Двойни стандарти, изборна интензивност против политически и стопански съперници, лицемерна битка против корупцията и повече звук, в сравнение с действителни дейности.
А ето и една сравнителна таблица за “Ай Тауър” и “Златен век”, която потвърждава огледалната еднаквост на двата случая и тоталното разминаване в думите и дейностите на политици и деятели по еднакъв въпрос./glasove.com
Учредителят на придвижването на Мая Манолова, Никола Вапцаров, разгласи, че институциите не би трябвало да се преценяват с решението на съда и ги прикани да спрат построяването на постройката. Той и още няколко души се срещнаха с министър Комитова, а под техния политически напън стартира следващата инспекция на градежа от ДНСК.
Това е цялостен парадокс при влезнало в действие дефинитивно решение на съда,който единствен може да се произнася по законността и правото при разнообразни разногласия в страната. В България е всеобща процедура хора и институции да не се преценяват с решенията на съда. От селянина, влязал в непознато землище, до Министерски съвет. “Това, че някакъв съд е постановил нещо няма никакво значение щом не ми харесва и не ме устройва” е всеобщата визия за закон и ред в България. Страшното е, че такова е държанието и на институциите, които дават образец в погазването на закона. Всъщност това е същинска злополука на държавността, от която няма да се спасим със промяната на едно ръководство с друго, на едни хора с други хора или на една олигархия с друга, каквато е постоянната процедура в опитите ни за смяна. България в никакъв случай няма да се промени, в случай че българските институции не се научат да съблюдават законите, да извършват правосъдни решения и да постановат идентични правила за всички.
Тези дни чух президента Радев, в чиито положителни планове не се колебая, да споделя, че държавността се връща в България. Щеше да бъде добре тези думи да се поддържат с дейности от самата страна, само че в тази ситуация със “Златен век” е тъкмо противоположното. Вместо да съблюдава закона и да се съобрази с решението на българския съд, институциите стартират нов административен тормоз над частен вложител след политически напън на хората на Мая Манолова. Същото беше и при Борисов. Абослютно същото. Тогава с позвъняване по телефона и макар правната безупречност на градежа той бе спрян след политически напън. Давам образец с съответен проблем, тъй като е доста явен. Има дефинитивно решение на Върховния съд и с него разногласията по случая завършват. Няма място за повече диспути, а единствено за осъществяване на решението. Така е в правовите страни, само че не и в България, в която политиката още веднъж побеждава закона.
Мая Манолова е в предизборна акция, незабавно се нуждае от обществени акции, с цел да не изпадне от фокуса на публично внимание, а “Златен век” е единствено мотив да го държи върху себе си. Тук изобщо не разисквам дали този план е добър, нито ще навеждам причини "за " и "против " него. Само ще напомня, че построяването му е залегнало в градоустройствения проект на София от 1996 година и в случай че някой е имал нещо против него е пропуснал 25 години. Решението на съда е реалност и постройката следва да се построи. По-важният и прикрит въпрос в този проблем за мен е двойният стандарт и политическата избирателност - другият значим проблем пред връщането на държавността.
В идеалния център на София, до площад “Македония”, сега се строи различен небостъргач, който е по-висок от “Златен век”. Той се споделя “Ай Тауър”, съседите му споделят “Годзилата”, а съгласно изявления в съществени медии зад вложителите му стоят Васил Божков и Гриша Ганчев. Поразителното е, че въпросът “Ай Тауър” безусловно повтаря проблема “Златен век” от правна и институционална позиция.
Няма никакви разлики. Единствената е, че постройката на Божков продължава да се строи и в този миг, а “Златен век” е спрян от две години. Мая Манолова и Никола Вапцаров не възразяват против този градеж и в никакъв случай не са протестирали. Срещу него в никакъв случай не е имало митинги, нито срещи с общинската и държавната администрация. При последната среща с министъра на районното развиване Никола Вапцаров и сподвижниците му изобщо не са повдигнали този въпрос. Преди изборите за кмет имаше основателни подозрения, че Васил Божков спонсорира Мая Манолова. При цялата си “активност” против олигархията тя нито един път не нападна Божков, който е най-мощният олигарх от 20 години насам. А днешното ѝ безмълвие и някои назначения в служебното държавно управление оставят подозрението, че Васил Божков продължава да има голямо въздействие върху политиката.
Въпреки помпозните акции против него в последната година, всичките му запори отпаднаха, околните му бяха освободени от ареста, а лицензите върнати. Учредителката на неговата партия, която стана началник на политическия кабинет на служебния министър Бойко Рашков, е единствено върхът на този айсберг. Така или другояче, повведението на Мая Манолова е лакмус за това, че нищо в страната не се трансформира всъщност. Двойни стандарти, изборна интензивност против политически и стопански съперници, лицемерна битка против корупцията и повече звук, в сравнение с действителни дейности.
А ето и една сравнителна таблица за “Ай Тауър” и “Златен век”, която потвърждава огледалната еднаквост на двата случая и тоталното разминаване в думите и дейностите на политици и деятели по еднакъв въпрос./glasove.com
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ




