Преди няколко дни в подкаста Още от дете“ на Явор

Преди няколко дни в подкаста „ Още от дете “ на Явор Кръстев някогашният капитан на ЦСКА Тодор Янчев приказва за любовта си към алените и дефинира себе си като голям почитател на армейците, без значение от това дали е на работа в клуба или не.
След края на футболната си кариера Тошко бе част и от треньорския щаб на Стойчо Младенов на „ Българска войска “ и чудесно познава атмосферата и духа в Борисовата градина. Именно заради тази причина го потърсихме да поговорим за горещите тематики, свързани с ЦСКА. Ето какво сподели той пред „ Тема Спорт “.

Тошко, преди по-малко от десетина дни Стойчо Младенов нападна управлението на ЦСКА, като с две думи дефинира дейностите и класирането като срамни и зададе въпроса на изпълнителния шеф Радослав Златков дали знае в какъв клуб се намира…

– Не мога да приказвам от негово име и нямам визия за какво го е споделил. Знам единствено, че Стойчо обича ЦСКА и постоянно приказва с доста страст, само че не тя е водещата.

В кариерата си ти печелиш три трофеи с ЦСКА, като първата и третата са под управлението на Стойчо Младенов. С какво се характеризираха тези интервали?

– Ние имахме голям почит от треньора, а и той бе селектирал футболисти, от които знаеше какво може да чака. Тогава за нас той бе „ шефът “. Ние имахме директен контакт с него и от него зависеше всичко. Именно това е разликата с днешни дни. Сега даден състезател, в случай че нещо е неудовлетворен, може умерено да се обади на притежателя и по този метод се омаловажава ролята на треньора. Преди време ние се стремяхме освен да защитим нашите имена, клубната емблема, само че и да осъществим всичко, което желае треньорът от нас, тъй като той еднолично можеше да скъса договорите ни. Нямаше мрънкане и прочие…

Тази безспорна власт беше ли непокътната, когато ти бе част от екипа на Стойчо Младенов по времето на Гриша Ганчев?

– Не мисля. Аз, а и останалите асистенти на старши треньора нямахме контакт с управлението, с цел да мога да приказвам от първо лице. Ние бяхме просто добавки, част от екипа, само че съгласно мен раздялата пристигна тъкмо поради това разминаване. А точно, че Стойчо нямаше цялостната власт и независимост, както и не му се позволяваше да управлява всички спортно-технически процеси.

Сега Младенов твърди, че Томаш има невиждан картбланш, а резултатите не дават отговор за името на ЦСКА…

– Не желая да разясня Сашо, тъй като няма да е правилно. Ние сме доста положителни фамилни другари и каквото и да кажа, може да се разтълкува по друг метод. Томаш също е пределно наясно, че в ЦСКА резултатите са водещи, тъй като името изисква отборът да е преди всичко.

С оглед неуверената форма на тимовете, които са пред ЦСКА в класирането, армейците длъжни ли са да нападат Топ 4…

– О, да… ЦСКА непременно би трябвало да е оптимално по-напред в класирането, да се бори за купата и задължително да се класира в евротурнирите… Две години подред отвън Европа ще са доста тежък удар за алената общественост. Да, на притежателя надали ще му се отрази кой знае какъв брой отрицателно от финансова позиция, само че ще бъде сериозен удар по упоритостите, реномето и името.

В първия пролетен кръг, когато ЦСКА бе възмутителен против Славия, се заприказва за протест против Томаш… В кариерата ти си минал през много тежки интервали в ЦСКА…

– Затова споделих, че треньорът, когато прави селекцията, гледа освен спортно-техническите причини на футболистите, а и знае какво да чака от тях. А те, знаейки, че той е индивидът, който ги е довел тук, не си разрешават сходни неща. Това го споделям по принцип, тъй като аз не мога да настоявам, че в действителност е имало протест.

По времето на „ Титан “ ти самичък реши да си разтрогнеш контракта и да отидеш в Славия. Това не бе ли самобитен протест?

– Направих го, с цел да покажа на почитателите, че би трябвало да се разсънят. Преди това бях минал през тежки интервали, само че такова нещо не се бе случвало. Паднаха балоните, организационната рецесия бе нечувана, водеха се знайни и незнайни играчи, имаше забавяния… Ситуацията в клуба бе ужасна, а аз и персонално пострадах от нея, защото тогава бях забъркан в допинг абсурда. Оказа се, че докторът взима лекарства, без да знае какво взима, от кое място взима и какво ни дава. Когато направиха инспекция, се оказа, че на дадения телефон на дистрибутора дава отговор някакво полицейско ръководство в Щатите. Имахме трима кондиционни треньори, от които…абе, единия дръж, а другия удари… И аз като капитан взех решение, че би трябвало да направя нещо, с цел да се даде публичност и хората да се усетят…

Каква е отговорността да си капитан на ЦСКА?

– Ти го сподели най-добре. Това е чест и отговорност, а не просто една превръзка на ръката. Капитанът би трябвало да е за образец освен на терена, само че и в подготвителния развой, а и в живота… Аз постоянно съм се стремял да бъда обединителна фигура. Дори е имало моменти, в които съм заемал страната на чужденците, защитавал съм ги… За мен е неприемливо да се основат групички и лагери. Колегите ми от време на време са ми се сърдили, само че аз съм гледал на играчите от чужбина като инвестиция на клуба. Исках те да бъдат част от нас, с цел да има колектив. Така съм помагал и на младите.

Младите постоянно са били болна тематика за алените фенове…

– Да, само че всичко е двустранен развой. От една страна, те би трябвало да получат помощ и поддръжка, а от друга, сами да си ги заслужат. Има случаи, в които виждаш, че момчето насреща се старае, желае, труди се, пробва да пораства, а има и такива, за които е значимо да се снимат на календара…

В този миг изниква въпросът – кое е по-добре – капитанът да е българин или чужденец?

– Най-важното е да е фигура, престиж, човек, който прави оценка каква чест и отговорност му е поверена… Той не би трябвало да е единствено най-хубавият на терена, а да е образец във всяко едно отношение.