Преди няколко дни участвах в разговор с осемгодишно дете, който

Преди няколко дни участвах в диалог с осемгодишно дете, който ме обърка. Беше време за вечеря и го питах кога се хранят у тях. Той не разбра въпроса. Отново попитах по кое време сядат да вечерят и той още веднъж не можа да схване тъкмо какво го запитвам. Не тъй като детето е неуместно, в противен случай. А тъй като, оказа се, у тях в никакъв случай не сядат да вечерят дружно.

Това ме накара да мисля. Всичко потегли около една среща с аптеките SOpharmacy. Говорехме за предварителната защита – освен на заболявания, а и на това, което се пропуква в връзките. Защото здравето не свършва с витамините и проучванията, а стартира още на масата у дома.

Децата през днешния ден в действителност са разнообразни – не толкоз наивни, не толкоз почтени, колкото сме били ние. Израстват по-бързо, привикнали са с екрани повече в сравнение с с другарство “очи в очи ”. И някъде сред гейминга, YouTube и безкрайното скролване, ние – родителите – усещаме по какъв начин се отдалечават. Не трагично, не ненадейно. Просто лека-полека.

Габор Мате и Гордън Нюфелд написаха цяла книга за това по какъв начин да съживим връзката сред родител и дете. Как да останем техни " водачи ", а не просто другари. Как да подхраним близостта. Но по какъв начин тъкмо?