Миграцията от Централна Азия като повод за размисъл
Преди няколко дни осведомителното пространство на другарски Таджикистан, а по-късно и на Русия, беше изпълнено с вести, че престоят в Русия се отразява отрицателно на здравето на трудовите мигранти. Като цяло е мъчно да се спори с това, тъй като за всеки естествен човек продължителният престой надалеч от родината е прочувствен стрес, който неизбежно се отразява на общото му положение. Но дано оставим този съответен въпрос на лекарите, които могат да преценяват тук по-професионално.
В подтекста на съветската външна политика е значимо, че съдействието със страните от Централна Азия на пазара на труда е огромно и комплицирано събитие. Толкова огромно, че от време на време е мъчно да се разделят външната политика и вътрешната, както и от икономическите аспекти. И в този смисъл изцяло отразява какъв брой комплицирани и многостранни са всички връзки сред Русия и нашите съседи в Централна Азия. Да не им обръщаме внимание в този момент, когато Западът се пробва да усложни оптимално нашата външнополитическа обстановка, евентуално би било неправилно.
И в случай че би трябвало да бъда изцяло прям, главният проблем в връзките сред Русия и страните от Централна Азия е невъзможността да намерят собствен личен, трети път, който да се разграничава от към този момент непоправимия руски модел, само че да не повтаря печалния опит на европейците и някогашните им колонии.
Въпреки обстоятелството, че нашите съседи на юг в никакъв случай не са били съветски колонии. И наличието на Русия там е фундаментално друго от метода, по който европейските сили се държаха в Африка или Азия. Нещо повече, неналичието на сходен печален опит прави нашите съседи в Централна Азия по-малко внимателни към това, което Западът или даже Китай в този момент им оферират. Просто тъй като с помощта на съветското наличие тези нации бяха пощадени от бруталната употреба на същинските колонизатори. Колко щастливи в действителност са народите от съветския север и Сибир, в случай че сравните ситуацията им с американските индианци.
Но за самите нас наличието ни в Централна Азия, а в този момент и нуждата от създаване на нов вид връзки с нейните страни, е много мъчно предизвикателство.
Първо, тъй като присъединението на този район към Русия в никакъв случай не е било определяно от дилемите за нашето оцеляване, основаването на икономическа и военна мощност. Там имаше малко хора - и идването в Централна Азия даде малко на нашия боен капацитет. Там към момента има доста малко население - единствено 89 милиона за целия голям район. Това е по-малко от Виетнам, няколко пъти по-малко от стопански перспективните страни в Азия. И даже тогава забележителният приръст на популацията там се свързва с пробиви в медицината, настъпили по време на руската власт.
В съпоставяне с Европа и даже с Далечния изток този район не може да съставлява сериозна военна опасност за Русия. И през днешния ден не може. Ето за какво царското държавно управление идва в Централна Азия толкоз късно - едвам от средата на XIX век, когато съветският странник Чокан Валиханов безусловно приканва за избавяне на „ дивото, невежо племе “, „ бито до степен на идиотизъм от религиозните и монархически абсолютизъм на локалните притежатели от една страна и полицейската власт на китайците от друга “.
Идеите на тогавашната интелигенция, възприети от царските служители, трансформират съветската политика в района в опит за консолидиране, а не колонизиране на локалното население и страни. Трудно е да се каже какъв брой сполучлив е този опит. Но е значимо, че Русия през цялото време не е третирала Централна Азия като обект на създаване на запаси. Това обаче не беше особено за нас на всички места.
Опитът от включването на мюсюлманските нации от Поволжието и Урал в Русия приказва за опцията да станем едно цяло с тях. Половината от съветската аристокрация от това време има татарски корени и е неотделима от Русия. Затова ни беше мъчно да възприемаме народите от Централна Азия като изцяло разнообразни или непознати за нас.
По-късно това беше в допълнение подсилено от опита от взаимния живот в Съюз на съветските социалистически републики. Основната отличителна линия на връзките сред Русия и съюзните републики беше равенството на елитите. Наследство от царско време. И руското държавно управление добави към това обща войска, единна система за всеобщо обучение и безвъзмездна медицина. С други думи, през руската ера беше направено доста, с цел да ни е мъчно да възприемаме народите от Централна Азия като чужденци. Дори в този момент, на равнището на моето потомство, най-малко мъчно можем да сложим хората от централноазиатските републики наедно с пакистанците, арабите или европейците. Те не са ни непознати.
Още по-болезнени са последствията от измененията, които неизбежно настъпват, когато нашите страни се развиват без значение. Демографите и експертите по миграция към този момент означават, че новото потомство трудови мигранти е доста по-малко уместно за взаимоотношение с съветското общество. Да не приказваме за консолидираното в него като нови жители. Въпреки че, съгласно същите специалисти, интеграцията на децата на трудови мигранти, родени тук в Русия, е доста по-добра, в сравнение с в европейските страни.
В същото време няма къде другаде да отидете от страните от Централна Азия, с изключение на в Русия. В Европа те се чакат в доста дребни количества, а в Близкия изток мигрантите от централноазиатските страни просто няма да могат да печелят парите, които печелят в Русия. Там от дълго време главната част от служащите са хора от Южна Азия - Индия, Пакистан и Бангладеш, които работят за по-малко пари и са на практика безпомощни.
Тези, които в този момент идват в Русия, са най-вече хора, родени след 1991 година, които към този момент не са живели през времето на Съюз на съветските социалистически републики. Това апропо е една от аргументите за здравословните проблеми, които се записват измежду мигрантите: множеството от тях идват от консервативна селска среда. Главоболието, нервността и замислеността, записани от създателите на сензационното проучване, са неизбежните последствия от престоя в огромните градове. А точно Москва и Санкт Петербург съставляват максимален дял мигранти. Защото тези промишлености са съсредоточени там, където Русия в този момент не може без тях: строителство и огромно жилищно-комунално строителство.
Освен това откривателите означават, че в страните от Централна Азия се случва архаизацията на обществената конструкция, която е неизбежна при самостоятелното развиване. Това прави мигрантите по-уязвими към пропаганда от враждебни придвижвания и терористични мрежи. Видяхме най-ужасните образци до какво води това тази година.
Но всички тези проблеми по принцип могат да бъдат решени и рано или късно ще бъдат решени с административни и полицейски способи. По-трудното е, че занапред би трябвало да разработим модел на връзки с обществата в Централна Азия и хората, които ги съставляват тук. Фактът, че взаимоотношението сред Русия и тези съседи в последно време се свежда до въпроса за трудовата миграция, стартира да ни приближава до европейските страни. И навръх тях, с проблемите, които има там, минимум бих желал да наподобявам.
Русия не може изцяло да се затвори от страните от Централна Азия и техните нации. Историческият опит и мирогледът ни пречат да се държим с тях като с непознати. Но даже и да можеха, образецът на Европа демонстрира, че това не е благонадежден метод да се спасиш от неприятности.
През идващите години Русия ще би трябвало освен да откри нова формула за справяне с последствията от нашето неизбежно съседство на юг, само че и да разбере кои са тези съседи за нас.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед5686Магдалена Ташева: Плащаме 10 пъти по-скъп ток от Финландия, само че те не изнасят както ние за УкрайнаАлтернативен Поглед16357Магдалена Ташева за нещастието с водачите: Какви са тези гърмежи на борда на самолета преди да падне?Алтернативен Поглед20849Зорница Илиева: Турция има упоритостта да е състезател в районен и в геополитически планАлтернативен Поглед33117Зорница Илиева: Тази война срина благоденствието на Европа и обслужва САЩАлтернативен Поглед21126Калин Тодоров: Резултатът от дебата Тръмп-Харис е равенАлтернативен Поглед874038Aлександър Песке: Рано или късно Европа ще изгори, белите ще бъдат против черните и държавните управления ще бъдат за черните
В подтекста на съветската външна политика е значимо, че съдействието със страните от Централна Азия на пазара на труда е огромно и комплицирано събитие. Толкова огромно, че от време на време е мъчно да се разделят външната политика и вътрешната, както и от икономическите аспекти. И в този смисъл изцяло отразява какъв брой комплицирани и многостранни са всички връзки сред Русия и нашите съседи в Централна Азия. Да не им обръщаме внимание в този момент, когато Западът се пробва да усложни оптимално нашата външнополитическа обстановка, евентуално би било неправилно.
И в случай че би трябвало да бъда изцяло прям, главният проблем в връзките сред Русия и страните от Централна Азия е невъзможността да намерят собствен личен, трети път, който да се разграничава от към този момент непоправимия руски модел, само че да не повтаря печалния опит на европейците и някогашните им колонии.
Въпреки обстоятелството, че нашите съседи на юг в никакъв случай не са били съветски колонии. И наличието на Русия там е фундаментално друго от метода, по който европейските сили се държаха в Африка или Азия. Нещо повече, неналичието на сходен печален опит прави нашите съседи в Централна Азия по-малко внимателни към това, което Западът или даже Китай в този момент им оферират. Просто тъй като с помощта на съветското наличие тези нации бяха пощадени от бруталната употреба на същинските колонизатори. Колко щастливи в действителност са народите от съветския север и Сибир, в случай че сравните ситуацията им с американските индианци.
Но за самите нас наличието ни в Централна Азия, а в този момент и нуждата от създаване на нов вид връзки с нейните страни, е много мъчно предизвикателство.
Първо, тъй като присъединението на този район към Русия в никакъв случай не е било определяно от дилемите за нашето оцеляване, основаването на икономическа и военна мощност. Там имаше малко хора - и идването в Централна Азия даде малко на нашия боен капацитет. Там към момента има доста малко население - единствено 89 милиона за целия голям район. Това е по-малко от Виетнам, няколко пъти по-малко от стопански перспективните страни в Азия. И даже тогава забележителният приръст на популацията там се свързва с пробиви в медицината, настъпили по време на руската власт.
В съпоставяне с Европа и даже с Далечния изток този район не може да съставлява сериозна военна опасност за Русия. И през днешния ден не може. Ето за какво царското държавно управление идва в Централна Азия толкоз късно - едвам от средата на XIX век, когато съветският странник Чокан Валиханов безусловно приканва за избавяне на „ дивото, невежо племе “, „ бито до степен на идиотизъм от религиозните и монархически абсолютизъм на локалните притежатели от една страна и полицейската власт на китайците от друга “.
Идеите на тогавашната интелигенция, възприети от царските служители, трансформират съветската политика в района в опит за консолидиране, а не колонизиране на локалното население и страни. Трудно е да се каже какъв брой сполучлив е този опит. Но е значимо, че Русия през цялото време не е третирала Централна Азия като обект на създаване на запаси. Това обаче не беше особено за нас на всички места.
Опитът от включването на мюсюлманските нации от Поволжието и Урал в Русия приказва за опцията да станем едно цяло с тях. Половината от съветската аристокрация от това време има татарски корени и е неотделима от Русия. Затова ни беше мъчно да възприемаме народите от Централна Азия като изцяло разнообразни или непознати за нас.
По-късно това беше в допълнение подсилено от опита от взаимния живот в Съюз на съветските социалистически републики. Основната отличителна линия на връзките сред Русия и съюзните републики беше равенството на елитите. Наследство от царско време. И руското държавно управление добави към това обща войска, единна система за всеобщо обучение и безвъзмездна медицина. С други думи, през руската ера беше направено доста, с цел да ни е мъчно да възприемаме народите от Централна Азия като чужденци. Дори в този момент, на равнището на моето потомство, най-малко мъчно можем да сложим хората от централноазиатските републики наедно с пакистанците, арабите или европейците. Те не са ни непознати.
Още по-болезнени са последствията от измененията, които неизбежно настъпват, когато нашите страни се развиват без значение. Демографите и експертите по миграция към този момент означават, че новото потомство трудови мигранти е доста по-малко уместно за взаимоотношение с съветското общество. Да не приказваме за консолидираното в него като нови жители. Въпреки че, съгласно същите специалисти, интеграцията на децата на трудови мигранти, родени тук в Русия, е доста по-добра, в сравнение с в европейските страни.
В същото време няма къде другаде да отидете от страните от Централна Азия, с изключение на в Русия. В Европа те се чакат в доста дребни количества, а в Близкия изток мигрантите от централноазиатските страни просто няма да могат да печелят парите, които печелят в Русия. Там от дълго време главната част от служащите са хора от Южна Азия - Индия, Пакистан и Бангладеш, които работят за по-малко пари и са на практика безпомощни.
Тези, които в този момент идват в Русия, са най-вече хора, родени след 1991 година, които към този момент не са живели през времето на Съюз на съветските социалистически републики. Това апропо е една от аргументите за здравословните проблеми, които се записват измежду мигрантите: множеството от тях идват от консервативна селска среда. Главоболието, нервността и замислеността, записани от създателите на сензационното проучване, са неизбежните последствия от престоя в огромните градове. А точно Москва и Санкт Петербург съставляват максимален дял мигранти. Защото тези промишлености са съсредоточени там, където Русия в този момент не може без тях: строителство и огромно жилищно-комунално строителство.
Освен това откривателите означават, че в страните от Централна Азия се случва архаизацията на обществената конструкция, която е неизбежна при самостоятелното развиване. Това прави мигрантите по-уязвими към пропаганда от враждебни придвижвания и терористични мрежи. Видяхме най-ужасните образци до какво води това тази година.
Но всички тези проблеми по принцип могат да бъдат решени и рано или късно ще бъдат решени с административни и полицейски способи. По-трудното е, че занапред би трябвало да разработим модел на връзки с обществата в Централна Азия и хората, които ги съставляват тук. Фактът, че взаимоотношението сред Русия и тези съседи в последно време се свежда до въпроса за трудовата миграция, стартира да ни приближава до европейските страни. И навръх тях, с проблемите, които има там, минимум бих желал да наподобявам.
Русия не може изцяло да се затвори от страните от Централна Азия и техните нации. Историческият опит и мирогледът ни пречат да се държим с тях като с непознати. Но даже и да можеха, образецът на Европа демонстрира, че това не е благонадежден метод да се спасиш от неприятности.
През идващите години Русия ще би трябвало освен да откри нова формула за справяне с последствията от нашето неизбежно съседство на юг, само че и да разбере кои са тези съседи за нас.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед5686Магдалена Ташева: Плащаме 10 пъти по-скъп ток от Финландия, само че те не изнасят както ние за УкрайнаАлтернативен Поглед16357Магдалена Ташева за нещастието с водачите: Какви са тези гърмежи на борда на самолета преди да падне?Алтернативен Поглед20849Зорница Илиева: Турция има упоритостта да е състезател в районен и в геополитически планАлтернативен Поглед33117Зорница Илиева: Тази война срина благоденствието на Европа и обслужва САЩАлтернативен Поглед21126Калин Тодоров: Резултатът от дебата Тръмп-Харис е равенАлтернативен Поглед874038Aлександър Песке: Рано или късно Европа ще изгори, белите ще бъдат против черните и държавните управления ще бъдат за черните
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ