Завършилите средно образование ученици са намалели с близо 5,5 хиляди
Преди няколко дни бяха оповестени данните на Национален статистически институт за образованието в България за 2022 година и статистиката продължава да бъде тревожна. Завършилите приблизително обучение възпитаници са намалели с близо 5,5 хиляди спрямо миналата година, като това понижение не може да се изясни само с демографски процеси. Значително е понижението на приключилите приблизително обучение в професионалните училища; малко са учениците, приключилите приблизително обучение от тези, които са приключили главно.
Освен да останат в учебно заведение и да посещават образователни занятия за всички години до 12-ти клас, най-после учениците би трябвало и да получат по планувания ред просветителната степен. Ако да вземем за пример проследим учениците, които през 2018 година са приключили главно обучение (71,9 хиляди), ще забележим, че пет години по-късно към половината от тях (36,4 хиляди) получават тапия за приключено приблизително обучение.
Само този факт е задоволителен, с цел да създадем разнообразни заключения за системата, без даже да подхващаме тематиката за качеството на образованието:
Демографията е отрицателна, само че тя не изяснява къде са „ изчезнали “ близо половината възпитаници в междинните учебни заведения. Демографското понижение на популацията в съответната възраст е от порядъка на приблизително 2,5-3% годишно.Данните демонстрират, че отпадането на учениците в размер на към 10% годишно е в действителност реалистично и се резервира и в горния курс. Отпадането, несъмнено, има разнообразни пояснения – децата отпадат от учебно заведение освен заради слаби резултати и отвращение да не престават образованието си, само че и заради емиграция, болест и други Въпреки това обаче натрупването на отпадане на възпитаници във всяка една година от образованието е прекомерно огромно и адресирането му би трябвало да се трансформира в централна политика.Дори и връщането на част от отпадналите възпитаници в учебно заведение е единствено една страна на монетата – то е единствено отправната точка, от която стартира същинската борба на задържането им в учебно заведение, възстановяване на резултатите им и в последна сметка постигането на крайната цел – сполучливо довеждане докрай на просветителната степен. Много път има да извърви просветителната политика в България, с цел да реализира тази цел, а не виждаме характерни ограничения в тази посока.Успешното довеждане докрай на приблизително обучение следва да е цел освен за върнатите в учебно заведение деца, само че и за тези, които участват в системата, само че по някаква причина не съумяват да устоят зрелостните изпити и да получат тапия за приблизително обучение. Почти всяка година следим делът на слабите оценки на матурата по български език и литература, като през 2022 година той беше 17% (отчитайки смяната в методологията на оценяване на матурите през тази година).Сравнително ниският дял на приключилите приблизително обучение по отношение на приключилите главно демонстрира и доста ниската финансова успеваемост на системата и инвестиции обществен запас в нея.Защо е публично значимо колкото може повече възпитаници да приключват сполучливо най-малко приблизително обучение?
Макар и явно, ще повторим още веднъж изгодите от образованието, без да ги изчерпваме:
Населението с най-малко приблизително обучение е изложено на доста по-нисък риск от изпадане в обществена изолираност и беднотия, както можем да забележим в данните на проучването на приходите на семействата и изискванията на живот (EU-SILC).Безработицата понижава с увеличение на просветителната степен.По-високото обучение се свързва с триумфи и в останалите сфери на персонален и публичен живот – по-ниска престъпност, по-високо равнище на здравна просвета, по-широки ползи в културната сфера, по-добри наставнически практики и доста други.Наличието на приблизително обучение е наложително изискване за довеждане докрай по-късно на висше обучение.
В умозаключение ще отбележим, че колкото и да се опитваме да се съсредоточим върху несъмнено значимите въпроси за качеството на образованието, остава неуреден казусът, че и идеалната система е безсмислена, в случай че просто липсват възпитаници.
Текстът е оповестен в уеб страницата на Института за пазарна стопанска система (). Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Освен да останат в учебно заведение и да посещават образователни занятия за всички години до 12-ти клас, най-после учениците би трябвало и да получат по планувания ред просветителната степен. Ако да вземем за пример проследим учениците, които през 2018 година са приключили главно обучение (71,9 хиляди), ще забележим, че пет години по-късно към половината от тях (36,4 хиляди) получават тапия за приключено приблизително обучение.
Само този факт е задоволителен, с цел да създадем разнообразни заключения за системата, без даже да подхващаме тематиката за качеството на образованието:
Демографията е отрицателна, само че тя не изяснява къде са „ изчезнали “ близо половината възпитаници в междинните учебни заведения. Демографското понижение на популацията в съответната възраст е от порядъка на приблизително 2,5-3% годишно.Данните демонстрират, че отпадането на учениците в размер на към 10% годишно е в действителност реалистично и се резервира и в горния курс. Отпадането, несъмнено, има разнообразни пояснения – децата отпадат от учебно заведение освен заради слаби резултати и отвращение да не престават образованието си, само че и заради емиграция, болест и други Въпреки това обаче натрупването на отпадане на възпитаници във всяка една година от образованието е прекомерно огромно и адресирането му би трябвало да се трансформира в централна политика.Дори и връщането на част от отпадналите възпитаници в учебно заведение е единствено една страна на монетата – то е единствено отправната точка, от която стартира същинската борба на задържането им в учебно заведение, възстановяване на резултатите им и в последна сметка постигането на крайната цел – сполучливо довеждане докрай на просветителната степен. Много път има да извърви просветителната политика в България, с цел да реализира тази цел, а не виждаме характерни ограничения в тази посока.Успешното довеждане докрай на приблизително обучение следва да е цел освен за върнатите в учебно заведение деца, само че и за тези, които участват в системата, само че по някаква причина не съумяват да устоят зрелостните изпити и да получат тапия за приблизително обучение. Почти всяка година следим делът на слабите оценки на матурата по български език и литература, като през 2022 година той беше 17% (отчитайки смяната в методологията на оценяване на матурите през тази година).Сравнително ниският дял на приключилите приблизително обучение по отношение на приключилите главно демонстрира и доста ниската финансова успеваемост на системата и инвестиции обществен запас в нея.Защо е публично значимо колкото може повече възпитаници да приключват сполучливо най-малко приблизително обучение?
Макар и явно, ще повторим още веднъж изгодите от образованието, без да ги изчерпваме:
Населението с най-малко приблизително обучение е изложено на доста по-нисък риск от изпадане в обществена изолираност и беднотия, както можем да забележим в данните на проучването на приходите на семействата и изискванията на живот (EU-SILC).Безработицата понижава с увеличение на просветителната степен.По-високото обучение се свързва с триумфи и в останалите сфери на персонален и публичен живот – по-ниска престъпност, по-високо равнище на здравна просвета, по-широки ползи в културната сфера, по-добри наставнически практики и доста други.Наличието на приблизително обучение е наложително изискване за довеждане докрай по-късно на висше обучение.
В умозаключение ще отбележим, че колкото и да се опитваме да се съсредоточим върху несъмнено значимите въпроси за качеството на образованието, остава неуреден казусът, че и идеалната система е безсмислена, в случай че просто липсват възпитаници.
Текстът е оповестен в уеб страницата на Института за пазарна стопанска система (). Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ