Докладът на „Аликс партнърс“: 800 000 евро за близалка менте!
Преди няколко дни (7 юни) започнахме да ви описваме сагата, известна като „ Разгромът на КТБ “, от другата страна на страстта. Тоест - не какво се е случило съгласно мажоритарния притежател на банката Цветан Василев или съгласно най-върлия му обществен конкурент - Специализираната прокуратура, а какво би трябвало да се случи по закон.
Идентифицирахме най-малко пет нарушавания на Наказателно-процесуален кодекс, които задължават (дори и днес) съдът да приключи процеса против Цветан Василев и компания, след което да върне делото на Специализираната прокуратура. Но не за премахване на някакви процесуални неточности, а за пускане на досъдебното произвеждане през цялото време. Изброяваме ги накратко:
- Разследването е преднамерено. Тоест - още преди да са събрани и две доказателства, Цветан Василев е прокълнат обществено като нарушител, а не като обвинен и обвинен. Отношението към останалите му съпроцесници е същото.
- Разследването е половинчато. Тоест - събират се и се проучват единствено тези данни и условия, които би трябвало да потвърдят виновността на Василев и компания в правосъдната зала.
- Ключовият очевидец на обвиняването - Бисер Лазов, се употребява със статут, какъвто не съществува нито в Наказателния кодекс, нито в Закона за отбрана на лица, застрашени по отношение на наказателното произвеждане.
Тези... брутални (меко казано) нарушавания на настоящата нормативна уредба обаче са нищо, спрямо днешната ни история:
договорката с така наречен международно известна компания „ Аликс партнърс “
профилирана в издирването и връщането на откраднати милиони и милиарди. Както и да я назовем, все ще ни е безпаричен речникът, защото сходен „ франчайз “ даже и най-болното въображение мъчно може да облече в законови дрешки. Стига, несъмнено, неговият „ притежател “ да не командва парада, а маршируващите строеваци да чуват единствено и само неговите команди.
Потърпевшите от погрома на КТБ от дълго време са не запомнили случките и събитията, които накараха българската страна да разгласи търг с скрито наддаване измежду „ интернационално известни компании, профилирани в издирването на откраднати милиони и милиарди “. И това е напълно естествено, откакто резултатите от въпросното търсене нито могат да възстановят нечии загуби, нито да оказват помощ на прокуратурата да откри виновността на „ разбойниците “, да ги изправи на подсъдимата пейка и да потвърди виновността им в правосъдна зала.
Първата копка в далаверата „ Аликс партнърс “ е направена на 29 октомври 2014 година от ръководещото болшинство в одеве образуваното 43-то Народно заседание (изборите са извършени на 5 октомври с.г., а първото пленарно съвещание е на 27 октомври).
Неин „ създател “ е краткотрайната Парламентарна комисия по бюджет и финанси, която предлага наемането на интернационална компания, профилирана в издирването на откраднати милиони и милиарди.
Към кого е отправена тази рекомендация, по това време на никого не е известно, тъй като в
Закона за банковата неплатежоспособност (ЗБН) няма даже запетайка по този въпрос.
За сметка на това обаче българските жители биват известени, че оздравяването на банката щяло да коства минимум 6 милиарда лева: „ дупка “ от 4, 22 милиарда лева плюс още 1, 8 милиарда лева за ликвидна поддръжка.
Това е формалният мотив за "разкрепостяване " на Закона за банковата неплатежоспособност (ЗБН),чиито проектоизменения са подадени в деловодството на Народното събрание на 19 ноември 2014 година.
Процедурата (поне в началото) е общоприета: законопроект за изменение и допълнение на ЗБН, импортиран от петима депутати на Реформаторския блок: Мартин Димитров, Борислав Миланов, Никола Хаджийски, Борислав Великов и Петър Славов. Текстът не е огромен - общо седем параграфа, като пет от тях трансформират истински членове и алинеи, а другите два - текстове от преходните и заключителни разпореждания.
Проектозаконът на „ реформаторите “ е признат на първо четене на 27 февруари 2015-а.
Според уеб страницата на 43-ото Народно заседание, до второто четене на въпросния проектонорматив нови оферти за ремонт на Закона за банковата неплатежоспособност няма. Депозирани мнения от страна на заинтересуваните лица, браншови организации и Неправителствени организации - също.
Три седмици по-късно - на 18 март 2015 година, „ реформаторският “ проектозакон за ремонт на ЗБН излиза от второто гласоподаване в пленарна зала във тип, който няма нищо общо с първообраза. Защото
изведнъж в него вкарани седем чисто нови параграфа,
които прекатурват плана надолу с главата.
Един от тях постила аленият килим пред „ Аликс партнърс “:
„ § 6. В член 31, алинея 1 се вършат следните промени и допълнения:
1. Създава се нова т. 17: „ Със единодушието или по предложение на управителния съвет на фонда (става дума за Фонда за гарантиране на влоговете в България - бел. ред.) разпорежда на лица, притежаващи нужния интернационален опит в следствие на банкови банкрути, да правят дейности по следене и да предлагат на синдика на дейности за опазване и връщане в имуществото на банката на активи, с които банката се е разпоредила в нарушаване на закона, на положителните банкови практики и/или когато даденото доста надвишава полученото, както и в случаите на отпуснати заеми при незадоволително или изчезнало поръчителство или на свързани лица, когато тези покупко-продажби или преводи са довели до утежняване на нейното финансово положение. Синдикът може да разпореди дейностите по изречение първо и на лицето по член 12а, ал.2, т.12, несъмнено от краткотрайния синдик.
2. Досегашната т. 17 става т. 18... “
Фундаменталните промени са дело на Менда Стоянова, ръководител на Комисията по бюджет и финанси, и 11-има народни представители, чиито имена не попадат в уеб страницата на Народното събрание като вносители на въпросните параграфи.
Причината е потресна: тези ремонти са огласени единствено и само в отчета, гласуван от Комисията по бюджет и финанси на 17 март 2015 г . във връзка второто четене на „ реформаторския “ проектозакон. Което, откъдето и да го погледнем, си е чисто заобикаляне и на Закона за нормативните актове (по принцип), и на Правилника за организацията и активността на Народното събрание (в частност). Причините са очевадни: тези оферти не са внасяни в деловодството на Народното събрание, не са съпроводени с претекстове, не са подлагани на публично разискване, нямат финансова аргументация, не им е правена и оценка за влияние.
На всичко от горната страна,
в случай че човек потърси стенограмата от пленарното съвещание
по време на което е обсъждан тежко модифицирания план за изменение и допълнение на Закона за банковата неплатежоспособност - с цел да види коя политическа мощ по какъв начин е посрещнала нерегламентираните нововъведения, ще остане... с пръст в уста! Стенограма няма. Даже и 18 март 2015 година не попада като постоянен работен ден в пленарна зала. Нищо, че е сряда...
Един месец и 10 дни по-късно - на 29 април 2015 година, Фондът за гарантиране на влоговете в България (ФГВБ) рапортува, че е приел драговолно поставената му задача: на бял свят се появява текст, който в бизнеса е прочут като „ Задание за оферта “. Тоест - ние споделяме какъв брой милиарда (или милиона) би трябвало да бъдат издирени, а претендентите - могат ли да се оправят и какво „ трудово заплащане “ желаят.
ФГБВ следва прецизно тези наставления,
т.е.,очертава дълбоките коловозите, по които би трябвало да тича компанията победител. И то по този начин, че никой да не се съмнява какъв тъкмо ще бъде крайният резултат:
- от КТБ липсват 206 млн. лева.;
- непълните или фрагментарни кредитни досиета са за заеми в размер на 3,5 милиарда лева.;
- 4, 2 милиарда лева от активите (общо 6,6 милиарда лева.) са обезценени. Те би трябвало да бъдат обезпечени, което оставя КТБ с негативен капитал от към 3,75 милиарда лева..
И... стартира същинската тайнственост.
Колко компании са подали предложения,
с цел да изпълнят емблематично това задание на българските управляващи - един бог знае!
Кои са качествата, довели до наемането на „ Аликс партнърс “ - също.
Официално, договорът с дъщерното сдружение на "Аликс Партнърс " е подписан сред 15 и 19 юни 2015 година, само че коя е точната дата - цялостен мрак.
Според докладите на синдиците на КТБ, изпращани регулярно до Фонда за гарантиране на влоговете в България (ФГВБ) излиза наяве, че по време на работата си инвестигейторите от „ Аликс партнърс “ са изискали документите на не повече от 50-60 проблематични заема. Хайде - 80 да са. Откъде са изкопали всички останали данни, въз основа на които са спретнали заветния 575-страничен отчет - най-вероятно и Нострадамус не би могъл да ни ориентира.
Още повече, че
съгласно самопризнанията в отчета, специалистите на „ Аликс партнърс “ не са имали достъп до материалите, конфискувани от прокуратурата
в хода на досъдебното произвеждане против Цветан Василев и компания. А както доста добре знаем, въз основа на тези материали държавното обвиняване е сътворило обвинителен акт в размер от близо 16 000 общоприети машинописни страници и е комплектувало към 1300 тома с доказателства и материални доказателствени средства!
Оттук нататък идва ред на „ общоприетите “ мистификации.
Според формалната информация, тиражирана от медиите, окончателният отчет на „ Аликс партнърс “ е подготвен на 23 септември 2015 година. Тази дата се мъдри и под заглавието на отчета, изпратен от финансовият министър Владислав Горанов в Народното събрание към четири месеца и половина по-късно - през февруари 2016-та.
Същото е ситуацията и с превода на отчета, който бе пуснат в общественото пространство през юни 2016 г: „ Корпоративна комерсиална банка АД (в несъстоятелност). Окончателен отчет, направен за синдиците на Банката [23 септември 2015 г.] “
Това не е правилно, тъй като
окончателният отчет е подготвен месец и половина по-късно!
Ето какво написа в докладите, които КТБ-синдиците постоянно изпращат до ФГВБ:
- 28 септември - 2 октомври 2015 година:
„... „ Аликс партнърс “ са показали план на отчет от активността си по повод разкриване на благоприятни условия за събиране на вземанията на КТБ (н). Докладът е в забележителен размер. Синдиците на КТБ (н) разполагат с към един месец за анализиране на наличието му, след което ще могат да изискват и спомагателна, уточняваща информация по предлаганите от „ Аликс партнърс “ способи на деяние по съответни проблеми “;
- 7 декември - 12 декември 2015 година:
„... 1. Изготвен и показан на синдика на КТБ (н) финален отчет от активността на „ Аликс партнърс “ , включващ оферти за приемане на дейности по съответни проблеми, свързани с опциите за събиране на вземания на банката.
2. Изпратено до ФГВБ съобщение и отправена покана представители на ФГВБ да участват на срещата и полемиката по окончателния отчет на „ Аликс партнърс “... “
Безспорно обаче най-интересен е отговора на пъклен семплия въпрос „ Коя е таз чутовна мощ, която оказа помощ на специалистите от „ Аликс партнърс “ да прочетат и проучват наличната документи, след което да проследят и разпознават всички царе, царици, офицери и пешки в комплицираната мрежа на Цветан Василев? “
Кой селектира „ бумагите “, кой ги преведе от български на британски и какъв брой коства този харч, откакто става дума най-малко за два микробуса с документи?
И още, откакто става дума за работа с персонални данни и банкова информация, чиято цялост е предпазена от десетина български закона и четири-пет европейски регламента, кой позволи на разследвачите от „ Аликс партнърс “ свободен достъп до тях -
ДАНС, някой по-чевръст арбитър, Комисията за отбрана на персоналните данни, Българска народна банка, или...?
Да стопираме ли към този момент с параноята? Може, само че няма по какъв начин. В началото на 2017 година, в общественото пространство се завъртяха два отчета на Централно разузнавателно управление на САЩ, свързани със сагата за съсипването на КТБ. Нито едно от така наречен способени ведомства не се престраши да вземе думата и да ги дамгоса с нормалното клеймо „ Фалшиви вести “.
Данни, че против притежателите на медиите, огласили наличието на отчетите, са формирани досъдебни производства за тиражиране на опозоряваща информация, също няма.
Или казано по-простичко - тези отчети са същински, само че... за българските орли на правораздаването са си най-обикновен паразитен звук. А не би трябвало, тъй като най-малко във втория отчет - оня, публикуван при започване на март 2017 година - се съдържат
задоволително данни за източване на 800 000 евро от държавната хазна!
Точно по този начин. Става дума за хонорара, заплатен на „ Аликс партнърс “ за гигантската (ха-ха) работа по връщането на изпарилите се КТБ-милиарди!
Стефано Аверса, районен управител на „ Аликс партнърс “ за ЕМЕА
Ето какви са главните заключения в този отчет:
- Служители от офиса на Централно разузнавателно управление на САЩ в Лондон са разговаряли със Стефано Аверса, районен управител на „ Аликс партнърс “ за ЕМЕА (т.е. за Европа, Близкия Изток и Африка).
- Според господин Аверса, одитът не е осъществен от „ Аликс партнърс “. Дружеството е получило финансовия доклад наготово и единствено е официализирало наличието му.
- Заключението на оперативните чиновници в Лондон е, че достоверността на отчета, писан в локалния офис на „ Аликс партнърс “, не си заслужава да бъде проверявана.
- Офисът в Лондон удостовери съществуването на скрит план на високопоставени държавни чиновници в България против Корпоративната комерсиална банка.
- Съществува спомагателна документи, състояща се от лист с кредитополучателите на банката, които са финансирани бизнес покупко-продажби с ислямски терористични организации. Крахът на банката беше проведен по този начин, че информацията за финансовите потоци на лицата, свързани с „ Хизбулла “, ПКК и ИДИЛ да останат скрити... “
Някой нещо да добави?
Затова пък ние се натъкнахме на още три „ Аликс черешки “ върху КТБ-тортата.
Първата е съсипването на най-голямата корпорация в Хълватска (даваща 15% от Брутният вътрешен продукт на страната) „ Агрокор “.
Рейдърската офанзива против компанията стартира при започване на 2017 година, когато Агeнция Мооdу'ѕ нaмaлява кредитния ѝ рейтинг (заради неустановеност някаква), а съветската VТВ Ваnk излиза с oбвинeниe cpeщy „ Агрокор “ за... фaлшифициpaнe нa финaнcoви oтчeти.
Резултатът е до болежка прочут: цялостен срив на акциите, слагане на корпорацията под контрола на страната, арест и обвинявания на мажоритарния притежател Ивица Тодорич, наемане на „ Аликс партнърс “ да търси (пак посредством нейно дъщерно дружество) изчезналите милиарди и... туй то! Сбогом, Гиргино, да ти имам панаиро!
Впрочем и там си имат един Бисер Лазов
Втората черешка е с английски привкус . Известна е като „ Аферата Афрен “. Ситуацията - аналогична на КТБ и „ Агрокор “. С тази разлика, че в тази ситуация кръстоносният поход потегля от английската „ Служба за съществени измами “ (SFO - Serious Fraud Office), която е нещо като брат близнак на нашата КПКОНПИ.
Историята в резюме: "Афрен” е компания за изследване и рандеман на петрол и газ, учредена през 2004 година. Две петилетки по-късно, нейният съучредител и основен изпълнителен шеф Осман Шахеншах, в съучастничество с Шахид Улах - основен действен шеф на компанията, са уличени в осъществяването на куп закононарушения, които на български звучат по този начин: манипулиране на годишните доклади, корист със служебно състояние, длъжностно заграбване, пране на пари.
Откраднатото, присвоеното и нанесените вреди също звучат познато - сред 6 млн. щ. $ и 300 млн. щ. $. Криминалното следствие е поверено на SFO, а заличаването на „ Афрен “ от бизнес картата на света - на английската Служба по несъстоятелността.
Топлата връзка още веднъж е „ Аликс партнърс “. С тази разлика, че в сагата „ Афрен “ на бойната линия е компанията майка, до момента в който в тази ситуация КТБ е употребявано нейно британско „ отроче “ еднодневка, а в проблема „ Агрокор “ - украински заместител, също еднодневка.
А третата черешка си е чисто американска - на самата „ Аликс партнърс “. И хвърля светлина върху процедурата, по която е проведен състезанието за избор на интернационалната авторитетна компания, която би трябвало да върне парите на КТБ.
Става дума за „ Туитър “. И за профила на „ Аликс партнърс “ в тази обществена мрежа:
- присъединение - май 2011 г.;
- почитатели - 3989;
- следвана от 288...
Няма значение какво - хора или компании. Защото никога не става дума за прокуратури, спецслужби, национални банки или страни...
Всъщност има, само че за това предпоследната дума би трябвало да е Фонда за гарантиране на влоговете в България. А последната - на ДАНС и на новия основен прокурор!
(Третата част очаквайте в петък)
Идентифицирахме най-малко пет нарушавания на Наказателно-процесуален кодекс, които задължават (дори и днес) съдът да приключи процеса против Цветан Василев и компания, след което да върне делото на Специализираната прокуратура. Но не за премахване на някакви процесуални неточности, а за пускане на досъдебното произвеждане през цялото време. Изброяваме ги накратко:
- Разследването е преднамерено. Тоест - още преди да са събрани и две доказателства, Цветан Василев е прокълнат обществено като нарушител, а не като обвинен и обвинен. Отношението към останалите му съпроцесници е същото.
- Разследването е половинчато. Тоест - събират се и се проучват единствено тези данни и условия, които би трябвало да потвърдят виновността на Василев и компания в правосъдната зала.
- Ключовият очевидец на обвиняването - Бисер Лазов, се употребява със статут, какъвто не съществува нито в Наказателния кодекс, нито в Закона за отбрана на лица, застрашени по отношение на наказателното произвеждане.
Тези... брутални (меко казано) нарушавания на настоящата нормативна уредба обаче са нищо, спрямо днешната ни история:
договорката с така наречен международно известна компания „ Аликс партнърс “
профилирана в издирването и връщането на откраднати милиони и милиарди. Както и да я назовем, все ще ни е безпаричен речникът, защото сходен „ франчайз “ даже и най-болното въображение мъчно може да облече в законови дрешки. Стига, несъмнено, неговият „ притежател “ да не командва парада, а маршируващите строеваци да чуват единствено и само неговите команди.
Потърпевшите от погрома на КТБ от дълго време са не запомнили случките и събитията, които накараха българската страна да разгласи търг с скрито наддаване измежду „ интернационално известни компании, профилирани в издирването на откраднати милиони и милиарди “. И това е напълно естествено, откакто резултатите от въпросното търсене нито могат да възстановят нечии загуби, нито да оказват помощ на прокуратурата да откри виновността на „ разбойниците “, да ги изправи на подсъдимата пейка и да потвърди виновността им в правосъдна зала.
Първата копка в далаверата „ Аликс партнърс “ е направена на 29 октомври 2014 година от ръководещото болшинство в одеве образуваното 43-то Народно заседание (изборите са извършени на 5 октомври с.г., а първото пленарно съвещание е на 27 октомври).
Неин „ създател “ е краткотрайната Парламентарна комисия по бюджет и финанси, която предлага наемането на интернационална компания, профилирана в издирването на откраднати милиони и милиарди.
Към кого е отправена тази рекомендация, по това време на никого не е известно, тъй като в
Закона за банковата неплатежоспособност (ЗБН) няма даже запетайка по този въпрос.
За сметка на това обаче българските жители биват известени, че оздравяването на банката щяло да коства минимум 6 милиарда лева: „ дупка “ от 4, 22 милиарда лева плюс още 1, 8 милиарда лева за ликвидна поддръжка.
Това е формалният мотив за "разкрепостяване " на Закона за банковата неплатежоспособност (ЗБН),чиито проектоизменения са подадени в деловодството на Народното събрание на 19 ноември 2014 година.
Процедурата (поне в началото) е общоприета: законопроект за изменение и допълнение на ЗБН, импортиран от петима депутати на Реформаторския блок: Мартин Димитров, Борислав Миланов, Никола Хаджийски, Борислав Великов и Петър Славов. Текстът не е огромен - общо седем параграфа, като пет от тях трансформират истински членове и алинеи, а другите два - текстове от преходните и заключителни разпореждания.
Проектозаконът на „ реформаторите “ е признат на първо четене на 27 февруари 2015-а.
Според уеб страницата на 43-ото Народно заседание, до второто четене на въпросния проектонорматив нови оферти за ремонт на Закона за банковата неплатежоспособност няма. Депозирани мнения от страна на заинтересуваните лица, браншови организации и Неправителствени организации - също.
Три седмици по-късно - на 18 март 2015 година, „ реформаторският “ проектозакон за ремонт на ЗБН излиза от второто гласоподаване в пленарна зала във тип, който няма нищо общо с първообраза. Защото
изведнъж в него вкарани седем чисто нови параграфа,
които прекатурват плана надолу с главата.
Един от тях постила аленият килим пред „ Аликс партнърс “:
„ § 6. В член 31, алинея 1 се вършат следните промени и допълнения:
1. Създава се нова т. 17: „ Със единодушието или по предложение на управителния съвет на фонда (става дума за Фонда за гарантиране на влоговете в България - бел. ред.) разпорежда на лица, притежаващи нужния интернационален опит в следствие на банкови банкрути, да правят дейности по следене и да предлагат на синдика на дейности за опазване и връщане в имуществото на банката на активи, с които банката се е разпоредила в нарушаване на закона, на положителните банкови практики и/или когато даденото доста надвишава полученото, както и в случаите на отпуснати заеми при незадоволително или изчезнало поръчителство или на свързани лица, когато тези покупко-продажби или преводи са довели до утежняване на нейното финансово положение. Синдикът може да разпореди дейностите по изречение първо и на лицето по член 12а, ал.2, т.12, несъмнено от краткотрайния синдик.
2. Досегашната т. 17 става т. 18... “
Фундаменталните промени са дело на Менда Стоянова, ръководител на Комисията по бюджет и финанси, и 11-има народни представители, чиито имена не попадат в уеб страницата на Народното събрание като вносители на въпросните параграфи.
Причината е потресна: тези ремонти са огласени единствено и само в отчета, гласуван от Комисията по бюджет и финанси на 17 март 2015 г . във връзка второто четене на „ реформаторския “ проектозакон. Което, откъдето и да го погледнем, си е чисто заобикаляне и на Закона за нормативните актове (по принцип), и на Правилника за организацията и активността на Народното събрание (в частност). Причините са очевадни: тези оферти не са внасяни в деловодството на Народното събрание, не са съпроводени с претекстове, не са подлагани на публично разискване, нямат финансова аргументация, не им е правена и оценка за влияние.
На всичко от горната страна,
в случай че човек потърси стенограмата от пленарното съвещание
по време на което е обсъждан тежко модифицирания план за изменение и допълнение на Закона за банковата неплатежоспособност - с цел да види коя политическа мощ по какъв начин е посрещнала нерегламентираните нововъведения, ще остане... с пръст в уста! Стенограма няма. Даже и 18 март 2015 година не попада като постоянен работен ден в пленарна зала. Нищо, че е сряда...
Един месец и 10 дни по-късно - на 29 април 2015 година, Фондът за гарантиране на влоговете в България (ФГВБ) рапортува, че е приел драговолно поставената му задача: на бял свят се появява текст, който в бизнеса е прочут като „ Задание за оферта “. Тоест - ние споделяме какъв брой милиарда (или милиона) би трябвало да бъдат издирени, а претендентите - могат ли да се оправят и какво „ трудово заплащане “ желаят.
ФГБВ следва прецизно тези наставления,
т.е.,очертава дълбоките коловозите, по които би трябвало да тича компанията победител. И то по този начин, че никой да не се съмнява какъв тъкмо ще бъде крайният резултат:
- от КТБ липсват 206 млн. лева.;
- непълните или фрагментарни кредитни досиета са за заеми в размер на 3,5 милиарда лева.;
- 4, 2 милиарда лева от активите (общо 6,6 милиарда лева.) са обезценени. Те би трябвало да бъдат обезпечени, което оставя КТБ с негативен капитал от към 3,75 милиарда лева..
И... стартира същинската тайнственост.
Колко компании са подали предложения,
с цел да изпълнят емблематично това задание на българските управляващи - един бог знае!
Кои са качествата, довели до наемането на „ Аликс партнърс “ - също.
Официално, договорът с дъщерното сдружение на "Аликс Партнърс " е подписан сред 15 и 19 юни 2015 година, само че коя е точната дата - цялостен мрак.
Според докладите на синдиците на КТБ, изпращани регулярно до Фонда за гарантиране на влоговете в България (ФГВБ) излиза наяве, че по време на работата си инвестигейторите от „ Аликс партнърс “ са изискали документите на не повече от 50-60 проблематични заема. Хайде - 80 да са. Откъде са изкопали всички останали данни, въз основа на които са спретнали заветния 575-страничен отчет - най-вероятно и Нострадамус не би могъл да ни ориентира.
Още повече, че
съгласно самопризнанията в отчета, специалистите на „ Аликс партнърс “ не са имали достъп до материалите, конфискувани от прокуратурата
в хода на досъдебното произвеждане против Цветан Василев и компания. А както доста добре знаем, въз основа на тези материали държавното обвиняване е сътворило обвинителен акт в размер от близо 16 000 общоприети машинописни страници и е комплектувало към 1300 тома с доказателства и материални доказателствени средства!
Оттук нататък идва ред на „ общоприетите “ мистификации.
Според формалната информация, тиражирана от медиите, окончателният отчет на „ Аликс партнърс “ е подготвен на 23 септември 2015 година. Тази дата се мъдри и под заглавието на отчета, изпратен от финансовият министър Владислав Горанов в Народното събрание към четири месеца и половина по-късно - през февруари 2016-та.
Същото е ситуацията и с превода на отчета, който бе пуснат в общественото пространство през юни 2016 г: „ Корпоративна комерсиална банка АД (в несъстоятелност). Окончателен отчет, направен за синдиците на Банката [23 септември 2015 г.] “
Това не е правилно, тъй като
окончателният отчет е подготвен месец и половина по-късно!
Ето какво написа в докладите, които КТБ-синдиците постоянно изпращат до ФГВБ:
- 28 септември - 2 октомври 2015 година:
„... „ Аликс партнърс “ са показали план на отчет от активността си по повод разкриване на благоприятни условия за събиране на вземанията на КТБ (н). Докладът е в забележителен размер. Синдиците на КТБ (н) разполагат с към един месец за анализиране на наличието му, след което ще могат да изискват и спомагателна, уточняваща информация по предлаганите от „ Аликс партнърс “ способи на деяние по съответни проблеми “;
- 7 декември - 12 декември 2015 година:
„... 1. Изготвен и показан на синдика на КТБ (н) финален отчет от активността на „ Аликс партнърс “ , включващ оферти за приемане на дейности по съответни проблеми, свързани с опциите за събиране на вземания на банката.
2. Изпратено до ФГВБ съобщение и отправена покана представители на ФГВБ да участват на срещата и полемиката по окончателния отчет на „ Аликс партнърс “... “
Безспорно обаче най-интересен е отговора на пъклен семплия въпрос „ Коя е таз чутовна мощ, която оказа помощ на специалистите от „ Аликс партнърс “ да прочетат и проучват наличната документи, след което да проследят и разпознават всички царе, царици, офицери и пешки в комплицираната мрежа на Цветан Василев? “
Кой селектира „ бумагите “, кой ги преведе от български на британски и какъв брой коства този харч, откакто става дума най-малко за два микробуса с документи?
И още, откакто става дума за работа с персонални данни и банкова информация, чиято цялост е предпазена от десетина български закона и четири-пет европейски регламента, кой позволи на разследвачите от „ Аликс партнърс “ свободен достъп до тях -
ДАНС, някой по-чевръст арбитър, Комисията за отбрана на персоналните данни, Българска народна банка, или...?
Да стопираме ли към този момент с параноята? Може, само че няма по какъв начин. В началото на 2017 година, в общественото пространство се завъртяха два отчета на Централно разузнавателно управление на САЩ, свързани със сагата за съсипването на КТБ. Нито едно от така наречен способени ведомства не се престраши да вземе думата и да ги дамгоса с нормалното клеймо „ Фалшиви вести “.
Данни, че против притежателите на медиите, огласили наличието на отчетите, са формирани досъдебни производства за тиражиране на опозоряваща информация, също няма.
Или казано по-простичко - тези отчети са същински, само че... за българските орли на правораздаването са си най-обикновен паразитен звук. А не би трябвало, тъй като най-малко във втория отчет - оня, публикуван при започване на март 2017 година - се съдържат
задоволително данни за източване на 800 000 евро от държавната хазна!
Точно по този начин. Става дума за хонорара, заплатен на „ Аликс партнърс “ за гигантската (ха-ха) работа по връщането на изпарилите се КТБ-милиарди!
Стефано Аверса, районен управител на „ Аликс партнърс “ за ЕМЕА
Ето какви са главните заключения в този отчет:
- Служители от офиса на Централно разузнавателно управление на САЩ в Лондон са разговаряли със Стефано Аверса, районен управител на „ Аликс партнърс “ за ЕМЕА (т.е. за Европа, Близкия Изток и Африка).
- Според господин Аверса, одитът не е осъществен от „ Аликс партнърс “. Дружеството е получило финансовия доклад наготово и единствено е официализирало наличието му.
- Заключението на оперативните чиновници в Лондон е, че достоверността на отчета, писан в локалния офис на „ Аликс партнърс “, не си заслужава да бъде проверявана.
- Офисът в Лондон удостовери съществуването на скрит план на високопоставени държавни чиновници в България против Корпоративната комерсиална банка.
- Съществува спомагателна документи, състояща се от лист с кредитополучателите на банката, които са финансирани бизнес покупко-продажби с ислямски терористични организации. Крахът на банката беше проведен по този начин, че информацията за финансовите потоци на лицата, свързани с „ Хизбулла “, ПКК и ИДИЛ да останат скрити... “
Някой нещо да добави?
Затова пък ние се натъкнахме на още три „ Аликс черешки “ върху КТБ-тортата.
Първата е съсипването на най-голямата корпорация в Хълватска (даваща 15% от Брутният вътрешен продукт на страната) „ Агрокор “.
Рейдърската офанзива против компанията стартира при започване на 2017 година, когато Агeнция Мооdу'ѕ нaмaлява кредитния ѝ рейтинг (заради неустановеност някаква), а съветската VТВ Ваnk излиза с oбвинeниe cpeщy „ Агрокор “ за... фaлшифициpaнe нa финaнcoви oтчeти.
Резултатът е до болежка прочут: цялостен срив на акциите, слагане на корпорацията под контрола на страната, арест и обвинявания на мажоритарния притежател Ивица Тодорич, наемане на „ Аликс партнърс “ да търси (пак посредством нейно дъщерно дружество) изчезналите милиарди и... туй то! Сбогом, Гиргино, да ти имам панаиро!
Впрочем и там си имат един Бисер Лазов
Втората черешка е с английски привкус . Известна е като „ Аферата Афрен “. Ситуацията - аналогична на КТБ и „ Агрокор “. С тази разлика, че в тази ситуация кръстоносният поход потегля от английската „ Служба за съществени измами “ (SFO - Serious Fraud Office), която е нещо като брат близнак на нашата КПКОНПИ.
Историята в резюме: "Афрен” е компания за изследване и рандеман на петрол и газ, учредена през 2004 година. Две петилетки по-късно, нейният съучредител и основен изпълнителен шеф Осман Шахеншах, в съучастничество с Шахид Улах - основен действен шеф на компанията, са уличени в осъществяването на куп закононарушения, които на български звучат по този начин: манипулиране на годишните доклади, корист със служебно състояние, длъжностно заграбване, пране на пари.
Откраднатото, присвоеното и нанесените вреди също звучат познато - сред 6 млн. щ. $ и 300 млн. щ. $. Криминалното следствие е поверено на SFO, а заличаването на „ Афрен “ от бизнес картата на света - на английската Служба по несъстоятелността.
Топлата връзка още веднъж е „ Аликс партнърс “. С тази разлика, че в сагата „ Афрен “ на бойната линия е компанията майка, до момента в който в тази ситуация КТБ е употребявано нейно британско „ отроче “ еднодневка, а в проблема „ Агрокор “ - украински заместител, също еднодневка.
А третата черешка си е чисто американска - на самата „ Аликс партнърс “. И хвърля светлина върху процедурата, по която е проведен състезанието за избор на интернационалната авторитетна компания, която би трябвало да върне парите на КТБ.
Става дума за „ Туитър “. И за профила на „ Аликс партнърс “ в тази обществена мрежа:
- присъединение - май 2011 г.;
- почитатели - 3989;
- следвана от 288...
Няма значение какво - хора или компании. Защото никога не става дума за прокуратури, спецслужби, национални банки или страни...
Всъщност има, само че за това предпоследната дума би трябвало да е Фонда за гарантиране на влоговете в България. А последната - на ДАНС и на новия основен прокурор!
(Третата част очаквайте в петък)
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ