Доброволното изпълнение е антикризисна мярка |
Преди Народното събрание да излезе в отпуск, бяха признати на първо четене два плана на закони, които да решат казуса с " безконечния дебитор " и по този начин нареченото " непринудено осъществяване ". Каква е Вашата оценка за тези законодателни начинания?
Излязоха данни на Българска народна банка, съгласно които има растеж от 14% при необслужваните заеми на бързите заеми в интервала април-юни тази година. Това е интервала, в който огромна част от бизнеса беше затворен, а доста хора останаха без работа и приходи. Това е доказателство, че бяхме прави, когато настоявахме и компаниите за събиране на задължения да преустановят активността или лимитират активността си, по този начин както беше наложено на банките и частните правосъдни реализатори, само че уви по този начин и не беше признато това предложение. От Асоциацията за отбрана на потребителите дадохме позитивни мнения и по двете промени в Закона за отговорностите и договорите, който предлага въвеждането на 10-годишната безспорна отминалост за физическите лица и в Гражданския процесуален кодекс за основаване на нова процедура, уреждаща връзките сред заемодател и дебитор – непринудено осъществяване. Предвид събитията и следствията от коронавирусната пандемия, в този момент е още по-належащо приемането на тези закони. Това би трябвало да стане час по-скоро. Смятаме, че препоръчаните промени са дълго чакани от обществото. Най-сетне в България ще има законодателна рамка, уреждаща банкрут и на физическите лица. По публични данни към 600 хиляди души ще могат да се възползват от 10-годишната отминалост. На процедура на тези хора ще се даде втори късмет за живот, късмет за ново начало, на чисто. Няма да спра да подсещам на всички, които са срещу препоръчаните промени, че страната ни е единствената страна в Европейски Съюз, в чиeто законодателство не е дадена правна опция - физическо лице да разгласи банкрут или това на процедура да стане посредством отминалостта. Освен това България е пред действителната заплаха още веднъж да влезе в следващата наказателна процедура от Европейска комисия, тъй като към момента не сме хармонизирали законодателството си в сходство с признатата през 2019 година европейска инструкция уреждаща точно частния банкрут.
Какво ще се случи с кредиторите, които се пробват да си върнат парите, тъй като и те имат права?
За нас и кредиторите, и кредитополучателите имат права. Затова постоянно е значим салдото, който през последните години все по-трудно се реализира при приемането на закони, касаещи отбраната и на двете страни. В препоръчаните промени ясно е несъмнено кой и при какви условия може да се възползва от тази опция, която не трябва да се възприема като всеобхватна. Така да вземем за пример тя не може да се ползва в случаите на погашение на компенсации при произшествия.
Според критиците на 10-годишната отминалост, препоръчаният период е прекомерно къс и по този начин ще бъдат наранени правата и на кредиторите. Как може да се реализира баланс?
Прави усещане, че съвсем всички наранени страни поддържат концепцията за 10-годишната отминалост. Изключение прави острата реакция на компаниите за събиране на вземания, по-известни като колекторски компании. И това е разбираемо, тъй като техният бизнес се крепи на това да изкупуват задължения на 10-20% от цената им. През последните 5 години тази промишленост е в непрестанен напредък и от няколко стотин милиона изкупени задължения на годишна база, към този момент борави с милиарди левове. Респективно някои бизнес организации, в които Асоциацията на колекторските компании членува, разумно се оповестиха срещу. Банковият бранш, който на процедура е една от главните наранени страни не възразява против 10-годишната отминалост, частните правосъдни реализатори също. Този период отразява практиката в европейските страни и е задоволително дълъг интервал, в който всяка наранена страна да употребява всички законови механизми, с цел да отбрани своя интерес. Аргументите за неговото увеличение на 15 години, имат за цел бламиране на проектозакона. Отрицателните мнения на Министерствата на правораздаването и на финансите с аргумента, че при актуалната дълготрайност на правосъдните каузи, кредиторите няма да могат да защитят ползите си, са несъстоятелни. Тези изказвания на процедура потвърждават острата потребност от действителна правосъдна промяна.
Проектозаконът за добровoлно осъществяване, който също мина на първо четене също среща опозиция и рецензии, в това число и на някои адвокатски организации. Според тях с препоръчаните промени се протяга ръка на гражданските права. Вие не смятате по този начин. В какво се състои разминаването?
Всеки в този спор пази на първо място своя персонален интерес и това не трябва да се не помни. Затова поучавам всеки, който следи развоя на събитията към тъй наречените Доброволно осъществяване и 10-годишната постоянно да си задава въпроса - кой какъв интерес има, когато слуша нечие мнение по въпроса. Иначе в резюме препоръчаните промени касаят член 428а от ГКП за основаване на нова процедура, уреждаща връзките сред заемодател и дебитор. Предлага се опция на процедура посредством медиация сред заемодател и дебитор да се реализира договореност за споразумяване на финансовите им взаимоотношения, без да се стига до правосъдната зала. И без това да коства спомагателни разноски за длъжника – това е безвъзмездна процедура, при която те са оптимално предпазени. Съдебните реализатори, чиято активност се следи от най-малко 7 институции, нямат право да ги тормозят, а са длъжни да извършат цялата процедура посредством разговор и при благосклонност и единодушие от страна на кредитора и кредитополучателя. Очевидно е, че колекторите вършат всичко допустимо да не позволен строго контролираните от страната правосъдни реализатори да поемат функционалности в една сфера, при която колекторските компании сега си вършат каквото изискат и издевателстват над жителите.
Каква е изгодата за тези, които желаят да си върнат парите?
От една страна кредитополучателите ще си спестят заплащането на правосъдни разходи (съдебни и юрисконсултски, адвокатски хонорари), начисляването на неразбираеми разноски и лихви. От друга страна кредиторите пък ще си спестят време, запаси и правосъдни разходи, някои от които не им се признават след това. Очакваме, че най-често тази процедура ще се ползва за дребни отговорности от порядъка на 500-1000 лева В момента множеството кредитори се отхвърлят от това да търсят правата си по правосъден път, с цел да спестят време и запаси и прибягват до компаниите за събиране на задължения, като в най-хубавия случай възвръщат до 20% от дадените пари. От това излиза наяве, че ще се облекчи правосъдната система от каузи, свързани със разногласия за дребни суми. За нас всъщност това е антикризисна мярка поради икономическата рецесия вследствие на COVID-19 и стотици хиляди българи без работа или със внезапно намалели приходи. Срещу тази антикризисна мярка скачат юристи и компаниите за събиране на задължения. Защо? Защото за едните това са възнаграждения. За другите си е загуба, тъй като ще намалеят предлаганите за изкупуване задължения. Значителен дял от задълженията, които изкупуват тези компании са отговорности до 1000 лева
Какви са упованията Ви за промени сред първо и второ четене?
Неведнъж сме предупреждавали, че сме внимателни в упованията си поради, практиката едно предложение да влиза в Народното събрание, а друго да излиза. Нащрек сме за това какви промени може да бъдат нанесени сред първо и второ четене. Още повече, че сме в очакване, компаниите за събиране на задължения да употребяват своите запаси, които по никакъв начин не са малко за промишленост, боравеща с милиарди левове. Факт е, че няколко пъти е имало опити въпросът с частния банкрут да бъде решен и не за първи път е бил гласуван в зала. Това, че и двата законопроекта са минали първо чете не е гаранция. Възможно е да се създадат опити да бъдат стопирани на този стадий. Друга причина, която ни кара да чакаме сериозен отпор, в който да бъдат употребявани всевъзможни средства, импортирани от група народни представители промени в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбрана на потребителите. Става въпрос за опит за официално контролиране на активността на колекторски компании, а в действителност ще се узаконят противоречивите способи, които ползват. Нещата с този проектозакон са много скандални съгласно нас.
Какво имате поради?
Имаме импортирано в Народното събрание мнение и по тези оферти както и публична позиция. В началото на юни със своя заповед правосъдният министър Данаил Кирилов образува работна група, която да предложи правна рамка за активността на колекторските компании. Бяха ни показани оферти за промени в Закона за отбрана на потребителите, посредством които министерството счита, че по този начин ще се контролира активността на тези компании. Въпросните промени всъщност са напълно в интерес на компаниите за събиране на задължения. Те не оферират никакъв механизъм на ефикасен мониторинг и надзор. Според предложенията единствено тези компании ще имат право да изкупуват задължения, което опонира на Конституцията и е тип монопол. Не се дава опцията първо да се предлага на длъжника да си изкупи задължението, а това е едно от основните ни претенции. Има и други смущаващи неща в тези оферти. Освен нас и други участници в работната група показаха негативни и бих споделил сериозни бележки. Нито една от тях не беше взета поради. Седмица преди Народното събрание да излезе във почивка, ръководителят на правната комисия госпожа Анна Александрова и група нейни сътрудници внасят същото това предложение със същите претекстове за законодателни промени. Тези дейности ни навеждат на мисълта, че есента ще има тежка борба. Не изключвам очерняща акция против 10-годишната отминалост и доброволното осъществяване и лъскава ПР акция с доста позитивни " експертни оценки " за препоръчаните промени в Закона за отбрана на потребителите. Уповаваме се на здравия разсъдък на депутатите и на бдителността на способените европейски институции.
Излязоха данни на Българска народна банка, съгласно които има растеж от 14% при необслужваните заеми на бързите заеми в интервала април-юни тази година. Това е интервала, в който огромна част от бизнеса беше затворен, а доста хора останаха без работа и приходи. Това е доказателство, че бяхме прави, когато настоявахме и компаниите за събиране на задължения да преустановят активността или лимитират активността си, по този начин както беше наложено на банките и частните правосъдни реализатори, само че уви по този начин и не беше признато това предложение. От Асоциацията за отбрана на потребителите дадохме позитивни мнения и по двете промени в Закона за отговорностите и договорите, който предлага въвеждането на 10-годишната безспорна отминалост за физическите лица и в Гражданския процесуален кодекс за основаване на нова процедура, уреждаща връзките сред заемодател и дебитор – непринудено осъществяване. Предвид събитията и следствията от коронавирусната пандемия, в този момент е още по-належащо приемането на тези закони. Това би трябвало да стане час по-скоро. Смятаме, че препоръчаните промени са дълго чакани от обществото. Най-сетне в България ще има законодателна рамка, уреждаща банкрут и на физическите лица. По публични данни към 600 хиляди души ще могат да се възползват от 10-годишната отминалост. На процедура на тези хора ще се даде втори късмет за живот, късмет за ново начало, на чисто. Няма да спра да подсещам на всички, които са срещу препоръчаните промени, че страната ни е единствената страна в Европейски Съюз, в чиeто законодателство не е дадена правна опция - физическо лице да разгласи банкрут или това на процедура да стане посредством отминалостта. Освен това България е пред действителната заплаха още веднъж да влезе в следващата наказателна процедура от Европейска комисия, тъй като към момента не сме хармонизирали законодателството си в сходство с признатата през 2019 година европейска инструкция уреждаща точно частния банкрут.
Какво ще се случи с кредиторите, които се пробват да си върнат парите, тъй като и те имат права?
За нас и кредиторите, и кредитополучателите имат права. Затова постоянно е значим салдото, който през последните години все по-трудно се реализира при приемането на закони, касаещи отбраната и на двете страни. В препоръчаните промени ясно е несъмнено кой и при какви условия може да се възползва от тази опция, която не трябва да се възприема като всеобхватна. Така да вземем за пример тя не може да се ползва в случаите на погашение на компенсации при произшествия.
Според критиците на 10-годишната отминалост, препоръчаният период е прекомерно къс и по този начин ще бъдат наранени правата и на кредиторите. Как може да се реализира баланс?
Прави усещане, че съвсем всички наранени страни поддържат концепцията за 10-годишната отминалост. Изключение прави острата реакция на компаниите за събиране на вземания, по-известни като колекторски компании. И това е разбираемо, тъй като техният бизнес се крепи на това да изкупуват задължения на 10-20% от цената им. През последните 5 години тази промишленост е в непрестанен напредък и от няколко стотин милиона изкупени задължения на годишна база, към този момент борави с милиарди левове. Респективно някои бизнес организации, в които Асоциацията на колекторските компании членува, разумно се оповестиха срещу. Банковият бранш, който на процедура е една от главните наранени страни не възразява против 10-годишната отминалост, частните правосъдни реализатори също. Този период отразява практиката в европейските страни и е задоволително дълъг интервал, в който всяка наранена страна да употребява всички законови механизми, с цел да отбрани своя интерес. Аргументите за неговото увеличение на 15 години, имат за цел бламиране на проектозакона. Отрицателните мнения на Министерствата на правораздаването и на финансите с аргумента, че при актуалната дълготрайност на правосъдните каузи, кредиторите няма да могат да защитят ползите си, са несъстоятелни. Тези изказвания на процедура потвърждават острата потребност от действителна правосъдна промяна.
Проектозаконът за добровoлно осъществяване, който също мина на първо четене също среща опозиция и рецензии, в това число и на някои адвокатски организации. Според тях с препоръчаните промени се протяга ръка на гражданските права. Вие не смятате по този начин. В какво се състои разминаването?
Всеки в този спор пази на първо място своя персонален интерес и това не трябва да се не помни. Затова поучавам всеки, който следи развоя на събитията към тъй наречените Доброволно осъществяване и 10-годишната постоянно да си задава въпроса - кой какъв интерес има, когато слуша нечие мнение по въпроса. Иначе в резюме препоръчаните промени касаят член 428а от ГКП за основаване на нова процедура, уреждаща връзките сред заемодател и дебитор. Предлага се опция на процедура посредством медиация сред заемодател и дебитор да се реализира договореност за споразумяване на финансовите им взаимоотношения, без да се стига до правосъдната зала. И без това да коства спомагателни разноски за длъжника – това е безвъзмездна процедура, при която те са оптимално предпазени. Съдебните реализатори, чиято активност се следи от най-малко 7 институции, нямат право да ги тормозят, а са длъжни да извършат цялата процедура посредством разговор и при благосклонност и единодушие от страна на кредитора и кредитополучателя. Очевидно е, че колекторите вършат всичко допустимо да не позволен строго контролираните от страната правосъдни реализатори да поемат функционалности в една сфера, при която колекторските компании сега си вършат каквото изискат и издевателстват над жителите.
Каква е изгодата за тези, които желаят да си върнат парите?
От една страна кредитополучателите ще си спестят заплащането на правосъдни разходи (съдебни и юрисконсултски, адвокатски хонорари), начисляването на неразбираеми разноски и лихви. От друга страна кредиторите пък ще си спестят време, запаси и правосъдни разходи, някои от които не им се признават след това. Очакваме, че най-често тази процедура ще се ползва за дребни отговорности от порядъка на 500-1000 лева В момента множеството кредитори се отхвърлят от това да търсят правата си по правосъден път, с цел да спестят време и запаси и прибягват до компаниите за събиране на задължения, като в най-хубавия случай възвръщат до 20% от дадените пари. От това излиза наяве, че ще се облекчи правосъдната система от каузи, свързани със разногласия за дребни суми. За нас всъщност това е антикризисна мярка поради икономическата рецесия вследствие на COVID-19 и стотици хиляди българи без работа или със внезапно намалели приходи. Срещу тази антикризисна мярка скачат юристи и компаниите за събиране на задължения. Защо? Защото за едните това са възнаграждения. За другите си е загуба, тъй като ще намалеят предлаганите за изкупуване задължения. Значителен дял от задълженията, които изкупуват тези компании са отговорности до 1000 лева
Какви са упованията Ви за промени сред първо и второ четене?
Неведнъж сме предупреждавали, че сме внимателни в упованията си поради, практиката едно предложение да влиза в Народното събрание, а друго да излиза. Нащрек сме за това какви промени може да бъдат нанесени сред първо и второ четене. Още повече, че сме в очакване, компаниите за събиране на задължения да употребяват своите запаси, които по никакъв начин не са малко за промишленост, боравеща с милиарди левове. Факт е, че няколко пъти е имало опити въпросът с частния банкрут да бъде решен и не за първи път е бил гласуван в зала. Това, че и двата законопроекта са минали първо чете не е гаранция. Възможно е да се създадат опити да бъдат стопирани на този стадий. Друга причина, която ни кара да чакаме сериозен отпор, в който да бъдат употребявани всевъзможни средства, импортирани от група народни представители промени в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбрана на потребителите. Става въпрос за опит за официално контролиране на активността на колекторски компании, а в действителност ще се узаконят противоречивите способи, които ползват. Нещата с този проектозакон са много скандални съгласно нас.
Какво имате поради?
Имаме импортирано в Народното събрание мнение и по тези оферти както и публична позиция. В началото на юни със своя заповед правосъдният министър Данаил Кирилов образува работна група, която да предложи правна рамка за активността на колекторските компании. Бяха ни показани оферти за промени в Закона за отбрана на потребителите, посредством които министерството счита, че по този начин ще се контролира активността на тези компании. Въпросните промени всъщност са напълно в интерес на компаниите за събиране на задължения. Те не оферират никакъв механизъм на ефикасен мониторинг и надзор. Според предложенията единствено тези компании ще имат право да изкупуват задължения, което опонира на Конституцията и е тип монопол. Не се дава опцията първо да се предлага на длъжника да си изкупи задължението, а това е едно от основните ни претенции. Има и други смущаващи неща в тези оферти. Освен нас и други участници в работната група показаха негативни и бих споделил сериозни бележки. Нито една от тях не беше взета поради. Седмица преди Народното събрание да излезе във почивка, ръководителят на правната комисия госпожа Анна Александрова и група нейни сътрудници внасят същото това предложение със същите претекстове за законодателни промени. Тези дейности ни навеждат на мисълта, че есента ще има тежка борба. Не изключвам очерняща акция против 10-годишната отминалост и доброволното осъществяване и лъскава ПР акция с доста позитивни " експертни оценки " за препоръчаните промени в Закона за отбрана на потребителите. Уповаваме се на здравия разсъдък на депутатите и на бдителността на способените европейски институции.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ