Рангел Бизюрев разказа пред съда за убийството на Митко: Провокира ме, затова го удрях
Преди началото на процеса близки, родственици и съграждани на убития юноша от Цалапица излязоха на следващ митинг пред постройката на прокуратурата, а по-късно и пред Съдебната палата. Те упорстват да се промени обвиняването против близнаците от укривателство в съучастничество в убийството на Малинов. Сред недоволните беше и майката на убития Димитър - Атанаска Бакалова.
Делото в Районния съд в Пловдив ще се гледа по общия ред и от нов арбитър. Днес в правосъдната зала бе доведен и разпитан самият Рангел Бизюрев. Показанията му трябваше да изяснят съпричастността на близнаците към убийството.
30-годишният мъж свидетелства, че единствено той е нанесъл ударите по Димитър, като близнаците не са взели участие в побоя. До разправата се стигнало, откакто Рангел научил, че Митко е приказвал обидни и оскърбителни думи по негов адрес.
Ето и цялостният роман на подсъдимия за жестокото закононарушение:
" Познавам Борислав и Валентин. Приятели сме близки. Познаваме се от над 5 години. Димитър Малинов го познавам от повече време. Понякога сме излизали дружно, познаваме се. Не сме имали проблеми в никакъв случай. Последните две години - през едната от тях живеех в Пловдив, втората бях в Германия.
Абсолютно никакъв контакт не съм имал с него. На 20 юли вечерта бяхме с Борислав на барбекю дружно. Не повече от 1 час да сме били там и пристигнаха други хора - другари и общи познати на групата. От тях разбрах, че Димитър е приказвал всякакви работи по мой адрес - неприятни думи. Без никаква причина.
Думите са били - " този отпадък ", " тази долна мастия ". Това ми го сподели Йордан Пунгеров. Аз разбрах от него. Бях изумен, тъй като нямам контакт с Митко. Единствените ми визии бяха в деня, когато пристигнах на центъра. Той инцидентно мина оттова и се поздравихме и видяхме. Нямаше проблем.
Вторият път, когато го видях, отново беше инцидентно, беше в магазин на центъра. Разменихме си думите " Какво става? ", " Как си? ", " Добре съм ". Когато разбрах, че той е приказвал по този начин за мен, това доста ме ядоса. Заболя ме. Помолих Борислав да му написа, не знам къде, май по месинджър, да се забележим. Той му отговори, че си е у дома.
Качихме се на колата, която Борислав караше. " Мерцедес " - не знам на кого е благосъстоятелност. Тръгнахме и му казахме, че след 5 минути Борислав ще го вземе. Аз слязох по-рано от колата и изчаках във въпросната улица. Те пристигнаха двамата с колата. Спряха я. Прозорецът на Митко беше отворен, той седеше начело на седалката.
Аз го попитах за какво е приказвал по мой адрес, за какво ме е псувал. Той в първия миг сподели - " Няма да ти отговоря ". Аз отворих вратата и той слезе. Питах го каква е повода и какво съм му направил? Той сподели, че не задължен и не желае да приказва с мен и няма да ми даде отговори.
Тогава аз го бутнах едни път с ръце в гърба, бяхме на 2 метра от колата, той не падна, опита се да ме блъсне и той, само че аз се опазих. След което нанесох два удара в неговия торс отдясно, той посегна да ме удари, само че не можа. Последваха още два удара от мен от лявата му страна в региона на торса. Един удар в корема и едно боричкане в гърдите, при което той се удари в дърво откъм гърба. Ударът в корема е финален. Първо се блъсна в дървото.
Тогава той падна на земята и сподели " Спри, доста неприятно ме удари ". Тогава стопирах, върнах се, качих се при Борислав в колата. При качване в колата го видях по какъв начин се изправя, само че единствено това. Потеглихме. Преди да излезем на основната улица, споделих на Борислав " Спри колата ", той обърна. Спря колата. Аз слязох и се върнах в улицата. Митко беше на повече от 20 метра от мястото, където падна. Нямаше признаци на живот. Очите му бяха отворени.
Аз му ревизирах пулса. Неведнъж. Абсолютно никакви признаци на живот. Върнах се при Борислав, качих се в колата и му споделих, че нещо не е наред и че Митко май е умрял и е мъртъв. Колата не е била гасена. Излязохме на главата улица, направихме три десни завои и влязохме в същата улица. Борислав караше от самото начало.
Доближихме Митко, фаровете го осветиха. Слязохме. Борислав също го погледна и му ревизира пулса, само че нямаше смяна. Каза ми " Вземи му телефона ", качихме се в колата и потеглихме в неразбираема посока. Не споделях накъде да кара. Той ми сподели " Изкарай му СИМ картата и счупи телефона на две ". Аз го направих.
Опитах се да му дам СИМ картата, само че тя падна някъде сред седалките. Личната карта също беше откъм гърба на калъфа на телефона. След 5 минути се озовахме на остаряла постройка покрай селото, там имаше канал и Борислав ми сподели да хвърля там телефона и персоналната карта.
Върнахме се отново в селото. Казах му да отидем отново да забележим Митко. Върнахме се и той отново беше там. Без никаква смяна. Бях в потрес, суматоха. Не можех да взимам никакви решения, не бях в положение. Когато се върнахме на същата улица - влязохме с колата. Първо напред с фаровете, видяхме че той е там, Борислав обърна колата и влезе със задницата обратно.
Когато отвори багажника и слязохме от колата и сподели " Дай да го сложим в багажника ". Сложихме го в багажника и потеглихме в незнайна посока. Борислав се обади на Валентин и му сподели да подготви кирка и лопата.
Отидохме на въпросното място, където беше заровен Митко. Валентин пристигна с друга кола. Донесе кирката и лопатата. Борислав отвори багажника. Валентин също видя Митко. И тримата го видяхме още веднъж. Нищо не се беше трансформирало. Валентин също му ревизира пулса. Само това от негова страна. Отидохме на 20-30 метра от пътя и Борислав и аз изкопахме дупката, Валентин не е помагал. Пренесохме Митко, сложихме го в дупката. Заровихме го. След което си тръгнахме. Това е. Освен мен различен не е удрял Митко. Борислав стоеше в колата ".
Бизюрев изясни още, че Валентин не е бил наясно за какво отива да носи лопатите и че строителните боклуци са поставени от близнаците:
" Обадиха ми се по телефона. Аз сутринта в петък имах спогодба да отида на море с другари. Валентин ми звънна и ми сподели, че вечерта по някое време ще отидат и ще сложат строителни боклуци на мястото. Категорично не съм ги карал да го вършат. Тръгнах си с Борислав от мястото, където заровихме Митко, а Валентин с неговата кола. Не помня къде да кирките и лопатите. Митко ме предизвика, по тази причина го е ударих ".
24-годишният Димитър Малинов беше пребит до гибел на 20 юли м.г. край пловдивското село, а тялото му бе намерено седмица по-късно, заровено в покрайнините на Цалапица. Разследващите оповестиха, че физическият причинител на жестокото закононарушение е 30-годишният Рангел, който още преди да бъде открит трупът на жертвата му, напусна България и се укри. Срещу него бе повдигнато задочно обвиняване и бе издадена европейска заповед за арест.
След като бе открит в дребен недодялан град в Дания в края на ноември м.г., Бизюрев се изправи пред две правосъдни инстанции - градските магистрати и Върховния съд, които надлежно позволиха и потвърдиха екстрадицията му в България.
30-годишният Рангел Бизюрев бе върнат у нас с полет от Мюнхен на 21 март. След кацането на самолета той бе отведен на Граничен контролно-пропусквателен пункт " Аерогара София ", където бе открита самоличността му и бе осъществена информация в автоматизираните осведомителни системи на Министерство на вътрешните работи.
Делото в Районния съд в Пловдив ще се гледа по общия ред и от нов арбитър. Днес в правосъдната зала бе доведен и разпитан самият Рангел Бизюрев. Показанията му трябваше да изяснят съпричастността на близнаците към убийството.
30-годишният мъж свидетелства, че единствено той е нанесъл ударите по Димитър, като близнаците не са взели участие в побоя. До разправата се стигнало, откакто Рангел научил, че Митко е приказвал обидни и оскърбителни думи по негов адрес.
Ето и цялостният роман на подсъдимия за жестокото закононарушение:
" Познавам Борислав и Валентин. Приятели сме близки. Познаваме се от над 5 години. Димитър Малинов го познавам от повече време. Понякога сме излизали дружно, познаваме се. Не сме имали проблеми в никакъв случай. Последните две години - през едната от тях живеех в Пловдив, втората бях в Германия.
Абсолютно никакъв контакт не съм имал с него. На 20 юли вечерта бяхме с Борислав на барбекю дружно. Не повече от 1 час да сме били там и пристигнаха други хора - другари и общи познати на групата. От тях разбрах, че Димитър е приказвал всякакви работи по мой адрес - неприятни думи. Без никаква причина.
Думите са били - " този отпадък ", " тази долна мастия ". Това ми го сподели Йордан Пунгеров. Аз разбрах от него. Бях изумен, тъй като нямам контакт с Митко. Единствените ми визии бяха в деня, когато пристигнах на центъра. Той инцидентно мина оттова и се поздравихме и видяхме. Нямаше проблем.
Вторият път, когато го видях, отново беше инцидентно, беше в магазин на центъра. Разменихме си думите " Какво става? ", " Как си? ", " Добре съм ". Когато разбрах, че той е приказвал по този начин за мен, това доста ме ядоса. Заболя ме. Помолих Борислав да му написа, не знам къде, май по месинджър, да се забележим. Той му отговори, че си е у дома.
Качихме се на колата, която Борислав караше. " Мерцедес " - не знам на кого е благосъстоятелност. Тръгнахме и му казахме, че след 5 минути Борислав ще го вземе. Аз слязох по-рано от колата и изчаках във въпросната улица. Те пристигнаха двамата с колата. Спряха я. Прозорецът на Митко беше отворен, той седеше начело на седалката.
Аз го попитах за какво е приказвал по мой адрес, за какво ме е псувал. Той в първия миг сподели - " Няма да ти отговоря ". Аз отворих вратата и той слезе. Питах го каква е повода и какво съм му направил? Той сподели, че не задължен и не желае да приказва с мен и няма да ми даде отговори.
Тогава аз го бутнах едни път с ръце в гърба, бяхме на 2 метра от колата, той не падна, опита се да ме блъсне и той, само че аз се опазих. След което нанесох два удара в неговия торс отдясно, той посегна да ме удари, само че не можа. Последваха още два удара от мен от лявата му страна в региона на торса. Един удар в корема и едно боричкане в гърдите, при което той се удари в дърво откъм гърба. Ударът в корема е финален. Първо се блъсна в дървото.
Тогава той падна на земята и сподели " Спри, доста неприятно ме удари ". Тогава стопирах, върнах се, качих се при Борислав в колата. При качване в колата го видях по какъв начин се изправя, само че единствено това. Потеглихме. Преди да излезем на основната улица, споделих на Борислав " Спри колата ", той обърна. Спря колата. Аз слязох и се върнах в улицата. Митко беше на повече от 20 метра от мястото, където падна. Нямаше признаци на живот. Очите му бяха отворени.
Аз му ревизирах пулса. Неведнъж. Абсолютно никакви признаци на живот. Върнах се при Борислав, качих се в колата и му споделих, че нещо не е наред и че Митко май е умрял и е мъртъв. Колата не е била гасена. Излязохме на главата улица, направихме три десни завои и влязохме в същата улица. Борислав караше от самото начало.
Доближихме Митко, фаровете го осветиха. Слязохме. Борислав също го погледна и му ревизира пулса, само че нямаше смяна. Каза ми " Вземи му телефона ", качихме се в колата и потеглихме в неразбираема посока. Не споделях накъде да кара. Той ми сподели " Изкарай му СИМ картата и счупи телефона на две ". Аз го направих.
Опитах се да му дам СИМ картата, само че тя падна някъде сред седалките. Личната карта също беше откъм гърба на калъфа на телефона. След 5 минути се озовахме на остаряла постройка покрай селото, там имаше канал и Борислав ми сподели да хвърля там телефона и персоналната карта.
Върнахме се отново в селото. Казах му да отидем отново да забележим Митко. Върнахме се и той отново беше там. Без никаква смяна. Бях в потрес, суматоха. Не можех да взимам никакви решения, не бях в положение. Когато се върнахме на същата улица - влязохме с колата. Първо напред с фаровете, видяхме че той е там, Борислав обърна колата и влезе със задницата обратно.
Когато отвори багажника и слязохме от колата и сподели " Дай да го сложим в багажника ". Сложихме го в багажника и потеглихме в незнайна посока. Борислав се обади на Валентин и му сподели да подготви кирка и лопата.
Отидохме на въпросното място, където беше заровен Митко. Валентин пристигна с друга кола. Донесе кирката и лопатата. Борислав отвори багажника. Валентин също видя Митко. И тримата го видяхме още веднъж. Нищо не се беше трансформирало. Валентин също му ревизира пулса. Само това от негова страна. Отидохме на 20-30 метра от пътя и Борислав и аз изкопахме дупката, Валентин не е помагал. Пренесохме Митко, сложихме го в дупката. Заровихме го. След което си тръгнахме. Това е. Освен мен различен не е удрял Митко. Борислав стоеше в колата ".
Бизюрев изясни още, че Валентин не е бил наясно за какво отива да носи лопатите и че строителните боклуци са поставени от близнаците:
" Обадиха ми се по телефона. Аз сутринта в петък имах спогодба да отида на море с другари. Валентин ми звънна и ми сподели, че вечерта по някое време ще отидат и ще сложат строителни боклуци на мястото. Категорично не съм ги карал да го вършат. Тръгнах си с Борислав от мястото, където заровихме Митко, а Валентин с неговата кола. Не помня къде да кирките и лопатите. Митко ме предизвика, по тази причина го е ударих ".
24-годишният Димитър Малинов беше пребит до гибел на 20 юли м.г. край пловдивското село, а тялото му бе намерено седмица по-късно, заровено в покрайнините на Цалапица. Разследващите оповестиха, че физическият причинител на жестокото закононарушение е 30-годишният Рангел, който още преди да бъде открит трупът на жертвата му, напусна България и се укри. Срещу него бе повдигнато задочно обвиняване и бе издадена европейска заповед за арест.
След като бе открит в дребен недодялан град в Дания в края на ноември м.г., Бизюрев се изправи пред две правосъдни инстанции - градските магистрати и Върховния съд, които надлежно позволиха и потвърдиха екстрадицията му в България.
30-годишният Рангел Бизюрев бе върнат у нас с полет от Мюнхен на 21 март. След кацането на самолета той бе отведен на Граничен контролно-пропусквателен пункт " Аерогара София ", където бе открита самоличността му и бе осъществена информация в автоматизираните осведомителни системи на Министерство на вътрешните работи.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ