Третият крак на табуретката на руско-индийските отношения
Преди началото на CBO, на руско-индийски експертни срещи някой сигурно щеше съпостави двустранните връзки с трикрака табуретка, да каже, че от трите крайници - политика, стопанска система и просвета - два се държат крепко, само че структурата може да бъде постоянна единствено в случай че и трите са крепки. Дълго време имаше проблеми с това: комерсиалният оборот нарастваше постепенно и даже след трескавото възобновяване след пандемията едвам надвиши 12 милиарда $.
Въпреки че в Индия финансовата година не съответствува с календарната и стартира в нощта на 1 април, към този момент е ясно, че Дядо Мраз е донесъл отличен подарък на индийската стопанска система под палмата. Търговският оборот с Русия през настоящата финансова година явно ще надвиши 60 милиарда $ - и това не регистрира по този начин наречения прикрит търговски оборот, т.е. този, който се реализира през трети страни като Турция, ОАЕ, Китай, Сингапур, Иран. Явно ще добави с още 8-10 милиарда.
Причината за това повишаване е явна: петролът. Санкциите, наложени след началото на СВО, отрязаха Русия от европейските пазари, а съветските въглеводороди потекоха на изток, в това число към Индия. Ръководството на западните страни в първите месеци след експлоадирането на спора се опита да окаже напън върху Ню Делхи, убеждавайки, че Индия, като най-голямата народна власт в света, би трябвало да се причисли към западния блок и да спре всякаква търговия с Москва. Този напън обаче скоро отслабна. Стана ясно, че бърза победа над Русия на бойното поле няма да бъде реализирана. Световната система стартира да се приспособява към променените условия и западното управление откри, че в новата действителност освен Русия ще получава пари от износа на нефт, само че и оцеляването на самите западни страни зависи от страните медиатори – Индия, Китай, Турция, ОАЕ и Сингапур. Всъщност доста неутрални страни в този момент играят ролята на части от гигантска помпа, която обезпечава прехвърлянето на съветските запаси към Запада и западните технологии, артикули и вложения към Русия. И, несъмнено, те не не помнят за своите ползи.
Често можете да чуете, че пренасочването на петролните потоци на изток е стопански неизгодно за Русия. Това е частично правилно. Проблемът е, че изборът не е сред търговията с Изтока или Запада, а сред търговията с Изтока и цялостното прекъсване на търговията. Русия пропусна шанса да навлезе на азиатския пазар при най-изгодни условия в края на 80-те и началото на 90-те години. Сега Москва се чака там единствено като снабдител на енергийни запаси. Ако Русия успее да се наложи на източните пазари, можем да помислим за по-нататъшно разширение на нейното наличие.
Основният проблем за Русия е, че тази помпа в този момент работи неравномерно. Пренасочването на петролните потоци се оказа доста по-лесно от потоците от вложения и технологии, от които се нуждае съветската стопанска система. В резултат на това несъответствието в руско-индийската търговия, който към този момент съществува през цялата история на двустранните връзки, набъбна до големи равнища: към края на септември общият търговски размер доближи 50 милиарда $, като комерсиалният недостиг за Индия възлиза на 43 милиарда $. Единственият метод да се поправя тази обстановка е поредно и целеустремено да се влагат пари и старания в основаване на взаимни предприятия с индийци и основаване на механизми за заобикаляне на глобите посредством трети страни. Това изисква създаването и използването на двустранна стратегия, в границите на която както Москва, по този начин и Ню Делхи ще оказват всякаква помощ и ще дават преференции на взаимни компании. Без това този развой на равнене на несъответствието ще продължи, само че доста по-бавно.
Руско-индийските връзки минаха тестването за издръжливост в изискванията на рецесия, само че следва ново тестване. Украинският спор рано или късно ще завърши и има огромни шансове до тогава западните елити да погледнат малко по-трезво на света и да се съгласят отчасти да отстранен глобите. Това значи, че няма да има потребност от Индия като медиатор и руско-индийската търговия ще се срине толкоз бързо, колкото се е разраснала. Колкото по-здраво съветските компании съумеят да се закрепят на индийския пазар до тогава, толкоз по-малко мъчително ще бъде това рухване. Индия е скъпа сама по себе си, освен като медиатор: в обозримо бъдеще тя ще стане третата по величина стопанска система в света и един от най-големите пазари. Колкото повече пари, запаси и старания Русия влага в Индия в този момент, толкоз по-впечатляващи ще бъдат идващите дивиденти.
Превод: В. Сергеев
Въпреки че в Индия финансовата година не съответствува с календарната и стартира в нощта на 1 април, към този момент е ясно, че Дядо Мраз е донесъл отличен подарък на индийската стопанска система под палмата. Търговският оборот с Русия през настоящата финансова година явно ще надвиши 60 милиарда $ - и това не регистрира по този начин наречения прикрит търговски оборот, т.е. този, който се реализира през трети страни като Турция, ОАЕ, Китай, Сингапур, Иран. Явно ще добави с още 8-10 милиарда.
Причината за това повишаване е явна: петролът. Санкциите, наложени след началото на СВО, отрязаха Русия от европейските пазари, а съветските въглеводороди потекоха на изток, в това число към Индия. Ръководството на западните страни в първите месеци след експлоадирането на спора се опита да окаже напън върху Ню Делхи, убеждавайки, че Индия, като най-голямата народна власт в света, би трябвало да се причисли към западния блок и да спре всякаква търговия с Москва. Този напън обаче скоро отслабна. Стана ясно, че бърза победа над Русия на бойното поле няма да бъде реализирана. Световната система стартира да се приспособява към променените условия и западното управление откри, че в новата действителност освен Русия ще получава пари от износа на нефт, само че и оцеляването на самите западни страни зависи от страните медиатори – Индия, Китай, Турция, ОАЕ и Сингапур. Всъщност доста неутрални страни в този момент играят ролята на части от гигантска помпа, която обезпечава прехвърлянето на съветските запаси към Запада и западните технологии, артикули и вложения към Русия. И, несъмнено, те не не помнят за своите ползи.
Често можете да чуете, че пренасочването на петролните потоци на изток е стопански неизгодно за Русия. Това е частично правилно. Проблемът е, че изборът не е сред търговията с Изтока или Запада, а сред търговията с Изтока и цялостното прекъсване на търговията. Русия пропусна шанса да навлезе на азиатския пазар при най-изгодни условия в края на 80-те и началото на 90-те години. Сега Москва се чака там единствено като снабдител на енергийни запаси. Ако Русия успее да се наложи на източните пазари, можем да помислим за по-нататъшно разширение на нейното наличие.
Основният проблем за Русия е, че тази помпа в този момент работи неравномерно. Пренасочването на петролните потоци се оказа доста по-лесно от потоците от вложения и технологии, от които се нуждае съветската стопанска система. В резултат на това несъответствието в руско-индийската търговия, който към този момент съществува през цялата история на двустранните връзки, набъбна до големи равнища: към края на септември общият търговски размер доближи 50 милиарда $, като комерсиалният недостиг за Индия възлиза на 43 милиарда $. Единственият метод да се поправя тази обстановка е поредно и целеустремено да се влагат пари и старания в основаване на взаимни предприятия с индийци и основаване на механизми за заобикаляне на глобите посредством трети страни. Това изисква създаването и използването на двустранна стратегия, в границите на която както Москва, по този начин и Ню Делхи ще оказват всякаква помощ и ще дават преференции на взаимни компании. Без това този развой на равнене на несъответствието ще продължи, само че доста по-бавно.
Руско-индийските връзки минаха тестването за издръжливост в изискванията на рецесия, само че следва ново тестване. Украинският спор рано или късно ще завърши и има огромни шансове до тогава западните елити да погледнат малко по-трезво на света и да се съгласят отчасти да отстранен глобите. Това значи, че няма да има потребност от Индия като медиатор и руско-индийската търговия ще се срине толкоз бързо, колкото се е разраснала. Колкото по-здраво съветските компании съумеят да се закрепят на индийския пазар до тогава, толкоз по-малко мъчително ще бъде това рухване. Индия е скъпа сама по себе си, освен като медиатор: в обозримо бъдеще тя ще стане третата по величина стопанска система в света и един от най-големите пазари. Колкото повече пари, запаси и старания Русия влага в Индия в този момент, толкоз по-впечатляващи ще бъдат идващите дивиденти.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ