Борбата за надмощие в Близкия изток: Саудитска Арабия срещу ОАЕ
Преди Мохамед бин Салман да се издигне като в действителност водач на Саудитска Арабия, той беше незнаен млад принц, чието бъдещо световно въздействие беше неразбираемо.
Именно президентът на Обединените арабски емирства (ОАЕ) шейх Мохамед бин Зайед Ал Нахаян изигра основна роля за извеждането на Мохамед в светлината на интернационалното внимание.
В средата на 2010 година, когато Мохамед бързо се издигна в саудитската кралска подчиненост и стана министър на защитата преди да навърши 30 години, шейх Мохамед планува капацитета му и се погрижи името му да откри отзив в западните политически кръгове.
Този съюз сред шейх Мохамед и престолонаследника Мохамед оформи доста геополитическия пейзаж в Близкия изток. Въпреки това, когато стремежът на Мохамед към власт се ускори, тяхното в миналото мощно партньорство стартира да се разпада.
Бързото издигане на саудитския престолонаследник Мохамед през последните години сътвори комплицирани връзки с шейх Мохамед, който мнозина считат за негов наставник. Неумолимият блян на Мохамед към популярност обтегна връзките сред прилежащите страни, излагайки на риск районната непоклатимост.
Историческото напрежение сред Саудитска Арабия и ОАЕ е декор за тази изменяща се динамичност. Спорът за Бураими през 50-те години на ХХ век и уреждането на границите през 70-те години оставиха емирците да се усещат ощетени и едвам Арабската пролет ги сближи със споделената угриженост за Катар. Въпреки тези провокации двете народи откриха допирни точки и укрепиха съюза си.
През последните години се следи ескалация на съревнованието им за районно владичество. Икономическото преимущество на ОАЕ, което се крепи на статута на Дубай като бизнес център, е изправено пред голямо предизвикателство от амбициозния проект на Мохамед “Визия 2030 ”. Тази самодейност за промяна, включваща перспективни планове като “The Line ” и ориентирана към браншове като развлеченията и пътуванията, се конкурира директно с жизненоважни браншове в ОАЕ.
Стратегическите стъпки на Саудитска Арабия, в това число стартирането на Riyadh Air и придобиването на футболния клуб Newcastle United, демонстрират подготвеност да оспори директно въздействието на ОАЕ. Освен това идните разпореждания, задължаващи задграничните компании да открият районни централи в Саудитска Арабия, са сигнал за основна смяна в салдото на силите.
Дръзките политически маневри на престолонаследника принц Мохамед, като антикорупционната чистка през 2017 година и случая с Джамал Хашоги през 2018 година, породиха опасения по отношение на неговите неконтролирани упоритости. Конфликтът в Йемен акцентира възходящото разминаване сред двете страни, като Саудитска Арабия поддържа йеменското държавно управление, а ОАЕ – сепаратистка група.
Развиващата се динамичност сред Саудитска Арабия и ОАЕ има далечни последствия освен за района на Персийския залив, само че и за международната геополитика. Намирането на внимателен баланс сред съответните им ползи и желания ще бъде от решаващо значение за попречване на по-нататъшна дестабилизация в Близкия изток.
Навигацията в тези комплицирани връзки ще бъде решаваща задача за двете страни през идващите години. Тъй като те се борят за районно превъзходство, последствията от ескалиращото съревнование заплашват да надвишават границите на Персийския залив, оказвайки въздействие върху по-широката интернационална общественост.
