ТРИ ОБЕЩАНИЯ, ЕДНА ЗЕМЯ — И БЕЗКРАЙНОТО ЕХО НА ГАЗА: Истинската история на конфликта араби – евреи
ПРЕДИ МОДЕРНАТА ЕПОХА — КОГАТО ВСИЧКО Е БИЛО СПОКОЙНО: Пустинният вятър над античните земи сред Средиземно море и пустините на Изток постоянно е носил прахуляк, само че и памет. Ако човек се вслуша добре, измежду жегата на Газа и каменните стени на Ерусалим ще чуе глухото ехтене на една история, почнала доста преди ракетите, тунелите и блокадите.
История, в която се преплитат антични нации, разпадащи се империи, обещания, дадени на няколко страни по едно и също време и една интернационална система, която постоянно е бягала от проблемите, вместо да ги взема решение.
Понякога ориста на цели нации се взема решение не на бойното поле, а в тишината на дипломатически кабинети, където мастилото има силата да разделя повече от меча
Така се случва и с Палестина.
Когато Първата международна война раздира старите граници, Англия се трансформира в проектант на новия Близък изток и в това време — в неговия несъзнателен анатемосан родител. Три обещания, дадени съвсем по едно и също време върху късовете на умиращата Османска империя се трансформират в кутията на Пандора, която не може да бъде затворена и до през днешния ден.
Британците като спечелили дават обещание на арабите страна, разпростираща се върху земи, които считат за свои по традиция и кръв. На евреите – документално увещание, че ще имат народен дом в земята на техните предшественици. А с Франция подписват безшумно съглашение, в което районът е разграничен като парче геополитически самун..
Тези три разнообразни уверения се сблъскват като течащи подземен реки, излизащи ненадейно на повърхността. Арабите схванаха, че обещаната им самостоятелност е разменена като дребна монета. Евреите видяха в обещанието към тях най-накрая опция за живот без боязън. Французите и британците гледаха на земята като на геополитически шахмат.
И по този начин породи първият същински разлом — възприятието за машинация, засегнато достолепие и предопределено опълчване, което продължава да гори и през днешния ден, изключително в тясната, задушена Газа.
Никой не попита същинските поданици какво желаят. Никой не си показа, че тези три линии ще се пресекат в една точка — и тя ще избухне
След това всичко, което следва, е продължение на първия разлом. Израел се ражда като страна, арабите претърпяват Накба, Газа остава дребна, гъсто обитаема, без страна и с блокади. Заселническите политики, Интифадите и възходът на Хамас са просто резултат от оня първи геополитически грях. Земята остава раздрана, очакванията — забравени, и всяка последваща война, всяка обсада и всяка ракета са единствено ехото на три обещания, които не са били изпълнени.
29 ноември 1947 година
Общото заседание на Организация на обединените нации приема Резолюция 181, призоваваща за делене на палестинските територии на две страни – една еврейска и една арабска. Резолюцията планува и интернационален орган, управителен от Организация на обединените нации, който да управлява Йерусалим. Палестинските територии са били под военния и административен надзор на Обединеното кралство (известен като мандат) след провалянето на Османската империя в Първата международна война през 1917 година Гражданските спорове и насилието сред еврейската и арабската общности в палестинските територии се ускоряват.
Израел афишира своята самостоятелност с края на английското ръководство, а дата е към този момент 14 май 1948 година
Подтикната от оповестяването на независимостта на Израел, стартира първата арабско-израелска война. Египет (подкрепен от войските на Саудитска Арабия, Судан и Йемен), Ирак, Йордания, Ливан и Сирия нахлуват в Израел. Боевете не престават до 1949 година, когато Египет, Израел, Йордания, Ливан и Сирия подписват съглашения за помирение.
Организация на обединените нации преглежда казуса с разселването на палестинци
В хода на Арабско-израелската война от 1948 година минимум седемстотин хиляди палестински бежанци бягат от домовете си в всеобщо изселване, известно на палестинците като Накба (на арабски „ злополука “). Израел печели войната, запазвайки територията, предоставена му от Организацията на обединените народи, и превземайки някои от регионите, избрани за въображаемата бъдеща палестинска страна.
Израел получава надзор над Западен Йерусалим, Египет получава Ивицата Газа, а Йордания получава Западния бряг и Източен Йерусалим, в това число Стария град и историческия му еврейски квартал. През 1948 година Общото заседание на Организация на обединените нации приема Резолюция 194, която приканва за репатриране на палестинските бежанци. По-късно палестинците ще посочат Резолюция 194 като установяваща „ право на завръщане “ за палестинските бежанци и техните потомци.
Конкретните параметри на това завръщане се разискват през идващите десетилетия, в това число измежду доста потомци на бежанците от 1948 година и тристата хиляди палестинци, които ще избягат от домовете си по време на войната през юни 1967 година
И по този начин през днешния ден, когато погледнем към Газа, виждаме освен география, освен политика и оръжия, а завещание от столетие забравени обещания
Газа е мястото, където историята се сгъстява, където всяка рана има корен в едно дипломатическо решение, направено с мастило, само че без човешка съвест.
Коренът на днешния спор не е в ракетите, не е в политиците или днешните идеологии. Коренът е в една карта от 1916–1917 година, върху която трима разнообразни играчи получиха уверението, че едно и също парче земя им принадлежи. Всичко останало е историята на това по какъв начин тези обещания се сблъскват и по какъв начин ехото им продължава да тресе света и до през днешния ден.
И може би най-трагичното е, че до момента в който светът гледа в профил и мери спора посредством числа и граници, самата история на тази земя продължава да крещи в лицата на хората там
Прахът от пустинята носи мемоари, а стените на Газа пазят яд и болежка, които стартират от три обещания и не престават в сърцата на генерации.
Ако желаете да разберете още от историята на спора сред Израел и Палестина, гледайте видеото, ще научите за главните войни, мирните процеси и по какъв начин всяка ескалация е продължение на остарели обещания и исторически неточности.
Видео материалът подрежда събитията хронологично, като демонстрира по какъв начин предишното оформя актуалната покруса в Газа.
Димитър Димитров / SafeNews
Източник: education.cfr.org
Още вести четете в: Култура, Свят, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News