Дао притча за огледалата
Преди доста, доста години един цар построил прелестен замък. В него имало милиони огледала. Абсолютно всички стени, подове и тавани на двореца били покрити с огледала.
Веднъж в двореца влезнало едно куче. Огледало се и видяло към себе си стотици кучета. Като всяко рационално куче, то се озъбило, с цел да се отбрани от тези, които го обкръжавали. В отговор всички те се озъбили. Кучето заръмжало, другите кучета незабавно отвърнали със същото.
Сега кучето било уверено, че животът му е в заплаха и почнало да лае. Напрегнало всичките си сили и залаяло изключително обезверено. Но в същия момент хилядите кучета също залаяли. И колкото повече лаело то, толкоз по-силно му отвръщали те.
На сутринта разкрили нещастното куче мъртво. А в двореца нямало никого, единствено милиони огледала. Никой не се бил с кучето, нямало и кой да се бие, само че то видяло себе си в огледалата и се изплашило. Когато влезнало в борба, отраженията в огледалата създали същото. Кучето умряло в борбата с милионите си отблясъци, които го заобикаляли.
Ако вътре във вас няма никакви трудности, не може да има никакви трудности и на открито, нищо не може да застане на пътя ви. Такъв е законът.
Светът е единствено едно отражение, едно голямо огледало.
(Дао притча)
