Най-голямото наводнение в историята създало море: то съществува и днес ВИДЕО
Преди милиони години вода от Атлантическия океан откри своя път през това, което в този момент е Гибралтарският пролив. Теорията допуска, че океанската вода се е втурнала надолу по километър висок скат с невероятна скорост, издълбавайки бездънен като небостъргач канал по пътя си.
Преди към 5 милиона години Средиземно море е било значително изсъхнал, солен басейн, само че по-късно е нахлула толкоз доста вода, че е напълнила басейна единствено за няколко години, може би месеци. Учените пресмятат, че в своя пик наводнението е освободило към 1000 пъти повече вода от актуалната река Амазонка, пише Science Alert.
Според геолога Даниел Гарсия-Кастеланос от Института по геофизика в Барселона и почетния професор по геоморфология Пол Карлинг от университета в Саутхемптън, те са стигнали до това умозаключение през 2009 година, когато са изследвали подводен каньон, изкопан около Гибралтарския пролив. Екипът допуска, че подводният каньон евентуално е бил издълбан от мощно наводняване, случило се преди милиони години. Ако теорията е вярна, по този начин нареченият megaflood Zanclean ще бъде най-големият потоп, регистриран в миналото на Земята.
Такава необикновена доктрина обаче изисква съществени доказателства. В новото си проучване учените са изследвали седиментни скали от интервала Занклин, които записват по какъв начин водата се втурна през пролуката сред модерна Сицилия и континентална Африка, с цел да запълни източното Средиземно море.
Екипът отбелязва, че новата им работа дейно поставя завършек на история, почнала в края на 19 век. Тогава геолози, учещи богати на сол скални разкрития към Средиземно море, откриха, че преди към 5 до 6 милиона години, доста преди заледяванията на последните ледникови столетия, се е случило нещо извънредно: морето е пресъхнало. Учените нарекоха този интервал „ Месински “, а изсушаването „ Месинска рецесия на солеността “.
През 70-те години на предишния век учените за първи път пробиха надълбоко под Средиземно море в седиментните скали на Месин. В резултат на това те съумяха да създадат три открития едновременно:
откриха голям пласт сол под огромна част от морското дъно, потвърждавайки, че преди към 6 милиона години, тъкмо когато тектоничните плочи се изместиха и морето стана значително изолирано от Атлантическия океан;
Над соления пласт е открита наслойка, съдържаща вкаменелости от плитки, леко солени езера, което демонстрира, че Средиземно море е потънало на повече от километър под настоящето си ниво;
Скалистите пластове над солта се изместиха внезапно назад към по-типичните дълбоководни седименти.
Терминът „ Занклиански потоп “ е фиктивен през 70-те години на предишния век, с цел да опише края на рецесията, когато учените в действителност не знаеЛИ какво е това или какъв брой време ще отнеме, с цел да запълни пресъхналия средиземноморски басейн.
Следващият пробив в тази доктрина пристигна през 2009 година, когато геофизичните данни демонстрират, че голяма подводна меланхолия сред Атлантическия океан и Средиземно море евентуално е основана от ненадейно и пагубно наводняване.
Резултатите от последните проучвания на учени удостоверяват тази доктрина. В своя разбор учените изследваха региона, където водата, изпълваща западния басейн на Средиземно море, би се вливала в било от по-висока земя, свързващ модерна Африка и Италия, прочут като Сицилианския катаракт.
Ако хълмовете и басейните на Сицилия също са били формирани от голямо наводняване, тогава скалните парчета, измити от основата на басейните, би трябвало да са били открити по върховете на хълмовете повече от 5 милиона години по-късно. В резултат на това екипът откри неподредени и деформирани скални фрагменти.
След това учените създадоха компютърен модел, с цел да реконструират по какъв начин водните потоци биха могли да пресекат една част от сицилианската катаракта. Тя сподели, че течението на потока в действителност ще имитира посоката на течащите хълмове.
Резултатите демонстрират, че хълмовете са издълбани от вода с дълбочина 40 метра или повече, течаща със скорост към 115 километра в час. В една област, моделирана от учените, 13 милиона кубически метра вода в секунда ще наводнят басейна на източното Средиземноморие.
Преди към 5 милиона години Средиземно море е било значително изсъхнал, солен басейн, само че по-късно е нахлула толкоз доста вода, че е напълнила басейна единствено за няколко години, може би месеци. Учените пресмятат, че в своя пик наводнението е освободило към 1000 пъти повече вода от актуалната река Амазонка, пише Science Alert.
Според геолога Даниел Гарсия-Кастеланос от Института по геофизика в Барселона и почетния професор по геоморфология Пол Карлинг от университета в Саутхемптън, те са стигнали до това умозаключение през 2009 година, когато са изследвали подводен каньон, изкопан около Гибралтарския пролив. Екипът допуска, че подводният каньон евентуално е бил издълбан от мощно наводняване, случило се преди милиони години. Ако теорията е вярна, по този начин нареченият megaflood Zanclean ще бъде най-големият потоп, регистриран в миналото на Земята.
Такава необикновена доктрина обаче изисква съществени доказателства. В новото си проучване учените са изследвали седиментни скали от интервала Занклин, които записват по какъв начин водата се втурна през пролуката сред модерна Сицилия и континентална Африка, с цел да запълни източното Средиземно море.
Екипът отбелязва, че новата им работа дейно поставя завършек на история, почнала в края на 19 век. Тогава геолози, учещи богати на сол скални разкрития към Средиземно море, откриха, че преди към 5 до 6 милиона години, доста преди заледяванията на последните ледникови столетия, се е случило нещо извънредно: морето е пресъхнало. Учените нарекоха този интервал „ Месински “, а изсушаването „ Месинска рецесия на солеността “.
През 70-те години на предишния век учените за първи път пробиха надълбоко под Средиземно море в седиментните скали на Месин. В резултат на това те съумяха да създадат три открития едновременно:
откриха голям пласт сол под огромна част от морското дъно, потвърждавайки, че преди към 6 милиона години, тъкмо когато тектоничните плочи се изместиха и морето стана значително изолирано от Атлантическия океан;
Над соления пласт е открита наслойка, съдържаща вкаменелости от плитки, леко солени езера, което демонстрира, че Средиземно море е потънало на повече от километър под настоящето си ниво;
Скалистите пластове над солта се изместиха внезапно назад към по-типичните дълбоководни седименти.
Терминът „ Занклиански потоп “ е фиктивен през 70-те години на предишния век, с цел да опише края на рецесията, когато учените в действителност не знаеЛИ какво е това или какъв брой време ще отнеме, с цел да запълни пресъхналия средиземноморски басейн.
Следващият пробив в тази доктрина пристигна през 2009 година, когато геофизичните данни демонстрират, че голяма подводна меланхолия сред Атлантическия океан и Средиземно море евентуално е основана от ненадейно и пагубно наводняване.
Резултатите от последните проучвания на учени удостоверяват тази доктрина. В своя разбор учените изследваха региона, където водата, изпълваща западния басейн на Средиземно море, би се вливала в било от по-висока земя, свързващ модерна Африка и Италия, прочут като Сицилианския катаракт.
Ако хълмовете и басейните на Сицилия също са били формирани от голямо наводняване, тогава скалните парчета, измити от основата на басейните, би трябвало да са били открити по върховете на хълмовете повече от 5 милиона години по-късно. В резултат на това екипът откри неподредени и деформирани скални фрагменти.
След това учените създадоха компютърен модел, с цел да реконструират по какъв начин водните потоци биха могли да пресекат една част от сицилианската катаракта. Тя сподели, че течението на потока в действителност ще имитира посоката на течащите хълмове.
Резултатите демонстрират, че хълмовете са издълбани от вода с дълбочина 40 метра или повече, течаща със скорост към 115 километра в час. В една област, моделирана от учените, 13 милиона кубически метра вода в секунда ще наводнят басейна на източното Средиземноморие.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ