Засякоха най-голямото сливане на черни дупки
Преди милиони години, две черни дупки се сблъскват, с цел да основат една по-голяма, това е най-голямото обединение на черни дупки, което в миналото е откривано. Новата черна дупка има маса повече от 80 пъти по-голяма от тази на Слънцето.
Получената сила, инжектирана в тъканта на пространство – времето, също е рекордна – освободената маса е равна на пет слънца като нашето. Освободената маса е под формата на гравитационни талази, до момента в който двете дупки се извиват една към друга.
Такива титанични количества сила значат, че сигналът към момента може да бъде открит от времето, когато е достигнал детектори за гравитационни талази на Земята. Това е довело до рекорден резултат – най-далечният конфликт, засечен до този миг на Земята, далечен на девет милиарда светлинни години от нея.
„ Това събитие при което черни дупки се въртят с невероятна скорост една към друга и в последна сметка се сблъскват и сливат, съставлява най-бързото от всички следени до момента сливания “, споделя Сюзън Скот от Австралийския народен университет, основен откривател в Центъра за върхови достижения за разкриване на гравитационни талази (Centre of Excellence for Gravitational Wave Discovery – OzGrav).
„ То също по този начин е най-далечното обединение, следено от нас “, добавя тя.
Колм Талбот от австралийския университет „ Монаш “ отбелязва, че „ всяка от тези черни дупки се образува от големи звезди, които са починали при великански насилствени детонации, наречени супернова. Чрез проучването на тези черни дупки ние действаме като археолози, с цел да научим по какъв начин тези черни дупки, галактически колоси умират “.
Описанието на това събитие, дружно с още три по-малки, обособени конфликта на черни дупки, бе оповестено като част от открития, направени от Advanced Laser Interferometer Gravitational-Wave Observatory (aLIGO) в Съединени американски щати и от Advanced Virgo facility в Италия.
aLIGO съставлява два детектора от двете страни на континенталната част на Съединени американски щати, които в действителност са хипер-точни направляващи лазерни лъчи. И трите детектори за гравитационни талази (заедно с този в Италия), изпращат лазерни лъчи напред и обратно, като дълги плещи в съвършена антифаза, което значи, че се заменят, покриват един различен.
Въпреки това, в случай че една дължина на рамото се усилва леко по отношение на другото, да речем при разпъване на пространство при прекосяване на гравитационни талази, тогава те не се покриват изцяло и остава малко светлина. Тази светлина трепва във времето с преминаващата гравитационна вълна, създавайки присъщ сигнал, по този начин нареченото „ чуруликане “, който сигнал пораства, когато черните дупки се завъртат все по-бързо в серпантина във вътрешността към удара посред им.
Всичките четири ново-потвърдени сливания на черни дупки са били открити в архивирани записи, следени през 2017 година, които са открити вследствие на рутинното разчистване на данни.
Така общия брой на откритите сливания през последните три години е стигнал до 10, плюс една новооткрита неутронна звезда, обобщават учените.
Саймън Стивънсън, от OzGrav и Swinburne University в Австралия, споделя, че спомагателната информация за всички тези двойни черни дупки „ значи, че получаваме нови познания, като да вземем за пример какъв брой постоянно бинарни черни дупки се сливат във Вселената “.
След откритието, aLIGO краткотрайно не работи, като е изключена за ъпгрейди и нови настройки на оборудването. Когато още веднъж проработи, обсерваторията ще има доста по-високо равнище на сензитивност.
Изследователите се надяват, че това ще докара до още повече открития на гравитационни талази. Те също по този начин се надяват, че това ще докара до откриването на информация за другата част от комбинацията – конфликт сред черна дупка и неутронна звезда.
Подобен конфликт би бил откриваем, както от обсерватории за гравитационни талази, по този начин и от телескопи, позволяващи тествания на Общата теорията на относителността на Айнщайн и изследване на някои от събитията освобождаващи най-големи маси сила във забележимата галактика.
