Земята като жив организъм
Преди месец ви разказахме за един „ умствен опит “, в който астрофизиците Адам Франк, Дейвид Гринспун и Сара Уокър употребяват научна доктрина като база за по-задълбочени езотерични въпроси за това по какъв начин животът трансформира една планета. В своята догадка те описват за четири стадия от предишното и вероятното бъдеще на Земята. Обещахме ви да ви срещнем и с трактовката на Джеймс Е. Лавълок, който още през 1988 година сплотява вижданията през вековете за Земята като жив организъм. Ето фрагмент от книгата „ Биоразнообразие “ на Лавълок. Цялата книга е налична на британски език тук.
Идеята, че Земята е жива, може би е остаряла колкото човечеството. Древните гърци са й дали мощното име Гея и са я почитали като богиня. Преди деветнадесети век даже учените не са роптаели срещу концепцията за живата Земя. Според историка Д. Б. Макинтайър (1963 г.), Джеймс Хътън, прочут като бащата на геологията, споделил в лекция пред Кралското общество на Единбург през 1790 година, че счита Земята за суперорганизъм и че по-правилно би било нейното развиване да се учи от физиологията. Хътън траял да прави прилика сред циркулацията на кръвта, открита от Харви, циркулацията на питателните детайли на Земята и метода, по който слънчевата светлина дестилира водата от океаните и я праща обрятно като дъжд, с цел да освежи Земята.
Този здравословен мироглед за нашата планета не съумява да се резервира през идващия век. Науката се развива бързо и скоро се разделя на набор от съвсем самостоятелни браншове. Всеки специалист си гледа в неговата паничка и липсва интердисциплинарното мислене. Такова вглъбяване е било неизбежно. Имало е толкоз доста информация за събиране и подбиране. Да схванеш света е толкоз сложна задача, колкото и сглобяването на пъзел с размери на планета. Било е прекомерно елементарно да се изгуби световната картина от взор при търсенето и сортирането на частите.
Когато преди няколко години видяхме първите фотоси на Земята от космоса (книгата на Лавълок излиза през 1988 година - бел.ред.), имахме визия за това, което се опитваме да моделираме. Тази визия на зашеметяваща хубост - онази шарена бяло-синя сфера - развълнува надълбоко всички ни, нищо че към този момент е просто образно факсимиле. Усещането за действителност идва от съпоставянето на нашия персонален ментален облик на света с този, който възприемаме посредством нашите сетива. Ето за какво гледката на астронавта към Земята беше толкоз притеснителна. Показа ни какъв брой надалеч от действителността сме се отклонили.
Земята бе забелязана от Космоса от по-проницателното око на инструментите и точно тази панорама удостовери визията на Джеймс Хътън за жива планета. Когато се следи в инфрачервена светлина, Земята е странна и прелестна особеност измежду планетите в Слънчевата система. Нашата атмосфера, въздухът, който дишаме - това е нещо скандално необяснимо, отвън познатото ни равновесие в химическия смисъл на думата. Това е като сместа от газове, която навлиза във всмукателния колектор на мотор с вътрешно горене, т.е. смесени въглеводороди и О2. За разлика от мъртвите Марс и Венера.
Неортодоксалният състав на земната атмосфера излъчва толкоз мощен сигнал в инфрачервения диапазон, че може да бъде разпознат от галактически транспортен съд надалеч отвън Слънчевата система. Информацията, която носи, е prima facie доказателство за съществуването на живот. Ако нестабилната атмосфера на Земята се следи като персистираща и не е просто инцидентно събитие, тогава това значи, че планетата е жива. Поне до степента, в която споделя с други живи организми това прелестно свойство - хомеостаза, способността да управлява химичния си състав и да поддържа хладно, когато външната среда се трансформира.
Когато въз основа на това доказателство възродих възгледа, че стоим върху суперорганизъм, а не просто върху скална топка (Lovelock, 1972; 1979), това не беше добре признато. Повечето учени или го подцениха, или го подлагаха на критика с аргумента, че той не е нужен, с цел да изясни обстоятелствата на Земята. Както геологът Х. Д. Холанд (1984 година, стр. 539) споделя: „ Ние живеем на Земя, която е най-хубавият от всички вероятни светове единствено за тези, които са добре приспособени към актуалното й положение. “ Биологът Форд Дулитъл (1981 г.) споделя, че поддържането на Земята в непрекъснато положение, удобно за живот, ще изисква предугаждане и обмисляне и че такова положение не може да се развие посредством натурален асортимент.
Накратко, обявиха учените, концепцията е телеологична и не може да се ревизира.
Двама учени обаче считат друго; единият беше видният биолог Лин Маргулис, а другият - геохимикът Ларс Силен. Лин Маргулис беше първият ми помощник (Маргулис и Лавлок, 1974 г.). Ларс Силен умря преди да можем да стартираме взаимна работа. Романистът Уилям Голдинг (лично известие, 1970 г.) предлага да се употребява мощното име Гея за хипотезата, която допуска, че Земята е жива.
През последните 10 години на тези рецензии беше отговорено - частично с нови доказателства и частично от прозрението, предоставено от елементарен математически модел, наименуван Daisy world. В този модел е показано, че конкурентният напредък на светло- и мрачно оцветените растения на мислена планета поддържа планетарния климат непрекъснат и удобен посредством огромна смяна в топлинната мощ на звездата на планетата. Този модел е мощно хомеостатичен и може да устои на огромни разстройства освен на слънчевата мощ, само че и на популацията на растенията. Той се държи като жив организъм, само че не е належащо предугаждане или обмисляне за неговото действие.
Научните теории се правят оценка не толкоз по това дали са верни или неверни, колкото по цената на техните прогнози. Теорията за Гея към този момент се е оказала толкоз плодотворна, че до момента надали би имало значение дали е неверна. Един образец, взет от доста такива прогнози, беше догатката (Lovelock et al., 1972), че съединението диметилсулфид ще бъде синтезирано от морски организми в огромен мащаб, с цел да служи като натурален преносител на сяра от океана към сушата. По това време е било известно, че някои съществени за живота детайли, като сярата, са изобилни в океаните, само че са изчерпани на земната повърхнина. Според теорията на Гея е нужен натурален притежател и е предсказан диметилсулфид. Сега знаем, че това съединяване в действителност е естественият притежател на сяра, само че по времето, когато беше направено предсказанието, то е било в несъгласие с общоприетата мъдрост да се търси такова извънредно съединяване във въздуха и морето. Малко евентуално е наличието му да се търси без тласъка на теорията за Гея.
Теорията за Гея преглежда биологичните типове, скалите, въздуха и океаните като съществуващи тясно свързани единици. Тя има голямо значение за биологията. Това визира даже великата визия на Дарвин, защото към този момент може да не е задоволително да се каже, че организмите, които оставят най-голямо поколение, ще оцелеят. Ще би трябвало да се добави ангажимента, че те могат да вършат това единствено в случай че не оказват неподходящо влияние върху околната среда. Теорията за Гея уголемява и теоретичната екология. Като събере типовете и околната среда дружно (нещо, което никой научен еколог не е направил), класическата математическа неустойчивост на моделите на популационната биология се трансформира.
За първи път тези нови геофизиологични модели ни дават теоретична аргументация за видовото многообразие, за благосъстоянието на влажната тропическа гора, за колаборацията сред сушата и водата. Новите екологични модели сочат, че с повишаването на разнообразието се усилват и стабилността и устойчивостта. Вече можем да рационализираме отвращението, което изпитваме от остатъка в агробизнеса. Най-накрая имаме причина за гнева си от безразсъдното изтриване на типове и отговор на тези, които споделят, че това е просто прочувственост.
Вече не е нужно да оправдаваме съществуването на влажните тропически гори със слабите причини, че те могат да придвижват лековити растения, помагащи за отнасяне на човешки заболявания. Теорията за Гея ни кара да забележим, че те оферират доста повече от това. Чрез способността си да изпаряват големи размери водна пара, те служат за изстудяване на планетата, като носят сенник от бели отразяващи облаци. Замяната им с обработваеми земи може да провокира злополучие с световен мащаб.
Геофизиологичната система постоянно стартира с действието на обособен организъм. Ако това деяние се окаже локално потребно за околната среда, то може да се популяризира, до момента в който в последна сметка не се получи световен алтруизъм. Гея постоянно работи по този метод, с цел да реализира своя алтруизъм. Няма включено предугаждане или обмисляне. Обратното също е правилно и всеки тип, който въздейства неподходящо на околната среда, е жертван, само че животът продължава.
Това важи ли за хората през днешния ден? Обречени ли сме да ускорим смяната от настоящето удобно положение на Земята към такова, съвсем сигурно неподходящо за нас, само че комфортно за новата биосфера на нашите наследници? Тъй като сме съзнателни, има други възможности - положителни и неприятни. В прочут смисъл по-лошата орис, която ни чака, е да станем наемници като лекари и медицински сестри на гериатрична планета с безкрайната и неприлична задача постоянно да търсим технологии, които да я поддържат годна за нашия метод на живот. Нещо, което до неотдавна Гея ни е предоставяла гратис, тъй като сме били неотделима част от нея.
Философията на Гея не е хуманистична. Но защото съм дядо с осем внука, би трябвало да съм оптимист. Виждам света като жив организъм, от който ние сме част. Не притежател, нито наемател, нито даже пасажер. Да експлоатираме подобен свят в мащаба, в който го вършим, е също толкоз неуместно, колкото би било да считаме мозъците си за висши, а клетките на други органи - за изтребители. Бихме ли копали в черния си дроб за хранителни субстанции за някаква краткосрочна изгода?
Тъй като сме градски поданици, ние сме захласнати от човешки проблеми. Дори еколозите наподобяват по-загрижени за загубата на към година от упования живот заради рак, в сравнение с за деградацията на естествения свят от обезлесяването или парниковите газове - нещо, което може да аргументи гибелта на нашите внуци. Ние сме толкоз отчуждени от света на природата, че малко на брой от нас могат да назоват дивите цветя и насекомите в нашата околност или да виждат бързината на тяхното изгубване.
Гея работи като самостоятелен организъм, който се развива в световен алтруизъм. Това включва деяние на личностно равнище. Може да попитате: „ И по този начин, какво мога да направя? Кака да се пробвам да работя аз самият в интерес на Гея посредством сдържаност? “
Едно нещо, което можете да извършите и то е единствено образец, е да ядете по-малко говеждо. Ако извършите това и в случай че клиницистите са прави, тогава това може да е от изгода за вашето здраве, в това време може да понижи пресата върху горите във влажните тропици.
Да си лакомец е човешко и естествено. Но в случай че изберем да бъдем егоисти по верния метод, тогава животът може да бъде богат, само че въпреки всичко в сходство със свят, подобаващ за нашите внуци, както и за тези на нашите сътрудници в Гея.
Идеята, че Земята е жива, може би е остаряла колкото човечеството. Древните гърци са й дали мощното име Гея и са я почитали като богиня. Преди деветнадесети век даже учените не са роптаели срещу концепцията за живата Земя. Според историка Д. Б. Макинтайър (1963 г.), Джеймс Хътън, прочут като бащата на геологията, споделил в лекция пред Кралското общество на Единбург през 1790 година, че счита Земята за суперорганизъм и че по-правилно би било нейното развиване да се учи от физиологията. Хътън траял да прави прилика сред циркулацията на кръвта, открита от Харви, циркулацията на питателните детайли на Земята и метода, по който слънчевата светлина дестилира водата от океаните и я праща обрятно като дъжд, с цел да освежи Земята.
Този здравословен мироглед за нашата планета не съумява да се резервира през идващия век. Науката се развива бързо и скоро се разделя на набор от съвсем самостоятелни браншове. Всеки специалист си гледа в неговата паничка и липсва интердисциплинарното мислене. Такова вглъбяване е било неизбежно. Имало е толкоз доста информация за събиране и подбиране. Да схванеш света е толкоз сложна задача, колкото и сглобяването на пъзел с размери на планета. Било е прекомерно елементарно да се изгуби световната картина от взор при търсенето и сортирането на частите.
Когато преди няколко години видяхме първите фотоси на Земята от космоса (книгата на Лавълок излиза през 1988 година - бел.ред.), имахме визия за това, което се опитваме да моделираме. Тази визия на зашеметяваща хубост - онази шарена бяло-синя сфера - развълнува надълбоко всички ни, нищо че към този момент е просто образно факсимиле. Усещането за действителност идва от съпоставянето на нашия персонален ментален облик на света с този, който възприемаме посредством нашите сетива. Ето за какво гледката на астронавта към Земята беше толкоз притеснителна. Показа ни какъв брой надалеч от действителността сме се отклонили.
Земята бе забелязана от Космоса от по-проницателното око на инструментите и точно тази панорама удостовери визията на Джеймс Хътън за жива планета. Когато се следи в инфрачервена светлина, Земята е странна и прелестна особеност измежду планетите в Слънчевата система. Нашата атмосфера, въздухът, който дишаме - това е нещо скандално необяснимо, отвън познатото ни равновесие в химическия смисъл на думата. Това е като сместа от газове, която навлиза във всмукателния колектор на мотор с вътрешно горене, т.е. смесени въглеводороди и О2. За разлика от мъртвите Марс и Венера.
Неортодоксалният състав на земната атмосфера излъчва толкоз мощен сигнал в инфрачервения диапазон, че може да бъде разпознат от галактически транспортен съд надалеч отвън Слънчевата система. Информацията, която носи, е prima facie доказателство за съществуването на живот. Ако нестабилната атмосфера на Земята се следи като персистираща и не е просто инцидентно събитие, тогава това значи, че планетата е жива. Поне до степента, в която споделя с други живи организми това прелестно свойство - хомеостаза, способността да управлява химичния си състав и да поддържа хладно, когато външната среда се трансформира.
Когато въз основа на това доказателство възродих възгледа, че стоим върху суперорганизъм, а не просто върху скална топка (Lovelock, 1972; 1979), това не беше добре признато. Повечето учени или го подцениха, или го подлагаха на критика с аргумента, че той не е нужен, с цел да изясни обстоятелствата на Земята. Както геологът Х. Д. Холанд (1984 година, стр. 539) споделя: „ Ние живеем на Земя, която е най-хубавият от всички вероятни светове единствено за тези, които са добре приспособени към актуалното й положение. “ Биологът Форд Дулитъл (1981 г.) споделя, че поддържането на Земята в непрекъснато положение, удобно за живот, ще изисква предугаждане и обмисляне и че такова положение не може да се развие посредством натурален асортимент.
Накратко, обявиха учените, концепцията е телеологична и не може да се ревизира.
Двама учени обаче считат друго; единият беше видният биолог Лин Маргулис, а другият - геохимикът Ларс Силен. Лин Маргулис беше първият ми помощник (Маргулис и Лавлок, 1974 г.). Ларс Силен умря преди да можем да стартираме взаимна работа. Романистът Уилям Голдинг (лично известие, 1970 г.) предлага да се употребява мощното име Гея за хипотезата, която допуска, че Земята е жива.
През последните 10 години на тези рецензии беше отговорено - частично с нови доказателства и частично от прозрението, предоставено от елементарен математически модел, наименуван Daisy world. В този модел е показано, че конкурентният напредък на светло- и мрачно оцветените растения на мислена планета поддържа планетарния климат непрекъснат и удобен посредством огромна смяна в топлинната мощ на звездата на планетата. Този модел е мощно хомеостатичен и може да устои на огромни разстройства освен на слънчевата мощ, само че и на популацията на растенията. Той се държи като жив организъм, само че не е належащо предугаждане или обмисляне за неговото действие.
Научните теории се правят оценка не толкоз по това дали са верни или неверни, колкото по цената на техните прогнози. Теорията за Гея към този момент се е оказала толкоз плодотворна, че до момента надали би имало значение дали е неверна. Един образец, взет от доста такива прогнози, беше догатката (Lovelock et al., 1972), че съединението диметилсулфид ще бъде синтезирано от морски организми в огромен мащаб, с цел да служи като натурален преносител на сяра от океана към сушата. По това време е било известно, че някои съществени за живота детайли, като сярата, са изобилни в океаните, само че са изчерпани на земната повърхнина. Според теорията на Гея е нужен натурален притежател и е предсказан диметилсулфид. Сега знаем, че това съединяване в действителност е естественият притежател на сяра, само че по времето, когато беше направено предсказанието, то е било в несъгласие с общоприетата мъдрост да се търси такова извънредно съединяване във въздуха и морето. Малко евентуално е наличието му да се търси без тласъка на теорията за Гея.
Теорията за Гея преглежда биологичните типове, скалите, въздуха и океаните като съществуващи тясно свързани единици. Тя има голямо значение за биологията. Това визира даже великата визия на Дарвин, защото към този момент може да не е задоволително да се каже, че организмите, които оставят най-голямо поколение, ще оцелеят. Ще би трябвало да се добави ангажимента, че те могат да вършат това единствено в случай че не оказват неподходящо влияние върху околната среда. Теорията за Гея уголемява и теоретичната екология. Като събере типовете и околната среда дружно (нещо, което никой научен еколог не е направил), класическата математическа неустойчивост на моделите на популационната биология се трансформира.
За първи път тези нови геофизиологични модели ни дават теоретична аргументация за видовото многообразие, за благосъстоянието на влажната тропическа гора, за колаборацията сред сушата и водата. Новите екологични модели сочат, че с повишаването на разнообразието се усилват и стабилността и устойчивостта. Вече можем да рационализираме отвращението, което изпитваме от остатъка в агробизнеса. Най-накрая имаме причина за гнева си от безразсъдното изтриване на типове и отговор на тези, които споделят, че това е просто прочувственост.
Вече не е нужно да оправдаваме съществуването на влажните тропически гори със слабите причини, че те могат да придвижват лековити растения, помагащи за отнасяне на човешки заболявания. Теорията за Гея ни кара да забележим, че те оферират доста повече от това. Чрез способността си да изпаряват големи размери водна пара, те служат за изстудяване на планетата, като носят сенник от бели отразяващи облаци. Замяната им с обработваеми земи може да провокира злополучие с световен мащаб.
Геофизиологичната система постоянно стартира с действието на обособен организъм. Ако това деяние се окаже локално потребно за околната среда, то може да се популяризира, до момента в който в последна сметка не се получи световен алтруизъм. Гея постоянно работи по този метод, с цел да реализира своя алтруизъм. Няма включено предугаждане или обмисляне. Обратното също е правилно и всеки тип, който въздейства неподходящо на околната среда, е жертван, само че животът продължава.
Това важи ли за хората през днешния ден? Обречени ли сме да ускорим смяната от настоящето удобно положение на Земята към такова, съвсем сигурно неподходящо за нас, само че комфортно за новата биосфера на нашите наследници? Тъй като сме съзнателни, има други възможности - положителни и неприятни. В прочут смисъл по-лошата орис, която ни чака, е да станем наемници като лекари и медицински сестри на гериатрична планета с безкрайната и неприлична задача постоянно да търсим технологии, които да я поддържат годна за нашия метод на живот. Нещо, което до неотдавна Гея ни е предоставяла гратис, тъй като сме били неотделима част от нея.
Философията на Гея не е хуманистична. Но защото съм дядо с осем внука, би трябвало да съм оптимист. Виждам света като жив организъм, от който ние сме част. Не притежател, нито наемател, нито даже пасажер. Да експлоатираме подобен свят в мащаба, в който го вършим, е също толкоз неуместно, колкото би било да считаме мозъците си за висши, а клетките на други органи - за изтребители. Бихме ли копали в черния си дроб за хранителни субстанции за някаква краткосрочна изгода?
Тъй като сме градски поданици, ние сме захласнати от човешки проблеми. Дори еколозите наподобяват по-загрижени за загубата на към година от упования живот заради рак, в сравнение с за деградацията на естествения свят от обезлесяването или парниковите газове - нещо, което може да аргументи гибелта на нашите внуци. Ние сме толкоз отчуждени от света на природата, че малко на брой от нас могат да назоват дивите цветя и насекомите в нашата околност или да виждат бързината на тяхното изгубване.
Гея работи като самостоятелен организъм, който се развива в световен алтруизъм. Това включва деяние на личностно равнище. Може да попитате: „ И по този начин, какво мога да направя? Кака да се пробвам да работя аз самият в интерес на Гея посредством сдържаност? “
Едно нещо, което можете да извършите и то е единствено образец, е да ядете по-малко говеждо. Ако извършите това и в случай че клиницистите са прави, тогава това може да е от изгода за вашето здраве, в това време може да понижи пресата върху горите във влажните тропици.
Да си лакомец е човешко и естествено. Но в случай че изберем да бъдем егоисти по верния метод, тогава животът може да бъде богат, само че въпреки всичко в сходство със свят, подобаващ за нашите внуци, както и за тези на нашите сътрудници в Гея.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ