Проф. Христина Вучева: Защо паричната и фискалната политика са важни за общото европейско бъдеще
Преди месец разбрахме, че ЕЦБ е подготвена да възобнови прекратеното в края на 2018 година изкупуване на активи. Тя понижи лихвата от -0.4 на -0.5 %. Това провокира най-различни мнения – от утвърждение до цялостно отказване.
Подобни разногласия в Съединени американски щати за политиката на ФЕД се чуват от месеци. Там интензивният покровител за понижаване на лихвите е самият Доналд Тръмп. Той даже заплаши с уволняване шефа на ФЕД, в случай че не побърза с понижението. По същата причина турският гуверньор на Централната банка беше уволнен от Реджеп Тайип Ердоган през лятото на 2019 г.
След известието на ЕЦБ обичайните разбирачи у нас незабавно жигосаха като неправилна политиката за потребление на ниските лихви и увеличението на паричната маса като инструмент за влияние върху растежа. Нашите чистофайници са срещу намесата на централните банки, по този начин както са срещу интервенция на държавните управления.
В доста европейски страни от дълго време се води полемика за умелото съчетаване на фискалната и парична политика при въздействието върху растежа. Странното е, че от тези полемиките не проличава да се търси опора в насъбрания през годините опит на развитите страни. Брюкселските експерти са въвели някакъв кодов език, който прави неразбираеми вероятните ходове и рекомендации на европейските специалисти. На срещата на финансовите министри в Хелзинки на 14 и 15 септември 2019 година френският финансов министър даде следната рекомендация, с цел да се подкрепи растежа: „ Повече вложения от страни, които имат фискално пространство да го направят; повече промени в страни, в които е ниска производителността; икономии на държавни разноски. ”
Страни с фискално пространство, съгласно брюкселския език, са Германия и Холандия, които осъществят бюджетни остатъци. Страните, на които се предлагат промени най-вероятно сме ние, Румъния и още няколко. Ако я нямаше потребността от третата рекомендация, евентуално имената на страните щяха да съществуват в това изявление. Но тъй като потребността от понижение на разноски поради големия обществен дълг се отнася за остарели членки на съюза, в това число Франция и Италия, рекомендациите на френския финансов министър са без адрес.
Този метод няма да способства за реализирането на предложеното от Марио Драги уместно съчетаване на фискални и парични ограничения. Тези, които имат задоволително свои бюджетни пари без да се постанова да усилват дефицити и задължения, надали се нуждаят от напомняне извън, с цел да ги изразходват за своите страни. Известно е, че в Германия от дълго време се приказва за такива ограничения. Що се отнася до групата страни с ниска продуктивност, на които обичайно се предлага да вършат промени – това към този момент омръзна на всички. Препоръката за ограничение на държавните разноски е най-неработеща. Евентуалното потребление на държавни разноски за стимулиране на растежа ще усили прекалено общественият дълг в тези страни, чийто задължения от дълго време са минали 100% от Брутният вътрешен продукт. Вероятно това е повода напоследък да се чуват гласове за преразглеждане на Пакта за непоклатимост, съгласно които би трябвало строго да се съблюдават фискалните индикатори за недостиг и дълг. Това е тежкият проблем и той напълно не е породен от непрекъснатите обвинени България и Румъния. Нашата страна е една от трите с най-нисък обществен дълг.
Колкото повече се отсрочва ясното артикулиране на проблемите, свързани с растежа и с икономическите механизми на ръководство на Европейския съюз, толкоз по-трудно тези проблеми ще се вземат решение. При тези условия ще бъде невероятно да се изпълнят рекомендациите на ЕЦБ за ловко съчетаване и потребление на фискална и парична политика. Всичко това се случва не тъй като не съществува общо европейско министерство на финансите, както настояват някои френски, а и наши специалисти. Една от аргументите се крие в пренебрегването на съществуващият от десетилетия опит при потребление на фискалните и парични принадлежности, както и в това, че се позволява неизясненост по отношение на наличието на общата икономическа политика на Европейския съюз. Известно е, че за такава се приказва от началото на 1992 година след контракта от Маастрихт и изключително от 1999 година, когато се поставя началото на общата валута. За страдание, през последните години се появиха нови изказвания за вероятното наличие на икономическа политика, които нито са потвърдени, нито даже задоволително аргументирани. От сходен темперамент е съждението, че е невероятно да има обща валута, когато бюджетните политики са национални. Този принцип се поддържа от тези, които не схващат смисъла и наличието на националните държавни бюджети. Тези бюджети са на първо място еманация на конституционните права на хората и финансова основа на взаимното и общо живеене на тези хора в съответната страна. Колкото до общата икономическа политика, тя е доста тъкмо дефинирана в решенията и резолюциите на ЕЦБ в интервала 1999-2000 г.
При рецензиите по отношение на ЕЦБ постоянно се не помнят даже известни от учебниците истини от началото и края на двадесетия век. Всеки учебник по банки и финанси ще ви покаже, че централните банки са основани преди епохи. Емисионната им активност се е развивала. На избран стадий от това развиване тя се свързва и с изкупуване и пласиране на държавни скъпи бумаги – това, което през днешния ден назоваваме количествени удобства и считаме за оригиналност.
В идващите редове ще се напомнят отдавнашни събития, свързани с ролята на централните банки и фиска, публичните реакции за тяхното потребление, както и позабравени систематизирания за прилаганата през отминалите години фискална и парична политика в Съединени американски щати и в Европа.
Известно е на всички, че рецесията от 1929 година е приета за най-страшната меланхолия, разрушила света. Тя стартира от Съединени американски щати и хвърля Европа в цялостен стопански безпорядък. Според доста откриватели грешката, която се позволява тогава от Съединени американски щати се дължи на прекомерната религия на министъра на финансите Ендрю Мелън в оздравителния резултат на рецесията. Според тази религия рецесията ще почисти всичко неприятно, ще се стартира начисто и ще се тръгне напред с по-голяма скорост. Това е наличието на либерализма от 20-те години на предишния век, прокламиран от Хаек, Мизас, Щумпетер. На последния принадлежи звучащата красиво фраза за „ разрушителното съзидание ”. На процедура през 1929 година става тъкмо противоположното. Разрушението освен не е съзидателно, само че е с мащаби на апокалипсис. Ендрю Мелън подава оставка и е пратен дипломат някъде надалеч от Америка. Интересното в тази ситуация е, че този човек е бил сполучлив банкер и е имал голямо положение за времето си.
Има доста откриватели, които смятат, че разразилата се рецесия от 1929 година е в основата на страшната Втора международна война /1939-1945 г./.
Подобни разногласия в Съединени американски щати за политиката на ФЕД се чуват от месеци. Там интензивният покровител за понижаване на лихвите е самият Доналд Тръмп. Той даже заплаши с уволняване шефа на ФЕД, в случай че не побърза с понижението. По същата причина турският гуверньор на Централната банка беше уволнен от Реджеп Тайип Ердоган през лятото на 2019 г.
След известието на ЕЦБ обичайните разбирачи у нас незабавно жигосаха като неправилна политиката за потребление на ниските лихви и увеличението на паричната маса като инструмент за влияние върху растежа. Нашите чистофайници са срещу намесата на централните банки, по този начин както са срещу интервенция на държавните управления.
В доста европейски страни от дълго време се води полемика за умелото съчетаване на фискалната и парична политика при въздействието върху растежа. Странното е, че от тези полемиките не проличава да се търси опора в насъбрания през годините опит на развитите страни. Брюкселските експерти са въвели някакъв кодов език, който прави неразбираеми вероятните ходове и рекомендации на европейските специалисти. На срещата на финансовите министри в Хелзинки на 14 и 15 септември 2019 година френският финансов министър даде следната рекомендация, с цел да се подкрепи растежа: „ Повече вложения от страни, които имат фискално пространство да го направят; повече промени в страни, в които е ниска производителността; икономии на държавни разноски. ”
Страни с фискално пространство, съгласно брюкселския език, са Германия и Холандия, които осъществят бюджетни остатъци. Страните, на които се предлагат промени най-вероятно сме ние, Румъния и още няколко. Ако я нямаше потребността от третата рекомендация, евентуално имената на страните щяха да съществуват в това изявление. Но тъй като потребността от понижение на разноски поради големия обществен дълг се отнася за остарели членки на съюза, в това число Франция и Италия, рекомендациите на френския финансов министър са без адрес.
Този метод няма да способства за реализирането на предложеното от Марио Драги уместно съчетаване на фискални и парични ограничения. Тези, които имат задоволително свои бюджетни пари без да се постанова да усилват дефицити и задължения, надали се нуждаят от напомняне извън, с цел да ги изразходват за своите страни. Известно е, че в Германия от дълго време се приказва за такива ограничения. Що се отнася до групата страни с ниска продуктивност, на които обичайно се предлага да вършат промени – това към този момент омръзна на всички. Препоръката за ограничение на държавните разноски е най-неработеща. Евентуалното потребление на държавни разноски за стимулиране на растежа ще усили прекалено общественият дълг в тези страни, чийто задължения от дълго време са минали 100% от Брутният вътрешен продукт. Вероятно това е повода напоследък да се чуват гласове за преразглеждане на Пакта за непоклатимост, съгласно които би трябвало строго да се съблюдават фискалните индикатори за недостиг и дълг. Това е тежкият проблем и той напълно не е породен от непрекъснатите обвинени България и Румъния. Нашата страна е една от трите с най-нисък обществен дълг.
Колкото повече се отсрочва ясното артикулиране на проблемите, свързани с растежа и с икономическите механизми на ръководство на Европейския съюз, толкоз по-трудно тези проблеми ще се вземат решение. При тези условия ще бъде невероятно да се изпълнят рекомендациите на ЕЦБ за ловко съчетаване и потребление на фискална и парична политика. Всичко това се случва не тъй като не съществува общо европейско министерство на финансите, както настояват някои френски, а и наши специалисти. Една от аргументите се крие в пренебрегването на съществуващият от десетилетия опит при потребление на фискалните и парични принадлежности, както и в това, че се позволява неизясненост по отношение на наличието на общата икономическа политика на Европейския съюз. Известно е, че за такава се приказва от началото на 1992 година след контракта от Маастрихт и изключително от 1999 година, когато се поставя началото на общата валута. За страдание, през последните години се появиха нови изказвания за вероятното наличие на икономическа политика, които нито са потвърдени, нито даже задоволително аргументирани. От сходен темперамент е съждението, че е невероятно да има обща валута, когато бюджетните политики са национални. Този принцип се поддържа от тези, които не схващат смисъла и наличието на националните държавни бюджети. Тези бюджети са на първо място еманация на конституционните права на хората и финансова основа на взаимното и общо живеене на тези хора в съответната страна. Колкото до общата икономическа политика, тя е доста тъкмо дефинирана в решенията и резолюциите на ЕЦБ в интервала 1999-2000 г.
При рецензиите по отношение на ЕЦБ постоянно се не помнят даже известни от учебниците истини от началото и края на двадесетия век. Всеки учебник по банки и финанси ще ви покаже, че централните банки са основани преди епохи. Емисионната им активност се е развивала. На избран стадий от това развиване тя се свързва и с изкупуване и пласиране на държавни скъпи бумаги – това, което през днешния ден назоваваме количествени удобства и считаме за оригиналност.
В идващите редове ще се напомнят отдавнашни събития, свързани с ролята на централните банки и фиска, публичните реакции за тяхното потребление, както и позабравени систематизирания за прилаганата през отминалите години фискална и парична политика в Съединени американски щати и в Европа.
Известно е на всички, че рецесията от 1929 година е приета за най-страшната меланхолия, разрушила света. Тя стартира от Съединени американски щати и хвърля Европа в цялостен стопански безпорядък. Според доста откриватели грешката, която се позволява тогава от Съединени американски щати се дължи на прекомерната религия на министъра на финансите Ендрю Мелън в оздравителния резултат на рецесията. Според тази религия рецесията ще почисти всичко неприятно, ще се стартира начисто и ще се тръгне напред с по-голяма скорост. Това е наличието на либерализма от 20-те години на предишния век, прокламиран от Хаек, Мизас, Щумпетер. На последния принадлежи звучащата красиво фраза за „ разрушителното съзидание ”. На процедура през 1929 година става тъкмо противоположното. Разрушението освен не е съзидателно, само че е с мащаби на апокалипсис. Ендрю Мелън подава оставка и е пратен дипломат някъде надалеч от Америка. Интересното в тази ситуация е, че този човек е бил сполучлив банкер и е имал голямо положение за времето си.
Има доста откриватели, които смятат, че разразилата се рецесия от 1929 година е в основата на страшната Втора международна война /1939-1945 г./.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ