Преди малко повече от месец печелиха беларуският правозащитник , който

Преди малко повече от месец печелиха беларуският правозащитник, който се намира в пандиза, украинската организация „ Център за цивилен свободи “ и съветската правозащитната организация „ Мемориал “. За пръв път в български ефир приказва един от създателите на най-старата правозащитна организация в Русия Ирина Щербакова, която от началото на войната в живее в Германия. Ирина Щербакова приказва пред Натали Пашева.

Преди месец „ Мемориал “ завоюва Нобелова премия за мир . Получихте поздравления от цялостен свят . Каква беше обаче реакцията в Русия и каква е към днешна дата ?

„ Мисля, че доста хора в Русия не знаят нищо за това, тъй като тази вест съвсем не е отразена или в случай че е, тонът е отрицателен. Нашият главен пропагандист Словьов сподели, че ние сме получили Нобелова премия, тъй като вършим всичко допустимо за Запада и че сме сътрудници на Запада, че опитваме да възпитаваме децата и младежите не в национализъм, а в нацистки и националистки дух “.

Как са сътрудниците ви в Москва , които научиха , че са спечелили Нобелова премия в правосъдната зала ?

„ Моите сътрудници бяха в правосъдна зала, тъй като в този миг офисите на нашата организация ни бяха отнети, това беше правосъдно решение. Това беше по този начин да се каже един „ привет “ от нашата настояща страна. Имаме сътрудници, които не престават да работят в Русия. „ Мемориал “ е мрежа, не всички организации са премахнати. Групата на „ Мемориал “ в Москва пробва да прави, каквото е допустимо, дребни изложения, обиколки, които са добре посещавани “.

Преди няколко дни се обърнахте към съветското общество с едно видео, в което мълчите. Какво желаете да кажете с мълчанието си?

„ Ще ви споделя една загадка. Имаше два разновидността - единият беше тирада, а другият - безмълвие. Решихме, че мълчанието допира повече. Мълчанието е знак на обстановката в Русия през днешния ден и това, което се случва в Украйна. Тази война е ужасна с закононарушенията към цивилните жертви, всичко това е потресаващо и може би това е миг, в който човек би трябвало да замълчи “.

Говорите ли с роднините и приятелите си от Москва? Каква е обстановката там?

„ Повечето от моите родственици напуснаха Русия още преди войната да стартира. Rазбира се, приказвам съвсем всеки ден с мои другари, познати, сътрудници, които към момента са в Русия. Това, което усещат от началото на войната е изтощение и може би от време на време безизходност. Но несъмнено, има хора, които се напасват към изискванията, живеят своето ежедневие. Тези, които желаят мир стават от ден на ден, това демонстрират проучванията и се усеща, само че това не значи, че тези хора са срещу Путин. Те не желаят войната такава, каквато се разви - кървава.

„ Настроенията се трансформираха след, преди този момент възприятието за някои беше, че това е война надалеч от Москва или Санкт Петербург, или други огромни градове. Вече това не може да се каже. Стотици хиляди избягаха от Русия. Това е едната страна, само че има и друга - това неодобрение в Русия да докара до опозиция. Но не мисля, че към сегашния миг това ще се случи. На първо място хората се опасяват, години наред свободата беше отнемана. От началото на войната хората непрекъснато са задържани, съдени, поради тяхната антивоенна позиция. Мисля, че някои хора не схващат какъв брой в действителност е рисково това в Русия и какво значи да протестираш на улицата. Но аз се надявам, колкото по-дълго продължава войната, толкоз повече хора да се осъзнаят и да се стигне до някаква опозиция “.

Д-р Щербакова, Вие сте историк. Какви следи ще оставят днешните дни в историята?

„ Изглежда, че нашето бъдеще ще е доста подвластно от това минало и тази кървава сянка ще ни следва. Като съвременник на това време е мъчно да го понесеш. Но това, което желая да кажа е, че в случай че Русия в миналото, не знам дали аз ще преживея това, откри излаз от тази злополука, която я унищожава, това ще бъде път на едно доста мъчно възобновяване и сложен път на правораздаване на Русия към самата себе си.