Учени откриха причината за необичайния вид на жирафите
Преди жирафите да се извисят над дърветата, еволюцията е изправила сърцата им пред съществено тестване. Според ново проучване, дългите крайници на тези животни са се появили доста преди техните фамозни вратове - остроумен ход на природата, който е дал на сърдечно-съдовата им система време да се нагоди към височината им, предава.
Проучване, оповестено в Journal of Experimental Biology , разкрива, че сърцето на жирафа работи по-усилено от съвсем всеки различен бозайник. Дори неподвижен то изразходва към 16% от силата си, единствено с цел да изтласка кръв към мозъка - съвсем двойно повече спрямо други животни със подобен размер. Без дългите крайници, които повдигат сърцето по-високо, този разход би скочил до 21% - равнище, което съгласно учените би направило животът на жирафа неосъществим.
Изследователите Роджър Сеймур от Университета в Аделаида и Едуард Снелинг от Университета в Претория създали компютърен модел, с цел да ревизират теорията. Те основали хипотетично животно, наречено " елафе " - комбинация сред жираф и еланд, с къси крайници, само че дълга шия. Резултатите посочили извънредно високо кръвно налягане - към 286 mmHg, по отношение на типичните 200 mmHg при жирафите. Моделът удостоверява, че дългите крайници понижават натоварването върху сърцето на животното, като му оказват помощ по-ефективно да изпомпва кръвта нагоре. Данните демонстрират, че тази акомодация е почнала преди към 16 милиона години.
Ранните прародители на жирафа към този момент били снабдени с дълги крака, само че имали относително къси шии. По-късните типове, както ги познаваме през днешния ден, последователно почнали да еволюират. С увеличението на височината на жирафите се е повдигнало и тяхното сърце, което по-късно е разрешило на шията да се издигне. Така кръвоносната система имала време да се приспособи към растящото налягане и да се оправи с условията на новата анатомия на типа. Но даже природата има своите граници.
Белите дробове на жирафа се намират директно до сърцето, и в случай че кръвното налягане се увеличи прекомерно, течност може да проникне в дихателните торбички - развой, който би довел до задушаване. Тази физиологична граница евентуално изяснява за какво нито едно сухоземно животно не е достигнало по-висок и изправен контур от жирафа.
Проучване, оповестено в Journal of Experimental Biology , разкрива, че сърцето на жирафа работи по-усилено от съвсем всеки различен бозайник. Дори неподвижен то изразходва към 16% от силата си, единствено с цел да изтласка кръв към мозъка - съвсем двойно повече спрямо други животни със подобен размер. Без дългите крайници, които повдигат сърцето по-високо, този разход би скочил до 21% - равнище, което съгласно учените би направило животът на жирафа неосъществим.
Изследователите Роджър Сеймур от Университета в Аделаида и Едуард Снелинг от Университета в Претория създали компютърен модел, с цел да ревизират теорията. Те основали хипотетично животно, наречено " елафе " - комбинация сред жираф и еланд, с къси крайници, само че дълга шия. Резултатите посочили извънредно високо кръвно налягане - към 286 mmHg, по отношение на типичните 200 mmHg при жирафите. Моделът удостоверява, че дългите крайници понижават натоварването върху сърцето на животното, като му оказват помощ по-ефективно да изпомпва кръвта нагоре. Данните демонстрират, че тази акомодация е почнала преди към 16 милиона години.
Ранните прародители на жирафа към този момент били снабдени с дълги крака, само че имали относително къси шии. По-късните типове, както ги познаваме през днешния ден, последователно почнали да еволюират. С увеличението на височината на жирафите се е повдигнало и тяхното сърце, което по-късно е разрешило на шията да се издигне. Така кръвоносната система имала време да се приспособи към растящото налягане и да се оправи с условията на новата анатомия на типа. Но даже природата има своите граници.
Белите дробове на жирафа се намират директно до сърцето, и в случай че кръвното налягане се увеличи прекомерно, течност може да проникне в дихателните торбички - развой, който би довел до задушаване. Тази физиологична граница евентуално изяснява за какво нито едно сухоземно животно не е достигнало по-висок и изправен контур от жирафа.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ