Гунчо Гунчев – географската връзка между България и Европа
Преди известно време се замислихме по отношение на комбинирането на слогани, употребявани в предишното, най-много ще срещнем този „ Нито крачка обратно, зад нас е България! “. Ще го срещнете да се използва защо ли не, само че истината е, че когато сходни думи са се изричали, българинът е бил свободен и за първи път от епохи има ясна цел какво прави и за какво прави нещо. Все отново не би трябвало да забравяме, че страната ни бързо съумява да доближи равнището на икономическо знамение и да се развие до степен, в която използваме и други забавни слогани като „ Какво ме гледаш като изпаднал немец? “.
И може би тъкмо тук би трябвало да сложим Гунчо Стефанов Гунчев. Той е образец тъкмо за онази порода хора, които в своето ядро желаят не просто да оставят диря, само че и да оказват помощ на другите, повишавайки качеството на обществото. Гунчо се ражда на 9 март (23 по остарял стил) 1904 година в град Бяла, в фамилията на лекаря доктор Стефан Гунчев и Велика Христова Конкилева. Детството му несъмнено може да се счита за вълнуващо той има още шест братя и две сестри. Родът Гунчеви е прочут с това, че от едната страна имаме свещеници, а от другата занаятчии и търговци – симбиозата е в действителност впечатляваща.
Дядото по бащина линия и основоположник на този жанр е отец Стою Бончев, сред 1680 и 1730 година се заселва в Габрово и работи като преподавател, само че по-късно се отдава на религията. Той също има шест деца. Прадядото на Гунчо е духовник на име Иван, който служи в църквата „ Св. Иван Предтеча “, дядото хаджи Гунчо поп Иванов има дюкян, в който продава медикаменти и може да се счита за един от първите лекари в покрайнината. Неговата вяра е задоволително мощна, с цел да посети няколко манастира, в това число и на лични разходи да отиде до Божи гроб. Не би трябвало да забравяме, че майката също има с какво да се похвали.
Гунчо с цялата фамилия
Дядото по майчина линия Христо е участник в Габровския революционен комитет и е един от най-близките хора на Цанко Дюстабанов. Логично е да чакаме, че когато едно дете се роди в толкоз безсънен и деен дом, няма да остане просто една статистика. Гунчо учи в Габрово, а по-късно в Котел, по-късно продължава да учи и в Шумен. Неговата пристрастеност е природата и като един предстоящ географ, той ще се постарае да обхване по-сериозно тази тематика.
По негова самодейност се ражда и концепцията за основаването на юношеско туристическо сдружение „ Плиска “. За да сътвори по-атрактивни направления и да разреши на обществото да се движи по-свободно в планината, прекарва доста време в опознаване на района и даже прави преход от Шумен до Котел, което разказва в персонален дневник. Активната му литературна активност не е пропусната и скоро е създател на първата си публикация „ Природата като детайл на благополучие “ в списание „ Отзвук “. Там младият интелектуалец споделя за всички сили и благоприятни условия, които дивата природа може да даде на индивида, както и акцентира нейното въздействие върху великите мозъци, включително и Иван Вазов.
Поканен е за член на „ Просветното въздържателно сдружение “ в гимназията в Шумен, а в това време учи френски, немски и есперанто – това е неестествен помощен език, който би трябвало да разреши на народите да поддържат връзка свободно, през днешния ден тази функционалност е конфискувана от британския език. Следващата стъпка е Плевен и в мъжката гимназия продължава да издава най-различни писания, като даже се възпламенява по концепцията за замяна на пощенски марки, употребявайки познанията си по есперанто и български. През 1921 година взема решение да запознае своите съученици с езика, като по лична самодейност стартира да събира книги за библиотеката, прави курсове изцяло гратис и се стреми да даде знанията, които има на близките.
Поканен е на XIV Световен есперантски конгрес и отпътува изцяло независимо до Хелзинки, Финландия. На връщане написа няколко публикации, с които среща обществото със страната, обичаите и културата на Финландците. По това време концепцията за географията към този момент е изкристализирала. През 1923 година е публично студент по география в Софийския университет. Като идната година ще прекара в Гренобъл и Клермон Феран. През 1928 година приключва университета с цялостно отличие. През цялото си студентство се пробва да събере повече информация за европейските страни, с цел да разреши и на доста други сътрудници да заминат в чужбина и да получат още повече познания, които разумно ще се върнат назад в България.
„ Разклатено от международната война, човечеството претърпява критически миг. То преценя всичко съществуващо и търси нови пътища, които биха могли да го изведат от това отвратително състояние, като му обезпечат едно умерено бъдеще на труда, независимост и напредък. И естествено е за какво очите на всички са обърнати към младежта – хората на бъдещето. Това е за всички страни, това е и в България. На днешната юноша лежи великата задача да приготви и поведе към културно творчество страната ни, тъй като единствено по този метод ние ще можем да реализираме това, което канонадата на топовете не би дала. “
Цитатът от „ Младежки вестник “ е задоволително впечатляващ, само че за жал околи три месеца след първото издание завършва своята работа. През 1924 година Гунчо е определен за ръководител на Международната студентска есперантска конференция във Виена – с други думи, българин управлява една от най-големите студентски организации в Европа. През идната година продължава да заема същият пост. Междувременно неговите хрумвания не свършват с това, той има концепция да сътвори стратегия за самообучение на студентите, ориентирани напълно към географията. Между 1926 и 1928 година разхожда професор Херберт Луис от Берлинския университет за описването и проучването на Пирин.
В края на своето студентство е изпратен в Дебрецен, където да приключи образованието си с летни ваканционни курсове и е гост-стипендиант в Дебреценския летен университет. Престоят му в Унгария също има собствен специфичен ръкопис. Там Гунчо разказва расово-родствената връзка сред унгарци и българи. След това получава стипендия от 100 марки месечно, които му разрешават да замине в Берлин и да специализира там. След като поставя писмен и вербален език по немски, публично се записва в университета „ Фридрих Уилямс “ като докторант. На 1 юни 1930 година професор Анастис Иширков подава документите на Гунчо Гунчев за помощник по география. В идващите 6 години ще прекара напълно в проучване на България, както и корекция на някои карти, по-късно издава и справочник на българските екскурзоводи. Животът му продължава и приключва напълно с научна активност.
Българският учени умира на 2 юни 1940 година на 36-годишна възраст, като триумфите му са извънредно доста в това отношение и до през днешния ден може да се считат за недостижими. Непосредствено след гибелта му, майка му Велика Гунчева подарява на Софийския университет цялата му профилирана библиотека, както и сумата от 50 000 лв.. Идеята е да се учреди Географски институт. Тя желае с годишната рента да се изплаща като премия на студент по география, написал през годината най-хубавата научна работа. Останалите средства би трябвало да отидат за подпомагането на небогати и даровити студенти, които желаят да се развиват също в географията. На 5 декември 19940 година Жак Челеби Бенцион в символ на взаимно другарство и респект към Гунчо прибавя още 50 000 лв. под формата на облигации за увеличението на капитала.
В края на образователната 1941/1942 година фондът е 107 449 лева, а през 1951 година е към този момент 139 425 лева През 1943 година същият фонд е предаден на университетския „ Цар Борис III “ за подпомагането на студенти, като резервира своето независимо предопределение. През 1952 година средствата отиват в държавния бюджет. Що се отнася до Гунчо Гунчев, той съумява да направи това, което постоянно е мечтал, да развие науката до степен, в която да бъде независима единица. Целият си живот отдава на науката и в нито един момент не съжалява за стореното.
Снимки: Wikipedia
