Как нацистите съсипват бляскавата берлинска мода
Преди идването на нацистите на власт Берлин е един от центровете на международната мода - с помощта на евреите бизнесмени. Те правят същинска гражданска война в сектора. Но на разцвета на промишлеността е комплициран внезапен край.
. А преди Втората международна война е бил същински преуспяващ център на изящните дрехи - най-много с помощта на еврейските бизнесмени.
Берлинската шивашка промишленост поражда през 30-те години на 19-и век. А когато през 50-те години на същия век се появява и шевната машина, обстановката се трансформира радикално. Една риза към този момент може да бъде направена единствено за час, вместо за осем. В разгара на тези процеси обществените и политическите условия в Германия дават опция на еврейските бизнесмени да изиграят водеща роля.
Разцветът на конфекцията
В продължение на епохи евреите в Германия страдат от законови ограничавания: наред с другото те нямат и правото да упражняват всички специалности. Мнозина търгуват с галантерия и облекла втора ръка, а заможните евреи продават фини платове, изяснява Уве Вестфал, публицист и създател на книга за появяването и края на еврейските фешън магазини в Берлин в интервала 1836-1939 година.
Според него за триумфа на еврейските фешън къщи за готово облекло способства един съответен исторически развой. Индустриалната гражданска война в средата на 19-и век е последвана от основаването на Германската империя през 1871-а година. Конституцията ѝ дава на евреите нови права, което води до подем на еврейския живот в.
През 1871-а година в Берлин живеят малко над 800 000 души, а през 20-те години на 20-и век популацията към този момент надвишава четири милиона, от които евреите са четири %. Те стартират да мигрират от земеделските региони към Берлин с вярата да си намерят работа. " Сред тях е имало шивачи и бизнесмени като Давид Лейб Левин от Кьонигсберг. Той основава фабрика за дамски палта и е един от първите, въвели закрепени цени за своите артикули през 1840-а година ", споделя Вестфал.
Берлин като център на модата
Най-актуалните фешън трендове от Париж, изключително тези от висшата мода, са недостъпни за междинната класа. Но. Така на еврейските бизнесмени им хрумва концепцията да " създават на ниска цена съвременно облекло със общоприети размери ", изяснява Вестфал. " Търсенето е реалност и промишлеността внезапно се разраства. "
Берлинският фешън отрасъл доближава своя връх през 20-те години на 20-ти век, когато в града има над 2700 фешън къщи, благосъстоятелност най-вече на еврейски фамилии. Имена като братята Манхаймер, Давид Лейб Левин, Натан Израел и Херман Герсон стават нарицателни за новата наклонност прет-а-порте.
© Uwe Westphal
Списанието " Работа и защита " показва " аризираната " мода (1938)
Еврейските бизнесмени бързо се приспособяват към потребностите на новата индустриална епоха. " Те имат нюх за това какво се харесва на хората, както и интернационалните връзки с текстилни производители ", отбелязва Уве Вестфал. Стоките се продават във превъзходни универсални магазини, още веднъж благосъстоятелност най-вече на еврейски фамилии.
Берлинската фешън промишленост жъне и интернационалните триумфи. Тя изнася за Съединени американски щати, Нидерландия, Англия, Скандинавия и Аржентина. Берлин предлага нескъпо, само че стилно и висококачествено ежедневно облекло. Идеите за моделите се заимстват непосредствено от стилните ревюта в Париж. Бизнесът процъфтява.
Залезът на еврейската фешън промишленост
Антисемитизъм и злоба към триумфа на еврейските фешън дизайнери се демонстрират още през цялото време. Но когато Хитлер взима властта през 1933-а година, евреите са подложени на голям напън - първо с протеста на еврейските магазини от първи април същата година. А оттова нататък еврейските компании биват систематично конфискувани от поддръжници на националсоциалистите.
" Освен това скоро на евреите им не разрешават и да взимат заеми, а това е същинска злополука за шивашките компании. Прави се всичко допустимо, с цел да се затрудни оптимално животът на евреите бизнесмени ", споделя Вестфал. Първоначално те трябвало да вземат за свои сътрудници членове на Националсоциалистическата партия, с цел да могат да получават заеми. А най-после се налагало да им продадат компаниите си на смешно ниски цени.
През ноември 1938-а година последователи на нацистите щурмуват голям брой еврейски магазини в центъра на Берлин и унищожават всичко допустимо. " От 2700 еврейски фешън къщи остават единствено 24. А и те са експроприрани най-късно до 1940-а година ", изяснява Уве Вестфал. Еврейските шивачки пък са изпратени в.
© Yad Vashem Archiv
Шивачки в концентрационния лагер Аушвиц.
Йозеф Некерман и Хуго Бос са единствено две от многочислените немски фешън компании, възползвали се от края на еврейската шивашка промишленост. " Те са направлявали производството на облекла и военни униформи ", напомня Вестфал. На берлинските дизайнери от 50-те и 60-те години към този момент не им се постанова да се преценяват с конкуренцията от страна на евреите. По това време стилната промишленост към този момент се е преместила в Дюселдорф и Мюнхен поради разделянето на Берлин. Правителството на Германска демократична република не демонстрира необикновен интерес към модата, а през 70-те години немският моднен отрасъл дефинитивно престава да играе значима роля.
. А преди Втората международна война е бил същински преуспяващ център на изящните дрехи - най-много с помощта на еврейските бизнесмени.
Берлинската шивашка промишленост поражда през 30-те години на 19-и век. А когато през 50-те години на същия век се появява и шевната машина, обстановката се трансформира радикално. Една риза към този момент може да бъде направена единствено за час, вместо за осем. В разгара на тези процеси обществените и политическите условия в Германия дават опция на еврейските бизнесмени да изиграят водеща роля.
Разцветът на конфекцията
В продължение на епохи евреите в Германия страдат от законови ограничавания: наред с другото те нямат и правото да упражняват всички специалности. Мнозина търгуват с галантерия и облекла втора ръка, а заможните евреи продават фини платове, изяснява Уве Вестфал, публицист и създател на книга за появяването и края на еврейските фешън магазини в Берлин в интервала 1836-1939 година.
Според него за триумфа на еврейските фешън къщи за готово облекло способства един съответен исторически развой. Индустриалната гражданска война в средата на 19-и век е последвана от основаването на Германската империя през 1871-а година. Конституцията ѝ дава на евреите нови права, което води до подем на еврейския живот в.
През 1871-а година в Берлин живеят малко над 800 000 души, а през 20-те години на 20-и век популацията към този момент надвишава четири милиона, от които евреите са четири %. Те стартират да мигрират от земеделските региони към Берлин с вярата да си намерят работа. " Сред тях е имало шивачи и бизнесмени като Давид Лейб Левин от Кьонигсберг. Той основава фабрика за дамски палта и е един от първите, въвели закрепени цени за своите артикули през 1840-а година ", споделя Вестфал.
Берлин като център на модата
Най-актуалните фешън трендове от Париж, изключително тези от висшата мода, са недостъпни за междинната класа. Но. Така на еврейските бизнесмени им хрумва концепцията да " създават на ниска цена съвременно облекло със общоприети размери ", изяснява Вестфал. " Търсенето е реалност и промишлеността внезапно се разраства. "
Берлинският фешън отрасъл доближава своя връх през 20-те години на 20-ти век, когато в града има над 2700 фешън къщи, благосъстоятелност най-вече на еврейски фамилии. Имена като братята Манхаймер, Давид Лейб Левин, Натан Израел и Херман Герсон стават нарицателни за новата наклонност прет-а-порте.
© Uwe Westphal
Списанието " Работа и защита " показва " аризираната " мода (1938)
Еврейските бизнесмени бързо се приспособяват към потребностите на новата индустриална епоха. " Те имат нюх за това какво се харесва на хората, както и интернационалните връзки с текстилни производители ", отбелязва Уве Вестфал. Стоките се продават във превъзходни универсални магазини, още веднъж благосъстоятелност най-вече на еврейски фамилии.
Берлинската фешън промишленост жъне и интернационалните триумфи. Тя изнася за Съединени американски щати, Нидерландия, Англия, Скандинавия и Аржентина. Берлин предлага нескъпо, само че стилно и висококачествено ежедневно облекло. Идеите за моделите се заимстват непосредствено от стилните ревюта в Париж. Бизнесът процъфтява.
Залезът на еврейската фешън промишленост
Антисемитизъм и злоба към триумфа на еврейските фешън дизайнери се демонстрират още през цялото време. Но когато Хитлер взима властта през 1933-а година, евреите са подложени на голям напън - първо с протеста на еврейските магазини от първи април същата година. А оттова нататък еврейските компании биват систематично конфискувани от поддръжници на националсоциалистите.
" Освен това скоро на евреите им не разрешават и да взимат заеми, а това е същинска злополука за шивашките компании. Прави се всичко допустимо, с цел да се затрудни оптимално животът на евреите бизнесмени ", споделя Вестфал. Първоначално те трябвало да вземат за свои сътрудници членове на Националсоциалистическата партия, с цел да могат да получават заеми. А най-после се налагало да им продадат компаниите си на смешно ниски цени.
През ноември 1938-а година последователи на нацистите щурмуват голям брой еврейски магазини в центъра на Берлин и унищожават всичко допустимо. " От 2700 еврейски фешън къщи остават единствено 24. А и те са експроприрани най-късно до 1940-а година ", изяснява Уве Вестфал. Еврейските шивачки пък са изпратени в.
© Yad Vashem Archiv
Шивачки в концентрационния лагер Аушвиц.
Йозеф Некерман и Хуго Бос са единствено две от многочислените немски фешън компании, възползвали се от края на еврейската шивашка промишленост. " Те са направлявали производството на облекла и военни униформи ", напомня Вестфал. На берлинските дизайнери от 50-те и 60-те години към този момент не им се постанова да се преценяват с конкуренцията от страна на евреите. По това време стилната промишленост към този момент се е преместила в Дюселдорф и Мюнхен поради разделянето на Берлин. Правителството на Германска демократична република не демонстрира необикновен интерес към модата, а през 70-те години немският моднен отрасъл дефинитивно престава да играе значима роля.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ