Преди Хърватия да приеме еврото на 1 януари 2023 г.,

Преди Хърватия да одобри еврото на 1 януари 2023 година, наклонността при лихвите по ипотечните и потребителските заеми беше дълготраен и резистентен спад. Данните на Европейската централна банка (ЕЦБ) демонстрират, че в интервала сред 2013 и 2021 година лихвите по жилищните заеми в страната понижават от над 5% до под 2%, а при потребителските заеми – от над 8% до към 4%.

Това се дължи главно на продължителната политика на ниски лихви в еврозоната, на изобилната ликвидност в банковата система и на намаляването на суверенния риск на Хърватия с приближаването ѝ към участие в еврозоната.

Около година преди прекосяването към еврото трендът се обръща. През 2022 година ЕЦБ стартира внезапно да покачва главните си лихвени проценти в опит да овладее високата инфлация в Европа. Това се отрази и на Хърватия – локалните банки започнаха да покачват цената на новите заеми, като покачването се усеща най-ясно през втората половина на 2022 година В България този резултат съвсем не се усети, най-много поради извънредно високата ликвидност на българската банкова система, съчетана с устойчивото търсене на кредитния пазар.