Как да се преборя с ревнивата му майка: Аз винаги минавам на заден план, вече е непоносимо
Преди години се срещнах с прелестен мъж на име Румен. Толкова бях щастлива, че летях в облаците. С него се чувахме по няколко пъти дневно и съвсем всяка вечер се срещахме. Месец по-късно осъзнах, че не мога да пребивавам без любовта му. Когато Румен ми предложи да се съберем под един покрив, не се поколебах и незабавно одобрих предлагането му. Фактът, че обичаният ми е доста по-възрастен от мен и има наследник от първия си брак, не се понрави на околните ми. Те твърдяха, че това е огромна неточност и се опитваха да ме разубедят в решението ми. Но аз, влюбена до полуда, си споделих, че добър човек като него не може да има неприятно семейство. Не ги послушах и след броени дни се реалокирах в дома му.
Първите месеци бяха прелестни. Със сина му се разбирахме отлично, а майка му се отнасяше към мен, като че ли съм й родна щерка. Румен ме носеше на ръце и изпълняваше всяко мое предпочитание Живеех по този начин, както постоянно съм мечтала. За страдание точно любовта и грижите му станаха причина за последвалите проблеми. Свекърва ми стартира да ревнува сина си от мен.
Обижда се, в случай че отидем на разходка без нея или започваше да плаче, решим ли да пренощуваме отвън дома. Опитах се да поговоря с мъжа си, само че той просто се засмя и ме помоли да не обръщам внимание на приказките й. Не след дълго ситуацията се утежни дотолкоз, че в случай че Румен закъснее и половин час след работа, у дома настава страшна суматоха.
Майка му ми хвърля коси погледи, все едно аз отговорна, че не се е прибрал в точния момент. Не ни разрешава да се прегръщаме, а в случай че се уединим денем, се държи по този начин, като че ли сме я наранили. Разбирам, че Румен е само дете, само че той към този момент е огромен мъж. На сина му също не му е елементарно, тъй като баба му недолюбва и него. Счита, че той е отговорен за развода на родителите си. Понякога рева от напрежение, само че щом брачният партньор ми се прибере, свекървата бърза да му покаже постоянно зачервените от възрастта си очи, и аз минавам на назад във времето. Как ще изляза от това състояние, разум ми не го побира.
Инфо: персонална драма
