Преди години се разделих с първия си съпруг. Помня деня,

Преди години се разделих с първия си брачен партньор. Помня деня, в който си потегли от общия ни дом. Излезе през прага на вратата, аз я затворих, облегнах се на нея отвътре, вдишах надълбоко домашния въздух и си споделих: „ Оттук нататък тук ще е място за обич. ”. В идващите години го трансфорах в такова. В първите дни се отдадох на децата и приятелите си.

Не съм имала съвършените връзки с някогашния, несъмнено. Случвало се е децата ми да стават очевидци на реплики на всеослушание, само че постоянно съм им обяснявала, че от време на време хората не можем да направляваме страстите си и бъркаме.

Мили дами, да вземеш решение да се разведеш в никакъв случай не е елементарно. Нито, когато нещата вкъщи са непоносими заради домашно принуждение, съществуване на трети човек във връзката или неконтролируемото развиване на някакъв недостатък, нито когато на тип всичко е умерено.

Единственият значим аршин, с цел да прецениш заслужава ли си да поддържаш този брак обаче, си остава един – щастлива ли си.

В името на откровения отговор на този въпрос, ще се опитам да разсея у теб няколко заблуди, които, сигурна съм, си допускала да те разколебават по отношение на решението да се разведеш.

Сигурна съм, че не си мислела за бракоразвод, когато си му споделила „ да ”. Представяла си си, че това е огромната обич, че сте един за различен, че нещата няма метод да не вървят добре, откакто до момента всичко е било толкоз прелестно. Имала си бяла рокля, посетители, трепети, брачен танц, фотосесия с всички тези по този начин благо нагласени мизансцени, в които ходите по релси, седите на скамейка по залез слънце, криете се зад дървета в гората, допрели сте главици една в друга…

После естественият живот ви е въвлякъл във водовъртежа от проекти, сметки, месечни приходи, заеми, деца, ваканции, уикенди, пране, родственици и ви е оставил незабелязано да свикнете един различен по този начин, както свиквате с подредбата на стаята, с вечерните делнични телевизионни ритуали, с гледката от прозореца на фамилния ви апартамент.

И в един миг, някъде там, в идващите години, до момента в който бракът сякаш си тече някак, когато сякаш „ я карате добре ”, ти, тъкмо ти, се усещаш празна.

Дори не е нужно да си се оказала омъжена за типичен комплексар с неосъществена фикс идея за великолепие, който избива посредствеността си, като ти крещи или ти протяга ръка.

Не е належащо мъжът, който си обичала толкоз доста, да се е оказал алкохолик, коцкар, лентяй или сексист. Причината за празнотата у теб може даже да е безусловно невидима или несъществена за всичките ти другари и родственици, на които се опитваш да обясниш, че „ нещо не е наред ”.

Всичко това няма никакво значение, в случай че там, вътре в душата ти, на това прикрито място, където складираш страховете и фантазиите си, започваш страхливо да разбираш, че не си щастлива. И че повода за твоето злощастие е в изпразнената от наличие ваша фамилна двойка. Не се навивайте, че сте някакво изключение на природата. Има доста дами като вас.

С привидно съвършени фамилии, в които животът тече необезпокоявано безпрепятствено. С мъже „ за образец ”, които работят като змейове. С подредени домове, където всичко е комфортно. С планувани скъпи почивки, с цялостни кредитни карти и годишна промяна на колата и мобилния телефон.

Има и противоположната страна на този толкоз желан от други фамилен живот – с непрекъснатото съпружеско неявяване от къщи, с кухите къщи, трансформирали се в златни кафези, с безсмислената шопинг терапия, стремяща се да запълни падащата като есенна мъгла безчувственост вкъщи.

Къщи, в които предходните красиви, умни, борбени и обичащи живота девойки са се преврънали в изтощени дами с тъжни очи, чието всекидневие плахо се простира сред утринното кафе, припряната кариера, децата преди лягане, безмълвните фамилни вечери и вярата, че „ всичко е както преди ”.

Наистина ли разводът е решението?

Остави си време, с цел да схванеш дали в действителност искаш да приключиш с този брак. Може би още не си пробвала всичко – прям и спокоен диалог, хрумвания за смяна вкъщи, някаква взаимна интензивност или план, който да ви събере още веднъж дружно.

Не се обвинявай в колебливост, в случай че се страхуваш да признаеш, че с брака ти е свършено! Нужно ти е време, с цел да приемеш такова развиване на една обич и да признаеш, че тя към този момент не живее у вас. Нужна ти е и прочувствена непоклатимост, с цел да можеш да го понесеш.

Прокрадват ли се и най-малки подозрения по отношение на такова решение, по-добре още не го предприемай – сърцето може и да се лъже от време на време, само че то ще усети най-добре точния миг.

Какво ще кажат хората?

Хората постоянно ще споделят най-различни неща! Има такива, които живеят единствено с историите от животите на другите, защото техните лични са празни. Не им давай от силата си – каквото и да кажат, си е тяхна работа.

Знам какъв брой е противен моментът, когато обявяваш на родата, че се разделяте. Ще има и сълзи, и молби, и обвинявания. Може би приятелите ти ще те схванат по-добре, само че и на тях ще им е погрешно от възможната нова настройка, в която някак би трябвало да менажират другарството си и с двама ви.

Каквото и както и да се случва обаче, помни, че този живот си е твой и дали ще си щастлива зависи единствено от теб. И че никой, безусловно никой няма да се трогне от жертвата ти да понасяш нещастното си партньорство с години в името на каквото и да е. Важната си ти и твоето благополучие не е благопожелание – то е обвързване!

Как ще се оправя сама

Да, у нас това е проблем. Не единствено, тъй като дамите кардинално към момента получават по-ниски заплати от мъжете, само че и тъй като уговорките по самотното развъждане на деца са доста. Да си разведена жена с деца у нас е и сериозен финансов проблем, тъй като няма правосъдна мощ, която да накара един татко да изплаща така и така мизерната прехрана за децата си, в случай че той самият е решил да не го прави. Бъди подготвена за кървави есемеси по отношение на свободния ти живот, обвинявания в неприятно майчинство и какво ли още не.

Подготви се за такава офанзива и се пробвай да я складираш в чекмеджето „ страшни нелепости ”. В момента, когато се развеждаш, ти е нужно най-много да се харесваш и обичаш и сходни войнствени включвания от отсрещната страна са единствено демонстрация на озлобена уязвимост. А ти – ти ще се оправиш, несъмнено! Ще се оправиш, тъй като ще си спокойна. И ще знаеш, че живееш в този момент, в сегашното, със себе си такава, каквато се харесваш.

Как ще го одобряват децата?

Ще го одобряват по този начин, както им го представиш. Не съм добър психолог, само че от личен опит знам, че децата не трябва да бъдат лъгани. Може нещо да им се спести, тъй като са прекомерно дребни, с цел да го схванат, само че постоянно има метод истината да им бъде предадена налично. Достатъчно е намерено да им кажеш, че просто не се чувстваш щастлива с татко им. Ако брачният партньор ти е по този начин добър да взе участие в подобен диалог, това е мъдра и доста потребна поддръжка. За децата е най-важно да схванат главния човешки блян – този към благополучие. Защото на следващия ден и те ще би трябвало да го следват. Затова и от вас двамата зависи да им го предадете като нужда – нали като родители тъкмо това желаете – децата ви да са щастливи! Спомни си, че и твоите родители са желали това за теб. И си дай сметка, че няма по какъв начин един трагичен човек да отгледа щастливи хора.

И след това какво?

После, след развода, имаш сериозна задача. Да организираш живота си отначало. Да го построиш подобен, какъвто го искаш. Да го направиш комфортен най-много за себе си, с цел да ти е по размер. След това ще дойдат и всички други неща, които толкоз са ти липсвали в оня брак – и възприятието за цялост, и щастието, и фантазиите, и романтиката… И идната обич, която да ти върне същинския усет към всичко това! Важно е просто да си смела.

Инфо: http://www.webcafe.bg/