Докато бях на работа, свекърът изгонил мама от жилището ни, защото била бреме за нас
Преди години с мама живеехме оскъдно, само че се обичахме и подкрепяхме. Тя е неработоспособен, не може да се обслужва сама, по тази причина непрекъснато се нуждае от помощ. Благодарение на нея съумях да завърша университета с алена тапия и доста скоро ме поканиха на работа в добре платена компания.
Животът ни стана по-лесен, изкарвах задоволително пари за лекуването на мама и положението й стартира леко да се усъвършенства. Един ден синът на шефа ме помоли да му подпомагам във значим план. С времето двамата се сближихме дотолкоз, че незабелязано се влюбихме един в различен. За разлика от татко си, Борис е прелестен човек, по тази причина, когато ми предложи брак, одобрих да стана негова брачна половинка. За страдание бъдещият ми свекър не остана удивен от новината, че единственият му наследник обича жена, която не дава отговор на публичното му състояние.
За него любовта нямаше никакво значение, само че поради Борис си премълча. След сватбата със брачна половинка ми прибрахме мама да живее с нас. Тя се противеше, тъй като се опасяваше, че като младо семейство имаме потребност от усамотение. Брачният ми живот потръгна отлично. Тримата се разбирахме идеално. Веднъж, до момента в който бях на работа, взех решение да се обадя по телефона на мама, с цел да я чуя по какъв начин е. Предната вечер не беше добре и се притеснявах, че здравословното й положение може да се утежни. Дълго звънях, само че никой не ми отговори. Уплашена до гибел, отложих всички задължения, наех такси и си потеглих. Когато се прибрах, открих, че мама я няма. От съседите, които любопитно надничаха, разбрах, че преди няколко часа пристигнал един значим господин и я изгонил от жилището.
Веднага се сетих, че това е свекърът и без да се замисля, му желаех пояснение. Той ме изгледа пронизващо и високомерно сподели: “ Майка ти е задължение за фамилията ни. Постоянно проси пари от сина ми и аз, като негов татко, не мога да й разреша да се възползва от него. “ Още същия ден напуснах компанията и жилището ни. Взех мама и се върнахме в нашия непретенциозен дом. Щом Борис схванал за отвратителната постъпка на татко си, хвърлил ключовете за офиса и декларирал на родителите си, че повече нямат наследник. Оттогава изминаха три години. Със брачна половинка ми сме все по този начин сплотени и щастливи. Свекърът направи доста опити да се сдобри с нас, само че аз не мога да му простя, че изхвърли болната ми майка като ненужна движимост. Инвалидите имат същите права като нас. Не би трябвало да бъдат унижавани, тъй като никой не знае какво му готви на следващия ден ориста.
Инфо: Лична-драма
