Преди години прочетох едно култово изявление на Салман Рушди за

Преди години прочетох едно паметно изказване на Салман Рушди за същността на огромната комедия. Той даваше образец с новелата „ Земетресение в Чили “ на Артур Кьостлер. Трагедията там се случва с такава експедитивност, че на човек незабелязано му става смешно, споделяше Рушди. Всичко, за което се приказва, е извънредно, събитията са трагични, само че скоростта на действието придава на драмата комедиен звук. И това е ясното доказателство, че в света нещата в никакъв случай не са единствено трагични или единствено комични. Трагикомедията е главният знак на това възприятие в нас, което отразява света – да не знаем дали ще ревнем, или ще се разкикотим освобождаващо.

Припомних си изводите на Рушди около драмата с ковид у нас. Да, събитията не са за смях. Да, би трябвало да се вземат ограничения. Да, разбирам сериозността на нещата. Но това не пречи някъде в профил като фен да виждам всичко, което медиите ни отразяват като някаква пародия, като комедиен фарс, който не стопира нито за момент. Самият факт, че шефът на ВМА професор Венцислав Мутафчийски реши да се явява пред медиите с униформа, единствено в допълнение укрепи чувството за фарс. Не ме разбирайте неправилно – въобще не недооценявам качествата на Мутафчийски като доктор и като управител. Но това с униформата несъмнено идва допълнително. Разбирам за какво е направено – с концепцията, че по този начин на народонаселението се вдъхва почит и кураж пред идващата зараза. Само че през годините на прехода народът разви тежко анархистично светоусещане – човек с униформа към този момент не вдъхва кураж, а единствено политическо съмнение. Изобщо коронавирусът като комета в нощното небе ясно сподели бутафорността на всичко това, което назоваваме страна през днешния ден. В момента, в който измежду нощ с трагичен звук ни оповестиха, че най-сетне подлият вирус като вредител е прекосил държавните граници и върлува у нас, всички новинарски излъчвания се извършиха с информации за болестта. Темата безусловно анулира всевъзможни други кавги – безводието, рецесията с боклуците, къщата в Барселона. Медиите превключиха на апокалиптичен режим и взеха решение да изстържат всеки излишък от здрав разсъдък от съзнанието на популацията. В началото, дано да ви напомня, бяха репортажите за това по какъв начин коронавирусът удря всичките ни прилежащи страни, само че по този начин и не желае да пристигна у нас. Това беше тематика на отразяване в границите на цяла седмица. Ежедневно костюмари и медици ни осведомиха за неналичието на случаи у нас, което предизвикваше и съмнения, и облекчение у телевизионните фенове. Но точно в такива мигове се усеща вакуумът, който остави след себе си обществен критик и медиен коментатор като професор Юлиян Вучков. Медийната истеризация щеше да бъде идеална тематика за него. Мога да си показва нашарените листа, вдигнатия пръст и леко скандалджийски звук. Професорът щеше да е за предпочитане пред някаква застаряваща дама, която оповестиха като гадателка на Берлускони и която от далечна Италия ни даваше препоръки и наставления за справяне с рецесията все едно е топексперт. Изведнъж пристигна златното време за врачки, гадателки, баячки, астроложки, които задръстиха медиите с отзиви. И по какъв начин да не се смееш, когато чуеш по какъв начин жена, която колкото да е изкретала гимназия, ти дава тенденция по какъв начин да се оправиш с един към момента неизучен до дъно вирус. Заради това пострадвам по професор Вучков – той най-малко нямаше да се поддаде на медийната истеризация, която в един миг стана гъста като бълвоч. Започнаха с репортажите за изчезналите маски в аптеките, за свръхзапасяването на хората (въпреки че англичаните, които безусловно разграбиха тоалетната хартия от своите магазини, несъмнено ни водят най-малко две обиколки в паниката), за положението на инфекциозните отделения из страната, за хигиеничните привички и предизвестията по какъв начин се предава подлият вирус, с цел да приключат с трагични истории от света и анулирани огромни мероприятия. От една осведомителна емисия от половин час изчислих – 25 минути бяха отдадени на вируса. И в случай че новините от света въпреки всичко носеха някаква тръпка на смут, то българското осветляване на казуса напряко се родееше с шоуто на Бени Хил. Препоръки на спешния щаб – избягвайте места, на които се събират доста хора. Препоръки на спешния щаб – да се анулират всички планувани мероприятия на закрито. Дори се стигна до такава степен, че същият този митичен щаб разгласи, че е добре да не се чества националният празник. В такова море от апокалиптична информация даже и постоянната поява на лекари в утринните блокове към този момент се оказа незадоволителна противоотрова против зараждащата се суматоха. Лекарите имаше какво да кажат – коронавирусът напълно не значи сигурна гибел, доста хора го преодоляват, някои дори на крайник, от елементарен грип си отиват доста повече поданици на планетата, в сравнение с от ковид, само че кой ли може да чуе това в цунамито от униформени лекари, угрижен министър председател и ошмулени представители на парламентарното болшинство, които гледат по този начин, все едно всеки миг ще гушнат някой болен, с цел да го утешат и приласкаят в името на стабилността.

Тук даже няма да навлизаме в морето на тайните теории, които заляха обществените мрежи като зимна вихрушка. В един миг кресчендото на конспирацията доближи такива размери, че доста свежият и подигравателен пост на една дама, че вирусът се предава по 5G мрежата, беше общопризнат като признание от някои апокалиптици и препращан като признание на персонални известия. Изобщо актуалната зараза има малко общо с епидемиите от предишното. Тогава хората са били по-изолирани, оставени уединено със себе си. Съвременният фейсбук-потребител ражда отзиви, митинги, проклятия, теории и разбори и по този начин се построява нещо като виртуално отражение на действителния проблем, накриво огледало на събитието. На този декор бутафорността на страната пролича още повече, тъй като при такова свръхвиртуализиране всеки незабавно споделя опит и мнение. И се посипаха въпросите – хубаво имаме спешен щаб, само че по кое време тъкмо той почна да взема ограничения? Има ли защитни дрехи за медиците? Има ли задоволително лекарствени средства? Във вихъра на осведомителния поток научихме, че Китай е вдигнал болница за една седмица, и то в окото на бурята – в град Ухан. Дори опит за лека прилика с ситуацията у нас незабавно демонстрира в какво положение се намираме.

Застанал пред морето от такива събития, инцидентният фен може единствено да се смее на този вулгарен театър. Защото коронавирусът бе трансфорат в медийна дъвка, в наркоза за публичното схващане, което стартира да се разсънва след 10-годишна кома и да проглежда в гъстия мрак, в който се намира. Заради това извадиха униформите, бюлетините на всеки час, ордите от кореспонденти пред лечебните заведения. Стигна се до такава степен, че културният министър Боил Банов анулира театралните постановки, тъй като там се събирали хора. Мярката несъмнено щеше да наподобява като акт на същинска угриженост, в случай че бяха затворили и моловете и всички други публични места, където се събират хора. Именно тази влудяваща безрезултатност и показност обаче белязаха комедийния темперамент на всичко, което се случва. И резултатът от всичко това е логически – множеството от хората плюха на всички ограничения и продължиха живота си както преди. Защото самото държавно управление със своя комедиен темперамент ги отхвърли да възприемат драмата съществено. Само си представете друга страна, в която огромният въпрос за приближаваща зараза стартира със спор карантината да се взема от отпуската или страната да я заплаща. Това е същинският ковид, който от дълго време върлува у нас. Този, китайския, ще го преборим някак си. Дали с ракия, дали със сланина, все ще му намерим края. Но вирусът на бутафорната страна, която даже в окото на огромната рецесия не може да създаде съществено обръщение, това е заболяване, което ще ни гърчи като епилепсия още доста време. Сега към този момент разбрах ясно Рушди. Гледам България и в гърлото ми засядат хлипове, само че като цяло ми се желае в никакъв случай да не престана да се дръзвам, тъй като най-малко това ни даде този анатемосан преход. Смях до побъркване. Дали това ще го броят като признак за някакъв нов вирус? източник: retro.bg