Поетът Демир Демирев: Патриот е много силна дума и не трябва...
Преди години по време на литературните празници групи от поети писатели обикаляха образователните заведения градове и села. Учителите по литера тура бяха движещата мощ в тези срещи. В часовете на класния началник също се канеха създатели. Сега това към този момент го няма. Няма кой да насажда същинска обич към четенето на книги, споделя поетът
И още:
Да си създател в която и да област на културата трябва да имаш съществено отношение към работата с която си се заловил, с цел да има резултат, споделя Демир Демирев
-Г-н Демирев,вие сте някогашен служител на реда. Как един служител на реда,човек на твърдата дисциплинираност потегля по пътя на поезията, който е без правила и догми,обсипан с тръни, разочарования и безпорядък. Разкажете ни повече за вас и вашия жанр.
- Роден съм преди 84 години - на 5 октомври 1941 година в китното тракийско село Злато поле, областХасково,в непосредственост до Димитровград, на левия бряг на р. Марица, село с пет митове за произхода му. Произхождам от жанр,който се е занимавал със земеделие и скотовъдство. До образуването на Трудово-кооперативно земеделско стопанство през 1951г.нашето семейство основно наблягали на скотовъдство и орна земя за пшеница, царевица, просо, зеленчукопроизводство. Жителите са били фамозни в производството на домати, пипер, краставици, дини и пъпеши. Доходите са стигали за изхранване на фамилията и оставало малко от горната страна.
- В момента живеете в с.Злато поле.С какво е впечатляващ вашето село?
- Както споделих и нагоре главния занаят на популацията в селото е било земеделието. По време на построяването на Димитровград през 1947г. на селата към него се е основала опция селяните да се интегрират в новата икономическа конюнктура. Голяма част от хората са почнали работа в рудниците, заводите и централите и Керамичната фабрика в прилежащото село Нова Надежда. Населението по този метод е позабогатяло и то много.
Моите съселяни са били доста задружни хора. Помагалиса си в беди, в градежа на нови къщи, дружни са били и във веселбите по празниците. В края на 19 век с колективен труд и на
доброволни начала са построили учебно заведение, а по-късно и второ учебно заведение.Учител тук е бил Найден Найденов – шурей на Пейо Яворов, брачен партньор на Ганка Найденова. През 1924г. с непринуден труд е основана кооперация „ Съгласие “ за продажба на артикули с по-ниски цени. С непринуден труд е построена и постройката на кооперацията. Строго се спазвали ритуалите по време на сватби,кланета на свине, посрещане на Нова година и други светли празници.
- Предстои премиера на книгата ви за историята на вашето село “Злато поле.От времето към вечността “, Какво в въодушеви да напишете тази краеведческа книга?
- Автор съм на 13 поетически книги. На 29.04.2025 г.в салона на читалището на селото беше премиерата на новата ми краеведска книга „ Злато поле. От времето към вечността “.
Присъстваха доста хора,зададоха се доста въпроси, изявления и оценка на книгата.Идеята за написването й пристигна от това, че в мене беше назрял този миг трупан в опита ми от изживените години. За 84 години съм видял,чул и препатил доста, само че през последните четири-пет години осъзнах,че в случай че в този момент не напиша тази книга след мене ще бъде много мъчно някой да се захване и да стори това.Чувал съм за 5-те митове за основаването на селото от възрастни хора.За наименованието на местностите край селото,горите,чешмите,ветровете други неща пък самичък чувал от моите родители, дядо ми,баба ми. В книгата са разказани и над 800 присъщи златополски думи “Забраванки “, които в този момент към този момент не се използват.
- Вие сте родолюбец. Обичате ревниво родината. В какво се показва днешния национализъм? Има ли въобще национализъм в днешно време?
- Аз имам единствено една Родина. И тя се споделя България. Обичам си я и ще я обичам до края на дните си. Така са ме възпитавали,и аз по този начин дисциплинирам своите деца. Патриот е доста мощна дума и не би трябвало да се прекалява доста с нея. Защото има лъжепатриоти. Те на думи са най-хубавите,но при потребност се скриват. Търсят единствено изгодата. Не вярвайте на тях в никакъв случай.Но всеки който остава правилен на своята любов към България при каквито и да е условия е родолюбец.
- Свързан сте със земята,въпреки,че огромна част от живота ви минава в града. Какво ви върна на село?
- Едната част от живота ми мина в гр. Димитровград, другата на народен обект и трета, последната в родното ми село, където пребивавам и понастоящем. Върнах се, с цел да извърша завета на моите предшественици мощно да любя земята, да не се отстранявам в никакъв случай от нея,защото земята постоянно е имала своята цена през каквито и интервали да е минавал живота. Разбира се в този момент е напълно друго отношението към нея. Вместо да се обработва земята налазиха я с фотоволтаици, перки,не се обработва, пустее. Търси се бързата облага. Жал ми е за нея
-Характерно за вас е - бдителност на детайлите. Перфекционист, лозето ви е като войнишки редове. Всичко това не е присъщо на поетите, по какъв начин го постигате?
- Професиите през които съм минал, взаимоотношенията ми с хора и другари са основали в мене стила да бъда прецизен и откровен в работата си,сдържаност, точна преценка на събитията.Никога не съм се поддавал на ненадейно зародили страсти. Да, премислям всяко последващо мое деяние.Тази придирчивост съм проявявал и към своите близки,приятели, към хората с които съм работил. Никога не съм подценявал индивида който седи против мене, тъй като знам, че всеки има своята територия и възгледи.
Аз мисля, че с цел да си създател в която и да област на културата трябва да имаш съществено отношение към работата с която си се заловил, с цел да има резултат. Останалото е гений,както нормално се споделя.
- Имате 13 книги с нежна поезия. Как някогашен служител на реда написа тънка,нежна поезия?
-Да, до момента съм издал 13 поетически книги и една краеведска книга. Започнал съм още от дете да пиша.Участвал съм в разнообразни литературни кръжоци, в постановки на пиеси. Бил съм член на литературния кръжок “Млада армия “ в които беше и Пеньо Пенев.Въпросът за гения не е значимо в какво си облечен, дали носиш униформа и си под пагон.Важното е да имаш сърце на стихотворец. Няма ли го това поетично сърце, магията се скапва.
- Продължавате да пишете лирика. Какво ви въодушевява в това сиво всекидневие? Изобщо вярвате ли във вдъхновението?
- Вдъхновение!!! Мисля,че това не е най-точната дума която се използва под път и над път. Навън времето може да бъде и сиво, и бяло, алено и зелено,бунтовно. И какво от това в случай че ти не го усетиш,не усетиш пулса му, в случай че то не заклокочи в тебе. Пресъздаването на тези връзки в мерена или немерена тирада,в ария или картина ето това е ролята на чувствата. Може да се вдъхновяваш край реката колкото си искаш,но това още не е лирика. Трябва да си излееш душата и всичко това, което е било в нея през годините или сега. Палачът може да види ужаса в очите на жертвата,художникът може да нарисува най-красивата картина, само че единствено поета може да види когато очите на обичаната цъфтят.
- Все отново поезията, същинската лирика е мерена тирада. Намирате ни пресечни точки сред поезията и военното дело?
- Ами несъмнено има връзка сред поезията и военното дело. Когато някой боен си е извършил сполучливо поставената му задача несъмнено се счита, че той е стихотворец, тъй като сътвореното от него е плод на гения,сътворил е нещо поетично за хората. И самият той остава задоволен от свършената работа.
- Понастоящем като какъв се определяте?
- Интересен въпрос. Седя си в Златополе,чета книги, виждам телевизия,улавям думи и пиша стихове, прескачам отвреме-навреме в града, работя в градината. Живея повече селски живот,отколкото градски. Така ми харесва. Значи съм стихотворец. Това е.
- Демир, по какъв начин се отнасяте към актуалното пояснение на културните полезности?
- Аз зная по какъв начин да се отнасям към културните полезности. Народът също знае по какъв начин да се отнася. Питайте тези на които е предоставено да ръководят културата на страната. Питайте ръководещите те по какъв начин се отнасят. Виждате какъв брой малко средства в този момент се отделят за културата в която и да е област. Парите се пренасочват към превъоръжаване,към милитаризиране на света. В частност България има минимум потребност от това.
-Мнозина не знаят българските поети и писатели. Според вас това обикновено ли е една нация да не знае своите създатели?
-Разбира се, че не е обикновено и не би трябвало да е по този начин! В сегашния миг се прави всичко допустимо до се изтрие българското съзнание, да се ликвидира окончателно Православието. Говорят ти едно, виждаш друго. Ежедневно посредством средствата за всеобщо осведомление, доста хитро подменят наследството завещано от Христо Ботев, Иван Вазов, Пейо Яворов, Христо Смирненски,,Никола Вапцаров. Изхвърлиха от учебниците „ Аз съм българче “, не разрешиха поезията на Пеньо Пенев и други На пръсти се броят книжарниците в които има ъгъл за българска литература. По малките екрани се излъчват единствено безстойностни американски, британски, френски и други филми в които насилието е издигнато в фетиш.
-Какво, съгласно вас, би трябвало да се направи в региона на литературата и образованието с цел да бъдат по-осведомени младите, да четат лирика и прозаичност от български създатели, да знаят своите поети и писатели?
- „ Да се изгонят търговците от храма! “. Преди години по време на литературните празници групи от поети писатели обикаляха образователните заведения градове и села. Учителите по литература бяха движещата мощ в тези срещи. В часовете на класния началник също се канеха създатели. Сега това към този момент го няма. Няма кой да насажда същинска обич към четенето на книги. Трябва да кажа, че децата с интерес чакаха тези срещи и вземаха отношение по литературните въпроси. Има доста от тях които пишат и то сносно. Но няма по какъв начин някой да им подаде ръка, да ги поддържа в писането.
-Кои са вашите кумири? От кои поети черпите ентусиазъм?
- Моите кумири са вулканичните поети Христо Ботев, П.К.Яворов, Димчо Дебелянов, Христо Смирненски, Никола Вапцаров, Пеньо Пенев.
- Невъзможно е да се изброят всичките поети и поетеси на България,но въпреки всичко кои са имената, които младото потомство би трябвало да знае?
- От актуалните създатели одобрявам поезията на Христо Фотев, Иван Динков, Константин Павлов, Николай Кънчев, Ваня Петкова, Екатерина Йосифова, Иван Цанев и доста, доста други.
-Вие постоянно посещавате домът на поетесата Ваня Петкова в село Езерово. Присъствате и участвате във всички поетични тържества там. Как намирате самодейността на „ Къща-музей Ваня Петкова “ ежемесечно да се организират поетични и тематични празници?
- Прекрасни са срещите в „ Къща-музей Ваня Петкова “ в с.Езерово,Пловдивско. Срещите са непринудени,творчески. Присъстват създатели и фенове само че поезията. Не знам някъде другаде да съм се чувствал интелектуално удобно, както в този дом. Има някаква магия там. Навярно Ваня ни е завещала тук духовната мощ да творим. И ни ревизира за заръката.
- В едно от вашите гостувания, разказахте на гостите забавна история – вашето запознанство с поетесата Ваня Петкова. Бихте ли го разказал и за нашите читатели?
- Тази история за първата ми среща с Ваня Петкова е оставила дълбоки следи в моята памет щом още я помня. Както се споделя Първата среща е за безконечни времена. Беше на празника на поезията в гр.Чирпан на 01 Октомври 1964г. В това тежко „ Комунистическо минало “ всяка година без изключение на 1 Октомври в един град от България се организираше наложителен Празник на поезията.
Присъстваха мастити създатели на лирика и прозаичност и такива начинаещи, по това време, като мен. Със алманах в ръката желаех подпис от един от огромните наши поети. След като поговорихме малко и получих подпис и насърчения да пиша, тогава той ми сподели: „ Виж до това смокиново дърво стои едно момиче което е създател доста положителни стихове. Вземи си от нея подпис,защото нейната лирика е необикновено мощна и тя ще стане огромна поетеса! “
И по този начин, отидох при необикновено красивото синеоко момиче с две дълги плитки начело,
Представих й се, поговорихме си за лирика. После тя ми даде подпис, който пазих дълго. На първата ни среща в памет на Ваня Петкова в с.Езерово подарих Алманаха на къщата-музей „ Ваня Петкова “ с нейния автограф и благопожелание на страниците с нейни стихове. А тогав, през далечната 1964 година, Ваня Петкова е била единствено на 20 години и е била включена в този паметен Алманах в който место са намерили най-хубавите български поети на България.
-Демир, в навечерието на 24 май, най-светлия празник за пишещите създатели, по какъв начин да опазим паметта за тях? Паметта за хората на изкуството, паметта за поетите и писателите, за тези, които са градили историята на България?
Върви народе възродени и пази паметта си! Българската памет! Сега в същото време отрупано от международни събития и катаклизми във всяка една област най-важното е да съхраним България! Какви ли не ветрове са люлели страната ни и нашия български народ. Но той, народа, не трябва да не помни своите духовни родители. Да не не помни на кого е правоприемник.
В момента в България творят стотици създатели. И то много положителни. Те би трябвало да търсят нови форми за реализации посредством литературни четения, срещи, електронни средства за разпространяване. Пример в това отношение е „ Дом-музей Ваня Петкова “ в родопското село Езерово, където постоянно се организират литературни срещи и сбирки на хора на изкуството. С неизменност се поддържа паметта!
И още:
Да си създател в която и да област на културата трябва да имаш съществено отношение към работата с която си се заловил, с цел да има резултат, споделя Демир Демирев
-Г-н Демирев,вие сте някогашен служител на реда. Как един служител на реда,човек на твърдата дисциплинираност потегля по пътя на поезията, който е без правила и догми,обсипан с тръни, разочарования и безпорядък. Разкажете ни повече за вас и вашия жанр.
- Роден съм преди 84 години - на 5 октомври 1941 година в китното тракийско село Злато поле, областХасково,в непосредственост до Димитровград, на левия бряг на р. Марица, село с пет митове за произхода му. Произхождам от жанр,който се е занимавал със земеделие и скотовъдство. До образуването на Трудово-кооперативно земеделско стопанство през 1951г.нашето семейство основно наблягали на скотовъдство и орна земя за пшеница, царевица, просо, зеленчукопроизводство. Жителите са били фамозни в производството на домати, пипер, краставици, дини и пъпеши. Доходите са стигали за изхранване на фамилията и оставало малко от горната страна.
- В момента живеете в с.Злато поле.С какво е впечатляващ вашето село?
- Както споделих и нагоре главния занаят на популацията в селото е било земеделието. По време на построяването на Димитровград през 1947г. на селата към него се е основала опция селяните да се интегрират в новата икономическа конюнктура. Голяма част от хората са почнали работа в рудниците, заводите и централите и Керамичната фабрика в прилежащото село Нова Надежда. Населението по този метод е позабогатяло и то много.
Моите съселяни са били доста задружни хора. Помагалиса си в беди, в градежа на нови къщи, дружни са били и във веселбите по празниците. В края на 19 век с колективен труд и на
доброволни начала са построили учебно заведение, а по-късно и второ учебно заведение.Учител тук е бил Найден Найденов – шурей на Пейо Яворов, брачен партньор на Ганка Найденова. През 1924г. с непринуден труд е основана кооперация „ Съгласие “ за продажба на артикули с по-ниски цени. С непринуден труд е построена и постройката на кооперацията. Строго се спазвали ритуалите по време на сватби,кланета на свине, посрещане на Нова година и други светли празници.
- Предстои премиера на книгата ви за историята на вашето село “Злато поле.От времето към вечността “, Какво в въодушеви да напишете тази краеведческа книга?
- Автор съм на 13 поетически книги. На 29.04.2025 г.в салона на читалището на селото беше премиерата на новата ми краеведска книга „ Злато поле. От времето към вечността “.
Присъстваха доста хора,зададоха се доста въпроси, изявления и оценка на книгата.Идеята за написването й пристигна от това, че в мене беше назрял този миг трупан в опита ми от изживените години. За 84 години съм видял,чул и препатил доста, само че през последните четири-пет години осъзнах,че в случай че в този момент не напиша тази книга след мене ще бъде много мъчно някой да се захване и да стори това.Чувал съм за 5-те митове за основаването на селото от възрастни хора.За наименованието на местностите край селото,горите,чешмите,ветровете други неща пък самичък чувал от моите родители, дядо ми,баба ми. В книгата са разказани и над 800 присъщи златополски думи “Забраванки “, които в този момент към този момент не се използват.
- Вие сте родолюбец. Обичате ревниво родината. В какво се показва днешния национализъм? Има ли въобще национализъм в днешно време?
- Аз имам единствено една Родина. И тя се споделя България. Обичам си я и ще я обичам до края на дните си. Така са ме възпитавали,и аз по този начин дисциплинирам своите деца. Патриот е доста мощна дума и не би трябвало да се прекалява доста с нея. Защото има лъжепатриоти. Те на думи са най-хубавите,но при потребност се скриват. Търсят единствено изгодата. Не вярвайте на тях в никакъв случай.Но всеки който остава правилен на своята любов към България при каквито и да е условия е родолюбец.
- Свързан сте със земята,въпреки,че огромна част от живота ви минава в града. Какво ви върна на село?
- Едната част от живота ми мина в гр. Димитровград, другата на народен обект и трета, последната в родното ми село, където пребивавам и понастоящем. Върнах се, с цел да извърша завета на моите предшественици мощно да любя земята, да не се отстранявам в никакъв случай от нея,защото земята постоянно е имала своята цена през каквито и интервали да е минавал живота. Разбира се в този момент е напълно друго отношението към нея. Вместо да се обработва земята налазиха я с фотоволтаици, перки,не се обработва, пустее. Търси се бързата облага. Жал ми е за нея
-Характерно за вас е - бдителност на детайлите. Перфекционист, лозето ви е като войнишки редове. Всичко това не е присъщо на поетите, по какъв начин го постигате?
- Професиите през които съм минал, взаимоотношенията ми с хора и другари са основали в мене стила да бъда прецизен и откровен в работата си,сдържаност, точна преценка на събитията.Никога не съм се поддавал на ненадейно зародили страсти. Да, премислям всяко последващо мое деяние.Тази придирчивост съм проявявал и към своите близки,приятели, към хората с които съм работил. Никога не съм подценявал индивида който седи против мене, тъй като знам, че всеки има своята територия и възгледи.
Аз мисля, че с цел да си създател в която и да област на културата трябва да имаш съществено отношение към работата с която си се заловил, с цел да има резултат. Останалото е гений,както нормално се споделя.
- Имате 13 книги с нежна поезия. Как някогашен служител на реда написа тънка,нежна поезия?
-Да, до момента съм издал 13 поетически книги и една краеведска книга. Започнал съм още от дете да пиша.Участвал съм в разнообразни литературни кръжоци, в постановки на пиеси. Бил съм член на литературния кръжок “Млада армия “ в които беше и Пеньо Пенев.Въпросът за гения не е значимо в какво си облечен, дали носиш униформа и си под пагон.Важното е да имаш сърце на стихотворец. Няма ли го това поетично сърце, магията се скапва.
- Продължавате да пишете лирика. Какво ви въодушевява в това сиво всекидневие? Изобщо вярвате ли във вдъхновението?
- Вдъхновение!!! Мисля,че това не е най-точната дума която се използва под път и над път. Навън времето може да бъде и сиво, и бяло, алено и зелено,бунтовно. И какво от това в случай че ти не го усетиш,не усетиш пулса му, в случай че то не заклокочи в тебе. Пресъздаването на тези връзки в мерена или немерена тирада,в ария или картина ето това е ролята на чувствата. Може да се вдъхновяваш край реката колкото си искаш,но това още не е лирика. Трябва да си излееш душата и всичко това, което е било в нея през годините или сега. Палачът може да види ужаса в очите на жертвата,художникът може да нарисува най-красивата картина, само че единствено поета може да види когато очите на обичаната цъфтят.
- Все отново поезията, същинската лирика е мерена тирада. Намирате ни пресечни точки сред поезията и военното дело?
- Ами несъмнено има връзка сред поезията и военното дело. Когато някой боен си е извършил сполучливо поставената му задача несъмнено се счита, че той е стихотворец, тъй като сътвореното от него е плод на гения,сътворил е нещо поетично за хората. И самият той остава задоволен от свършената работа.
- Понастоящем като какъв се определяте?
- Интересен въпрос. Седя си в Златополе,чета книги, виждам телевизия,улавям думи и пиша стихове, прескачам отвреме-навреме в града, работя в градината. Живея повече селски живот,отколкото градски. Така ми харесва. Значи съм стихотворец. Това е.
- Демир, по какъв начин се отнасяте към актуалното пояснение на културните полезности?
- Аз зная по какъв начин да се отнасям към културните полезности. Народът също знае по какъв начин да се отнася. Питайте тези на които е предоставено да ръководят културата на страната. Питайте ръководещите те по какъв начин се отнасят. Виждате какъв брой малко средства в този момент се отделят за културата в която и да е област. Парите се пренасочват към превъоръжаване,към милитаризиране на света. В частност България има минимум потребност от това.
-Мнозина не знаят българските поети и писатели. Според вас това обикновено ли е една нация да не знае своите създатели?
-Разбира се, че не е обикновено и не би трябвало да е по този начин! В сегашния миг се прави всичко допустимо до се изтрие българското съзнание, да се ликвидира окончателно Православието. Говорят ти едно, виждаш друго. Ежедневно посредством средствата за всеобщо осведомление, доста хитро подменят наследството завещано от Христо Ботев, Иван Вазов, Пейо Яворов, Христо Смирненски,,Никола Вапцаров. Изхвърлиха от учебниците „ Аз съм българче “, не разрешиха поезията на Пеньо Пенев и други На пръсти се броят книжарниците в които има ъгъл за българска литература. По малките екрани се излъчват единствено безстойностни американски, британски, френски и други филми в които насилието е издигнато в фетиш.
-Какво, съгласно вас, би трябвало да се направи в региона на литературата и образованието с цел да бъдат по-осведомени младите, да четат лирика и прозаичност от български създатели, да знаят своите поети и писатели?
- „ Да се изгонят търговците от храма! “. Преди години по време на литературните празници групи от поети писатели обикаляха образователните заведения градове и села. Учителите по литература бяха движещата мощ в тези срещи. В часовете на класния началник също се канеха създатели. Сега това към този момент го няма. Няма кой да насажда същинска обич към четенето на книги. Трябва да кажа, че децата с интерес чакаха тези срещи и вземаха отношение по литературните въпроси. Има доста от тях които пишат и то сносно. Но няма по какъв начин някой да им подаде ръка, да ги поддържа в писането.
-Кои са вашите кумири? От кои поети черпите ентусиазъм?
- Моите кумири са вулканичните поети Христо Ботев, П.К.Яворов, Димчо Дебелянов, Христо Смирненски, Никола Вапцаров, Пеньо Пенев.
- Невъзможно е да се изброят всичките поети и поетеси на България,но въпреки всичко кои са имената, които младото потомство би трябвало да знае?
- От актуалните създатели одобрявам поезията на Христо Фотев, Иван Динков, Константин Павлов, Николай Кънчев, Ваня Петкова, Екатерина Йосифова, Иван Цанев и доста, доста други.
-Вие постоянно посещавате домът на поетесата Ваня Петкова в село Езерово. Присъствате и участвате във всички поетични тържества там. Как намирате самодейността на „ Къща-музей Ваня Петкова “ ежемесечно да се организират поетични и тематични празници?
- Прекрасни са срещите в „ Къща-музей Ваня Петкова “ в с.Езерово,Пловдивско. Срещите са непринудени,творчески. Присъстват създатели и фенове само че поезията. Не знам някъде другаде да съм се чувствал интелектуално удобно, както в този дом. Има някаква магия там. Навярно Ваня ни е завещала тук духовната мощ да творим. И ни ревизира за заръката.
- В едно от вашите гостувания, разказахте на гостите забавна история – вашето запознанство с поетесата Ваня Петкова. Бихте ли го разказал и за нашите читатели?
- Тази история за първата ми среща с Ваня Петкова е оставила дълбоки следи в моята памет щом още я помня. Както се споделя Първата среща е за безконечни времена. Беше на празника на поезията в гр.Чирпан на 01 Октомври 1964г. В това тежко „ Комунистическо минало “ всяка година без изключение на 1 Октомври в един град от България се организираше наложителен Празник на поезията.
Присъстваха мастити създатели на лирика и прозаичност и такива начинаещи, по това време, като мен. Със алманах в ръката желаех подпис от един от огромните наши поети. След като поговорихме малко и получих подпис и насърчения да пиша, тогава той ми сподели: „ Виж до това смокиново дърво стои едно момиче което е създател доста положителни стихове. Вземи си от нея подпис,защото нейната лирика е необикновено мощна и тя ще стане огромна поетеса! “
И по този начин, отидох при необикновено красивото синеоко момиче с две дълги плитки начело,
Представих й се, поговорихме си за лирика. После тя ми даде подпис, който пазих дълго. На първата ни среща в памет на Ваня Петкова в с.Езерово подарих Алманаха на къщата-музей „ Ваня Петкова “ с нейния автограф и благопожелание на страниците с нейни стихове. А тогав, през далечната 1964 година, Ваня Петкова е била единствено на 20 години и е била включена в този паметен Алманах в който место са намерили най-хубавите български поети на България.
-Демир, в навечерието на 24 май, най-светлия празник за пишещите създатели, по какъв начин да опазим паметта за тях? Паметта за хората на изкуството, паметта за поетите и писателите, за тези, които са градили историята на България?
Върви народе възродени и пази паметта си! Българската памет! Сега в същото време отрупано от международни събития и катаклизми във всяка една област най-важното е да съхраним България! Какви ли не ветрове са люлели страната ни и нашия български народ. Но той, народа, не трябва да не помни своите духовни родители. Да не не помни на кого е правоприемник.
В момента в България творят стотици създатели. И то много положителни. Те би трябвало да търсят нови форми за реализации посредством литературни четения, срещи, електронни средства за разпространяване. Пример в това отношение е „ Дом-музей Ваня Петкова “ в родопското село Езерово, където постоянно се организират литературни срещи и сбирки на хора на изкуството. С неизменност се поддържа паметта!
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ