Преди година разбрах за изневярата на съпруга ми. Заедно сме

Преди година разбрах за изневярата на брачна половинка ми. Заедно сме от три години, имаме щерка, а сега съм в деветия месец. В началото живеехме с майка му, поради която нямахме никакъв персонален живот. Той е само дете, тя го е отгледала сама, ревнуваше го и се отнасяше с него като с малко дете. Освен това е доста тревожна, страда от ОКР и контролираше всичко – даже бельото ми: по какъв начин го пера и по какъв начин го нося.

По никакъв метод не можех да му обясня, че това не е обикновено. Впоследствие се изнесохме от нея и тогава научих, че той ми изневерява от съвсем година.

Не упреквам онази жена, нито се усещам по-лоша от който и да било. Разбирам, че отговорността е напълно негова. Когато научих, той даже не ми даде пояснение, а отиде при другар за три дни. Ни новина, ни кост – като че ли не си струваше даже да ми изяснява, мислейки си, че ще не помни, ще се успокоя и всичко ще бъде постарому. По това време бях бременна, само че изгубих детето, а щерка ни беше доста болна.

Реших да си потегли. Никой обаче не ме поддържа. Така се случи, че поради майчинството не съумях да завърша университета и съм изцяло подвластна от него.

Той се държеше като че ли нищо не се е случило, като че ли това е обикновено, не искаше да приказваме. Отново забременях. И след три месеца започнах да се усещам доста зле, откакто отидох на гинеколог разбрах, че той ми е пренесъл зараза. Едва тогава призна, че е спал с друга жена – и то не един път.

Той към момента не е зрял за фамилен живот, тъй като вкъщи всичко правеше свекървата, а той единствено спеше и ходеше на работа.Говорих с него за това, той се оправдаваше, извиняваше се и се заплиташе в неистини. Като цяло в този момент пребивавам в заблуда. Сякаш стартира да прекарва време със фамилията, да оказва помощ с щерка ни. Прави се, че всичко е наред. И аз към този момент не желая да приказвам за това, още повече че съм бременна, към този момент прочувствено не устоявам, вардя се. Но разбирам, че това ще се повтори, доста желая да си потегли. Мисля да поговоря с него за това. Или не си коства?

Малика, 23 години

Психологът дава отговор:

Здравейте, Малика. Да, разбирам, че е доста мъчително да сте в подобен брак и че се чувствате изморена, унижена и потисната – за жалост, това е изцяло естествена реакция във вашия случай.

Ето за какво, в случай че в този момент желаете да прекратите тази връзка и да започнете нов живот, имате цялостното право да го извършите. Но би трябвало да обмислите и планирате по какъв начин да го извършите. Първо би трябвало да разберете какви задания би трябвало да решите, с цел да започнете собствен обособен, самостоятелен живот: къде да живеете, кой ще ви оказва помощ с децата, от кое място да вземете пари за нужното?Помислете каква поддръжка ви е нужна в този момент, с цел да реализирате решението си, и каква ще ви е нужна при започване на независимия живот: от страната, от родственици, от другари и близки. Всякаква помощ в битовите въпроси ще ви бъде доста потребна и би трябвало да си я осигурите.

Разбирам, че сега във вашето състояние могат да зародят разнообразни прочувствени реакции, могат да ви обземат страхове, обезсърчение, даже яд.

Всичко това е обикновено и естествено. Имате право на всички тези прекарвания. Въпреки това, в началния стадий на раздялата, може би е добре да методите към всичко с „ хладна глава ” и разсъдък, а по-късно да си помогнете да изживеете всички съпътстващи страсти: да плачете, да крещите, да се ядосвате.

След като обмислите проекта си за независим живот, пробвайте се да поговорите с мъжа си, обяснявайки ясно и недвусмислено позицията си, възприятията си, както сте описали тук в писмото си. Попитайте го по какъв начин и с какво може да взе участие в живота ви с децата, обмислете авансово комфортен за вас формат, с цел да се договорите за него в този момент.

Да, брачният партньор ви може да реагира по разнообразни способи: от експанзия и закани до молби да останете. Бъдете готови за това, като разберете по какъв начин ще реагирате и какво ще кажете.

Мисля, че си коства да помните, че решението ви да излезете от разрушителната връзка в този момент е избавително, само че може да не е дефинитивно. Да, доста желаете да се освободите, да спрете да изпитвате болежка и оскърбление, само че след разделянето връзката може да се трансформира в нещо друго. Разбира се, мъчно е да се приказва за вероятността от подобен излаз, само че това в действителност се случва, в случай че и двамата сътрудници работят за възобновяване на фамилията.

Възможно е интервалът на разделно живеене да докара до нещо позитивно. Повтарям, не знаем до каква степен това е допустимо точно във вашите връзки, само че такива неща се случват в живота. Слушайте себе си и сърцето си. От сърце ви поисквам всичко да се подреди и позволи по най-хубавия за вас метод.

Снимки: Freepik