Град без памет! Общината не знае в колко сгради- паметници е съсобственик
Преди година една от най-красивите пловдивски къщи на ул. " Густав Вайганд " беше съборена. Общественото отвращение беше мощно, само че без резултат. За страдание, това не е изолиран случай. След нея паднаха още няколко красиви остарели къщи, строени при започване на XX век. В последните години Пловдив загуби десетки архитектурни бижута – от къщата в подножието на Сахат тепе до Тютюневите хранилища. Докато жителите стачкуват и се борят за запазването на всеки подробност, локалната власт остава пасивна, а от време на време даже пречи.
Прочетете още
Дългогодишното безучастие на общинската администрация, която не съумява да отбрани културното завещание, е един от главните фактори за рушенето на архитектурния образ на града. За страдание, това е проблем, който към този момент се трансформира в политика.
Двоен стандарт и институционална незаинтересованост
Тъй като преди да забележим треската в окото на другия, е добре да извадим гредата от своето, от TrafficNews взехме решение да проверим по какъв начин общината стопанисва своята благосъстоятелност. Все отново приказваме за приказваме за огромен брой здания в центъра на Пловдив, на които общината е притежател или съсобственик. Затова преди месец изпратихме питане до Община Пловдив по Закона за достъп до социална информация, с цел да разберем в какъв брой сгради-паметници на културата общината и страната имат благосъстоятелност. Отговорът, който получихме, е индикативен за дълбокия проблем.
Вместо съответни данни, ни написаха, че община Пловдив " не разполага с такава систематизирана информация ". Администрацията показва, че с цел да се събере тази информация, би трябвало да се прегледат „ забележителен брой обособени преписки, имотни досиета и архивни документи “. Това е повече от бюрократично пояснение – то е самопризнание за безпорядък, непросветеност и липса на управническа визия. Как може една община да ръководи и да се грижи за собствеността си, когато даже не знае каква е тя?
Още по-нелепо е изказванието, че информация за бъдещи ограничения „ не съставлява социална информация “, тъй като не е „ обективирана в формален документ “. Това не е нищо друго с изключение на опит да се избегне всякаква отговорност и да се прикрие неналичието на ясна тактика. И тъкмо тук е мястото да напомним, че в случай че една локална администрация в действителност поставя старания да избави недвижимите културни полезности, даже и в парцели със смесена благосъстоятелност може да го направи. Да възвърне, както написа в Закона за културното завещание, и по-късно по правосъден път да си възвърне разноските.
Неизпълнението на закона е на фона на фрапантен двоен стандарт. Община и страна постановат санкции и изправят пред комплицирани процедури частни притежатели, които желаят да реставрират парцелите си, само че в това време изоставят на разрухата своите лични здания. Един от най-показателните образци е Къщата с кулата на ул. " Антим I " – архитектурно украшение от началото на XX век, оповестено за монумент на културата, само че оставено на произвола на ориста, макар че по-голямата част от нея е благосъстоятелност на общината. Частен вложител е бил подготвен да купи каузи на частния притежател, само че общината е отказала да продаде своята част, като в същото време не е подхванала никакви дейности за нейната реституция.
Буди неразбиране и фактът, че още преди една година зам.-кметът Пламен Панов разгласи, че екипът му приготвя специфична стратегия за реституция и консервация на фасадите на здания недвижима културна полезност и тя ще бъде отворена през 2025 година С новата стратегия трябваше да се подкрепят частните притежатели на здания - монументи, които желаят да ги опазят и живеят в тях, с действителни финансови средства. До края на годината остават единствено 3 месеца, само че програмата към момента не е проработила. В бюджета просто не е планувано финансиране за нея.
С извънредно мудни темпове върви и категоризирането на новите монументи на културата. В Пловдив са картотекирани над 300 здания, само че години наред процедурата за тяхното включване в националния указател на Министерството на културата буксува. Част от притежателите, които са наясно, че парцелът им ще влезе в режим на запазване, бързат да ги съборят или продадат на вложители, които също ги събарят. Единственото, което все още избавя огромна част от архитектурните шедьоври е смесената благосъстоятелност или съществуването на голям брой наследници, които не могат да се схванат по сред си или водят някакви правосъдни каузи.
Загуба на еднаквост в името на облагата
Вместо да направи старите си квартали в туристически зони, Пловдив ги оставя да се трансфорат в строителни площадки. Липсата на съответна управническа стратегия води до това, че на мястото на всяка съборена къща изникват или жалки фалшификати, или съвременни постройки, непознати на средата, нарушаващи хармонията. Подобно е и постройката, която се появи на мястото на сантименталната остаряла къща в подножието на Сахат тепе.
Опазването на културното завещание не е романтика, а икономическа и идентичностна идея. Старите къщи са капитал – културен, туристически и финансов. Въпросът е дали ще позволим този капитал да се стопи в името на краткосрочната облага.
И до момента в който институциите ни се оправдават с бюрократични пояснения, Пловдив губи своята памет.
Бел. ред. За да " улесни " Община Пловдив, TrafficNews изпрати питане по ЗДОИ за няколко съответни емблематични здания в Пловдив, които са в трогателен тип.
Очаквайте продължение!
Прочетете още
Дългогодишното безучастие на общинската администрация, която не съумява да отбрани културното завещание, е един от главните фактори за рушенето на архитектурния образ на града. За страдание, това е проблем, който към този момент се трансформира в политика.
Двоен стандарт и институционална незаинтересованост
Тъй като преди да забележим треската в окото на другия, е добре да извадим гредата от своето, от TrafficNews взехме решение да проверим по какъв начин общината стопанисва своята благосъстоятелност. Все отново приказваме за приказваме за огромен брой здания в центъра на Пловдив, на които общината е притежател или съсобственик. Затова преди месец изпратихме питане до Община Пловдив по Закона за достъп до социална информация, с цел да разберем в какъв брой сгради-паметници на културата общината и страната имат благосъстоятелност. Отговорът, който получихме, е индикативен за дълбокия проблем.
Вместо съответни данни, ни написаха, че община Пловдив " не разполага с такава систематизирана информация ". Администрацията показва, че с цел да се събере тази информация, би трябвало да се прегледат „ забележителен брой обособени преписки, имотни досиета и архивни документи “. Това е повече от бюрократично пояснение – то е самопризнание за безпорядък, непросветеност и липса на управническа визия. Как може една община да ръководи и да се грижи за собствеността си, когато даже не знае каква е тя?
Още по-нелепо е изказванието, че информация за бъдещи ограничения „ не съставлява социална информация “, тъй като не е „ обективирана в формален документ “. Това не е нищо друго с изключение на опит да се избегне всякаква отговорност и да се прикрие неналичието на ясна тактика. И тъкмо тук е мястото да напомним, че в случай че една локална администрация в действителност поставя старания да избави недвижимите културни полезности, даже и в парцели със смесена благосъстоятелност може да го направи. Да възвърне, както написа в Закона за културното завещание, и по-късно по правосъден път да си възвърне разноските.
Неизпълнението на закона е на фона на фрапантен двоен стандарт. Община и страна постановат санкции и изправят пред комплицирани процедури частни притежатели, които желаят да реставрират парцелите си, само че в това време изоставят на разрухата своите лични здания. Един от най-показателните образци е Къщата с кулата на ул. " Антим I " – архитектурно украшение от началото на XX век, оповестено за монумент на културата, само че оставено на произвола на ориста, макар че по-голямата част от нея е благосъстоятелност на общината. Частен вложител е бил подготвен да купи каузи на частния притежател, само че общината е отказала да продаде своята част, като в същото време не е подхванала никакви дейности за нейната реституция.
Буди неразбиране и фактът, че още преди една година зам.-кметът Пламен Панов разгласи, че екипът му приготвя специфична стратегия за реституция и консервация на фасадите на здания недвижима културна полезност и тя ще бъде отворена през 2025 година С новата стратегия трябваше да се подкрепят частните притежатели на здания - монументи, които желаят да ги опазят и живеят в тях, с действителни финансови средства. До края на годината остават единствено 3 месеца, само че програмата към момента не е проработила. В бюджета просто не е планувано финансиране за нея.
С извънредно мудни темпове върви и категоризирането на новите монументи на културата. В Пловдив са картотекирани над 300 здания, само че години наред процедурата за тяхното включване в националния указател на Министерството на културата буксува. Част от притежателите, които са наясно, че парцелът им ще влезе в режим на запазване, бързат да ги съборят или продадат на вложители, които също ги събарят. Единственото, което все още избавя огромна част от архитектурните шедьоври е смесената благосъстоятелност или съществуването на голям брой наследници, които не могат да се схванат по сред си или водят някакви правосъдни каузи.
Загуба на еднаквост в името на облагата
Вместо да направи старите си квартали в туристически зони, Пловдив ги оставя да се трансфорат в строителни площадки. Липсата на съответна управническа стратегия води до това, че на мястото на всяка съборена къща изникват или жалки фалшификати, или съвременни постройки, непознати на средата, нарушаващи хармонията. Подобно е и постройката, която се появи на мястото на сантименталната остаряла къща в подножието на Сахат тепе.
Опазването на културното завещание не е романтика, а икономическа и идентичностна идея. Старите къщи са капитал – културен, туристически и финансов. Въпросът е дали ще позволим този капитал да се стопи в името на краткосрочната облага.
И до момента в който институциите ни се оправдават с бюрократични пояснения, Пловдив губи своята памет.
Бел. ред. За да " улесни " Община Пловдив, TrafficNews изпрати питане по ЗДОИ за няколко съответни емблематични здания в Пловдив, които са в трогателен тип.
Очаквайте продължение!
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ