От лавандула вече не се печели
Преди едвам няколко години Добруджа се покриваше в лилаво, а България беше международен водач в производството на лавандулово масло. През 2021 година площите с лавандула в страната доближиха рекордните 90 хиляди декара, а земеделците печелеха сред 200 и 250 лв. на кг масло. Днес, няколко сезона по-късно, „ лилавата приказка “ е на път да се трансформира в минало. Лавандуловите полета всеобщо се изкореняват, а останалите производители едвам оцеляват, оповестява Нова тв.
„ Все по не лилавее Добруджа “, споделя Любомир Любенов, който е малък аграрни производител от района. Причините за краха на бранша са няколко - ниската изкупна цена на лавандуловото масло, високите индустриални разноски, ръчният труд и несъразмерните насаждения, насърчени от еврофинансираното „ лавандулено злато “. В момента цената на кг масло е едвам 20 лв. – в пъти по-ниска от действителната себестойност. „ Цената би трябвало да е най-малко 60–80 лв., с цел да има смисъл “, споделя Любенов.
„ След взрива от преди няколко години започнахме да произвеждаме по 2-3 пъти над международното ползване за година “, изяснява Добрин Начев, земеделец и притежател на дестилерия в област Добрич. „ Големи количества масло залежават в складовете – това докара до срив на цените и усложнен пазар “, прибавя той. Начев отглежда 600 дка лавандула, само че едвам съумява да поддържа рентабилността. Част от спасението намира в диверсификацията – сее също копър, салвия, хизоп, а в последните години - и царевица, и слънчоглед. За страдание, и тези култури страдат от рискова суша в района.
Любенов е един от първите, стартирали лавандулово произвеждане по стратегия „ Млад фермер “ още през 2007 година Според него евросубсидиите в началото помогнали, само че в дълготраен проект довели до пренасищане на пазара. „ Бизнесът с лавандулата ще се върне там, откъдето потегли – ще останат единствено тези с дестилерии, лични пазари и затворен цикъл на произвеждане “, предвижда той.
Към момента лавандуловите насаждения в Добричко са спаднали до към 27 хиляди декара – три пъти по-малко по отношение на пика преди четири години. Въпреки това, производители като Начев не губят вяра. „ Ако не сме оптимисти, няма да работим. Всяка година си споделяме – идната ще е по-добра. И чакаме “, споделя земеделецът.
Докато светът към момента обича аромата на лавандула, наподобява българските производители ще би трябвало да премислят пътя към устойчивото ѝ бъдеще – надалеч от краткосрочната облага и покрай действителната стойност на труда, който влагат.
