Как Ердоган циментира властта си
Преди една година Ердоган дефинитивно циментира властта си - с успеха на референдума за промени в Конституцията. "Желязната хватка, в която е хваната правосъдната власт, към този момент не може да бъде пробита ", споделят специалисти.
Реджеп Тайип Ердоган ръководи Турция от 2002 година насам. Точно преди една година - на 16 април 2017 - той реализира победа, която дефинитивно циментира властта му. На референдума за смяна на Конституцията, извършен на този ден, 51,2% от гласоподавателите гласоподаваха за превръщането на Турция от парламентарна в президентска република. А това значи, че всички пълномощия на изпълнителната власт се трансферират към президента, а Народното събрание остава с отслабени позиции.
Най-големият съдружник на Ердоган за тази смяна бе крайнодясната Партия на националистическото деяние, която разполага с 36 депутати.
Голямата цел: изборите през 2019
Журналистът от вестник "Джумхуриет " Кемал Джан познава добре десния политически набор в Турция. Според него, на референдума през предходната година Ердоган не е могъл да завоюва толкоз безапелационно, колкото е желал. Затова в този момент цялата му сила, политиката му в областта на вътрешните и външните работи, както и държанието му по отношение на опозицията са ориентирани към изборите през 2019 година.
За Ердоган е значимо да получи на тези избори над 50% от гласовете, а за това той има потребност от поддръжка. Неслучайно от известно време насам съществена тематика в диалозите сред Ердоган като водач на Партията на справедливостта и развиването (ПСР) и водача на Партията на националистическото деяние (ПНД) Девлет Бахчели е основаването на така наречен "Народен съюз ". Двете партии имат желание да обединят силите си за идните избори.
След референдума през предходната година ПСР и ПНД започнаха да работят по анулацията на тези членове от Конституцията, които пречат на съдействието им. Един закон, признат през месец март, проправи пътя за основаването на съюз сред тях.
Само че ПНД е застрашена от загуба на въздействие в Народното събрание, тъй като депутатката Мерал Акшенер дружно с още няколко свои съпартийци се отдели от партията и сътвори новата "Добра партия " (İYİ Parti). ПНД се притесняваше, че вследствие на това разединение при идващите избори може да не премине десетпроцентовата преграда за влизане в Народното събрание. Когато обаче беше призната смяната на изборния закон, настъпи облекчение. Сега в него се споделя следното: "Ако една партия от партиен съюз премине десетпроцентовата преграда, това стартира да важи и за другата съюзена партия ".
Три от 18-те члена на Конституцията, които бяха подложени на гласоподаване на референдума през предходната година, влязоха неотложно в деяние. В рамките единствено на 30 дни беше основан Висшият съвет на съдиите и прокурорите, който дава отговор за назначенията и уволненията на прокурори и съдии, както и за дисциплинарните санкции против представители на правосъдната власт. Правистът Керем Алтъпармак от политическия факултет на Анкарския университет от дълго време следи развиването в правосъдната сфера. "Турция претърпява юридическа рецесия ", споделя той и признава, че и преди референдума е имало проблеми с независимостта на правосъдната власт. След основаването на Висшия съвет на съдиите и прокурорите обаче, съгласно Алтъпармак, е станало невероятно да се пробие желязната хватка, в която е хваната правосъдната власт.
Висшият съвет се състои от 13 членове, измежду които са министърът на правораздаването и неговият държавен секретар. Четирима други членове се назначават директно от президента, а остатъкът се избира от Народното събрание.
"Един арбитър през днешния ден към този момент няма опция да си каже "Ще взема заслужено решение ". Защото е под контрола на Висшия съвет. А неговите 13 членове се избират от политически водачи и от депутати, които също са членове на политически партии ", споделя Алтъпармак.
А какво прави опозицията?
Цяла година след референдума, блокът от политически партии и обединения, които гласоподаваха с НЕ на референдума от 16 април 2017, към момента не съумява да формулира ясна политическа цел и да се провежда. Не се вижда и никакъв съответен резултат от извършените до момента диалози сред представители на опозиционните партии.
"От позиция на опозицията, референдумът на 16 април е бил единствено едно начало. Може да се чака, че тя ще се реваншира за загубата от 2017 на изборите през 2019 ", споделя Кемал Джан от "Джумхуриет ". Според него, опозицията до момента не е съумяла да стимулира хората в задоволителна степен за политическа интензивност, въпреки че има капацитета да го стори. Той счита, че повода за това, че опозицията към момента не е поела самодейността в свои ръце, се дължи на обстоятелството, че ръководещите преобладават както публичните полемики, по този начин и метода, по който се разискват обособените тематики.
Следващите президентски и парламентарни избори ще се проведат в един и същи ден - през ноември 2019. Много от променените членове в Конституцията ще влязат в действие едвам след изборите. С в допълнение придадените му пълномощия президентът ще ръководи страната нови пет години. Той е този, който разполага и с изпълнителната власт. Независимо от някои дребни ограничавания, той има правото и да ръководи благодарение на декрети. Броят на депутатите в Народното събрание ще бъде повишен от 550 на 600, а възрастовото ограничаване за пасивното изборно право, т.е. правото да бъдеш избиран, ще бъде занижено на 18 години.
Реджеп Тайип Ердоган ръководи Турция от 2002 година насам. Точно преди една година - на 16 април 2017 - той реализира победа, която дефинитивно циментира властта му. На референдума за смяна на Конституцията, извършен на този ден, 51,2% от гласоподавателите гласоподаваха за превръщането на Турция от парламентарна в президентска република. А това значи, че всички пълномощия на изпълнителната власт се трансферират към президента, а Народното събрание остава с отслабени позиции.
Най-големият съдружник на Ердоган за тази смяна бе крайнодясната Партия на националистическото деяние, която разполага с 36 депутати.
Голямата цел: изборите през 2019
Журналистът от вестник "Джумхуриет " Кемал Джан познава добре десния политически набор в Турция. Според него, на референдума през предходната година Ердоган не е могъл да завоюва толкоз безапелационно, колкото е желал. Затова в този момент цялата му сила, политиката му в областта на вътрешните и външните работи, както и държанието му по отношение на опозицията са ориентирани към изборите през 2019 година.
За Ердоган е значимо да получи на тези избори над 50% от гласовете, а за това той има потребност от поддръжка. Неслучайно от известно време насам съществена тематика в диалозите сред Ердоган като водач на Партията на справедливостта и развиването (ПСР) и водача на Партията на националистическото деяние (ПНД) Девлет Бахчели е основаването на така наречен "Народен съюз ". Двете партии имат желание да обединят силите си за идните избори.
След референдума през предходната година ПСР и ПНД започнаха да работят по анулацията на тези членове от Конституцията, които пречат на съдействието им. Един закон, признат през месец март, проправи пътя за основаването на съюз сред тях.
Само че ПНД е застрашена от загуба на въздействие в Народното събрание, тъй като депутатката Мерал Акшенер дружно с още няколко свои съпартийци се отдели от партията и сътвори новата "Добра партия " (İYİ Parti). ПНД се притесняваше, че вследствие на това разединение при идващите избори може да не премине десетпроцентовата преграда за влизане в Народното събрание. Когато обаче беше призната смяната на изборния закон, настъпи облекчение. Сега в него се споделя следното: "Ако една партия от партиен съюз премине десетпроцентовата преграда, това стартира да важи и за другата съюзена партия ".
Три от 18-те члена на Конституцията, които бяха подложени на гласоподаване на референдума през предходната година, влязоха неотложно в деяние. В рамките единствено на 30 дни беше основан Висшият съвет на съдиите и прокурорите, който дава отговор за назначенията и уволненията на прокурори и съдии, както и за дисциплинарните санкции против представители на правосъдната власт. Правистът Керем Алтъпармак от политическия факултет на Анкарския университет от дълго време следи развиването в правосъдната сфера. "Турция претърпява юридическа рецесия ", споделя той и признава, че и преди референдума е имало проблеми с независимостта на правосъдната власт. След основаването на Висшия съвет на съдиите и прокурорите обаче, съгласно Алтъпармак, е станало невероятно да се пробие желязната хватка, в която е хваната правосъдната власт.
Висшият съвет се състои от 13 членове, измежду които са министърът на правораздаването и неговият държавен секретар. Четирима други членове се назначават директно от президента, а остатъкът се избира от Народното събрание.
"Един арбитър през днешния ден към този момент няма опция да си каже "Ще взема заслужено решение ". Защото е под контрола на Висшия съвет. А неговите 13 членове се избират от политически водачи и от депутати, които също са членове на политически партии ", споделя Алтъпармак.
А какво прави опозицията?
Цяла година след референдума, блокът от политически партии и обединения, които гласоподаваха с НЕ на референдума от 16 април 2017, към момента не съумява да формулира ясна политическа цел и да се провежда. Не се вижда и никакъв съответен резултат от извършените до момента диалози сред представители на опозиционните партии.
"От позиция на опозицията, референдумът на 16 април е бил единствено едно начало. Може да се чака, че тя ще се реваншира за загубата от 2017 на изборите през 2019 ", споделя Кемал Джан от "Джумхуриет ". Според него, опозицията до момента не е съумяла да стимулира хората в задоволителна степен за политическа интензивност, въпреки че има капацитета да го стори. Той счита, че повода за това, че опозицията към момента не е поела самодейността в свои ръце, се дължи на обстоятелството, че ръководещите преобладават както публичните полемики, по този начин и метода, по който се разискват обособените тематики.
Следващите президентски и парламентарни избори ще се проведат в един и същи ден - през ноември 2019. Много от променените членове в Конституцията ще влязат в действие едвам след изборите. С в допълнение придадените му пълномощия президентът ще ръководи страната нови пет години. Той е този, който разполага и с изпълнителната власт. Независимо от някои дребни ограничавания, той има правото и да ръководи благодарение на декрети. Броят на депутатите в Народното събрание ще бъде повишен от 550 на 600, а възрастовото ограничаване за пасивното изборно право, т.е. правото да бъдеш избиран, ще бъде занижено на 18 години.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ