Преди двеста и три години изригва вулканът Тамбора на остров

Преди двеста и три години изригва вулканът Тамбора на остров Сумбау, Индонезия. Около 12 000 души са били убити от изригването в първите часове, защото то е предизвикало серия от взривни удари, трусове и цунами. Полетата на острова са били заровени под доста метри пепел, а въздухът и водата – отровени от вулканични газове.

Години наред в региона не пораства нищо. Около 80 000 души умират от гладна гибел и 100 000 души бягат към прилежащите острови. Това обаче е породило неодобрение и обществени безредици, защото бежанците не са били добре признати от локалните поданици, които също са страдали от последствията от вулкана.

Вулканичната пепел и газове, изригнали от вулкана в атмосферата на Земята, са образували мъгла, която е понижила входящата слънчева радиация и в отговор цялата земна повърхнина се е охладила. Спадът на температурата трансформира вятъра и дъждовете в световен мащаб. Наводненията, бурите и снеговалежите през юни унищожават реколтата в Европа и Америка, а 1816 е оповестена за година без лято. В Азия сушите са необятно публикувани. Гладуващите стават лесна плячка за бактерии и заболявания. По време на международния апетит и бедствията след изригването на Тамбора умират повече от 200 000 души.

Размерът на вулканичното изригване се мери с Индекса на вулканична експлозивност – Volcanic Explosivity Index (VEI). Той се дефинира въз основата на размера на изригналия материал и обгръща осем степени. Тамбора е била от степен VEI 7, най-мощното изригване през последните 800 години.

Днес, два века след последното изригване от степен VEI 7 дали сме подготвени за нещо сходно? От 1815 година популацията на света нараства експоненциално и през днешния ден повече от 800 милиона души по света живеят в радиус от 60 километра от дейни вулкани. По време на изригване на вулкан от степен VEI 7 пирокластичните потоци (бързо движещи се потоци от свръхнагорещени скали, лава, сажди и токсични газове, които се образуват по време на избухливи вулканични изригвания и могат да доближат скорост до 750 км/ч. и температура от 1000 градуса) биха унищожили всичко живо в радиус от петдесет до 100 километра. Вълни цунами могат да се движат на разстояние от хиляди километри над морето. В гъсто обитаемоте градски региони двадесет до тридесет милиона души биха били изложени на риск при такова изригване.

Тъй като на практика няма отбрана против пирокластичните потоци и единствено лимитирана отбрана против цунами, евакуацията във времето би била единственото решение. Това основава освен логистични проблеми, само че и политическо напрежение, защото бежанците ще се нуждаят от настаняване и поддръжка за неустановен интервал от време. Най-катастрофалните последствия от изригването на вулкан от степен VEI 7 ще продължат евентуално единствено от няколко дни до няколко седмици. Въпреки това обаче, последствия, като рухването на пепел, погребваща постройките и инфраструктурата, електропроводите и информационните линии, ще продължава доста по-дълго. Вулканичният материал ще токсини и дестабилизира почвата, а свлачищата ще не престават да се задействат в продължение на години.

Освен директните локални резултати, възможното изригване на вулкан като Тамбора ще има световни последствия, както за климата, по този начин и за модерния интернационален въздушен трафик, за човешкото здраве, за финансовите системи и връзките.

Спомнете си изригването на исландския вулкан Ейафиалайокул (Eyafjallajökull) през 2010 година който беше единствено от степен VEi 3, изхвърлил размер от пепел от 0,25 км3, само че докара до закриването на въздушното пространство над съвсем цяла Европа в продължение на осем дни, което аргументи стопански загуби от 5 милиарда $. А изригването на VEI 7, с 400 пъти по-голям размер на пепелта, евентуално ще има пагубно влияние върху световния въздушен трафик.

В нашия глобализиран свят спирането на трафика на артикули и хора може да има международни стопански последствия. Например, земетресението в Япония през март 2011 година провокира международен дефицит на аварийни елементи за коли, защото доста значими индустриални обекти в Япония бяха развалени, пресечен беше трафикът и унищожени летища и пристанища.

Въздействието на вулканичната пепел върху човешкото здраве зависи мощно от нейния химичен състав. От преди 200 години при изригването на Тамбора няма записи за здравословните проблеми, породени от пепелта или газовете, само че след изригването на Лаки в Исландия (1783 г.) една пета от популацията умира, най-вероятно от флуорно отравяне. Следи от флуор в пепелта, покриваща полета и проникваща в питейната вода, могат да отровят животни и хора и да причинят сериозна недъгавост на тъканите.

Лошо проучени, защото (за щастие) няма прецеденти, са въздействията на вулканичното изригване от степен VEI 7 върху актуалните връзки. Частиците от пепел могат да се заредят електрически по време на изригването. Разпръснати в земната атмосфера тези частици могат да нарушат радиосигналите и да лимитират локалната връзка. Също по този начин, системата за световно позициониране (GPS), основана на сателитни сигнали, която през днешния ден е от значително значение за навигацията, може да стане безполезна в райони с прекомерно висока централизация на пепел в по-високите пластове на земната атмосфера.

Изригване на вулкана Пинатубо (Pinatubo) през 1991 година, който беше от степен VEI 6, аргументи местни разрушения и световен охлаждащ резултат с 0,5 градуса по Целзий през идващите две години. Изригването на Тамбора е било 10 пъти по-силно и е причина за идващите неизмеримо студени години (1816 и 1817), с мокри лета и сурови зими. Времето се е нормализирало едвам след към три години.

Съвременното селско стопанство, въпреки и доста по-ефективно от 1816 година, към момента зависи мощно от времето. Затоплянето, породено от антропогенните излъчвания на въглероден диоксид в земната атмосфера, ще продължи и през идващите епохи. Някои изследвания допускат обаче, че по-топлият климат ще подхранва бъдещи спорове. Например сушите могат бързо да причинят дефицит на вода и храна в по-слабо развитите страни, а даже индустриализираните народи могат да бъдат наранени.

През 2010 година сушите в Русия и прекомерно влажното време в Европа провокираха 20% загуба на годишна продукция. Китай също пострада от неприятна годишна продукция. Цените на храните в отговор бързо скочиха на интернационалния пазар с 40% до 70% (разбира се, с помощта и на финансови спекулации). Повишените разноски за живот, широкоразпространената безработица и общата бедност елементарно водят до протести и демонстрации в доста страни. Гражданските войни в Африка и Близкия изток провокираха всеобщи миграции на бежанци по света. Това докара до обществено неодобрение, най-много в Европа, която беше наранена най-силно от потоците бежанци и през днешния ден към момента се бори с последствията от това.

Все отново, възможното изригване на Тамбора през днешния ден няма да бъде толкоз пагубно, както през 1815 година Най-вече тъй като захлаждането, породено него, се е случило във към този момент студения климат на Малката ледникова ера. Днес, в по-топъл климат, охлаждането ще бъде по-слабо в международен мащаб.

Честотата на повторение на изригването на вулкани от степен VEI 7 по света се прави оценка на един или два пъти на хиляда години. Геолозите са определили над 100 вулкани (включително към момента настоящия Тамбора), които биха могли да провокират изригване от степен VEI 7 или даже VEI 8. Районите, които са най-застрашени, гъсто обитаеми и където се намират такива супер вулкани, се намират към Тихия океан (прословутия „ Пръстен на огъня “), Индонезия, само че също и край Средиземно море.

Дори в случай че към момента сме евентуално уязвими, има значима разлика сред 2018 и 1815 година Преди двеста години геолозите са имали доста по-лоша визия за това по какъв начин вулканите работят. Евентуалното изригване на супер вулкан най-вероятно ще се прояви месеци или седмици по-рано. Днес се влага доста повече в мониторинг и проучвания, изключително на по-слабо проучени вулкани. Експерти и вулканолози възнамеряват напред, има признати антисеизмични строителни правила и премислени възможни евакуационни направления.

Образованието би трябвало да се включи, тъй като осведомеността за вероятните опасности може да помогне доста при положение на злополучие. Друга огромна разлика с 1815 година са медиите, които през днешния ден осведомят доста по-точно и бързо. Властите и държавните управления би трябвало да влагат в старания за подкрепяне и на интернационално съдействие при сходни бедствия.