Грузия, сиренето, Анна Микадзе-Чикезе и как изследователката спаси много от старите видове сирена
Преди две години стана ясно, че Грузия е най-древната страна на винопроизводството, която и до през днешния ден продължава да прави едни от най-хубавите виновност в света.
Грузия явно е и една от страните с най-великолепните и антични предписания за произвеждане на сирена, написа BBC.
Според изследователката Анна Микадзе-Чикезе, Грузия може да е родината на сиренето - самопризнание, което да добави по-известното за страната изказване, че е люлката на виното. Тя споделя, че в локалния музей в град Мцхети, който се намира на към 26 км северно от Тбилиси, има археологически доказателства, че грузинците са първите хора, които още преди хиляди години са правили сирене. С течение на времето разнообразни райони на Грузия създават разнообразни техники, водещи до голямо многообразие от типове сирене.
Въпреки това през днешния ден множеството грузинци имат бегли знания за тази история и са доста малко от тях могат да вършат тези неповторими сирена. Това се случва най-много поради 70-те години, прекарани в потискаща стопанска система, наложена от Съветския съюз. Именно Съветския съюз лимитира кои сирена могат да се създават за обща консумация и затова принуждава занаятчийско произвеждане на сирене последователно да изчезне.
Анна Микадзе-Чикезе, в този момент ръководител на Грузинската асоциация на производителите на сирене, посвещава живота си на това да избави изгубеното сирене на Грузия. Тя пътува до отдалечени села, намира дребни фермери, които не престават да вършат неповторими типове сирена и ги разпространява.
Изследователката споделя, че откогато е стартирала своето изследване е разкрила повече от 60 типа сирене, създадени в грузинските села. Анна провежда и годишни фестивали на сиренето в Тбилиси, с цел да може посетителите научават и пробват разнообразието от грузински сирена.
Старите типове сирена са непокътнати най-много в регионите, които се намират надълбоко в Кавказките планини. Някои от тях, които несъмнено провокират интерес са тенили, гуда, нарчви и дамбалкачо.
Селата Андриасминда и Чобарети са на към 12 км едно от друго и са единствените села в Грузия, които към момента вършат тенили. Това е прясно сирене от краве мляко. Прави се на ръка, като всяка топка сирене се дърпа, с цел да се оформят дълги линии.
Нарчви пък се създава в алпийския район Сванети. Това е прясно сирене, чиято технология изисква да се сложи в дребен дървен съд и да се притиска с камък за три месеца. Нарчви е меко сирене с мазна текстура и изненадващо мощен мирис.
Повечето грузинци познават фабричната версия на сиренето гуда, то има и занаятчийска разновидност, направена по обичайни способи в региона на Тушети. Зрее в продължение на шест месеца и има доста солен и необикновен усет.
Дамбалкачо пък е тип синьо сирене от краве мляко, което има мек и ненапълно стипчив усет. Произвежда се в района Мцхети-Мтианети, северно от Тбилиси.
То е единствено едно от многото неповторими занаятчийски сирена, с които Грузия може да се гордее. /lifestyle.bg
Грузия явно е и една от страните с най-великолепните и антични предписания за произвеждане на сирена, написа BBC.
Според изследователката Анна Микадзе-Чикезе, Грузия може да е родината на сиренето - самопризнание, което да добави по-известното за страната изказване, че е люлката на виното. Тя споделя, че в локалния музей в град Мцхети, който се намира на към 26 км северно от Тбилиси, има археологически доказателства, че грузинците са първите хора, които още преди хиляди години са правили сирене. С течение на времето разнообразни райони на Грузия създават разнообразни техники, водещи до голямо многообразие от типове сирене.
Въпреки това през днешния ден множеството грузинци имат бегли знания за тази история и са доста малко от тях могат да вършат тези неповторими сирена. Това се случва най-много поради 70-те години, прекарани в потискаща стопанска система, наложена от Съветския съюз. Именно Съветския съюз лимитира кои сирена могат да се създават за обща консумация и затова принуждава занаятчийско произвеждане на сирене последователно да изчезне.
Анна Микадзе-Чикезе, в този момент ръководител на Грузинската асоциация на производителите на сирене, посвещава живота си на това да избави изгубеното сирене на Грузия. Тя пътува до отдалечени села, намира дребни фермери, които не престават да вършат неповторими типове сирена и ги разпространява.
Изследователката споделя, че откогато е стартирала своето изследване е разкрила повече от 60 типа сирене, създадени в грузинските села. Анна провежда и годишни фестивали на сиренето в Тбилиси, с цел да може посетителите научават и пробват разнообразието от грузински сирена.
Старите типове сирена са непокътнати най-много в регионите, които се намират надълбоко в Кавказките планини. Някои от тях, които несъмнено провокират интерес са тенили, гуда, нарчви и дамбалкачо.
Селата Андриасминда и Чобарети са на към 12 км едно от друго и са единствените села в Грузия, които към момента вършат тенили. Това е прясно сирене от краве мляко. Прави се на ръка, като всяка топка сирене се дърпа, с цел да се оформят дълги линии.
Нарчви пък се създава в алпийския район Сванети. Това е прясно сирене, чиято технология изисква да се сложи в дребен дървен съд и да се притиска с камък за три месеца. Нарчви е меко сирене с мазна текстура и изненадващо мощен мирис.
Повечето грузинци познават фабричната версия на сиренето гуда, то има и занаятчийска разновидност, направена по обичайни способи в региона на Тушети. Зрее в продължение на шест месеца и има доста солен и необикновен усет.
Дамбалкачо пък е тип синьо сирене от краве мляко, което има мек и ненапълно стипчив усет. Произвежда се в района Мцхети-Мтианети, северно от Тбилиси.
То е единствено едно от многото неповторими занаятчийски сирена, с които Грузия може да се гордее. /lifestyle.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ